Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 238, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) ИКОНОМИСТ РАЗОБЛИЧИ ЛЪЖИТЕ НА БОРИСОВ ЗА EВРОЗОНАТА

ИКОНОМИСТ РАЗОБЛИЧИ ЛЪЖИТЕ НА БОРИСОВ ЗА EВРОЗОНАТА

ИКОНОМИСТ РАЗОБЛИЧИ ЛЪЖИТЕ НА БОРИСОВ ЗА EВРОЗОНАТА

Бан­ковия Съюз, който бъл­гар­с­кият премиер тол­кова рек­ламира е една къща върху доста несигурна основа, смята работещият в Лон­дон екс­перт проф. Димитър Иванов

Преди дни, в своето изяв­ление пред медиите, преди Заседанието на Минис­тер­с­кия Съвет, бъл­гар­с­кият премиер заяви с гор­дост (и не за първи път), че с влизането на Бъл­гария в Бан­ковия Съюз, „вече не може да се фалират банки, да се изнасят пари в чуж­бина… Тези, които говореха от сут­рин до вечер, че ни е страх да влезем в бан­ковия съюз, сега не ги чувам да мъц­нат!“

Както в случая с приемането на бъл­гар­с­кия лев в Европейс­кия Валутен Механизъм II, под­чер­тах, че ние влизаме в една къща с неизяс­нена архитек­тура, същият е случаят и с Бан­ковия Съюз.

Ако отидете на основ­ната уеб страница на Бан­ковия Съюз, ще видите, че в нея начело е изписано с големи оран­жеви букви: Завър­ш­ваме (съз­даването – бел. Д.И.) Бан­ковия Съюз. „Завър­ш­ваме“ – но не сме го завър­шили. Но, това, бъл­гар­с­кият премиер не ни го казва!

На схемата, която прилагам, ясно се вижда, че Бан­ковият Съюз се със­тои, основава се на три под­дър­жащи стълба:

Пър­вият е Един­ният Механизъм за Бан­ков Над­зор, който обх­ваща Европейс­ката Цен­т­рална Банка и национал­ните над­зорни органи на страните-членки.

Вторият Стълб е Един­ният Механизъм за Раз­решаване на случаи с фалиращи банки, с цел минимизиране раз­ходите за данъкоп­лат­ците и за реал­ната икономика.

И Третият Стълб е така наречената Европейска Схема за Зас­т­раховане и Гаран­тиране на Депозитите.

Този Трети Стълб все още не е кон­с­т­руиран, не е намерено единно, прием­ливо решение за всички страни-членки и споровете за неговото фор­миране продъл­жават.

Следователно Бан­ковия Съюз, който бъл­гар­с­кият премиер тол­кова рек­ламира е една къща върху доста несигурна основа, върху само два от три стълба и все още се клати.

Как Г-н Борисов не е раз­б­рал това не знам.

Как не са го инфор­мирали неговия финан­сов минис­тър и съвет­ниците му, Гувер­ньорът на БНБ и други – също не знам.

Но, това, което чувам от Г-н Борисов – продъл­жава да бъде непъл­ната истина, съз­нателно или несъз­нателно не казана на бъл­гар­с­ките граж­дани.

В своята реч на 30 януари 2020 г., г-н Анд­реа Енриа, Пред­седател на Над­зор­ния Съвет на Европейс­ката Цен­т­рална Банка, приемайки фак­тът за недовър­шеността на Бан­ковия Съюз, заяви след­ното:

Аз под­чер­тавах некол­кок­ратно, че европейс­ките инс­титуции би след­вало да се съг­ласят за изработ­ването на една Пътна Карта по отношение на окон­чател­ното завър­ш­ване на фор­мирането на Бан­ковия Съюз; Карта, в която иден­тифицирането и преодоляването на основ­ните труд­ности пред меж­дуг­ранич­ните тран­зак­ции, биз­нес и сливания – е ключов приоритет. Аз съз­навам, че европейс­ките пътни карти често включ­ват дъл­гос­рочни и политически натоварени и тежки проекти и са следователно едно не малко предиз­викател­с­тво да бъдат реализирани.“

Този текст крас­норечиво под­чер­тава незавър­шеността и непод­гот­веността на Бан­ковия Съюз за пълно и ком­п­лек­сно фун­к­циониране.

И да се хвали бъл­гар­с­кия премиер, че сме приети в Бан­ковия Съюз е учуд­ващо.

Цитираната необ­ходимост от съз­даване на Пътна Карта за окон­чател­ното кон­с­т­руиране на Бан­ковия Съюз стои на дневен ред още от края на миналата световна финан­сова криза; още от 2012 г. И въп­реки това, осем години след 2012 г. опозицията от страна на страни-членки като Италия и Гер­мания продъл­жава да е много силна и главно по отношение на Третия Стълб на Съюза – общата европейска схема за протек­ция на депозитите.

Даже и изпъл­нител­ният вице-президент на ЕК Вал­дис Дом­б­ров­с­кис, който е и европейски комисар по въп­росите на финан­совата стабил­ност, финан­совите услуги и капиталовите пазари, и който поз­д­рави Бъл­гария за приемането ни в ERM II и в Бан­ковия Съюз, заяви скоро, че е „разочарован от лип­сата на същес­т­вен прог­рес“ по отношение финал­ното доиз­г­раж­дане на Бан­ковия Съюз.

Защо всичко това не се казва на бъл­гар­с­ките граж­дани?

Защо Бъл­гария бърза да влезе в недос­т­роени къщи без оглед на пос­лед­с­т­вията за национал­ната ни икономика?

И да се хвали премиерът, че видите ли, влизаме в един дис­цип­линиран Бан­ков Съюз показва твърде голямо нераз­биране. Особено преди наличието, даже и въз­п­риемането на идеята за един общ за цялата еврозона „сигурен финан­сов продукт, като общ “eurobond” (еврооб­лигационен продукт).

Налице е нераз­биране и за огром­ните политически противоречия, които са налице пред съз­даването на пъл­нофун­к­циониращ Бан­ков Съюз:

1. Това, че зад фасадата на влизането в Бан­ковия Съюз, стои един същ­нос­тен въп­рос, отнасящ се до споделянето на тежес­тите по бан­ковите задъл­жения и особено лип­сата на един работещ фис­кално тран­с­ферен механизъм между страните-членки. Реал­ните раз­мери на сумите, които следва да бъдат гаран­тирани са твърде големи, така че, струк­турирането на една ефек­тивна над национална гаран­ционна схема за депозитите ще се натъкне на проб­лема за национал­ните приходи и национал­ните гаран­ционни схеми. Без да нав­лизам тук в детайли, само бих искал да спомена, че общият раз­мер на депозитите на резиден­тите в еврозоната към края на пър­вото тримесечие на 2020 г. са 17 трилиона евро.

2. Не съм сигурен, че премиерът си дава сметка, че пър­вите два стълба на Бан­ковия Съюз – този за над национал­ната супер­визия на дей­ността на бан­ките и този за един­ния Механизъм за Раз­решаване на случаите с фалиращи банки – по същес­тво ще раз­къса установената с десетилетия връзка между бан­ките, тех­ните национални над­зори, дър­жавата и ней­ната инвес­тиционна политика (била тя пуб­лична, публично-частна или само час­тна).

В един период на изк­лючително силна и опасна за цялата нация икономическа, финан­сова и социална криза, която идва, отнемането на гъв­кавостта на национал­ната бан­кова сис­тема – не е за хвалене. Обратно, това ще окаже много силен, допъл­нителен отрицателен натиск върху въз­мож­нос­тите на национал­ната ни икономика да се справи с кризата; върху начините на пуб­лич­ния, час­т­ния и сек­торът на домакин­с­т­вата да намерят ефек­тивен спасителен изход от кризата.

3. Самите кон­с­т­рук­тори на идеята за европейски Бан­ков Съюз вече раз­бират и опас­нос­тите за фун­к­ционирането на един­ния пазар за финан­сови услуги в Европа. Ако Бан­ковия Съюз се съз­даде док­рай, той допъл­нително ще спомогне за раз­ширяването на пропастта между страните от еврозоната и останалата част от Европа, ще намали още повече интег­ритетът на един­ния Европейски пазар и ще увеличи гласовете за Европа на две скорости.

В този смисъл, зад уж очевид­ния кон­сен­сус на европейс­ките лидери за съз­даването на Бан­ковия Съюз, стоят редица дъл­боки фун­дамен­тални раз­личия и несъг­ласия.

Хваленето на бъл­гар­с­кия премиер с нашето приемане в тази недовър­шена къща – е твърде преж­дев­ременно и не без значителна цена за национал­ната ни икономика.

Бъл­гар­с­ките граж­дани и политиците следва добре, трезво и рационално да осъз­нават всичко това.

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Александър Везенков е носител на приза “Спортен Икар“

Александър Везенков е носител на приза “Спортен Икар“

Звездата на Олимпиакос направи силен сезон, както с националния отбор на България, така и със своя клубен тим

Бас­кет­болис­тът Алек­сан­дър Везен…

Прочети още:

Loading...

Свят

Не стихват безредиците в Атина и Солун заради прострелването на ромски младеж от полицията

Гръц­кото правител­с­тво призова за спокойс­т­вие днес, след като през нощта в един от квар­талите на Атина и в район край втория по големина град…

Прочети още:

Loading...

Земеделие