Мутацията на COVID-19 спомогна за разпространението на заболяването, но направи вируса уязвим за ваксини

Мутацията на COVID-19 спомогна за разпространението на заболяването, но направи вируса уязвим за ваксини

Учени показаха, че SARS-CoV-2 – вирусът, който предиз­виква COVID-19, е мутирал по такъв начин, че да може да се раз­п­рос­т­ранява по-бързо из целия свят. Тази мутация обаче не е нещо изначално лошо, тъй като тя довежда до промяна и в протеиновите му шипове, а това от своя страна прави вируса по-уязвим на вак­сини.

Учени от Универ­ситета на Северна Каролина в Чапъл Хил и Универ­ситета на Уисконсин-Мадисън иден­тифицираха вариация на вируса, наречена D614G. Науката знае за същес­т­вуването на този щам от поне няколко месеца. Предишни проуч­вания показаха, че той най-вероятно се е появил в Европа, след което се е превър­нал в най-разпространения вариант на SARS-CoV-2 по света (среща се в 85 процента от глобал­ните случаи). Новото проуч­ване под­к­репя това твър­дение – според учените D614G се въз­п­роиз­вежда по-бързо и се предава по-лесно от вируса, въз­ник­нал пър­воначално в Китай.

За да раз­берат по-добре този щам, учените заразяват хам­с­тери както с него, така и с по-старата му вер­сия. Впос­лед­с­т­вие ги пос­тавят до 8 клетки с незаразени хам­с­тери. Въз­душ­ният поток между клет­ките бил свободен, но хам­с­терите не можели да установят физически кон­такт помежду си. Екс­перимен­тите показ­ват, че D614G се въз­п­роиз­вежда 10 пъти по-бързо и е значително по-заразен.

Забелязахме, че мутиралият вирус се предава по-лесно по въздушно-капков път откол­кото оригинал­ния вирус, което би могло да обясни защо той е по-разпространен сред хората“, казва Йоширо Каваока, вирусолог от Универ­ситета на Уисконсин-Мадисън.

Вирусът D614G над­минава и над­рас­тва щама на пред­шес­т­веника си с около 10 пъти и се въз­п­роиз­вежда изк­лючително ефек­тивно в пър­вич­ните назални епителни клетки, които са потен­циално важно място за предаване от човек на човек“, комен­тира Ралф Барич, професор по епидемиология в Универ­ситета на Северна Каролина и професор по мик­робиология и имунология в Медицин­с­кия универ­ситет на Северна Каролина.

Изг­лежда, че силата на новия щам се дължи на промяна, въз­ник­нала в протеиновите му шипове – онази част от повър­х­ността на протеина, която поз­волява на вируса да се обвър­зва с клет­ките и да ги напада. А именно – до появата на клапан на върха на един от шиповете, което поз­волява на вируса да заразява по-ефективно клет­ките.

Същев­ременно обаче тази новоп­ридобита способ­ност на SARS-CoV-2 може да се окаже и неговото падение. Според изс­ледователите благодарение на този отворен клапан антителата (като тези в тес­т­ваните в момента вак­сини) биха могли да проник­нат много по-лесно в самия вирус и да го деак­тивират.

Това под­с­казва също така, че мутиралият вирус може да е по-заразен, но не е задъл­жително да предиз­виква по-лоши сим­п­томи на заболяване. Както показва предишно проуч­ване по темата, D614G се промъква по-ефективно в клет­ките и се предава по-лесно, но не същес­т­вува значителна връзка между броя на заразените с него и риска от хос­питализация.