Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 193, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Съвременният капитализъм и възможния поглед отвъд капитализма!

Съвременният капитализъм и възможния поглед отвъд капитализма!

Съвременният капитализъм и възможния поглед отвъд капитализма!

Алч­ността за все по високи и бързи печалби засил­ват екс­п­лоатацията на наем­ния труд, което задъл­бочава неравен­с­т­вото в запад­ните общес­тва, особено на това в САЩ

Въп­реки общата световна несигур­ност, след падането на Бер­лин­с­ката стена и на социализма в Източна Европа, изразяваща се в задъл­бочаващо се социално раз­с­лоение, бед­ност и воини, като че ли съв­ремен­ното кон­суматор­ско общес­тво приема съв­ремен­ния капитализъм за без алтер­нативен.

След като европейс­кия опит за изг­раж­дане на реално социалис­тическо общес­тво се провали, като че ли социализма е заб­равена тема, не само за дис­кусии, камо ли за научен анализ.

Логично е да си зададем отново въп­роса, който е бил задаван още от времето на стария капитализъм, това ли е най-доброто човешко общес­тво в наши дни за уст­ройс­т­вото на света.

Защо след падането на бер­лин­с­ката стена, капитализ­мът останал почти един­с­т­вен гос­под­с­т­ващ общес­т­вен строй, без основ­ния си политически опонент – социализма отново започна в пълна сила да напомня за хронич­ните си набези –

цик­лични кризи, социално раз­с­лоение, бед­ност и без­работица.

Така, че кол­кото и съв­ремен­ните идеолози да се опит­ват да прик­рият тези хронични набези чрез измам­ното пред­с­тавяне на капитализма като пазарно общес­тво това не е неговата главна харак­терис­тика. Защото пазарът макар и нераз­вит в днеш­ните му измерения е същес­т­вувал и в пред­ход­ните общес­т­вени фор­мации.

Зад тази обвивка де факто се прик­рива същ­ността му, неговата двигателна сила – капитала и печал­бата – чрез които се осъщес­т­вява произ­вод­с­т­вото и раз­п­ределението на продук­цията един­с­т­вено съз­дадена от труда на наем­ната трудова сила.

Най-генерално казано в началото на девет­десетте години реално капитализма успя да си въз­върне загубените позиции и пазари от пър­вата половина на 20 век, като дик­татурата на пролетариат се смени с дик­татурата на капитала.

И днес милиони хора в Източна Европа и в час­т­ност в Бъл­гария живели в

колек­тивис­тично общес­тво, основано върху общес­т­вения харак­тер на соб­с­т­веността

си задават въп­роса защо станахме тол­кова завис­т­ливи, озлобени, егоис­тични и индивидуалисти. Фун­дамен­тал­ната причина е в харак­тера на соб­с­т­веност. Защото капитализ­мът фун­к­циониращ предимно на основата на час­т­ната соб­с­т­веност успява най-добре от пред­ход­ните общес­тва да изпол­зва като основни за своето раз­витие харак­тер­ните човешки недъзи – алч­ността, егоизма и злобата и той ги раз­палва с пълна сила.

Час­т­ната соб­с­т­веност е тази, която поражда и раз­вива частно-собственическа психология в човека, раз­мес­тва основ­ните човешки цен­ности, като изт­лас­ква лич­ния интерес, печал­бата и парите на първа линия. Така се засилва алч­ността към това „зло” парите, материал­ното и кон­суматив­ното за сметка на духов­ното и хуманизма между хората. В името на тяхно величес­тво парите днес всичко се продава. Не само наем­ния труд, но и физически човека. За това изкон­ните човешки хрис­тиян­ски доб­родетели се измес­тиха в дъното на цен­нос­т­ната сис­тема на общес­т­вото.

Нещо повече,

индивидуал­ните цен­ности в човека се измениха до такава степен

, че основ­ната клетка на общес­т­вото, семей­ното е атакувано от самата икономическа сис­тема на капитализма, че правят все по-несъвместими семейс­т­вото и пазара. В резул­тат на задъл­бочаващите се неравен­с­тва, изтъняване на сред­ната класа и нарас­т­ващата бед­ност устоите на семейс­т­вото са под­ложени на раз­пад .

Наложената либерална идеология, че всичко е пазар под­ложи на атака освен семейс­т­вото и национал­ната дър­жава и демок­рацията. На основата на тази идеологическа под­ложка над национал­ния капитал се тран­с­фор­мира на глобално рав­нище за изс­мук­ване на природ­ните и човешки ресурси нат­рупа огромна мощ и реално и зас­т­рашава дър­жав­ния суверенитет на народите и демок­ратич­ното фун­к­циониране на инс­титуциите. Паралелно с това на национално рав­нище се наб­людава сим­биоза на национал­ния капитал с политиката, което прев­ръща демок­рацията в олигар­хична форма на фун­к­циониране, което обез­силва дър­жавата и въз­мож­нос­тите ѝ да се справя със социал­ните неравен­с­тва на демок­ратична основа.

Този процес на метамор­фози на капитала на глобално и национално рав­нище нед­вус­мис­лено показа и нещо друго, че капитализма и демок­рацията не може да бъдат обединяваща идеология за прес­лед­ване на общи цели, зад които всички единно да зас­танат. Това се оказва невъз­можно защото самата икономическа сис­тема на капитализма основаха върху час­т­ната соб­с­т­веност разединява, индивидуализира и принуж­дава всеки сам да се спасява, тър­сейки социална реализация сан за себе си.

Самата демок­рация фун­к­ционираща на основата на пар­тий­ната сис­тема и социал­ното раз­с­лоение също доп­ринася за разединението на общес­т­вата. Най-общо казано и базата и нас­т­рой­ката пораж­дат индивидуалис­тични отношения, дефицит на справед­ливост и солидар­ност.

Пог­лед­нато глобално социал­ната поляризация в света съчетана с отеж­няващите се екологични проб­леми и демог­раф­с­кия бум на Изтока и Юга задъл­бочават общата световна несигур­ност.

Само за тридесет години след падането на социализма в резул­тат на изос­т­рянето на противоречията на капитализма, светът е в неп­рекъс­нати войни. Бежан­с­ката вълна от млади хора от Изтока и Юга свидетел­с­тва за задъл­бочаваща се несигур­ност за живота в тези общес­тва.

Това огромно преселение от млади хора, които тър­сят по-добър живот. На Север ще се засилва с раз­лична амп­литуда.

В цялата си история и променилия се новия капитализъм се доказ­ват като социално безот­говорни и нес­пособен да осигури рав­номерно икономическо раз­витие, заетост и прилично задоволяване на пот­реб­нос­тите и условията за живот за мнозин­с­т­вото от човечес­т­вото. Въз­никва въп­роса

въз­можно ли е въобще преминаването към относително по-справедливо общес­тво

на основата на капиталис­тичес­кия общес­т­вен строй или това е утопия след като по самата си природа капитализма е антипод на дър­жав­ната соб­с­т­веност, на колек­тивис­тич­ното начало за раз­витие и социална справед­ливост.

Ако се следва историчес­кия ход на смяната на общес­т­вените строеве, капитализ­мът не би тряб­вало да бъде пос­леден, вечен стадии в раз­витието на човеш­кото общес­тво.

Видимо е, че въп­реки теж­ките кризисни периоди с помощта на олигар­хич­ната дър­жава и някои отс­тъпки на наем­ния труд все още капитализма успява да се спасява. Неиз­бежно обаче това ще се случи от по-нататъшното му раз­витие по еволюционен път.

Защото другата въз­мож­ност вече беше изп­роб­вана и се оказа неус­пешна. Този път за сваляне на капитализма от историчес­ката сцена беше обос­нован от Мар­к­сизма в лицето на Ф. Енгелс, който в „Анди Тюрин” посочва, че ”капитализма никога няма сам, доб­роволно да се предаде даже и да бъде изп­равен до ръба на пропастта, без никой да го бутне”. Доказател­с­тво е финан­совата намеса на дър­жавата за спасяването му по време на Голямата криза от 1929 г. и тази от 2008 г.

Защо обаче

беше пропиляна историчес­ката въз­мож­ност за успешно налагане на социализма

, който по замисъл и теоретични раз­работки тряб­ваше да бъде социално по-справедливо общес­тво.

Обоб­щено казано нак­ратко най-голямото отс­тъп­ление в теорията за социализма стана в политичес­ката област.

Неус­пехът на този социален екс­перимент беше заложен в самото му раж­дане – появата му в страна като Русия с нераз­вит капитализ­мът. Това предоп­редели процеса на налагането му отгоре, субек­тивно чрез политизиране, админис­т­риране и друго насилие.

Като първи опит за осъщес­т­вяване на социализма се допусна нарушаване на вър­ховен­с­т­вото на правовия ред. Приложиха се методи, които нямат нищо общо с хуманизма, прониз­ващ теорията на Мар­к­сизма. Изпол­з­ват се насилие над духа и окър­вавяване на идеята.

Като социално – икономически показатели обаче социализма показа важни пос­тижения. За кратък исторически период страните от Източна Европа пос­т­роиха огромна материално-техническа база на икономиката и социал­ната сфера, кул­турата, образованието, спорта, жилищ­ната и социал­ната инф­рас­т­рук­тура.

С пос­тиженията си обаче и със заразяващата си сила, социализма реално зас­т­раши социал­ните порядки и цен­ности на раз­вития капитализъм, което го принуди да нап­рави големи отс­тъпки на наем­ния труд и резки да издигне стан­дарта на живот.

На основата на ускореното тех­нологично раз­витие на произ­вод­с­т­вото капитализма пос­тигна по-висока произ­водител­ност на труда и стария капитализъм доказа, че все още не е изчер­пал въз­мож­нос­тите си за висока произ­водител­ност, най важ­ния показател по който социализ­мът не успя да покаже превъз­ход­с­тво.

Що се отнася до отговора на въп­роса за новото общес­тво, отвъд капитализма пред­пос­тавки за неговото еволюционна пос­тигане са заложени в самите общес­т­вени отношения пред­пос­тавени от самото раз­витие на капитализма. Поне това показ­ват съв­ремен­ните тен­ден­ции в неговото раз­витие, които ще доведат до промени в икономичес­ката сис­тема във вече променящите се реални произ­вод­с­т­вени отношения в соб­с­т­веността, методите на произ­вод­с­тво и фор­мите на раз­п­ределение и раз­мяна.

Съв­ремен­ният капитализъм вече е пос­тиг­нал такава произ­водител­ност на труда чрез елек­т­ронизация, автоматизация, роботизация, химизация, биологизация на произ­вод­с­т­вените процеси, че в обоз­римо бъдеще ще с е отива към намаляване на работ­ното време, повече свободно време, увеличаване на трудовите въз­наг­раж­дения, по-всеобхватни социални грижи пр. В същото време с роботизацията и дигитализацията в управ­лението на произ­вод­с­т­вените процеси ще отпад­нат цели професии, което ще засили риска от увеличаване на без­работицата, което от своя страна ще изос­три стария проб­лем на капитализма – как да осигури всеобща заетост.

Определено днес може да се твърди, че

бъдещето икономическо раз­витие и преход към ново общес­тво

ще се определя основно от изп­ревар­ващото раз­витие на тех­нологиите. Тех­нологичес­кия фак­тор ще предоп­редели пос­тигането на едно качес­т­вено ново със­тояние на общес­т­вото. Той ще осигури високо изобилие от продук­ция за по-съвместно задоволяване на пот­реб­нос­тите. В това отношение още днес съв­ремен­ния капитализъм е дос­тиг­нал такава висока произ­водител­ност на труда макар и в ограничени мащаби от територията на света, че е в със­тояние да реализира мар­к­сис­т­ката пос­тановка за високо изобилие от стоки според пот­реб­нос­тите.

Това, което капитализма не успява да раз­реши е проб­лема с раз­п­ределението на доходите и печал­бата от произ­ведената продук­ция.

Алч­ността за все по високи и бързи печалби засил­ват екс­п­лоатацията на наем­ния труд, което задъл­бочава неравен­с­т­вото в раз­мера на доходите на раз­лич­ните слоеве в запад­ните общес­тва, особено в САЩ. А за останалата част от човечес­т­вото бед­ността и глада добива зас­т­рашителни раз­мери. Всеки час умират по седем хиляди деца.

В същото време Китай демон­с­т­рира един друг коренно раз­личен под­ход в раз­витието на социализъм с китайска специфика.

В резул­тат на това съв­ремен­ното социално икономическо раз­витие на Китай показва положителни резул­тати в справяне с проб­лема на раз­п­ределението на национал­ното богат­с­тво.

Макар и с друга политическа нас­т­ройка социалис­тическа, еднопар­тийно, цен­т­рализирано се заложи на раз­витие на икономически отношения със силна регулираща роля на дър­жавата в икономиката. На основата на час­т­ната соб­с­т­веност, дър­жавна в струк­турно определящите отрасли и кооперативна (съз­даване на смесена икономика), което дава на дър­жавата сигурни инс­т­рументи за провеж­дане на социалис­тическа социална, политика. За пос­тигане на по-справедливи социални и общес­т­вени отношения. Изб­раният политически и икономически модел поз­воли на

Китай за кратък исторически период да се превърне в световна произ­вод­с­т­вена работил­ница, втора икономика в света.

Очевидно китайс­кият политически модел, чрез еднопар­тийна сис­тема да се изпол­зва смесено дър­жав­ната, час­т­ната и кооператив­ната соб­с­т­веност за преодоляване на капитализма чрез раз­витието на самия капитализъм цели по еволюционен път да се промени към ново общес­тво – социализъм, който според плановете ще отнеме сто години. Исторически опит от раз­витието на капитализма в наши дни нед­вус­мис­лено показва, че той няма да може да преодолее проб­лема за по-справедливо раз­п­ределение на национал­ното богат­с­тво, без да под­ложи на преоценка отношен­чески към соб­с­т­веността, като основа на икономичес­ките и общес­т­вени отношения.

Големият въп­рос е въз­можно ли е демок­ратич­ните общес­тва с многопар­тийна политическа сис­тема да отговорят на предиз­викател­с­т­вото философ­ски, идеологически да преос­мис­лят над­ценената роля на час­т­ната соб­с­т­веност и допус­нат засил­ване ролята на дър­жавата в икономиката, чрез

раз­ширяване делът на дър­жав­ната и кооператив­ната соб­с­т­веност.

На прак­тика това означава дър­жавата да раз­полага с по-разнообразни икономически лос­тове за по-справедливо регулиране на доходи и пос­тигане на социално балан­сирани общес­т­вени отношения, т.е. за социализиране на капитализма.

Защото преос­мис­лянето кон­цеп­туално на досегаш­ното раз­биране за ролята на дър­жавата в социално икономичес­кия живот неиз­бежно ще се наложи след кризата с пан­демията и най-вече от изп­ревар­ващото раз­витие на тех­нологич­ната база на капитализма. Тя ще задъл­бочава не само социал­ните проб­леми с раз­п­ределение на доходите, но преди всичко с осигуряване на заетост за нарас­т­ващото изх­вър­ляната работна сила с преминаването към дигитална икономика и изкус­т­вен интелект.

С изп­ревар­ващото раз­витие на тех­нологиите ще нас­тъпи изменение на харак­тера на труда и качес­т­вено нови социално икономически отношения, които ще наложат промяна в политичес­ката и икономичес­ката база на капитализма, който да отговарят на новите общес­т­вени отношения и очак­вания.

Така, че пътят към „новото” общес­тво е заложена в лоното на капитализма и тен­ден­циите, които се наб­людават в раз­витието на съв­ремен­ния капитализъм водят в тази посока.

Петър Кар­луков­ски

България

Икономика

Loading...

Култура

17 -то издание на фестивала „Малешево пее и танцува“

Повече от две хиляди учас­т­ници от страната и чуж­бина излизат на сцената на седем­надесетото издание на „Малешево пее и тан­цува“, каза за БТА

Прочети още:

Loading...

Спорт

Наш борец за седми път на световния връх

Наш борец за седми път на световния връх

България до момента с пет медала от първенството на планетата за ветерани

Ремзи Осман стана световен шам­пион за ветерани за седми път. На пър…

Прочети още:

Loading...

Свят

Москва: “Немислимо“ е Русия да бъде изключена от разследването на течовете от “Северен поток“

Москва: “Немислимо“ е Русия да бъде изключена от разследването на течовете от “Северен поток“

Спецчастите на Киев под ръководството на британци готвят щурм на Запорожката АЕЦ

Рус­кото минис­тер­с­тво на вън­ш­ните работи заяви вчера, че е не…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...