Гримаси от изборната нощ

Слави, който задъл­жително тряб­ваше да каже нещо в избор­ната нощ, се измъкна с едно писъмце във Фейс­бук — имал сим­п­томи на COVID-19. Проз­вуча като шегичка

Кеворк Кевор­кян

Преди време пар­тията на Слави тряб­ваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава дър­жава“ стана „Има такъв народ“. Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поп­рави нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си. Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ тряб­ваше да се приема като сим­вол на съп­ротивата срещу Бойко.

Хубаво намерение – обаче изборите от 4 април показаха, че той се пред­с­тави далеч по-добре от „Има такъв народ“. Изобщо – съобщи на пуб­ликата, че „Има такъв Бойко“, и няма никакво намерение да се преп­равя…

И сега, като нищо, пуб­ликата ще започне да приписва на Бойко чудодейни сили или поне някакъв кос­мически къс­мет — след като всички скан­дали, златни кюл­чета, тайн­с­т­вени мадами и пр. изобщо не пов­лияха и той си прибра 25 процента от гласувалите. Всеки друг на неговото място щеше три пъти досега да е пог­ребан.

Успехът му е очевиден – и обезателно трябва да се проникне до дъното на тази мис­терия. За какви инс­тин­кти на бъл­гарина под­с­казва тя, за какви светли или тъмни страни, изобщо – какви сиг­нали ни изп­раща.

Враговете на Бойко искат просто да го няма, някак да се изпари – те не желаят, а може би и се страхуват да проник­нат в това странно без­подобие, да се опитат да го обяс­нят. Те са до там: някой/нещо да го няма, останалото е без значение.

Това е патент на фал­шивите „десни“, които, обзети от бесов­щината на отрицанието, провалиха през 198990 година най-голямото изриг­ване на Народна енер­гия в близ­ката ни история.

И сега имаме пред себе си двама самотни рейн­джъри – пар­тиите са само една гар­нитура към тях. Двама бивши приятели. Не бих се обзаложил, че някой ден пак няма да си сплетат пал­ците.

Нав­ремето пуб­ликата прие Бойко най-напред като Шерифа – дали сега Слави не иска да влезе в ролята на Ангелът-Отмъстител, който е подобаващо мъл­чалив. Дори когато задъл­жително тряб­ваше да каже нещо в избор­ната нощ, той се измъкна с едно писъмце във Фейс­бук — имал сим­п­томи на Ковид 19. Проз­вуча като шегичка, като напом­няне за основ­ното му амп­лоа, комедий­ното: след като цяла година твър­диш, че няма пан­демия, да си леп­неш Ковид, баш когато посягаш към Властта, това си е истин­ски черен май­тап.

А Бойко пък нап­рави специално изяв­ление пред къщата си в Банкя, а не пред резиден­цията в Бояна. Тънък намек, най-вероятно заб­луж­даващ. И пред­ложи мир – още един образец на черен май­тап. Сигурно е вбесил враговете си.

Вижте кар­тата на избор­ните резул­тати: печели 21 области, там и мес­т­ната власт е негова, това ли е поражението му? Да не говорим, че може да издържи/финансово на без­к­райна серия от избори.

Социолозите вед­нага затикаха Слави към нови избори, щял със сигур­ност да ги спечели – чес­тна дума лакейска. Чет­кай в аванс и дръж устата си отворена, все нещо ще падне в нея.

Слави обаче никак не е дащен, в срав­нение с Бойко нап­раво си е една скрън­дза. Бойко е майс­тор в изкушаването, ако научите какви хора е „прилас­кавал“, сън няма да ви хване до след­ващите избори.

Нас­лова на избор­ната нощ по БНТ беше „Избори 2021: Раз­в­ръз­ката“. Никаква раз­в­ръзка не се получи, нап­ротив — още по-здраво се затегна възелът. Някои си мис­лят, че се е затег­нал около врата на Бойко. Да не бър­зат.

В избор­ната нощ се чу, че времето на супер­героите свър­шило. Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завър­шени индивидуалисти, супер­герои на соб­с­т­вения си егоцен­т­ризъм – и в този смисъл, дори без­с­рамни екс­хибиционисти.

За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му нап­равят мав­золей, иска си го и няма да отс­тъпи, докато не го получи. Само че, през годините егоцен­т­риз­мът му поиз­г­лади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в дейс­т­вията си. Раз­бира се, с един гол егоцен­т­ризъм до никъде не можеш да стиг­неш. Проб­лемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на пуб­ликата. Народът, видян като пуб­лика, обаче е нещо абсур­дно за истин­с­кия политик.

А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от пуб­лика — Супер­героят монологист, който сам си говори в джип­ката, ако не броим сим­патягата Нан­ков, аран­жиран като без­мъл­вен храст във въп­рос­ния монос­пек­такъл.

Слави обаче все още, а може би и завинаги ще има нужда от акламациите на пуб­ликата, от онези диви кон­церти, в които не е ясно, ти ли предиз­вик­ваш екзал­тацията или пуб­ликата си се над­русва сама, защото има нужда да изх­върли от себе си своята обик­новеност, своята без­лич­ност, своята обреченост. Тази пуб­лика е много удобна за един политик: дос­татъчни са й два часа куфеене, и нищо повече — никакъв интерес към онова, което следва след това, включително и какво ще се случи по-нататък с мизер­ния ти животец. Дори да се сетят да питат Слави, няма да получат отговор, поне засега. Прак­тически подобни хора винаги ще си останат една пуб­лика, а тя няма навика да държи сметка на звез­дата.

Един немаловажен детайл от пос­лед­ните избори: отново най-много вис­шисти са гласували за Бойко, така беше и на предиш­ните избори — какво означава това?

Еднок­ниж­никът“ прив­лича най-образованите? А какво ли ще научим от една раз­бивка по образование на гласувалите в чуж­бина? Изпит­вам сим­патия, дори умиление към тия хора, към тия бегълци по принуда, смятам ги за най-кървавата жер­тва на Прехода. Очевидно е, че не бива да ги приемаме само като „чалга пуб­лика“.

Но защо, все пак, харес­ват Слави? Някои упорито пренеб­рег­ват факта, че пар­тиите са в залеза си, станали са дружес­тва с неп­родаваеми акции.

Кюс­кат се няколко лич­ности — по-точно всички вър­тят тояги срещу Чудовището, изнер­вени от това, че така и не могат да раз­берат, на какво се дължи успеха му. Утешават се със слепи фрази: „Бойко спечели изборите, обаче загуби властта“.

Най-много се старае в това отношение Христо Иванов — той трябва да бъде наб­людаван внимателно, да не получи удар от превъз­буж­дане. Да го наз­начат за пожиз­нен екзекутор/палач на Бойко, но при едно условие: да каже, какви са идеите му за народеца…

Пред­ложението на Бойко за мир не бива да се схваща като слабост. Пък и в политиката нерядко в протег­натата ръка се крие камък. Той има интерес от нови избори в края на юли и ако и тогава резул­татът е същият, което е много вероятно, след­ващите избори да съв­пад­нат с президен­т­с­ките. Може би това е замисълът му. Меж­дув­ременно, някои от пар­тиите ще бъдат „хуманизирани“, извес­тно ви е как става това.

Някои злорад­с­т­ваха, че Бойко не изг­леж­дал вече като победител. Точно от това трябва да се плашат. Проб­лемът им с него винаги е бил един и същи: може да го мразиш, но трябва да го проумяваш.

След многочасовото каканижене на анализаторите в избор­ната нощ не изп­лува нито една идея от пар­тий­ните прог­рами, която да зас­лужава вниманието на Народа – а и бяха напълно заб­равили за него. Един­с­т­веното, което ги интересуваше бе, как ще се нап­рави пазар­лъкът в новия Пар­ламент. Тракаха със сметалата, за да наг­ласят някакво под­ходящо съеш­ване.

Една любопитна под­роб­ност: проф. Ангелов, здрав­ният минис­тър, който едва ли се пол­зва с много сим­патии заради ограничител­ните мерки, които налага, убедително победи Слави във Варна. Тази пък инжек­ция как трябва да се тъл­кува?

Бойко вероятно е останал най-доволен от успеха на Цветанов, който твър­деше, че ще бъде незаобиколим фак­тор в новия Пар­ламент — а пък аз го поощ­рих, като го нарекох незаобиколим политически труп. Той взе малко повече от един процент. Оказа се, че няма никакво влияние върху ГЕРБ, пар­тията е в мен­гемето на Вожда, заредена с пос­лушание и задоволеност.

А в САЩ, Цветанов и неговият донор — „американецът“ Въл­нев, са получили едва 146 гласа…

Играта прик­лючи – поне засега. Част от избирателите, които отг­ледаха „Има такъв Бойко“, продъл­жават да си го дун­дур­кат. Кого се гот­вят да отг­ледат след него, не е много ясно.