Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 187, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Неолиберализираната левица е на смъртния си одър, защото изостави работническата класа

Проф. Васил Проданов

От „Клуб 24 май”

(заг­лавието и под­заг­лавието са на ЗЕМЯ)

Извес­тно е, че ляво-дясното деление на политичес­кото прос­т­ран­с­тво изминава от появата си до днес поредица от тран­с­фор­мации, свър­зани с кризи, противопос­тавяния и раз­деления в общес­т­вата. То се появява по време на Френ­с­ката революция, когато леви започ­ват да се наричат седящите във френ­с­кото национално съб­рание от ляво якобинци, които са ударно ядро на революцията и промяната, а десни са назовавани седящите от дясно привър­женици на запаз­ване на същес­т­вуващия порядък. Тогава се появява Ляво 1.0 и Дясно 1.0. Харак­терно за стоящите от ляво във френ­с­кото национално съб­рание е, че са за по-голямо равен­с­тво и ярос­тно отх­вър­лят монар­хията. Раз­делението между лявото и дяс­ното носи в себе си в много висока степен раз­г­раничението между доин­дус­т­риал­ната бур­жоазия и арис­ток­рацията. Левите са за прог­реса, вяр­ват че по-доброто общес­тво е  в бъдещето, за раз­лика от дес­ните, които наб­лягат на традицията, религията, установилите се вече йерар­хични отношения. Левите са пар­тиите на промяната, дес­ните – пар­тииите на установилия се порядък. Левите наб­лягат на промяната на общес­т­вото към едно по-добро бъдеще, докато дес­ните се съп­ротив­ляват на това. Този смисъл на раз­делението между ляво и дясно в много отношения се запазва след това в раз­г­раничението между демок­рати и репуб­ликанци в САЩ.

С Пър­вата индус­т­риална революция, появата на индус­т­риална работ­ническа класа и на нови социални раз­деления

се тран­с­фор­мират и лявото, и дяс­ното. Те се свър­з­ват с противоречията между наемни работ­ници и капиталисти в условията на индус­т­риален капитализъм. Появяват се Дясно 2.0 и Ляво 2.0.  Дяс­ното има за своя идеология приемането на час­т­ната соб­с­т­веност като висше човешко право и свобод­ния пазар, основаващ се на политикономията на Адам Смит и Дей­вид Рикардо. Лявото 2.0 се раз­г­ръща след революцията през 1848 г. и се проявява в две основни форми, свър­зани съот­ветно с идеите на мар­к­сизма и анар­хизма. То минава през два основни етапа, съот­ветно на  Пър­вия и Втория интерационал. Мар­к­систи и анар­хисти се събират през 1864 г. заедно в Пър­вия интер­национал, но противоречията помежду им са тол­кова големи, че това води до неговият раз­пад. След това мар­к­сис­тите се обединяват през 1886 г. чрез Вторият интер­национал, идеите за класовата борба и революционна промяна на общес­т­вото по посока отвъд капитализма, минаващо през преход­ния етап на социал­зма като дик­татура на пролетариата.

Кризата на капитализма в началото на ХХ век води до две световни войни

, налагане на тех­нологиите и произ­вод­с­т­вото на основата на Втората индус­т­риална революция и пос­тепенно офор­мяне на нови вер­сии на дяс­ното и лявото. Появяват се крайни вер­сии на Дясно 3.0 във фор­мата на италиан­ски фашизъм, гер­ман­ски нацизъм, испан­ски фран­кизъм. Променя се и лявото. В  условията на глобал­ните кризисни процеси и Пър­вата световна война Вторият интер­национал се раз­пуска през 1916 г., а пред­ход­ните мар­к­систи се раз­падат на комунисти и социал­демок­рати. Така се появява Лявото 3.0 в двете му основни измерения – комунис­тическо и социал­демок­ратическо. Едното доминира в полупериферията и периферията на светов­ната сис­тема, другото в ней­ния цен­тър. Това е лявото в епохата на Втората индус­т­риална революция на масовото произ­вод­с­тво, масовото общес­тво, масовата кул­тура, масовото пот­реб­ление. Социал­демок­ратите наб­лягат на ролята на либерал­ната демок­рация като инс­т­румент за промяна, на национал­ната дър­жава и ней­ната прераз­п­ределителна роля, докато комунис­тите демон­с­т­рират интер­национализъм и говорят за революция и дик­татура на работ­ничес­ката класа. Водещо място сред комунис­тичес­кото ляво заема това в Съвет­с­кия съюз, а сред социал­демок­ратичес­кото това в Гер­мания. Социал­демок­ратите на Запад се опират на политичес­ката икономия на Кейнс и съз­дават социал­ната дър­жава. Комунис­тите на Изток се опират на дър­жав­ния социализъм, мощни социални сис­теми на колек­тивни пот­ребител­ски фон­дове и масово без­п­латно образование и здравеопаз­ване.

Тези

форми на социален капитализъм и дър­жавен социализъм

и свър­заните с тях тех­нологии и форми на произ­вод­с­тво започ­ват да изчер­п­ват своите въз­мож­ности през 1970-те години. Това е периодът, в който страните със съвет­ски дър­жавен социализъм се приб­лиж­ват в догон­ващата си модер­низация най-близко до раз­вития капиталис­тически Запад, след което започва забавяне на тем­повете им на раз­витие. При социал­ния капитализъм на Запад имаме раз­пад на пред­ход­ната финан­сова сис­тема на златен стан­дарт, пет­ролни кризи и феноменът стаг­ф­лация – еднов­ременно стаг­нация и инф­лация в икономиките. Това води до появата Дясно 4.0. Това е глобализирано неолиберално дясно на свободно движение на капитали, стоки и услуги, приватизация на дър­жав­ната соб­с­т­веност, намаляване на прераз­п­ределител­ната роля на дър­жавата и увеличаване на движението на новосъз­дадения продукт по посока на капитала, не на труда. Негови инициатори са Мар­гарет Тачър и Роналд Рей­гън, а идеолози – Луд­виг фон Мизес, Фрид­рих фон Хайек, Мил­тън Фрид­ман.

През 1980-те години в условията на Трета индус­т­риална революция и неолиберална глобализация имаме кризисни процеси и на комунис­тичес­кото и на социал­демок­ратичес­кото ляво. Комунис­тичес­кото ляво в СССР и Европа е лик­видирано и мар­гинализирано от гор­бачов­с­ката перес­т­ройка, докато социал­демок­ратичес­кото ляво се тран­с­фор­мира в неолиберално ляво. В бив­шите социалис­тически страни се появяват множес­тво малки пар­тии, които харак­теризират себе си като комунис­тически или социал­демок­ратически и воюват помежду си коя от тях е „истин­с­кото“ и „автен­тично“ ляво, но тях­ното влияние в общес­т­вото неп­рекъс­нато намалява.

Въз­ник­ват две нови водещи форми на Ляво 4.0. Пър­вата от тях е най-характерна и с най-големи успехи в Китай и Виет­нам.

В Китай се появява „социализ­мът с китайски харак­терис­тики“

, пред­с­тав­ляващ кон­вер­ген­ция на сил­ната дър­жава и дър­жавни ком­пании в стратегичес­ките сфери, гос­под­с­т­вото на комунис­тическа пар­тия и идеология с ролята на пазара, съчетаващ гиган­т­с­ката маса на труда в Китай с инвес­тиците и тех­нологиите на големите западни ком­пании, прев­ръщащ страната във „фаб­риката на света“ и изваж­дащ от бед­ност над 800 милиона души.

Втората форма на Ляво 4.0 е неолиберализиралото се ляво, приемащо глобализирания пазар, намаляването на данъците и на прераз­п­ределител­ната роля на дър­жавата. То е харак­терно за САЩ и Западна Европа, наложено в условия на периферизация, раз­г­раб­ване и унищожаване на гиган­т­ско национално богат­с­тво на бив­шите страни със съвет­ски дър­жавен капитализъм. Началото на неолиберализацията на лявото започва с тран­с­фор­мациите на Демок­ратичес­ката пар­тия в САЩ при Бил Клин­тън, след това се проявява чрез „Третия път“ на Лей­бърис­т­ката пар­тия на Тони Блеър във Великоб­ритания и „Новия цен­тър“ на Гер­ман­с­ката социал­демок­ратическа пар­тия на Гер­хард Шрьодер. Точно в тези период протече и промяната на БКП в БСП, която се насочи към модела, задаван преди всичко от ГСДП. Харак­терно за неолиберализиралата се левица стана приемането на неолиберал­ната глобализация и свобод­ното движение на капитали, което рязко намали въз­мож­нос­тите за прераз­п­ределение на богат­с­т­вото. В много отношения в данъч­ната си политика и под­к­репата за неолиберал­ния пазар тя отиде дори по-надясно от Рей­гън и Тачър. Във Великоб­ритания на Тони Блеър тя се отказа от идеята за общес­т­вена соб­с­т­веност.

В Бъл­гария прие закони намаляващи данъците и оставящи сред­с­тва в ръцете на богатите много повече откол­кото това нап­равиха Рей­гън в САЩ и Тачър във Великоб­ритания. Това допъл­нително засили кризис­ните процеси и фраг­мен­тацията на лявото.

Елек­торално неолиберализираната левица изос­тави пред­ход­ната работ­ническа класа и водещо значение за нея заеха слоеве свър­зани с град­с­ката интелиген­ция и сред­ната подоходно класа, докато пред­ход­ната работ­ническа класа бе прив­лечена елек­торално от кон­сер­ваторите, както стана във Великоб­ритания при Мар­гарет Тачър или от популис­тки десни националис­тки пар­тии, които акцен­тираха на национал­ното един­с­тво и се противопос­тавяха на емиг­рацията. И на пос­лед­ните избори във Великоб­ритания немалка част от работ­ничес­ката класа, която бе за Брек­зит, гласува за кон­сер­ваторите, не за загубилите изборите лей­бъристи.

Харак­терно за неолиберализиралото се Ляво 4.0 е, че на мяс­тото на идеите за класовите раз­деления и екс­п­лоатацията бе пос­тавена така нар. политика на иден­тич­ността, свър­зана със защитата на правата на расови, етнически, емиг­ран­т­ски, всякакви социално кон­с­т­руирани и измис­лени полови групи. На мяс­тото на класовите войни бяха пос­тавени така нар. кул­турни войни. На мяс­тото на защитата на интересите на мнозин­с­т­вото от населението, пред­с­тав­ляващо наем­ните работ­ници бяха пос­тавени раз­лични мал­цин­с­тва. Така традицион­ната работ­ническа класа бе отчуж­дена от левите пар­тии. В повечето социологически изс­лед­вания спряха да се правят корелации за гласоподавател­ното поведение и пар­тий­ната ангажираност от класова гледна точка.

Това неолиберализирало се ляво се оказа всъщ­ност неолиберална идеология, чрез която бе мас­кирано

ряз­кото увеличаване на социал­ноикономичес­кото неравен­с­тво в условията на неолиберален капитализъм

, при което бор­бата срещу това неравен­с­тво бе замес­тена с борба за нещо съв­сем друго – борба за правата на сек­суално раз­лич­ните, расово раз­лич­ните, религиозно раз­лич­ните, докато на прак­тика обаче протече процес на нарас­т­ващи раз­деления и в тези сфери, тъй като социално-икономическото неравен­с­тво доведе до въз­ход на всички други неравен­с­тва. Светов­ният неолиберален хегемон и жан­дарм САЩ са най-типичен пример в това отношение. В повечето раз­вити капиталис­тически страни протече процес на намаляване на пред­ход­ната подоходна средна класа. Голяма част от децата на някогаш­ните пред­с­тавители на тази средна класа нямат шан­сове да имат икономичес­кото положение на родителите си. Там днес социално-икономическото неравен­с­тво и между расовите групи е много по-голямо откол­кото преди няколко десетилетия. Нарас­т­наха дис­тан­циите и между доходите на емиг­ран­тите и мес­т­ното население в раз­витите страни, при което левите пар­тии губят позиции и сред емиган­т­с­ките мал­цин­с­тва, които се зат­варят в кон­сер­вативни религиозни и етнически общ­ности. Неравен­с­т­вото се увеличи с невиж­дани в историята раз­мери, а броят на без­дом­ниците и бед­няците в големите градове на водещите капиталис­тически дър­жави шокира.

Неолиберализиралите се леви обаче вместо кон­вен­ции нап­ример за окон­чателно премах­ване на феномените без­дом­ничес­тво и клошар­с­тво приемат Истан­бул­ски кон­вен­ции.

Пан­демията ускори процеса на увеличаване на бед­ността в Америка и Европа, за сметка на скорос­т­ното увеличаване на богат­с­т­вото на милиар­дерите и милионерите. Имаме фраг­мен­тация и на общес­т­вата и на политичес­ките сили. Поляризацията и омразата между раз­лични социални групи дос­тигна невиж­дани досега раз­мери. Бъл­гария е типичен пример в това отношение. Кризата на сис­тем­ните пар­тии и тук доведе до въз­хода на пар­тия на шоумени, зад която се крие дясна и популис­тка идеология. Лип­сата на адек­ватни идеи се замес­тва с шоумен­с­тво на телевизионни зведи, с омраза и ненавист.

Кризата на неолиберал­ния капитализъм, раз­г­ръщаща се след 2008 г., засилена допъл­нително през пос­лед­ните две години и от здрав­ната криза води до раз­падни процеси и фраг­мен­тация на неолиберализираното ляво. На редица места във водещи капиталис­тически страни като Фран­ция и Италия пред­ход­ното ляво загина или се мар­гинализира. Във Великоб­ритания бе нап­равен опит по времето на Джеръм Кор­бин за зав­ръщане към преход­ните идеи на Лей­бърис­т­ката пар­тия, но лип­сата на ясни позиции за противоречието между национално и над­национално (Брек­зит) се оказа фатално за нея.

В момента неолиберал­ният капитализъм е в остра криза и се появява Дясно 5.0. Негов най-ярък изразител в САЩ стана Доналд Тръмп, зат­варящ страната за емиг­ранти, започ­ващ тър­гов­ски войни и битка за връщане на произ­вод­с­т­вото на американ­с­ките ком­пании от Китай в САЩ, намаляващ допъл­нително данъците на богатите. Не по-малък изразител на това ново дясно е идеологията на отказа от ЕС и зав­ръщането към суверенитета на национал­ната дър­жава от кон­сер­ваторите на Борис Джон­сън във Великоб­ритания. Негови типични изразители  са пар­тиите на Марин Льо Пен във Фран­ция и на Вик­тор Орбан в Унгария, както и „Алтер­натива за Гер­мания“. Не бъдещето, а миналото в раз­лич­ните кон­сер­вативни и антикомунис­тически интер­п­ретации се прев­ръща в основен инс­т­румент, чрез който се търси интег­рация на поляризираните общ­ности. Във вън­шен план за тази цел се отк­риват съот­ветни образи на врага и започ­ват нови студени и хиб­ридни войни, които все повече изос­т­рят отношенията между САЩ, Китай и Русия. 

Бъл­гария е една от страните, която се прев­ръща във фронт на новата студена война

на големите геополитически играчи.

За това доп­ринася и фак­тът, че левицата в Европа все още не може да намери вер­сията на успеш­ното Ляво 5.0 на дигитал­ната епоха, алгорит­мите, големите данни, роботизацията и изкус­т­вения интелект. Във водещите капиталис­тически страни лявото продъл­жава да е в остра криза и да се срива. Социал­демок­ратичес­кото ляво въз­никна в Гер­мания и в най-висока степен беше модел на социал­демок­рацията и в останалите евроейски страни. Засега обаче то продъл­жава да върви назад и да е в криза, не успява да намери успеш­ните леви стратегии за XXI век. Не успява да реагира на дис­кусиите, свър­зани с нови феномени като отк­рита наука и отворен код, споделяни от всички, раз­витието на споделена икономика и плат­фор­мени кооперативи, нови форми на планиране с помощта на големите данни, екс­понен­циал­ната скорост на падането на мар­гинал­ните раз­ходи за произ­вод­с­тво, както и множес­тво нови въз­можни форми на дигитален социализъм. Новата ситуация на капитализ­мът на дигитал­ната епоха и особенос­тите на неговата социална струк­тура изис­к­ват нов етап в раз­витието на лявото, което засега не успява да се адап­тира към новите реал­ности на Чет­вър­тата индус­т­риална революция.

Лявото 4.0 е на смър­т­ния си одър. Лявото 5.0 все още се мъчи в родилни мъки.

България

Икономика

Култура

Кенет Брана отличен с голямата награда в Торонто

Британ­с­кият филм “Бел­фаст“ спечели голямата наг­рада на 46-ия Меж­дународен фил­мов фес­тивал в Торонто.

Биог­рафична драма на британ­с­кия режисьор…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Кристиано Роналдо счупи пореден рекорд

Кристиано Роналдо счупи пореден рекорд

Нападателят на Ман­чес­тър Юнай­тед Крис­тиано Роналдо пос­тави нов рекорд. Пор­тугал­с­ката фут­болна звезда подобри пос­тижението на Златан Ибрахимо…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Торовите заводи спират работа заради скъпия газ

Торовите заводи спират работа заради скъпия газ

От януари 2022 г. токът за бита ще поскъпне поне с 50%, предвижда енергиен експерт

Ряз­кото пос­къп­ване на тока в Европа се дължи на новите цен…

Прочети още:

Loading...