Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 149, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Ляво 5.0. – Възможно ли е, и кога ще се случи!?

Неолиберализираната левица е на смъртния си одър, защото изостави работническата класа

Проф. Васил Проданов

От „Клуб 24 май”

(заг­лавието и под­заг­лавието са на ЗЕМЯ)

Извес­тно е, че ляво-дясното деление на политичес­кото прос­т­ран­с­тво изминава от появата си до днес поредица от тран­с­фор­мации, свър­зани с кризи, противопос­тавяния и раз­деления в общес­т­вата. То се появява по време на Френ­с­ката революция, когато леви започ­ват да се наричат седящите във френ­с­кото национално съб­рание от ляво якобинци, които са ударно ядро на революцията и промяната, а десни са назовавани седящите от дясно привър­женици на запаз­ване на същес­т­вуващия порядък. Тогава се появява Ляво 1.0 и Дясно 1.0. Харак­терно за стоящите от ляво във френ­с­кото национално съб­рание е, че са за по-голямо равен­с­тво и ярос­тно отх­вър­лят монар­хията. Раз­делението между лявото и дяс­ното носи в себе си в много висока степен раз­г­раничението между доин­дус­т­риал­ната бур­жоазия и арис­ток­рацията. Левите са за прог­реса, вяр­ват че по-доброто общес­тво е  в бъдещето, за раз­лика от дес­ните, които наб­лягат на традицията, религията, установилите се вече йерар­хични отношения. Левите са пар­тиите на промяната, дес­ните – пар­тииите на установилия се порядък. Левите наб­лягат на промяната на общес­т­вото към едно по-добро бъдеще, докато дес­ните се съп­ротив­ляват на това. Този смисъл на раз­делението между ляво и дясно в много отношения се запазва след това в раз­г­раничението между демок­рати и репуб­ликанци в САЩ.

С Пър­вата индус­т­риална революция, появата на индус­т­риална работ­ническа класа и на нови социални раз­деления

се тран­с­фор­мират и лявото, и дяс­ното. Те се свър­з­ват с противоречията между наемни работ­ници и капиталисти в условията на индус­т­риален капитализъм. Появяват се Дясно 2.0 и Ляво 2.0.  Дяс­ното има за своя идеология приемането на час­т­ната соб­с­т­веност като висше човешко право и свобод­ния пазар, основаващ се на политикономията на Адам Смит и Дей­вид Рикардо. Лявото 2.0 се раз­г­ръща след революцията през 1848 г. и се проявява в две основни форми, свър­зани съот­ветно с идеите на мар­к­сизма и анар­хизма. То минава през два основни етапа, съот­ветно на  Пър­вия и Втория интерационал. Мар­к­систи и анар­хисти се събират през 1864 г. заедно в Пър­вия интер­национал, но противоречията помежду им са тол­кова големи, че това води до неговият раз­пад. След това мар­к­сис­тите се обединяват през 1886 г. чрез Вторият интер­национал, идеите за класовата борба и революционна промяна на общес­т­вото по посока отвъд капитализма, минаващо през преход­ния етап на социал­зма като дик­татура на пролетариата.

Кризата на капитализма в началото на ХХ век води до две световни войни

, налагане на тех­нологиите и произ­вод­с­т­вото на основата на Втората индус­т­риална революция и пос­тепенно офор­мяне на нови вер­сии на дяс­ното и лявото. Появяват се крайни вер­сии на Дясно 3.0 във фор­мата на италиан­ски фашизъм, гер­ман­ски нацизъм, испан­ски фран­кизъм. Променя се и лявото. В  условията на глобал­ните кризисни процеси и Пър­вата световна война Вторият интер­национал се раз­пуска през 1916 г., а пред­ход­ните мар­к­систи се раз­падат на комунисти и социал­демок­рати. Така се появява Лявото 3.0 в двете му основни измерения – комунис­тическо и социал­демок­ратическо. Едното доминира в полупериферията и периферията на светов­ната сис­тема, другото в ней­ния цен­тър. Това е лявото в епохата на Втората индус­т­риална революция на масовото произ­вод­с­тво, масовото общес­тво, масовата кул­тура, масовото пот­реб­ление. Социал­демок­ратите наб­лягат на ролята на либерал­ната демок­рация като инс­т­румент за промяна, на национал­ната дър­жава и ней­ната прераз­п­ределителна роля, докато комунис­тите демон­с­т­рират интер­национализъм и говорят за революция и дик­татура на работ­ничес­ката класа. Водещо място сред комунис­тичес­кото ляво заема това в Съвет­с­кия съюз, а сред социал­демок­ратичес­кото това в Гер­мания. Социал­демок­ратите на Запад се опират на политичес­ката икономия на Кейнс и съз­дават социал­ната дър­жава. Комунис­тите на Изток се опират на дър­жав­ния социализъм, мощни социални сис­теми на колек­тивни пот­ребител­ски фон­дове и масово без­п­латно образование и здравеопаз­ване.

Тези

форми на социален капитализъм и дър­жавен социализъм

и свър­заните с тях тех­нологии и форми на произ­вод­с­тво започ­ват да изчер­п­ват своите въз­мож­ности през 1970-те години. Това е периодът, в който страните със съвет­ски дър­жавен социализъм се приб­лиж­ват в догон­ващата си модер­низация най-близко до раз­вития капиталис­тически Запад, след което започва забавяне на тем­повете им на раз­витие. При социал­ния капитализъм на Запад имаме раз­пад на пред­ход­ната финан­сова сис­тема на златен стан­дарт, пет­ролни кризи и феноменът стаг­ф­лация – еднов­ременно стаг­нация и инф­лация в икономиките. Това води до появата Дясно 4.0. Това е глобализирано неолиберално дясно на свободно движение на капитали, стоки и услуги, приватизация на дър­жав­ната соб­с­т­веност, намаляване на прераз­п­ределител­ната роля на дър­жавата и увеличаване на движението на новосъз­дадения продукт по посока на капитала, не на труда. Негови инициатори са Мар­гарет Тачър и Роналд Рей­гън, а идеолози – Луд­виг фон Мизес, Фрид­рих фон Хайек, Мил­тън Фрид­ман.

През 1980-те години в условията на Трета индус­т­риална революция и неолиберална глобализация имаме кризисни процеси и на комунис­тичес­кото и на социал­демок­ратичес­кото ляво. Комунис­тичес­кото ляво в СССР и Европа е лик­видирано и мар­гинализирано от гор­бачов­с­ката перес­т­ройка, докато социал­демок­ратичес­кото ляво се тран­с­фор­мира в неолиберално ляво. В бив­шите социалис­тически страни се появяват множес­тво малки пар­тии, които харак­теризират себе си като комунис­тически или социал­демок­ратически и воюват помежду си коя от тях е „истин­с­кото“ и „автен­тично“ ляво, но тях­ното влияние в общес­т­вото неп­рекъс­нато намалява.

Въз­ник­ват две нови водещи форми на Ляво 4.0. Пър­вата от тях е най-характерна и с най-големи успехи в Китай и Виет­нам.

В Китай се появява „социализ­мът с китайски харак­терис­тики“

, пред­с­тав­ляващ кон­вер­ген­ция на сил­ната дър­жава и дър­жавни ком­пании в стратегичес­ките сфери, гос­под­с­т­вото на комунис­тическа пар­тия и идеология с ролята на пазара, съчетаващ гиган­т­с­ката маса на труда в Китай с инвес­тиците и тех­нологиите на големите западни ком­пании, прев­ръщащ страната във „фаб­риката на света“ и изваж­дащ от бед­ност над 800 милиона души.

Втората форма на Ляво 4.0 е неолиберализиралото се ляво, приемащо глобализирания пазар, намаляването на данъците и на прераз­п­ределител­ната роля на дър­жавата. То е харак­терно за САЩ и Западна Европа, наложено в условия на периферизация, раз­г­раб­ване и унищожаване на гиган­т­ско национално богат­с­тво на бив­шите страни със съвет­ски дър­жавен капитализъм. Началото на неолиберализацията на лявото започва с тран­с­фор­мациите на Демок­ратичес­ката пар­тия в САЩ при Бил Клин­тън, след това се проявява чрез „Третия път“ на Лей­бърис­т­ката пар­тия на Тони Блеър във Великоб­ритания и „Новия цен­тър“ на Гер­ман­с­ката социал­демок­ратическа пар­тия на Гер­хард Шрьодер. Точно в тези период протече и промяната на БКП в БСП, която се насочи към модела, задаван преди всичко от ГСДП. Харак­терно за неолиберализиралата се левица стана приемането на неолиберал­ната глобализация и свобод­ното движение на капитали, което рязко намали въз­мож­нос­тите за прераз­п­ределение на богат­с­т­вото. В много отношения в данъч­ната си политика и под­к­репата за неолиберал­ния пазар тя отиде дори по-надясно от Рей­гън и Тачър. Във Великоб­ритания на Тони Блеър тя се отказа от идеята за общес­т­вена соб­с­т­веност.

В Бъл­гария прие закони намаляващи данъците и оставящи сред­с­тва в ръцете на богатите много повече откол­кото това нап­равиха Рей­гън в САЩ и Тачър във Великоб­ритания. Това допъл­нително засили кризис­ните процеси и фраг­мен­тацията на лявото.

Елек­торално неолиберализираната левица изос­тави пред­ход­ната работ­ническа класа и водещо значение за нея заеха слоеве свър­зани с град­с­ката интелиген­ция и сред­ната подоходно класа, докато пред­ход­ната работ­ническа класа бе прив­лечена елек­торално от кон­сер­ваторите, както стана във Великоб­ритания при Мар­гарет Тачър или от популис­тки десни националис­тки пар­тии, които акцен­тираха на национал­ното един­с­тво и се противопос­тавяха на емиг­рацията. И на пос­лед­ните избори във Великоб­ритания немалка част от работ­ничес­ката класа, която бе за Брек­зит, гласува за кон­сер­ваторите, не за загубилите изборите лей­бъристи.

Харак­терно за неолиберализиралото се Ляво 4.0 е, че на мяс­тото на идеите за класовите раз­деления и екс­п­лоатацията бе пос­тавена така нар. политика на иден­тич­ността, свър­зана със защитата на правата на расови, етнически, емиг­ран­т­ски, всякакви социално кон­с­т­руирани и измис­лени полови групи. На мяс­тото на класовите войни бяха пос­тавени така нар. кул­турни войни. На мяс­тото на защитата на интересите на мнозин­с­т­вото от населението, пред­с­тав­ляващо наем­ните работ­ници бяха пос­тавени раз­лични мал­цин­с­тва. Така традицион­ната работ­ническа класа бе отчуж­дена от левите пар­тии. В повечето социологически изс­лед­вания спряха да се правят корелации за гласоподавател­ното поведение и пар­тий­ната ангажираност от класова гледна точка.

Това неолиберализирало се ляво се оказа всъщ­ност неолиберална идеология, чрез която бе мас­кирано

ряз­кото увеличаване на социал­ноикономичес­кото неравен­с­тво в условията на неолиберален капитализъм

, при което бор­бата срещу това неравен­с­тво бе замес­тена с борба за нещо съв­сем друго – борба за правата на сек­суално раз­лич­ните, расово раз­лич­ните, религиозно раз­лич­ните, докато на прак­тика обаче протече процес на нарас­т­ващи раз­деления и в тези сфери, тъй като социално-икономическото неравен­с­тво доведе до въз­ход на всички други неравен­с­тва. Светов­ният неолиберален хегемон и жан­дарм САЩ са най-типичен пример в това отношение. В повечето раз­вити капиталис­тически страни протече процес на намаляване на пред­ход­ната подоходна средна класа. Голяма част от децата на някогаш­ните пред­с­тавители на тази средна класа нямат шан­сове да имат икономичес­кото положение на родителите си. Там днес социално-икономическото неравен­с­тво и между расовите групи е много по-голямо откол­кото преди няколко десетилетия. Нарас­т­наха дис­тан­циите и между доходите на емиг­ран­тите и мес­т­ното население в раз­витите страни, при което левите пар­тии губят позиции и сред емиган­т­с­ките мал­цин­с­тва, които се зат­варят в кон­сер­вативни религиозни и етнически общ­ности. Неравен­с­т­вото се увеличи с невиж­дани в историята раз­мери, а броят на без­дом­ниците и бед­няците в големите градове на водещите капиталис­тически дър­жави шокира.

Неолиберализиралите се леви обаче вместо кон­вен­ции нап­ример за окон­чателно премах­ване на феномените без­дом­ничес­тво и клошар­с­тво приемат Истан­бул­ски кон­вен­ции.

Пан­демията ускори процеса на увеличаване на бед­ността в Америка и Европа, за сметка на скорос­т­ното увеличаване на богат­с­т­вото на милиар­дерите и милионерите. Имаме фраг­мен­тация и на общес­т­вата и на политичес­ките сили. Поляризацията и омразата между раз­лични социални групи дос­тигна невиж­дани досега раз­мери. Бъл­гария е типичен пример в това отношение. Кризата на сис­тем­ните пар­тии и тук доведе до въз­хода на пар­тия на шоумени, зад която се крие дясна и популис­тка идеология. Лип­сата на адек­ватни идеи се замес­тва с шоумен­с­тво на телевизионни зведи, с омраза и ненавист.

Кризата на неолиберал­ния капитализъм, раз­г­ръщаща се след 2008 г., засилена допъл­нително през пос­лед­ните две години и от здрав­ната криза води до раз­падни процеси и фраг­мен­тация на неолиберализираното ляво. На редица места във водещи капиталис­тически страни като Фран­ция и Италия пред­ход­ното ляво загина или се мар­гинализира. Във Великоб­ритания бе нап­равен опит по времето на Джеръм Кор­бин за зав­ръщане към преход­ните идеи на Лей­бърис­т­ката пар­тия, но лип­сата на ясни позиции за противоречието между национално и над­национално (Брек­зит) се оказа фатално за нея.

В момента неолиберал­ният капитализъм е в остра криза и се появява Дясно 5.0. Негов най-ярък изразител в САЩ стана Доналд Тръмп, зат­варящ страната за емиг­ранти, започ­ващ тър­гов­ски войни и битка за връщане на произ­вод­с­т­вото на американ­с­ките ком­пании от Китай в САЩ, намаляващ допъл­нително данъците на богатите. Не по-малък изразител на това ново дясно е идеологията на отказа от ЕС и зав­ръщането към суверенитета на национал­ната дър­жава от кон­сер­ваторите на Борис Джон­сън във Великоб­ритания. Негови типични изразители  са пар­тиите на Марин Льо Пен във Фран­ция и на Вик­тор Орбан в Унгария, както и „Алтер­натива за Гер­мания“. Не бъдещето, а миналото в раз­лич­ните кон­сер­вативни и антикомунис­тически интер­п­ретации се прев­ръща в основен инс­т­румент, чрез който се търси интег­рация на поляризираните общ­ности. Във вън­шен план за тази цел се отк­риват съот­ветни образи на врага и започ­ват нови студени и хиб­ридни войни, които все повече изос­т­рят отношенията между САЩ, Китай и Русия. 

Бъл­гария е една от страните, която се прев­ръща във фронт на новата студена война

на големите геополитически играчи.

За това доп­ринася и фак­тът, че левицата в Европа все още не може да намери вер­сията на успеш­ното Ляво 5.0 на дигитал­ната епоха, алгорит­мите, големите данни, роботизацията и изкус­т­вения интелект. Във водещите капиталис­тически страни лявото продъл­жава да е в остра криза и да се срива. Социал­демок­ратичес­кото ляво въз­никна в Гер­мания и в най-висока степен беше модел на социал­демок­рацията и в останалите евроейски страни. Засега обаче то продъл­жава да върви назад и да е в криза, не успява да намери успеш­ните леви стратегии за XXI век. Не успява да реагира на дис­кусиите, свър­зани с нови феномени като отк­рита наука и отворен код, споделяни от всички, раз­витието на споделена икономика и плат­фор­мени кооперативи, нови форми на планиране с помощта на големите данни, екс­понен­циал­ната скорост на падането на мар­гинал­ните раз­ходи за произ­вод­с­тво, както и множес­тво нови въз­можни форми на дигитален социализъм. Новата ситуация на капитализ­мът на дигитал­ната епоха и особенос­тите на неговата социална струк­тура изис­к­ват нов етап в раз­витието на лявото, което засега не успява да се адап­тира към новите реал­ности на Чет­вър­тата индус­т­риална революция.

Лявото 4.0 е на смър­т­ния си одър. Лявото 5.0 все още се мъчи в родилни мъки.

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Индийска медалистка получи бонус безплатна пица до края на живота си

Индий­ката Мирабай Чану спечели сребърен медал във вдигането на тежести при жените в кат. до 49 кг, който е един­с­т­вен за родината ѝ? до момен…

Прочети още:

Loading...

Свят

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

Потвърдени са около две дузини културни обекти, както и 1394 км железопътна линия в Иран

След няколко дни онлайн обсъж­дания Организацията на …

Прочети още:

Loading...

Земеделие