Най-сетне признаха, че сме втора ръка
Европейската комисия възнамерявала да забрани продажбата на хранителни продукти от големи търговски марки на по-ниско качество в Източна Европа. Възнамерявала.
Каква милост само, мерси.
Телевизиите вяло съобщиха новината – а тя си струва да бъде обговорена: защо продължават да ни смятат за втора ръка, защо десет години ни пробутват боклуците си?
Къде е господин Ю — Лигавият Целувач?
Какво толкова подкрепяте ударите в Сирия — подкрепете най-сетне собствения си народ?
Какво „помирявате“ Западните Балкани — помирете хитреците от ЕС поне с някакъв приблизителен морал.
Защо обаче, Брюкселските Вампири смятат, че българите са втора ръка?
Ето ти тема за анкета.
Първият възможен отговор може да е: Защото българските управници се държат налудно сервилно с тях.
Нашите политици не виждат по-далеч от носа си, обаче бързо се изхитриха и започнаха да говорят главно за Бъдещето.
Добри ученици се оказаха в дивотиите.
Комунистическата доктрина твърдеше, че парите, например, ще отмрат окончателно в началото на 80-те години на миналия век.
Много ги подиграваха тогавашните управници за тази фантазия – но се оказа, че в известен смисъл те познаха, макар и със закъснение: трийсетина години по-късно парите наистина отмряха за немалка част от народа.
Ако не вярвате, питайте един пенсионер — пари ли са 200 лева на месец. Те са съвсем друго: покана да се омиташ вече от този свят, да не се моташ наоколо и нахално да тикаш в очите на Властта клетия си живот.
Няколко дни по-късно забиха нов пирон в ковчега на дърварската пропаганда: 33 хиляди души у нас имали заплата над 5 хиляди лева, за последните 4 години броят им се увеличил с 50 процента. Тези 50% трябва да шашнат публиката, когато Настоящето се боядисва с розова боя.
Както и ония 33 хиляди души — въпреки че те са прашинка в сравнение с милионите бедняци, които се тътрят някак към Бъдещето.
Кеворк Кеворкян
От „Епицентър”
(със съкращения)
