Вестник Земя

За внушенията относно миналото

Вчера бяха обявени резул­татите от „национал­ното пред­с­тавително изс­лед­ване на общес­т­веното мнение“, проведено от „Екзакта груп“ за работата на т. нар. Комисия по досиетата по изс­лед­ването на докумен­тите на бив­шата Дър­жавна сигур­ност.

Инфор­мацията се със­тои от две части — проценти с одоб­рение или неодоб­рение от страна на анкетираните и комен­тар върху тях от социолог на „Екзакта груп“. Както за пореден път се случва при опит за целенасочено въз­дейс­т­вие върху читателя и сега се появява уклон към промиване на мозъци. Преценете сами!

Процен­тът на интересуващите се от работата на Комисията по досиетата е 24% от всички бъл­гари. Следователно тези бъл­гари, които не се интересуват от темата, са 76%.Коментарът на социолога, пред­с­тавящ т. нар. изс­лед­ване, е, че от „досиетата се интересуват много хора, а не само политически обаг­рените“. Сред тези „много хора“ са главно мъже на въз­раст над 50 години, високооб­разовани, живеещи в градовете и най-вече в София. От 24% от граж­даните, които се интересуват, 49% смятали, че Комисията трябва да продължи работата си, а на обратна позиция били „едва“ 23%. Излиза, че когато „без­п­рис­т­рас­тно“ утвър­ж­дават соб­с­т­вените си наг­ласи, изс­ледователите приемат, че 24% са много, а когато има обратна позиция — 23% са нез­начителни.

* Въп­реки че едва 24% от бъл­гарите се интересуват от досиетата на ДС, то 56 % от бъл­гарите били категорични, че работата на Комисията трябва да се раз­ширява във времето. Дори „цели“ 36% от сим­патизан­тите на БСП под­к­репяли работата на Комисията по досиетата (лип­с­ват данни за другите пар­тии). В същото време само (1/4) от 24%, които се интересуват от темата досиета, смятали, че трябва да се раз­ширява обх­ватът на провер­ките. Което е (1/4) от 24% — 6%. Това са един от всеки седем­надесет бъл­гари.

Гор­ните данни и обоб­щенията върху тях ми припом­ниха студен­т­с­ките години, когато ни учеха, че към резул­татите от всяко социологическо изс­лед­ване на общес­т­веното мнение има неот­менимо изис­к­ване: да бъдат „дос­товерни и пред­с­тавителни“.

И една любопитна под­роб­ност: поръчител на изс­лед­ването е заин­тересованата Комисия по досиетата, която търси „под камък и шумка“ (по Хр. Ботев) аргументи да продъл­жава добре платената си и отдавна втръс­нала на общес­т­вото „науч­ноиз­с­ледовател­ска работа“.

И още нещо — този път неп­рилично: по време на кон­ферен­цията, на която са пред­с­тавени тези обър­кани данни и кон­с­татации, Комисията по досиетата в знак на висока морал­ност и професионална удов­лет­вореност от омас­каряването по недопус­тим начин на десетки хиляди хора наг­ради най-усърдните в тази кам­пания. Сред тях са бив­шите минис­три на вът­реш­ните работи Цветан Цветанов и Веселин Вуч­ков, бив­шите депутати Мар­тин Димит­ров и Петър Славов и бив­шият пред­седател на подобна комисия Методи Анд­реев. Чудно обаче защо са пренеб­рег­нали бив­шите премиер Сер­гей Станишев, минис­тър Румен Пет­ков и депутат Татяна Дон­чева, които съз­дадоха Закона за досиетата 20 години след като несъщес­т­вуваха нито Дър­жавна сигур­ност, нито нейни агенти. Нито пък имаше общес­т­вена пот­реб­ност от точно такъв „морален катар­зис“.

Поучителен би бил резул­татът от едно „пред­с­тавително социологическо проуч­ване“ какъв е рей­тин­гът сред всички бъл­гари на наг­радените лица и на тези, които ги наг­раж­дават. Ако изобщо се появи доловим от социологията рей­тинг, той най-вероятно ще е в рам­ките на обичай­ната статис­тическа грешка.

Проф. Димитър Иванов