Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб08082020

Брой 149, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65147 BGN1 GBP = 2.17235 BGN1 CHF = 1.81785 BGN
Back Вие сте тук:Начало Обаче Девети септември 1944 година – водораздел между две епохи

Девети септември 1944 година – водораздел между две епохи

Девети септември 1944 година – водораздел между две епохи

Лъжите на днешните закъснели антикомунисти за тази дата и за безспорните постижения на народната власт трябва да бъдат изобличени и опровергани

Проф. Минчо Мин­чев

На девети сеп­тем­ври 1944 г. в Бъл­гария бе установена народна власт…

Преди години това твър­дение бе станало банално клише, което неп­ред­намерено скриваше съдър­жанието на понятието.

Днес то се появява отново в лявото политическо прос­т­ран­с­тво, но вече с ново си, истин­ско съдър­жание, с което и ще остане в народ­ната памет. То ще определя великото събитие, случило се в бъл­гар­с­ката история на тази дата.

Няма значение какво ще чуем в наши дни за него – добро или лошо, въз­величаващо или принизяващо го. За едни случилото се на 9 сеп­тем­ври 1944 година не е нищо друго, освен обик­новен прев­рат, за други – това е въс­тание , отк­рило пътя на Бъл­гария към революционни промени.

А това събитие е и едното, и другото.

Съживената у нас монар­хофашис­тка историог­рафия неуморно пов­таря една пропаган­дна лъжа — тази дата и свър­заните с нея събития раз­д­воява нацията.

Вярно е, че тази дата разединява нас – бъл­гарите, но не ни раз­д­вояв , а рязко отделя нашия народа както от кър­вавата монар­хофашис­тка клика от онова време, така и от днеш­ните нейни идейни и кръвни потомци.


Деветосеп­тем­в­рийс­кото народно въс­тание не бе начало на това противопос­тавяне. Оказа се, че не е и негов край. То бе негова връхна точка, водораз­дел не само между две епохи, но и между два — както се убедихме – неп­римирими свята, които същес­т­вуват и днес.

Девети септ­тем­ври 1944 г. бе пов­рат­ния момент на граж­дан­с­ката война, предиз­викана от бъл­гар­с­ката прогер­ман­ска, а впос­лед­с­т­вие и фашизирана бур­жоазия. Тя отк­рито поведе тази война срещу „соб­с­т­вения” си народ с кър­вавото потушаване на Вой­ниш­кото въс­тание през сеп­тем­ври 1918 г.

За чет­върт век тази война между народа и „неговата” бур­жоазна реак­ция ясно отк­рои трите политически кръга в бъл­гар­с­кото общес­тво – прогур­ман­с­ката бур­жоазия, прозапад­ната либерална бур­жоазия и народ­нодемок­ратич­ните сили, които даваха облика на национал­ната ни история през този период. Всеки от тези „кръгове” имаше своята си история, т.е. произ­ход и раз­витие.


От абдикацията на цар Фер­динанд на 3 октом­ври 1918 г. до девети юни 1923 година, при управ­лението на БЗНС бе нап­равен пър­вия опит в Бъл­гария да бъде установена власт на народа, а не на бур­жоазията.

Изп­лашени до смърт, обединените сили на двете фрак­ции на тази бур­жоазия — в съюз с главорезите на Ванче Михай­лов и одоб­рението на незаконно провъз­г­ласения за цар Борис Сак­с­кобург­гот­ски — извър­шиха на 9 юни 1923 г. кър­вав военен прев­рат, свалиха законно изб­раното правител­с­тво на БЗНС и звер­ски убиха министър-председателя на Бъл­гария -

- Ал.Стамболийски.

Този прев­рат осуети нап­равеният от земедел­с­ката пар­тия опит за реализиране на уникал­ния за времето си проект за народно-демократична власт в Бъл­гария.

Единадесет години след бур­ната 1923 година – на 19 май 1934 г. бе извър­шен втори военен прев­рат. Този път той бе антидинас­тичен и по замисъл тряб­ваше да спре раз­гула на корум­пираната бур­жоаз­ната демок­рация и да се сложи край на изс­тъп­ленията на криминализиралата се бивша революционна организация ВМРО.

Чрез този прев­рат бяха премах­нати пос­лед­ните остатъци от бур­жоаз­ната демок­рация и въп­реки плановете на прев­рата­джиите бе отк­рит пътя към установяване на едноличен автэритарен режим на Борис Сак­с­кобург­гот­ски и пълно гос­под­с­тво на прогер­м­н­с­ката бур­жоазия у нас.

От това пос­т­радаха пак народ­ните политически сили — комунис­тите и земедел­ците, а спечелиха пронацис­т­ките политически сили. Започна десетилетието на монар­хофашис­т­ката власт в Бъл­гария.

Третият дър­жавен прев­рат бе извър­шен на 9 сеп­тем­ври 1944 г.

с помощта на прог­ресив­ното офицер­с­тво в хода на раз­рас­т­ващото се народно въс­тание.

Естес­т­вено, решаваща роля за целия ком­п­лекс от събития около великата дата имаше нас­тъп­ващата към Бал­каните Чер­вена армия.

Прозапад­ната англо-франкофилска бур­жоазия остана вст­рани и от прев­рата и от вече започ­налото народно въс­тание.

През целия десет­годишен период на монар­хофашис­тка дик­татура в страната – 19341944 г. — либерално-буржоазните политически сили имаха антифашис­тко поведение. Но то бе нерешително, зат­ворено само в Народ­ното съб­рание. С годините на задъл­бочаващи се общес­т­вени противоречия социал­ната им база се стес­няваше. Затова, след девет­надесетомайс­кия прев­рат те не можаха да се съв­земат за ефек­тивни политически дейс­т­вия до самия 9 сеп­тем­ври 1944 година. Естес­т­вено е тогава, че те отказ­ваха некол­кок­ратно на пред­ложенията на пат­риотич­ните народни сили да се включат в съз­дадения от тях антифашис­тки Отечес­т­вен фронт Бив­шите либерални бур­жоазни пар­тии си останаха една „легална на негово величес­тво цар Борис III опозиция”..

Колеб­ливо и нерешително тя се държа и в съд­бонос­ния месец август 1944 г., когато за всички реалис­тично мис­лещи хора бе ясно, че нацис­тка Гер­мания губи вой­ната и до Бал­каните най-близо е Чер­вената армия. А запад­ните ѝ съюз­ници бяха много, много далече…

Вместо да нап­рави очак­вания дори от Бер­лин „завой” — напусне Трис­т­ран­ния пакт и излезе с дос­тойн­с­тво от вой­ната нашата либерална бур­жоазия тръгна да води без­с­мис­лени преки преговори с англо-американците, с които Бъл­гария от почти три години бе в със­тояние на война ! Е не съв­сем истин­ска, а сим­волична, така да се каже — с намигане към анг­лосак­сите. Но се оказа, че те не раз­бират от шега и в продъл­жение на шест месеца без­милос­тно бом­бар­дираха страната, като съсипаха София и още 147 други населени места… Тези бом­бар­дировки бяха спрени през месец април 1944 г. по нас­тояване на Й.В.Сталин пред У.Чърчил. Но „легал­ната на Негово величес­тво опозиция” не нап­рави опит за сон­дажи със СССР, с който през цялата война Бъл­гария имаше редовни дип­ломатически връзки от най-висок ранг.

Това показ­ваше пъл­ната липса на разум на

изхабената политически, морално и психически либерал­нодемок­ратична бъл­гар­ска бур­жоазия.

Със­тавеният на 2 сеп­тем­ври 1944 г. от нейни политически пред­с­тавители кабинет на Кон­с­тан­тин Муравиев бе без­надеж­дно закъс­нял и неадек­ватен на слож­ната ситуация. Това бе правител­с­тво на отчаянието, а не на надеж­дата и волевото усилие за спасение на Бъл­гария.

В със­тав от 14 минис­три този кабинет включ­ваше извес­тни на общес­т­вото и с добро име лич­ности, но пред­с­тав­ляващи вече полузаб­равени от народа пар­тии : Демок­ратичес­ката – с четирима минис­три, БЗНС „Врабча”- с трима, Народ­ния блок – с двама. Имаше четирима без­пар­тийни и един военен.

Този кабинет просъщес­т­вува само една сед­мица и – естес­т­вено — не можа да овладее положението : никой не му се под­чиняваше .…

Но и седем сед­мици да бе останало на власт това правител­с­тво пак би било без­помощно. На него му лип­с­ваха как­вито и да са ресурси за извеж­дане на Бъл­гария от над­вис­налата над нея катас­т­рофа. Нещо повече – един по-продължителен прес­той на този кабинет във властта неминуемо би довел страната до граж­дан­ска война с много жер­тви и истин­ска окупация от Чер­вената армия.

През съв­сем крат­кото си същес­т­вуване правител­с­т­вото на К. Муравиев успя да обяви война на Гер­мания, но не разоръжи нем­с­ките войски, а ги остави спокойно да се изтег­лят от страната с цялото си въоръжение.

Дадена бе амнис­тия на политичес­ките зат­вор­ници, но полицията и жан­дар­мерията продъл­жиха акциите си срещу пар­тизаните и не прес­таваха да ги убиват.

На 5 сеп­тем­ври 1944 г. СССР обяви война на Бъл­гария и по този начин провали ковар­ния план на У. Чър­чил у нас да нах­луят войски на Тур­ция, която вече бе обявила война на хит­лерис­тка Гер­мания.

Обявената от СССР война на Бъл­гария ускори изтег­лянето на нем­с­ките войски от страната и сложи край на хит­руванията и без­волието

на правител­с­т­вото на К. Муравиев, които водеха до тур­ска, а не до англо-американска окупация; съюз­ниците стъпиха на Бал­каните – в Гър­ция, чак на 5 октом­ври!

Един­с­т­вен спасител на Бъл­гария от нова национална катас­т­рофа тогава можеха да бъде само народа

Без да чакат повече, трудовите хора от градове и села поеха нещата в свои ръце. От 6 сеп­тем­ври започна прев­земането на властта в раз­лични части на страната, раз­бивани бяха зат­ворите По места фашис­т­ката полиция и жан­дар­мерията все още оказ­ваха въоръжена съп­ротива, но тя вече отс­лаб­ваше.

В тези дни на фак­тическо без­в­лас­тие станаха и онези неоп­рав­дани, но обяс­ними самораз­п­рави, с които съв­ремен­ните монар­х­фэашис­тки историци без­с­рамно спекулират — и с невин­ността на жер­т­вите, и с фан­тас­тично раз­дутият им брой.

Но на това самоуп­рав­с­тво, което неиз­бежно съпът­с­тва всяка въоръжена радикална общес­т­вена промяна и на което не остана чужда нито една страна в Европа, освен неут­рал­ните, бе бърдо прек­ратено от правител­с­т­воно но Отечес­т­вения фронт.

Не бива да се заб­равя, че народ­ното въс­тание изп­ревари прев­рата на 9 сеп­тем­ври и продължи след него, като оказа влияние за това армията да остане в казар­мите и не даде нито един изс­т­рел срещу нас­тъп­ващите части на Чер­вената армия .


На 9 сеп­тем­ври пар­тиите на народа , обединени в Отечес­т­вения фронт взеха властта и със­тавиха — след 25 години от пър­вото народно правител­с­тво на Ал. Стам­болийски — ново народно правител­с­тво, което още същия ден сключи примирие с СССР.

Бъл­гария бе окупирана от Чер­вената армия, но с договор, а не безус­ловно. Оплак­ваната и осъж­дана и до днес от новата бъл­гар­ска реак­ция

съвет­ска военна инвазия срещу Бъл­гария трая точно 4 дни.

Тази окупация, наб­людавана от Съюзна кон­т­ролна комисия, с пред­с­тавители на САЩ, СССР Великоб­ритания трая 40 месеца – до самия край на 1947 година.

След това съвет­с­ката армия се изтегли окон­чателно от Бъл­гария и никога повече не установи свое трайно присъс­т­вие в нея.

Измис­лица на съв­ремен­ните доморасли реак­ционери е и твър­дението, че на девети сеп­тем­ври 1944 г. бил извър­шен комунис­тически дър­жавен прев­рат.

Не измис­лица, а нагла лъжа! Прев­рат – да , но комунис­тически — не!

Той бе дело на една коалиция — съюз от антифашис­тки и здраво свър­зани с народа политически организации.

Вярно е, че сред тях Бъл­гар­с­ката работ­ническа пар­тия – пар­тията на комунис­тите, имаше водеща роля, въп­реки че не бе и най-многобройната. Но тя не налагаше своето виж­дане за властта като дик­татура на пролетариата. Но дори и да желаеше това, тя не можеше да го нап­рави, защото след раз­пус­кането на Комин­терна на 10 май 1943 г. комунис­тичес­ките пар­тии в Европа и — особено в източ­ната ѝ част бяха поели курс към съз­даване на правител­с­тва от народ­нодемок­ратичен тип.

Те тряб­ваше да бъдат фор­мирани като коалиции на леви народни и дори дреб­нобур­жоазни пар­тии. Към въз­ник­налите на тази основа народ­нодемок­ратични дър­жави СССР имаше само едно изис­к­ване: да бъдат дружески нас­т­роени към него. Това бе проек­тът на Й.В. Сталин за след­воен­ното уст­ройс­тво на Източна Европа, който изк­люч­ваше съз­даването на разни „Санитарни кор­дони” около СССР отп­реди вой­ната.

Всички други приказки за изначално планирана съветизация на региона са неверни и клевет­нически. Съветизация наис­тина бе извър­шена, но след 1948 година, когато Студената война срещу СССР прие зас­т­рашителни форми – икономически,военни, политически и пропагандно-психологически.

Затова пър­вата прог­рама на отечес­т­веноф­рон­тов­с­кото правител­с­тво бе за установяване не на социалис­тическа , а на народ­нодемок­ратична власт. И това бе решение не само на пар­тиите в ОФ , но и

едноз­начно под­к­репено както от Мос­ква, така и от ней­ните съюз­ници – САЩ и Великоб­ритания.

И със­тавът на пър­вите три правител­с­тва на Отечес­т­вения фронт съв­сем ясно доказва това.

В пър­вото от тези правител­с­тва влизаха по четирима пред­с­тавители на ПК „Звено”, БЗНС „Пладне”и БРП/к/ , двама от левицата на БРСДП и двама независими.

Както е извес­тно, премиерът Кимон Геор­гиев не бе комунист. Комунист бе Добри Тер­пешев — вицеп­ремиер заедно с лидера на БЗНС „Пладне” в страната – Никола Пет­ков.

Народ­нодемок­ратич­ния харак­тер на властта в Бъл­гария бе зак­репен с репуб­ликан­с­ката кон­с­титуция от 1947 г., която не бе комунис­тическа, а народ­нодемок­ратична . Георги Димит­ров съв­сем отговорно се отнасяше към ролята, която тряб­ваше да игаят в икономиката на страната пат­риотич­ните индус­т­риалци.

Тази форма на дър­жавно управ­ление четири години поред показ­ваше на дело своята демок­ратич­ност и жиз­неност – провеж­даните избори и един референ­дум бяха приз­нати от квар­тируващата в Бъл­гария Съюз­ническа кон­т­ролна комисия за справед­ливи и чес­тни.

Народ­нодемок­ратич­ната власт показа своята жиз­неност и демок­ратич­ност

- в пър­вите две години от периода 19441948 г. страната бе монар­хия, в след­ващите две – вече репуб­лика .

В този период бе въз­с­тановено народ­ното стопан­с­тво до неговото пред­воен­ното рав­нище. Извър­шена бе позем­лена реформа, започна пос­тепеното коопериране на сел­с­кото стопан­с­тво, национализирани бяха финан­совите инс­титуции и по-големите промиш­лени пред­п­риятия.

Но най-същественото, което свърши народ­нодемок­ратич­ната власт бе на вън­ш­нополитичес­кото поп­рище. Сключен

бе въз­можно най-изгодния за Родината ни мирен договор със страните-победителки във вой­ната. През цялата 1948 г. Бъл­гария въз­с­танови дип­ломатичес­ките си отношения с повечето европейски страни…

Бъл­гария излезе от меж­дународ­ната изолация, до която я доведе прогер­ман­с­ката бъл­гар­ска бур­жоазия и монар­хофашис­тка власт.

Но бързо влошаващите се отношения между страните от антихит­лерис­т­ката коалиция сложиха край на проекта за народ­нодемок­ратично уст­ройс­тво на Източна Европа. Неговото същес­т­вуване — и то само в начален вид — трая само четири години и бе прек­ратено заради завих­рената от Запада пропаган­дна истерия срещу СССР и страните от Източна Европа.

През 1948 г. Бъл­гария се оказа заобиколена от три враж­дебно нас­т­роени към нея дър­жави – Тур­ция, Гър­ция и Югос­лавия. Родината ни бе изп­равена пред избор –да започне или мощно ускорено раз­витие по социалис­тически път, или да се примири с рес­тав­рация на капиталис­тичес­кия общес­т­вен строй. Естес­т­вено след­с­т­вие от едно връщане към капитализма щеше да бъде установяването на жес­тока бур­жоазна дик­татура.

Това неминуемо щеше да бъде съп­роводено с кръвоп­ролитна граж­дан­ска война, как­вато тогава бушуваше в съседна Гър­ция.

За обичащите Отечес­т­вото си чес­тни бъл­гари бе ясно изборът на кой от двата варианта за бъдещето на Бъл­гария е за пред­почитане, е правил­ният.

След­вайки своя изс­т­радан исторически опит бъл­гар­с­кият народ нап­рави своя верен избор

, въп­реки всички неиз­бежни труд­ности, свър­зани с него. Раз­бира се, нашият път бе подобен с този на Съвет­с­кия съюз, но не и иден­тичен. Че това бил съвет­ски път – е и ? А какъв да бъде пътя на една малка бедна страна, която за тви десенибетия преживя четири войни,две от които загуби,две национални катас­т­рофи и три прев­рата?

По какъв път тряб­ваше да тръгне Родината ни — ограбена до дъно, съсипана от бом­бар­дировки, вкарана във война с целия свят, изп­равена зас­т­рашително пред трета национална катас­т­рофа? Това остави след себе си фашизираната бъл­гар­ска бур­жоазия на „своя” народ! .

След ней­ното кър­ваво гос­под­с­тво народът вед­нага тряб­ваше да започне ускорено строител­с­тво на социализма в условията на дик­татура на пролетариата.

Сега – 75 години след великата дата на народ­ната свобода идей­ните и кръвни нас­лед­ници на монар­хофащизма искат реванш. Нагло и безот­говорно !

А ТОВА НЕ Е ХУБАВО !

Икономика

БАБХ проверява сиренето и кашкавала в търговските вериги

БАБХ проверява сиренето и каш­кавала в тър­гов­с­ките вериги

Има свръх производство на сурово мляко в Европа, което ще наложи прилагането на регулации

Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на храните, Коми…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свиват бюджетът на „Герена“ до 500-600 хиляди на месец

Свиват бюджетът на „Герена“ до 500600 хиляди на месец

Името на фир­мата, отпус­нала заема, не може да бъде оповес­тена, заради нежеланието на самата ком­пания, заяви Павел Колев

Бюджетът на Лев­ски за…

Прочети още:

Loading...

Свят

Япония почете с минута мълчание жертвите в Хирошима преди 75 г.

Япония почете с минута мъл­чание жер­т­вите в Хирошима преди 75 г.

Атомната бомба на САЩ унищожава тогава 140 000 души

Япония почете на 6 август с минута мъл­чание паметта на жер­т­вите от американ­с­ката атомна б…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...