Обличайте жълтите жилетки!
В последните години държавата живее от криза в криза – икономическа, институционална, морална, духовна. Ето само някои от тях: съдбата на майките на деца с увреждания, онагледена най-точно с израза „Системата ни убива”; „Апартаментгейт”; слабия туристически сезон и превръщането на Черноморието в бетонирана джунгла; срива на Търговския регистър и хакерската атака срещу НАП; чумата по свинете и избиването на стотици хиляди животни в свинекомплекси и в дворовете на хората; пожарът на магистрала „Струма”; зачестилите зверски убийства, извършени от изверги по особено мъчителен начин – Русе, Сотиря, Галиче, Варна; а напоследък и водната криза, мъчеща цели региони, и кризата с отпадъците. Но наред с тези видими, шумни скандали, които тресат властта и от които тя излиза или с щедри обещания, или с кризисен пиар от премиерския джип, има и една по-скоро невидима, но съвсем реална криза – тази с постоянно растящите цени. Те не се вдигат шоково, но всеки, който посещава магазин или получава сметки за ток, вода и парно, може да види разликите. Хлябът поскъпва даже в житницата на България Добруджа, експерти припомнят, че свинското се вдига рязко, и правят препратки с тежката 1997 година с хиперинфлацията, общините вдигат местни данъци, насред кризата се вдигна цената на водата, превозвачи и шофьори също са ударени. Приказките на властта как се къпем в благополучие и стабилност олекват именно в кварталния магазин.
Там цените също растат – днес с 10 стотинки, другата седмица или месец – с още 20, и после пак така, и отново… Факт, държавната статистика замазва, връзва розова панделка на фактите, но личната статистика на всяко българско семейство е категорична – животът поскъпва, доходите на огромното мнозинство българи са стабилни в мизерията. Върнаха се времената от началото на прехода, в които масово пестим от отопление, от лекарства, от дрехи, от почивка и забавления, от книги, от театър и кино, тоест от знание и духовност. Инфлацията вече бърка в здравето ни в най-прекия смисъл. Скъпотията, поднесена „на час по лъжичка”, някак ни кара да свикнем като жабата, която се вари на бавен огън и усеща, че е сварена, когато е твърде късно. Но напреженията в обществото се трупат! Именно тази невидима социална криза ще бъде кризата на 2020 година – в четирите сезона на нашето недоволство.
Д-р Теофан Германов
