За хората и за мишките
“Още един лекар почина…” “Още един учител почина…” “Моля ви дарете кръвна плазма за колегата доктор…” “Моля ви дарете кръвна плазма за колегата учител в…” Това можете да прочетете всеки ден във Фейсбук. Това се повтаря. Страшното – всеки път е с различно име на мястото на многоточието. И какво от това? Прочитате новината, преглъщате трудно заради горчилката и това е. “То легла има бе”, “ей ето ви там по един-два бонуса и продължавайте напред”. Мхм. Само че парите и леглата не лекуват. Лекуват медицинските специалисти. Парите и леглата не обучават. Учителите обучават.
А паричният стимул, заедно с адекватните мерки, водещи се от запазване здравето на хората, са важни. Но липсват ли точните и максимално правилните мерки, парите излизат като хвърляне на пясък в очите – “ний сега ти дадохме, докторче, мълчи там и лекувай”.
Всяко едно несериозно отношение на държавата към медицински специалисти, учители е бомба, която ще избухне брутално. Единственото, което сега спира немалко лекари да хвърлят мантите си и да напуснат, е така любимата за цитиране от обществото ни Хипократова клетва – защото са поели ангажимент към пациентите си да ги лекуват. Но некадърността не разбира това. Некадърността е с престъпно безочие и ще позволи това и онова по време на празниците, а на вас ще ви го представи като “еми ний за икономиката го правим”.
Когато кризата с този вирус свърши, лекарите ни ще имат пълното право да заминат за другаде. Защото тук те, заедно с учителите, са като “пушечно месо”. И ако в онзи слънчев ден имаше една ръка, която хвана волана на отиващия в мантинелата джип, то и на нея ще й писне в един момент. А тогава единствено ще има легла… просто защото те не могат да си тръгнат. Затова ще ги има.
Даниел Георгиев
Фейсбук