Фата Моргана по американски

Знаете ли как нав­ремето наричаха миражите на палми и езера, които се привиж­даха на умиращите в пус­тинята нещас­т­ници? Фата Мор­гана, което на италиан­ски значи „фея Мор­гана”, зла магьос­ница примам­ваща пътешес­т­вениците с приз­рачни явления.

Хрумна ми тази позаб­равена метафора, защото Америка, „страната на звез­дите и райетата“, все повече ми зап­риличва на Фата Мор­гана, на мамещ приз­рак, на оптична илюзия. Вече всичко в страната на Чичко Сам е пресилено, нереално, издуто като балон, фан­тас­магорично.

Ето нап­ример изяв­лението на г-жа Дж. Паси, прес­сек­ретар на Белия дом, от края на ноем­ври: “Винаги сме готови за нови сан­к­ции срещу Русия“. Тежко заяв­ление. А какви са сан­к­циите? Най-вече финан­сови и силови (изгон­ване, заб­рана за влизане в САЩ, включ­ване в „лош списък“).

Да вземем финан­совите. За да налагаш такива сан­к­ции, трябва да си икономически силен. А Чичко Сам е зад­лъж­нял до гуша. Над трилион и двеста милиарда долара на Китай, почти тол­кова и на Япония, да не говорим за „по-дребните“ суми. И като си станал Гольо Босев, на кого продаваш фасони? Засега спасението е едно – продъл­жаващата социална психоза около долара, а и големите печатни машини, бъл­ващи зелени пари в огромно количес­тво.

Оказва се, че небезиз­вес­т­ната доларова бан­к­нота е нещо като смокинов лист, прик­риващ срамотиите на голодупеста Америка. Ами ако приз­рач­ната илюзия внезапно свърши?

Но да минем към другата тема – силовата. С кой фасон Чичко Сам се смята за първа военна (и полицейска) сила в света? С бом­бар­диров­ките над малка Сър­бия, с полупобедата над Ирак и дъл­гогодиш­ното висене в Афганис­тан? Или с „победата“ над Хит­лерова Гер­мания и страните от Оста? Победа, която струваше на Щатите 300 хиляди убити (само десетина пъти повече от малка Бъл­гария и седем пъти по-малко от съседна Югос­лавия), на фона на 27 милиона жер­тви на Съвет­ска Русия, 30 милиона – на Китай, и 8 милиона на Гер­мания… Въп­росът е: къде се е крил „победителят“ Чичко Сам, та се е отър­вал с тол­кова малко жер­тви? А дъл­гогодиш­ната война във Виет­нам в защита на бур­жоаз­нокапиталис­тичес­кия режим на Сай­гон? Нак­рая цял Виет­нам стана комунис­тически, а пос­лед­ните американ­ски сол­дати му удариха яко бягане. Бягане, ама с 50 хиляди млади мъже, вър­нати в черни плас­т­масови чували за трупове, и още 300 хиляди, останали без крак или ръка или превър­нати в полунор­мални нар­комани…

Та за каква сила и победител говорихме? Всичко е Фата Мор­гана, илюзия и самозаб­луж­дение дори и за самата вър­хушка в Белия дом, която с нос­тал­гия си спомня след­воен­ните години, когато недокос­ната от приз­рака на вой­ната и раз­рушенията, Северна Америка продаваше и пшениченото зърно срещу злато, а парич­ните потоци лик­видираха чак тогава финан­совите сът­ресения от Голямата деп­ресия (1928). А време е светът и самата Америка да се събудят.

Петър ГЕРАСИМОВ