Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 22, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Недялко Йорданов за Радой Ралин: Обичах го като мой баща!

Недялко Йорданов за Радой Ралин: Обичах го като мой баща!

А сега едно стихот­ворение от “Епопея на незаб­равимите“, пос­ветено на Радой Ралин, чиято стогодиш­нина чес­т­вахме нас­коро.

Имаше хора, които се отказаха от всички полагащи им се привилегии след “избух­ването“ на демок­рацията…

Свидетел съм на бед­ността, в която си отиде Радой. Обичах го като мой баща и като приятел. Беше екзотична, невероятна лич­ност. Мъдър наив­ник. Обичащ сатирик.

Дали не го заб­равяме? А колко ни е нужен… Особено днес, когато животът стана тол­кова без­к­рупулен…

РАДОЙ РАЛИН

Ти ме откри…Осемнайсетгодишен.

Нямах баща… Ти ми беше баща.

И ако днес продъл­жавам да пиша –

ти тази участ ми завеща.

Беден… Без работа… Сам с две мом­чета…

Помня те… Винаги горд като Цар.

Гос­поди, колко млад бил поета…

Ала за мене – тол­кова стар!

Мили Радой! Моя мярка за чес­т­ност!

Бяха щас­тиви и зли времена.

Не се променяха тол­кова лесно…

Бяхме пос­лушна и сита страна.

Ето… Ноем­ври дойде… Каква радост!

Тя… Свободата… Пред нас се роди!

Имало още народът да страда…

Всеки побърза да се вреди…

Само ти… Помня… С пал­тен­цето старо…

И със купони от стола… На глас

мило ме каниш… Щедро ме храниш…

И двете кан­чета носиш запас.

Пак епиг­рами… Пак уж науж­ким…

Твоят пос­леден и вечен протест.

А не обичаше хич люти чушки…

Но твойте лютят ни още до днес.

Ах как те мразят онез… идиотите..

Как те обича народът сега…

Пък и жените… „Мок­риш ли котето?“

Твоята мъжка трам­вайна шега…

Вечен самот­нико! Влюбен… Но тайно…

Само пред мен свойта тайна раз­кри…

Малка жена… След среща случайна.

От деликат­ност името скри.

И не ми каза думичка даже…

Нищо кон­к­ретно… Но беше щас­т­лив…

Като се видим, ще ми раз­кажеш…

Знам че си някъде… Знам, че си жив…

Недялко Йор­данов