Недялко Йорданов за Радой Ралин: Обичах го като мой баща!
- Публикувана в Сряда, 30 Ноември 2022
А сега едно стихотворение от “Епопея на незабравимите“, посветено на Радой Ралин, чиято стогодишнина чествахме наскоро.
Имаше хора, които се отказаха от всички полагащи им се привилегии след “избухването“ на демокрацията…
Свидетел съм на бедността, в която си отиде Радой. Обичах го като мой баща и като приятел. Беше екзотична, невероятна личност. Мъдър наивник. Обичащ сатирик.
Дали не го забравяме? А колко ни е нужен… Особено днес, когато животът стана толкова безкрупулен…
РАДОЙ РАЛИН
Ти ме откри…Осемнайсетгодишен.
Нямах баща… Ти ми беше баща.
И ако днес продължавам да пиша –
ти тази участ ми завеща.
Беден… Без работа… Сам с две момчета…
Помня те… Винаги горд като Цар.
Господи, колко млад бил поета…
Ала за мене – толкова стар!
Мили Радой! Моя мярка за честност!
Бяха щастиви и зли времена.
Не се променяха толкова лесно…
Бяхме послушна и сита страна.
Ето… Ноември дойде… Каква радост!
Тя… Свободата… Пред нас се роди!
Имало още народът да страда…
Всеки побърза да се вреди…
Само ти… Помня… С палтенцето старо…
И със купони от стола… На глас
мило ме каниш… Щедро ме храниш…
И двете канчета носиш запас.
Пак епиграми… Пак уж наужким…
Твоят последен и вечен протест.
А не обичаше хич люти чушки…
Но твойте лютят ни още до днес.
Ах как те мразят онез… идиотите..
Как те обича народът сега…
Пък и жените… „Мокриш ли котето?“
Твоята мъжка трамвайна шега…
Вечен самотнико! Влюбен… Но тайно…
Само пред мен свойта тайна разкри…
Малка жена… След среща случайна.
От деликатност името скри.
И не ми каза думичка даже…
Нищо конкретно… Но беше щастлив…
Като се видим, ще ми разкажеш…
Знам че си някъде… Знам, че си жив…
Недялко Йорданов
