Вестник Земя

Пътешествия към чудесата на света

Още с първата си книга за пътешествия дипломираният политолог Стойко Иванов се доказва като заразителен разказвач

Петра Ташева

От къде започва светов­ният потоп и защо Ниагара прилича на локва, в срав­нение с водопадите Игуасу? Как бе съз­дадена маг­нетич­ната статуя на Исус Хрис­тос, пред която се прек­ланят милиони вяр­ващи в Рио де Жанейро?

Кой е най-красивият град на земята? Раз­к­рита ли е тай­ната на гробището за кораби при Нос Добра надежда?

Каква среща само! На водка с КГБ в Украйна! Коя е тази страна, където пътешес­т­веникът е пос­рещан като най-скъп гост? Хранят го, поят го и го благос­лавят!

Кога колум­бий­ците най-после ще решат кър­вавият нар­кобос Ескобар ли е емб­лемата на страната им, или великият писател Габ­риел Гар­сия Мар­кес? Как божиите ръце на филипин­с­ките лечители изцеряват болни и сакати?

Какви обиколки прави Бай Ганьо по далечни земи, за да наг­лася избори? И кой е изводът нак­рая? Пок­лон пред хляба и пред прос­тите неща в човеш­кия живот…

На всич­ките тези и на още много други въп­роси отговори ще намерите в книгата „От Гър­лото на дявола към Завоите на смъртта“ / „Симолини 94“/ на Стойко Иванов.

Кой е този нов автор, за когото мак­симата „Кол­кото по-далече, тол­кова по-непознато“ е сериозен стимул да нап­рави пътуванията по светов­ните пътища свое пос­тоянно хоби? Той е неиз­вес­тен писател, но още с пър­вата си книга се пред­с­тавя като страс­тен пътешес­т­веник и заразителен раз­каз­вач. Завър­шил е Политология в Софийс­кия универ­ситет „Климент Охрид­ски“, после прави магис­т­ратура по „Европейски изс­лед­вания“. Бъл­гария и Европа се оказ­ват тесни за стремежа му да опоз­нава нови земи и хора. Любопит­с­т­вото го води по далечни страни. За пет­най­сетина години е обиколил седем­десет дър­жави на пет кон­тинента — от Азия до Америка.

В книгата Стойко Иванов внимателно се вглежда в природата, историята и съв­ремието на посещаваните от него страни, за да опише после срещите си със земни чудеса, с чужди кул­тури, с интересни хора. Свежият му хумор задържа читател­с­кото внимание. Прик­люченията, свър­зани с посещения на опасни и тъмни места, съз­дават нап­режение и читателят следи раз­воя на събитията със съп­ричас­т­ност и голям интерес.

Ето го Рио де Жанейро — едно от магичес­ките места в света, ето го и чичо Рикардо — соб­с­т­веник на малко хотелче, който с невероят­ното си гос­топ­рием­с­тво и чуд­ната си щед­рост, се грижи за гос­тите си от далечна Бъл­гария. Но ето я и същин­ска Бразилия — страна с 210 милиона души население, страна на прог­рес и въз­ход, но и страна и на нар­котиците, на нар­кобан­дите, на насилието и мизерията, която в момента е едно от най-опасните места в света. А бразил­с­ките фавели са най-известните гета в Латин­ска Америка.

В ЮАР пък има села и градове, в които бели хора не могат да влязат, защото не се знае дали ще оцелеят. В миговете, когато се прех­лас­ваш пред величието и красотата на природата, на съз­даденото от човека, на някого преряз­ват гър­лото, на друг отнемат живота с нож или кур­шум. На няколко минути в ЮАР се извър­шва злодеяние, всеки чет­върти мъж си приз­нава, че е извър­ш­вал насилие.

Оказва се, че историята, която знаем от операта „Летящият холан­дец“, не е фан­тазия, защото гробището на стотици мор­ски съдове около Нос Добра надежда същес­т­вува и днес. То е страшилище за моряци и капитани.

Раз­казът на Стойко Иванов за водопадите Игуасу — едно от седемте нови природни чудеса на света, е замай­ващо интересен! Водопадите са „смаз­ващо, невероятно съвър­шен­с­тво на природата“! Ненап­разно пър­вата американ­ска лейди Елинор Руз­велт въз­к­лива при вида им: „Гор­ката Ниагара!“ И тук неиз­бежно правим паралел с раз­каза на големия ни писател Алеко Кон­с­тан­тинов за Ниагара и описанието на Стойко Иванов, който дос­тойно се пред­с­тавя за негов ученик и пос­ледовател.

Говорим често за славян­с­кото и хрис­тиян­с­кото гос­топ­рием­с­тво, но има в света и други религии и кул­тури, които въз­питават в желяз­ното правило да се пос­рещ­нат и нах­ранят чуж­денци и път­ници, да се окаже помощ на хора в беда. Това се случва на Стойко Иванов и неговите спът­ници в Близ­кия Изток, в Иран. Там всичко е странно, шокиращо, като нап­ример пътуването с такси — мотор “Сим­сон“, меч­тата на моториста у нас, но преди половин век! Следва луд пазар­лък, сетне натъп­к­ване един зад друг, по-точно един върху друг, и щуро препус­кане с моториста — вир­туоз, който за 30 минути не спира на нито един чер­вен светофар в откачения трафик и нак­рая … ги завежда на съв­сем друго място! Шашар­дисани и щас­т­ливи, че са „ЖИВИ“, нашите пътешес­т­веници са сигурни — „Повече на мотор в Техеран — НИКОГА!“

След­ват срещите с невероятно гос­топ­рием­ните иранци, като нап­ример с Енсие — учила в Рос­тов. Тя завежда бъл­гар­с­ката група в заведение, под­нася им две табли с храна и им се радва от съсед­ната маса, като ги гледа как омитат всичко за нула време! Когато нах­ранените пътешес­т­веници я питат защо тя не яде, отговаря, че е щас­т­лива, да ги нагости, както повелява ней­ната религия, и казва: „Бог е един за всички и той е в сър­цето!“ После тихо потъва в реката от хора…

Прик­люченията на автора и неговите спът­ници са многоб­ройни — спане в молит­вена стая под пог­леда на Аллах, друг път пък нощуване в ком­панията на дузина плъхове, после операция, извър­шена от филипин­ски лечители, които с голи ръце изчис­т­ват организма от болести и нечис­тотии. И това е преживял Стойко Иванов.

Не, няма да опиша всички забележителни истории от книгата „От Гър­лото на дявола към Завоите на смъртта“! Тя трябва да се прочете, за да се нас­лади читателят на умението и таланта на Стойко Иванов да раз­казва за своите стран­с­т­вания и да чака новите му пътешес­т­вия.