Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 151, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Държавните ни мъже заслужават почит и уважение

Държавните ни мъже заслужават почит и уважение

Професор Иван Сакарев обичаше до болка родното си Добринище, Пиринския край и България, към която има големи заслуги

Петър ХАДЖИЕВ

Преди дни пътувах до род­ното си Доб­ринище. Пролет е и все се намира работа в градината. Не знам за какво отворих дума, навярно да попитам за пос­лед­ните новини, а ком­шията Благо ми сподели, че съв­сем нас­коро пог­ребали Иван Сакарев. Починал в София, но преди това пожелал прахът му да бъде положен до неговите родители на гробищата в Доб­ринище. ”Никой от властта не дойде го изп­рати”, тъжно каза ком­шията. А Иван Сакарев бе пър­вият и засега един­с­т­вен доб­ринищанин, заемал минис­тер­ски пост, при това — близо десет години по времето на социализма. И което е по-важното — остави следа от своето минис­тер­с­т­ване, което даде шанс на Доб­ринище да се говори за него като прив­лекателен цен­тър за зимен и летен туризъм.

Иван Сакарев е роден на 3 декем­ври 1933 година. Моят баща ми е раз­каз­вал за него, че е бил много прилежен и трудолюбив ученик, израс­нал в много мизерия. Такива са били и повечето негови връс­т­ници в онези времена. След сред­ното си образование завър­шва през 1957 г. Вис­шият инженерно-строителен инс­титут. После започва работа в окръж­ната строителна организация в Благоев­г­рад. От 1961 година започва науч­ната му кариера като асис­тент, главен асис­тент и доцент във ВИСИ. Кан­дидат на тех­ничес­ките науки става през 1968, а по-късно и професор. Работи като сът­руд­ник в отдел “Промиш­леност и тран­с­порт“ на ЦК на БКП. Дирек­тор на Науч­ноиз­с­ледовател­с­кия инс­титут към Главно управ­ление на пътищата. После пар­тията го връща на работа в род­ния Пирин­ски край, където през 1974 г. става сек­ретар на Окръж­ния комитет на БКП. През лятото на 1976 г. е изб­ран за първи сек­ретар на ОК на БКП в Благоев­г­рад, което си бе повод за гор­дост за Доб­ринище, че мес­тен човек е издиг­нат на такъв висок пар­тиен пост. Дотогава обик­новено беличани бяха „абонирани” за пър­вия сек­ретар, а жес­тока битка водеха и селищата от двете страни на Пирина. Спом­ням си като юноша как кан­дидати за първи сек­ретар на окръга не можаха да прос­тят на Иван Сакарев, че той е пред­почетен да води пар­тията. Малко след като Иван Сакарев замина за София, където на 12 май 1977 г. бе изб­ран за минис­тър на строител­с­т­вото и строител­ните материали в правител­с­т­вото на Станко Тодоров, една нощ в Доб­ринище изчезна… сградата на автогарата, която бе и почивен дом на тран­с­пор­т­ните работ­ници. Намираше се на края на селото, както тогава се водеше Доб­ринище, на пътя за град Гоце Дел­чев. Хубава и красива пред­с­тавителна сграда. По онова време взеха да правят околов­ръс­т­ния път, за да не влизат колите в селото. След като Сакарев си тръгна от окръга, човекът след него „преценил”, че сградата трябва да се събори, защото била на опасен завой. Мес­т­ните хора раз­б­раха, че пред­с­тои да се бута автогарата и се вдиг­наха на протест. Това обаче не поп­речи за една нощ сградата да бъде съборена, за да не се прекърши волята на пар­тий­ния фун­к­ционер, който така и не можа да се примири, че Иван Сакарев преди него е станал първи сек­ретар. Случ­ваха се такива истории и в онова време. А опас­ният завой и днес си е много опазен, макар че „жер­т­ваха” заради него голяма многоетажна сграда.

От 18 юни 1981 г. до 4 януари 1984 г. Сакарев е минис­тър на строител­с­т­вото и архитек­турата в правител­с­т­вото на Гриша Филипов, а от януари 1984 г. до януари 1986 г. е първи зам.-министър на строител­с­т­вото и селищ­ното уст­ройс­тво, с ранг на минис­тър пак в правител­с­т­вото на Гриша Филипов. Кандидат-член на ЦК на БКП е от 1976 до 1978, а след това до 1986 г. е член на ЦК на БКП. Народен пред­с­тавител в VІІІ-то Народно съб­рание от 19811986. След напус­кането на минис­тер­с­кия пост е рек­тор на Вис­шия инженерно-строителен инс­титут за времето от 1987 до 1990 година. В науч­ната му кариера като професор има написани няколко книги като автор и съав­тор: “Организация на път­ното и железопът­ното строител­с­тво“ –1975, “Ръковод­с­тво по организация на строителството“-1976, Организация на строителството»-1977, “Кален­дарно планиране на строителството“-1979, “Планиране на ком­п­лек­с­ната организация в път­ното строител­с­тво“- 1980, “Технология,организация и механизация на мон­таж­ните работи в мос­товото строителство“-1981.

На няколко пъти съм се срещал с Иван Сакарев, като пър­вата бе на 6 ноем­ври 1980 г. По повод присъж­дането на науч­ната степен „професор” той покани в минис­т­р­с­кия си кабинет на „Дон­дуков”, където днес е президен­с­т­вото, група зем­ляци от Доб­ринище, живеещи в София. По това време със сес­тра ми бяхме студенти, та се бе сетил да покани и нас, защото се поз­наваше много добре с баща ни. Влизах за първи път в живота си в минис­тер­с­тво, за първи път прек­рач­вах минис­тер­ска врата. Очак­вах да видя някаква пом­поз­ност, а кабинетът на минис­тър Сакарев най-обикновен и скромен — голямо писалище, заседателна маса и диван с две кресла. Та тогава той каза на своите зем­ляци, че иска да остави на Доб­ринище модерен хотел и въжена линия до хижа „Без­бог”, които да пос­тавят началото на зим­ния туризъм в род­ното ни място. „Докато аз съм минис­тър, ще нап­равя всичко въз­можно това да стане”, каза той тогава. И наис­тина изпълни обещанието си. Но в годините на демок­рацията модер­ният хотел в цен­търа на Доб­ринище и въжената линия бяха продадени за без­пари, защото принад­лежаха на „Почивно дело” към проф­съюзите и по скалъпен закон тях­ното имущес­тво бе раз­п­родадено. Мал­цина обаче днес в Доб­ринище знаят кой пос­тави началото на туризма, а зас­лугата е на един­с­т­веният засега минис­тър от род­ното ни място.

С бай Иван Сакарев за пос­ледно се видях на 24 май 2004 г., когато училището в Доб­ринище праз­нува 150 години от съз­даването си. Поговорихме за времената, в които живеем и той не скри огор­чението си от раз­г­раб­ването на България.Тогава си дадохме дума, че неп­ременно ще се видим, за да ми раз­каже той за своя живот и професионални пътища, но срещата поради една или друга причина така и не стана, най-вече по моя вина. Все не намерих време да срещна този забележително скромен и добър човек, какъвто бе Иван Сакарев. И затова тъжно ми стана, когато раз­б­рах, че след тежко боледуване е напус­нал зем­ният ни свят, а още по-тъжно ми стана, че дър­жав­ната власт в лицето на МРРБ и мес­т­ната — в лицето на община Бан­ско не нап­равиха жест поне да го изп­ратят дос­тойно и с почит към свър­шеното от него като минис­тър и като учен в години, в които бяха съг­радени две Бъл­гарии. Професор Иван Сакарев остави видима следа в икономичес­кото раз­витие на Бъл­гария, която той обичаше до болка, както обичаше род­ното си Доб­ринище и Пирин­с­кия край! Почивай в мир, зем­ляко бай Иване!