Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря23092020

Брой 182, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65931 BGN1 GBP = 2.135 BGN1 CHF = 1.81752 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Мил на майка, Никола! Своето сърце си изтръгнал...

Преди половин век от земния ни свят си отиде баба Елена,майката на българския поет Никола Вапцаров

Преди половин век, на 29 март 1969-а, на 87 години издъхва май­ката на поета Никола Вап­царов – Елена Вап­царова. След раз­с­т­рела на пър­вород­ния си син тя става извес­тна из целия свят пок­рай обикол­ките, които прави у нас и по-света, за да раз­казва спомени и да проповядва за мир. За Бан­ско обаче Елена си остава една по-начетена от другите жена, работ­лива и жалос­тива. И няма как да я пом­нят иначе, при положение че вече прех­вър­лила 70-те, тя стоически работи в ТКЗС-то, а когато вижда, че то не може да осигури препитание на съкооператорите, тегли всич­ките си пари от кръв­нина и спес­тявания и ги изсипва на бюрото на пред­седателя със заръката да ги раз­дава на „людето за насъщни нужди“.

Запазени са и две писма на баба Ленка до снаха й Бойка, свър­зани с получаването на Почет­ната наг­рада на мира, дадена пос­мър­тно на поета от Светов­ния съвет на мира през 1952 г. от жури, в което учас­т­ват Пабло Пикасо, Артур Лун­д­к­вист, Жоржи Амаду. Архив­ните документи излизат на бял свят едва преди 10 години, когато вторият съп­руг на Бойка – Николай Шивачев, ги дарява на музея в София по случай чес­т­ванията на 100 години от рож­дението на Никола. В тях звучи автен­тич­ният глас на колорит­ната бан­с­калийка, уникално съчетание на високата кул­тура и обик­новената жена, която приема пос­мър­т­ната слава на сина си, облечена в бан­с­калийс­ката си дреха.

“Колко всички майки си приличат в света!

И сър­цата им как са еднакви!

Иди потърси на Украйна в степта

и след туй провери в Киренайка… “

Н. Вап­царов

Името на Елена Вап­царова е намерило топъл прис­тан при имената на бъл­гар­с­ките майки — героини :Тонка Обретенова, Гина Кун­чева, Елисавета Измир­лиева…

Майки, със сродни съдби…Синовете им, извър­вяли крат­кия си житейски път към една Голгота…към Светът на Свободата, Хар­монията и Справ­д­ливостта.

На 29 март 1969 година Бан­ско осъмва с вестта за смъртта на уважаваната и обичана баба Елена Вап­царова…

Приятели, ако посетите град­чето под Пирин, отделете мъничко време и прек­рачете прага на Вап­царовата къща — музей. Още в началото ще ви пос­рещ­нат два художес­т­вени образа : на Хрис­тос и Божията майка.

Не се учудвайте…тук им е мястото…два образа — два сим­вола! Спасителят сим­волизира съд­бата на поета — герой. Анализът е излишен…А Богородица е сим­вол на съд­бата на поетовата майка. Няма по-голямо нещас­тие за една майка, да дочака смъртта на своето дете, да остане жива след него и тя да раз­казва спомени…

За мъд­рата и интелиген­тна Елена Вап­царова един кратък раз­каз не може да обх­ване всичко…В ран­ното дет­с­тво трите й деца заживяват с под­несените от нея приказни сюжети от биб­лията, от произ­веденията на бъл­гар­с­ките класици Ботев, Вазов и Яворов, на рус­ките –Лер­мон­тов, Горки и Пушкин…Малкият Никола с трепет очаква вечерите край огнището, за да чуе поред­ните “приказки“ за Фауст на Гьоте, за Стър­шел на Етел Вой­нич и Хам­лет на Шекспир…Нали е ясно, че само високооб­разован човек като Елена Вап­царова може да се справи с такова въз­питание на децата…Още като гос­пожица Елена Везьова учи в американ­ски колеж в Самоков, учител­с­тва във Велюса-Струмишко, Елешница-Разложко и Бан­ско.

Извес­тна е участта на двете велики лич­ности…

Никола не живее в Бан­ско, но връз­ката между майка и син е силна и желана. Когато през 1940 г. поетът издава „Моторни песни”, мнението на Елена е особено важно и ценно. Едно от най-искрените пос­вещения е отразено в кар­тичка: „И я книга написах, мамо, а тебе те нема да кажеш аресова ле те, или не дрънка ни колко лугна в кал”. Няма по-мило и нежно писмо от това да изпол­з­ваш колорит­ното бан­ско наречие, останало в спомените от мама! В нощта след раз­с­т­рела на Никола пок­русената майка чете стихове на Смир­нен­ски и осъмва с проз­рението: „Какво по-божествено щас­тие от бляна да бъдеш човек! Да вкусиш светото причас­тие и тръг­неш с брат­ско учас­тие с тъл­пите на новия свет!”. А в Бан­ско заг­риженият дядо Йоше Агов я утешава с думите: „Не плачи, Ленко! Един ден Бан­ско ше се превърне в бъл­гар­ски Йерусалим, а вашият дом – в Божи гроб и хора от всички страни ще идват на пок­лонение”. След гибелта на Никола май­ката заживява с обичта и уважението на почитателите на поета по целия свят. През 1953 г. у нас са организирани тър­жес­тва за връч­ването на Почет­ната наг­рада за мир, присъдена пос­мър­тно на Вап­царов. Притес­нени, близ­ките на Елена се суетят около нея и се опит­ват да я посъвет­ват какво да каже. Нед­вус­мис­лено тя отх­върля всякаква помощ: „Аз чужди думи в моята уста няма да сложа!“. И говори само като майка.

Мъката си прев­ръща във воля за живот и пътува у нас и в чуж­бина, за да раз­казва спомени. Това я свър­зва с много извес­тни лич­ности. Остава обичана и почитана от поколенията, заедно с Никола… А обичта също е без­с­мър­тие!

Нейни гости в дома й в Бан­ско са Любов Кос­модемян­с­кая, Густа, съп­руга на чехос­ловаш­кия герой Юлиус Фучик, Долорес Ибарури, извес­т­ната испан­ска радетелка, оглавила меж­дународ­ното движение на бор­бата за мир „Ла Пасионария“. Както стиховете на Никола, така и пис­мата на май­ката кръс­тос­ват зем­ното кълбо: до Марио де Микеле и Сал­ваторе Квазимодо от Италия, Пиер Гамара и Луи Арагон – Фран­ция, Питер Тем­пест – Анг­лия, Янис Рицос – Гър­ция, Лев Ошанин и Рима Казакова от СССР… Те пос­вещават свои творби на нея и великия й син.

След гибелта на Никола май­ката заживява с обичта и уважението на почитателите на поета по целия свят. До края на живота си тя не прес­тава да вярва в смисъла от саможер­т­вата, в справед­ливостта на меч­тите, в правотата на думите на сина й. Малко преди раз­с­т­рела тя чува утешител­ната заръка:

“Не плачи мамо, жит­ното зърно докато не се зарови в земята, не дава плод. Така от моята кръв ще се родят нови хиляди борци за човешка справед­ливост. Не плачи, но ако е нужно и ти нап­рави същото…“ Майка и син в нераз­ривна обич и болка, заради живота. Заради самият живот, може да се прек­рачат границите му. И как да не повяр­ваме и ние в истин­ността на тези думи!!!

В лек унес, с дъл­бок, но раз­бираем шепот уст­ните й мъл­вят спомен…

- Знаеш ли, мамо, знаеш ли за старицата Изер­гил и смелия и горд красавец Данко. Когато един ден свет­лината угасне и на земята нас­тъпи пълен мрак Данко със светеща сила и жив огън в очите излиза нап­ред, ръз­късва гър­дите си, изважда светещото си сърце, за да покаже пътя на хората.

- Мил на майка, Никола! Своето сърце си изт­ръг­нал…

“Ще мине твойта кръв във мойта и после в цялата земя!“

Гълъбица ТОДЕВА,

Екс­кур­зовод в музеен ком­п­лекс Бан­ско

ДВЕ ПИСМА

Бан­ско, 3 януари 1953 г.

Мила Бойко,

Отдавна очак­вах от тебе писмо, за да споделиме тъж­ната радост за високата меж­дународна Николова наг­рада. Има и национална, но тази меж­дународна си ме саалам (б.р. – от тур­ски – здраво) раз­т­ресе и досега съм в почуда как така, не е ли това много за този скром­няк, дето един път ме пита за книж­ката си („Моторни песни“) „убава ли е, или дрънка ни колко лугне в кал“. И как мис­лиш ти, нашият ли бъл­гар­ски национален комитет да е навил таа работа да стане така? Ако това е така, това ке е справед­ливо. Кол­кото за тър­жес­т­веното връч­ване на наг­радата, ако има такова, ще следим и в край земя да е, пак ке идем. Очак­вах да те чуя от София вместо от Мос­ква, нали викаше да си дой­деш за зимата. Как я караш там, пос­викна ли? Как се справяш със студа? А другарят ти по ли е як от тебе на студеното?

Да ти кажа новина: Райна се ожени в Благоев­г­рад за Гьорче Мар­ков, дирек­тора на зат­вора. Сега след два-три дена ке замине с децата. Елка е вече там, живее у Борисови. Мар­ков си остави жената, та взема Райна. Как ти се чини тебе таа работа, ке излезе ли трайна?

Много и сър­дечни поз­д­рави на всички и от Райна, и от децата.

Бан­ско, 27 януари 1953 г.

Мила Бойко,

Скоро ти пис­вах, но сега се наложи пак да ти пиша и искам да ми отговориш право. Я те питам тебе нали от питане зарар нема, па и уста кирия не проси. Ако ти вземеш хонорар там от книгата Николова, може ли ти да вземеш целия хонорар, а я да взема тува цялата наг­рада. Н. К. (Национал­ният комитет) за мира ме питат и каз­ват, че може да стане такова раз­менение помежду ни, но требва ти да кажеш какъв е реда там. Що правиш, добре ли си със здравето, по ли те хвана авата веке? Нали викаше да си дой­деш тува да си зимуваш. Много здраве на другаря ти, а и на тебе.

На 10 декем­ври 2019 г. приложението „Пат­риот” на в. „Земя” ще отбележи 110-та годиш­нина от рож­дението на Никола Вап­царов, наг­раден с Почет­ната наг­рада на мира, дадена пос­мър­тно на поета от Светов­ния съвет на мира през 1952 г.