Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 114, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) IN MEMORIAM

IN MEMORIAM

IN MEMORIAM

Евгений Примаков – стратегът и дипломатът

Той бе голям пат­риот на Русия и иск­рен приятел на Бъл­гария

Истин­ски творец на баланса, рав­новесието и здравия разум

На 26 юни преди пет години си отиде от живота акад. Евгений Мак­симович Примаков. Поз­нат в целия свят като дип­ломат, учен и дър­жав­ник, той бe поч­тен и невероятно прив­лекателен човек. Умееше да печели доверие дори сред опонен­тите си. Неговата кон­цеп­ция за многополюс­ния свят издържа провер­ката на времето и днес сме свидетели на раж­дането на новия световен ред. Школата на стратега Примаков продъл­жава да удивява света на науката и дип­ломацията с пос­тиженията на неговите пос­ледователи – вън­ш­ния минис­тър Сер­гей Лав­ров и президента на Инс­титута за световна икономика и меж­дународни отношения акад. Алек­сан­дър Дин­кин, а президен­тът на Русия Владимир Путин го нарича свой учител и съвет­ник.

Академик Евгений Примаков бе пос­лед­ният от поколението си енцик­лопедист – жур­налист, изс­ледовател, разуз­навач, дип­ломат, пар­ламен­тарист, дър­жав­ник. През 60-те години на ХХ век, още ненавър­шил четиридесет, Примаков като корес­пон­дент на в. „Правда” в Египет се утвър­ж­дава като сериозен меж­дународ­ник и поз­навач на процесите в Близ­кия изток. Неговата задъл­боченост, анализатор­ски качес­тва и доб­ронамерено умение да общува с раз­лични хора и общ­ности са забелязани в Мос­ква и, наред с жур­налис­тиката, той става нег­ласен правител­с­т­вен пос­ред­ник при деликатни дип­ломатически мисии в региона. През 70-те и 80-те г. на ХХ в. е дирек­тор пос­ледователно на Инс­титута по изтокоз­нание и на водещия геополитически мозъчен тръст на СССР — Инс­титута за световна икономика и меж­дународни отношения при Академията на науките. След промените, в края на 1990 г., като един от бащите на мир­ния преход става депутат и пред­седател на една от камарите на пър­вия демок­ратично изб­ран съвет­ски пар­ламент – Съвета на Съюза. Избиран е за член на ЦК на КПСС и за кандидат-член на Полит­бюро на пар­тията.

Като дирек­тор на Аген­цията за вън­шно разуз­наване на Рус­ката федерация (бив­шето Първо управ­ление на КГБ) след 1992 г. има решаващ принос за спасяването от раз­руха на една от най-успешните спец­с­лужба в света, за съх­раняване на ней­ните традиции. Като вън­шен минис­тър има активна роля за връщане на Русия като пър­вос­тепенен фак­тор в светов­ната политика. По-късно, в период на икономическа и политическа катас­т­рофа, бе кон­сен­сусно приетият и приз­нат спасител на нацията — изб­ран за министър-председател на Русия. Неговият премиер­ски ман­дат, макар и кратък, е пред­вес­т­ник на връщането към дър­жав­ността и на въз­раж­дането на Русия, чиито основни насоки успешно се продъл­жават от Владимир Путин.

Съз­дател на идеята за многополюс­ния свят

Акад. Примаков е автор на теорията за многополюс­ния свят като алтер­натива на еднополюс­ното гос­под­с­тво на САЩ в света през ХХ и XXI век. Заедно с Хенри Кисин­джър (бивш дър­жавен сек­ретар на САЩ) са приз­нати за водещите стратези и прак­тици на светов­ната дип­ломация. Не е случайно, че Кисин­джър до днес изразява дъл­бокото си уважение към живота и делото на акад. Примаков и изтъква, че във времена на тежки кризи болез­нено се усеща лип­сата на мъд­реци от неговия ранг.

И теорията на Стратегичес­кия анализ, и кон­цеп­цията за Многополюс­ния свят са значими интелек­туални продукти, по които акад. Примаков работи дълги години. Практико-приложно поле на неговите теоретични раз­работки в час­т­ност са пос­ветени на Изтокът и Араб­с­кият свят. Арабист по образование и меж­дународ­ник по приз­вание, Примаков съз­дава цяла школа (научна, политическа, жур­налис­тическа, разуз­навателна) във фор­мирането и прилагането на верни решения спрямо лидерите на Близ­кия изток: Египет, Иран, Ирак, Сирия, Палес­тина, Израел. Много от решенията на рус­кото дър­жавно ръковод­с­тво спрямо отношенията с раз­мир­ния регион са офор­мяни с лич­ното учас­тието или под въз­дейс­т­вието на интелек­туал­ния потен­циал на акад. Примаков. Това важи и днес, когато Русия под ръковод­с­т­вото на неговия ученик Владимир Путин уверено учас­тва във фор­мирането на светов­ния дневен ред. Името на Евгений Примаков и днес отваря вратите както на Изтока, така и на Запада за пос­тигането един по-мирен и балан­сиран свят!

Сред мал­цината изб­рани да виж­дат в бъдещето

Русия независимо от историчес­кото време и политичес­ката си ориен­тация винаги е имала блес­тяща дип­ломатическа школа от световна класа. Дип­ломати като княз Гор­чаков, граф Игнатиев, граф Чичерин, Молотов, Громико, а днес – Сер­гей Лав­ров, са марка за без­с­порен професионализъм, визионер­с­тво и лидер­с­тво. В този списък особено място заема един от мъд­реците на нашето време, академик Евгений Примаков. Евгений Мак­симович остави богато теоретично нас­лед­с­тво и дейс­т­вия от вис­шия пилотаж на дип­ломацията. Неговите научни трудове и речи имаха не само прог­нос­тична сила, но съб­рани в едно цяло, пред­с­тав­ляват стратегически пог­лед към днеш­ния свят. Прог­нозите му се сбъд­ват бързо, защото той е от мал­цината изб­рани да изп­реварят времето и да моделират бъдещето. Фор­мулирайки идеята за многополюс­ния свят, убедено вяр­ваше, че еднос­т­ран­ната хегемония няма здрава основа, не генерира баланс и ред, а ражда кризи и кон­ф­ликти. Примаков даде нелицеп­риятна оценка на политиката на Гор­бачов и Елцин, които без­хаберно дег­радираха дър­жавата — световна супер­сила. Процес, който през пос­лед­ните 20 години е спрян и чиито тежки пос­ледици преодолява ръковод­с­т­вото на Русия начело с Путин. Примаков убеж­даваше и свои, и чужди, че при решаването на светов­ните проб­леми не трябва да игнорират Русия — не само заради ресур­сите и територията, а преди всичко – заради духов­ната й сила и исторически опит. Всичко друго, каз­ваше той, е тежко политическо късог­лед­с­тво. Месеци преди да ни напусне, отп­рави силно пос­лание към бъдещето: Русия днес е дос­татъчно силна, за да спре да бъде чужд суровинен придатък.

Зовеше Русия и Запада да извър­вят пътя на ком­п­ромиса заради общия враг – светов­ния тероризъм. Новите отношения с Иран, събитията в Иран и Сирия, бежан­с­ките кризи, без­силието на ЕС, икономичес­кият крах на неолиберал­ния капитализъм за пореден път доказ­ват правотата и дал­новид­ността на Евгений Примаков.

Примаков и Бъл­гария

Евгений Мак­симович Примаков бе голям приятел на Бъл­гария. С усмивка винаги пов­таряше, че пър­вото му зад­г­ранично пътуване е било в нашата страна и от тогава до края на живота си носеше до сър­цето си малко копие на Чудот­вор­ната грузин­ска икона Св. Богородица от Бач­ков­с­кия манас­тир. Като негов ученик станах издател на трудовете му в Бъл­гария. През пос­лед­ните години той често гос­туваше в нашата страна за пред­с­тавянето на неговите книги, които се прев­ръщаха в мащабни общес­т­вени събития. Беше тър­сен събесед­ник от бъл­гар­с­ките президенти и премиери, учени и интелек­туалци, жур­налисти и общес­т­веници, които изпит­ваха иск­рен рес­пект пред мъд­ростта, интелекта и позициите му.

Проф. Свет­лана Шарен­кова

Каре:

Владимир Путин: Той бе велик граж­данин на Русия

(От книгата „Нашият Примаков”, изд. от Форум „Бъл­гария — Русия”, 2019 г., София)

Имах честта да бъда с него в приятел­ски, отк­ровени отношения. С което се гор­дея! Евгений Мак­симович Примаков е от хората, при които отрано се проявява мащаб­ната лич­ност. Многос­т­ранен ум и талант, задъл­бочени поз­нания, целеус­т­ременост, човешки качес­тва като дружелюб­ност, отзив­чивост, стабил­ност бяха за Евгений Мак­симович определящи и той ги проявяваше по целия си жиз­нен път…

Естес­т­вено, аз като сът­руд­ник на вън­ш­ното разуз­наване четях и науч­ните му трудове, и пуб­ликациите му в пресата. Това беше не само полезно, но и интересно четиво: ясно изложени факти, аргумен­тирани изводи. Усещаше се, че авторът е човек с твърди убеж­дения, така да се каже, с неп­рек­лонен гръб­нак. При това — прог­ресивно мис­лещ. От работите му се излъч­ваше уникална интелек­туална енер­гия. В тях нямаше нито закос­тенялост, нито идеологически щампи и праз­нос­ловие. Точно тогава у мене се оформи уважението към Примаков. И на това можем да гледаме като на своеоб­разно запоз­нан­с­тво, макар и задочно. Срещ­нахме се лично много по-късно.

В разуз­наването него вед­нага го приеха, макар че не беше кад­рови военен. Но той идваше със значителен опит, а в харак­тера му органично се сливаха взис­кател­ност и внимателно и уважително отношение към хората. Отк­ритото и чес­тно отношение към хората беше неиз­менна черта от лич­ността на Примаков, а тези качес­тва нав­сякъде се ценят. Но най-главното – Примаков нап­рави всичко – не само да спаси Служ­бата за вън­шно разуз­наване от раз­руха, но и да я укрепи, да запази и да раз­вие най-хубавите и традиции. И тази линия – за защита на дър­жав­ните, на национал­ните интереси – той продължи да следва и когато стана вън­шен минис­тър на Русия.

Като министър-председател нап­рави много, за да изведе страната от социално-икономическата криза. Но и още нещо важно: той умееше да намира общ език с всички политически сили, умееше да убеж­дава, гъв­каво да ги довежда до ком­п­ромисни решения.

Без съм­нение, беше истин­ски творец на баланса, на рав­новесието, на здравия разум. Успешно работеше в раз­лични професии и на раз­лични длъж­ности. И многото прев­рат­ности в кариерата си въз­п­риемаше като нова въз­мож­ност да отдаде всич­ките си сили на Отечес­т­вото. При което мъжес­т­вено и с дос­тойн­с­тво понасяше ударите на съд­бата.

Винаги съм ценял високо неговото мнение, често се съвет­вах с него по сложни меж­дународни проб­леми. Без колебание се доверявах на опита му, на неговата порядъч­ност и интуиция. И по-късно съм му въз­лагал деликатни мисии, с които можеше да се справи само той, който притежаваше дар­бата на блес­тящ, мъдър дип­ломат. В пос­лед­ните години от живота му, когато беше тежко болен, аз се стараех да отделя повече време – да го навестя, да му поз­въня. Запом­нил съм пос­лед­ната ни среща на Велик­ден, не много преди кон­чината му. Той, раз­бира се, беше наясно, но не променяше поведението си. Както винаги – шегуваше се, раз­каз­ваше забавни истории. Имаше желязна воля, за пример на всички ни. Какво да говорим – велик граж­данин на Русия! И аз имах честта да бъда с него в приятел­ски, отк­ровени отношения. С което се гор­дея. И всички тези чув­с­тва, спомени – и благодар­ността – завинаги ще останат в мен.”