Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря25112020

Брой 228, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) В битката за истината!

В битката за истината!

В битката за истината!

На 19 октом­ври 2020 г. Николай Доб­рев щеше да навърши 73 години.

На 4 фев­руари 1997 г., връщайки ман­дата, Доб­рев бе убеден, че е взел най-правилното политическо решение

Дните от 8 януари 1997-а, когато Доб­рев е номиниран от левицата за бъдещ премиер, до 4 фев­руари 1997-а, когато става ясно, че ман­датът е нереализиран, текат нап­рег­нато в условията на дъл­бока обществено-политическа криза в страната; огромно недовол­с­тво от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала дър­жава.

 След продъл­жителни и трес­кави кон­сул­таци в края на януари Николай Доб­рев вече е наясно, че ресур­сът на доверие към пар­тията е изчер­пан…

 На 2 фев­руари сут­ринта на „Позитано“ 20 започва зак­рито заседание на ПГ и на ВС на БСП. Доб­рев док­ладва: всички потен­циални пар­т­ньори, син­дикатите и много от екс­пер­тите са му отказали учас­тие в със­тава на правител­с­т­вото. Вът­реш­ната и меж­дународ­ната изолация на БСП е факт.

На 3 фев­руари от 10 ч. на „Позитано“ 20 заседава пленумът на БСП, а поръчението е категорично — правител­с­тво на всяка цена! 

Николай Доб­рев, 3 фев­руари 1997 г. в следобед­ните часове, пред Рой­терс:

Утре ще върна ман­дата 

- Въп­рос на корес­пон­ден­т­ката на “Ройтерс“:Имате ли намерение да се срещ­нете с президента Стоянов и да изложите своите идеи по отношение на със­тавянето на правител­с­т­вото и вашата готов­ност да вър­нете ман­дата, ако се фор­мира правител­с­тво на национал­ното съг­ласие? 

- Отговор на Доб­рев: Да, имам намерение да се срещна с президента. Имам намерение да му кажа това, което изложих пред вас. Още повече, да не проз­вучи самонадеяно, но моето мнение е в пълна хар­мония с позицията на Европейс­кия съюз. Тя в общи линии има три пун­кта — политиците да се раз­берат за дата на изборите (аз под­к­репям и съм радетел за пред­с­рочни избори). Второ, да се споразумеят по прог­рамно преходно или коалиционно правител­с­тво. Това е мое дъл­боко мнение още от пър­вия ден, когато получих ман­дата. И трето, да въз­с­тановят раз­говорите с МВФ. Аз съм твърд привър­женик за интен­зивни и плодот­ворни раз­говори с МВФ. Аз ще върна ман­дата при тези условия. Защото в противен случай ще избягам от отговор­ност. Защото еднопар­тий­ното правител­с­тво е нещо много лошо, но без­в­лас­тието е нещо ужасно, катас­т­рофално“.

 Денят 3 фев­руари е раз­ломен за БСП. Доб­рев обаче е категоричен и е готов да поеме лична отговор­ност.

На 4 фев­руари в 11 ч. за пореден път в соц­цен­т­ралата се събира ръковод­с­т­вото на БСП и на ПГДЛ. Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Доб­рев док­ладва резул­татите от усилията да със­тави кабинет.

 Николай Доб­рев пред пленума на БСП:

Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно — никакви гласувания повече не може да има в този пар­ламент. Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане — пар­ламен­тът е непъл­ноценен! Това решение го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда чес­тен към вас…Как може в дъл­бока икономическа и политическа криза ние да имаме правител­с­тво на мал­цин­с­т­вото!? Аз това ви питам най-сериозно и другар­ски. И хората, които ще пред­с­тавя на президента, ме питат… Сигурно знаете когато има 121 наши гласа, няколко гласуват „против“, а правим 135 гласа. Нап­равих много сериозни кон­сул­тации в СДС — няма да влязат в залата. Няма вече пар­ламент! И недейте да изп­ращате така хора…Мене може да изп­ращате. Аз съм жилавият вой­ник на партията…Отрежете ми главата. Аз не съм предател. Но това трябва да го раз­бираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки… И, моля ви, дайте да не си играем…

В 11,45 часа Георги Пър­ванов и Николай Доб­рев влизат в президен­с­т­вото и в 12.00 зас­тават пред президента Петър Стоянов с две папки и с решение да вър­нат ман­дата. Отварят едната папка — с проект за кабинет, за да покажат, че са изпъл­нили връчения им ман­дат за фор­миране на правител­с­тво. И я зат­варят.

Подават му втората — с пис­мото на Доб­рев, в което дос­ловно се казва: “Намирам, че при съз­дадената обс­тановка е невъз­можно да се със­тави необ­ходимото на страната правител­с­тво, поради което заявявам, че отказ­вам да бъда изб­ран за министър-председател, както и да пред­с­тавя за избор в Народ­ното съл­рание  със­тав на новия Минис­тер­ски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас ман­дат”.

Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо. Може би, за да не остане в архивите на президен­с­ката инс­титуция доказател­с­тво, че ман­датът е вър­нат? За да може години по-късно този момент да бъде изпол­з­ван за фал­шифициране на историята? Не знам. И вероятно никога няма да научим. 

Срещата е само на шест очи. 

Няма медии. Никой не снима. Никой вън­шен не знае кой какво е казал. Затова днес се раз­читаме само на думите на тримата учас­т­ници в една от най-драматичните политически срещи в най-новата бъл­гар­ска история. 

След връщането на ман­дата Пър­ванов и Доб­рев напус­кат президен­с­т­вото през тайни коридори под хотел “Шератон“ и се отп­равят към “Позитано“ 20, знаейки на какъв огън ще ги под­ложат съпар­тий­ците им.Час по-късно там отново се свиква пренумът на соц­пар­тията. Доб­рев мотивира пред съпар­тий­ците си решението си за отказ от управ­лението (отново цитираме дос­ловно). 

Николай Доб­рев: 4 фев­руари 1997 г., 13.30 часа - ПГДЛ след връщането на ман­дата: Нямаме ресурси за кабинет. Поемам лична отговор­ност! 

“Две сед­мици се опит­вам да изуча със­тоянието на дър­жавата. И две сед­мици съм ръководен само от една-единствена цел — кое е най– доб­рото решение за дър­жавата. Дос­татъчно пар­тиен човек съм, за да мис­лите, че под­ценявам проб­лемите и бъдещето на пар­тията.

Пър­вият извод, който се фор­мулира през пос­лед­ните дни, е, че най-опасно за дър­жавата е да продъл­жат без­в­лас­тието и агонията. Не защото вече ние слагаме дър­жав­ните интереси над тес­нопар­тий­ните… ние не можем да спрем агонията на дьр­жавата и не можем да снемем общес­т­веното нап­режение без сила. Силовото решение сега не е най-доброто решение. 

Второ, много мис­лих за капитулацията на пар­тията и за капитулан­тите. Ние започ­нахме да капитулираме, когато в началото или в средата на предиз­бор­ната кам­пания, измес­тихме пред­мета на предиз­бор­ната дей­ност от борба за победа към социално-икономическите проб­леми на хората и критика към нас. Оттогава пар­тията ни е в едно особено със­тояние и кон­г­ресът не успя да я кон­солидира. Лично според мен по-малки поражения за пар­тията ще има сега. Аз съм горд и дос­тоен човек, за да не ви пос­тавям пред това изпитание… 

Мис­лех, че има някакви малки ресурси, но няма…Русия е зат­руд­нена да ни помогне. На Запад всички каз­ват: оправете се с МВФ, въз­с­тановете раз­говорите с него…Но се пос­тавят условия за съг­ласие, ефек­тивно правител­с­тво”

 

От спомените на тогаваш­ния премиер Жан Виденов, пуб­ликувани в книгата му „Отвъд политичес­кия театър“ от 1999-а: „Пър­ванов и Доб­рев показаха на президента пап­ката с имената на гласувалите пред­ния ден от Демок­ратич­ната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че не са против да обсъдят и вариант да не внасят проек­токабинета в пар­ламента. (След като в 12 ч. Пър­ванов и Доб­рев заявяват на Стоянов, че връщат ман­дата, в 18,45 ч.  дек­ларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат фор­мално докумен­тите за излизане от политичес­ката криза. Опитах се да ги отк­лоня от тази логика, да им заявя, че официал­ната позиция на управ­ляващата коалиция е друга, но никой не реагира и аз напус­нах КСНС. Пър­вите, на които съоб­щих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Въл­канов и Красимир Премянов.“

Отрежете ми главата, аз не съм предател! Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не под­ценявайте масовото недовол­с­тво! Не можем да спрем летенето към пропастта“, отс­тоява Доб­рев във вечер­ните часове на 4 фев­руари 1997 г. пред ПГ на левицата. 

Николай Доб­рев, 19 октом­ври 1997г., пред в.„24 часа“:

Когато връщах ман­дата, взех най-правилното решение! 

- Как се чув­с­тва човек, когато в очите му каз­ват, че е предател? 

- Предател ме нарекоха хора от по-старото поколение в пар­тията, които имат друго раз­биране за вземането, задър­жането и упраж­няването на властта. Когато връщах премиер­с­кия ман­дат, не се чув­с­т­вах нито спасител, нито предател. И днес мисля, че взех най-правилното решение. Нали сме национал­ноот­говорна пар­тия!

Николай Доб­рев, 26 януари 1998 г., пред в. „Новинар”:

Не се водех нито от личен интерес, нито от пар­тиен интерес

- Чув­с­т­вахте ли се като камикадзе? 

- Нямах такова чув­с­тво нито тогава, нито пък сега имам чув­с­т­вото, че някой ме е упот­ребил. Кабинет можеше да бъде със­тавен, но той не можеше бързо да пресече раз­рушител­ните процеси и нямаше бъдеще…стоеше въп­росът какво ще пос­ледва, ако със­тавя правител­с­тво. Дали ще се освободи нап­режението от улицата и обед­няването на бъл­гарина. Кризата беше над­х­вър­лила границите на пар­тий­ната политика, а общес­т­веното доверие в БСП — сведено до минимум. Недовол­с­т­вото беше извадено на улицата и бе пред­п­риело крайни форми на граж­дан­ско непод­чинение и блокиране на общес­т­вения живот, инф­лацията беше станала хиперин­ф­лация. Въз­мож­нос­тите на дър­жавата да въз­дейс­тва със соб­с­т­вен финан­сов ресурс бяха съвър­шено ограничени. Вън­ш­ната под­к­репа — раз­колебана. Нямахме под­дръжка от нито една пар­ламен­тарна сила и еднопар­тий­ното правител­с­тво щеше да задъл­бочи кризата. В крайна сметка от това щеше да страда бъл­гаринът. Ето това е големият проб­лем, а не дали си можел да със­тавиш правител­с­тво, изпол­з­вайки силите на реда. Да не говорим, че в края на XX век никоя власт, опираща се на сила и в условия на дъл­бока криза, не може да има под­к­репа и няма да издържи. 

 Със съкращения,от сайта „Епицен­тър” от 07.02.2019 г

(заг­лавието е на ЗЕМЯ