Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет26112020

Брой 228, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Симеон Пешов – Човекът, Строителят, Родолюбецът

Симеон Пешов – Човекът, Строителят, Родолюбецът

Симеон Пешов – Човекът, Строителят, Родолюбецът

Големият български предприемач и дарител си отиде, обичан от хората

Навър­ш­ват се 40 дни от кон­чината на Симеон Пешов – голям бъл­гар­ски родолюбец и пред­п­риемач, доайен на бъл­гар­с­ките строители, един от съз­дателите, дъл­гогодишен ръководител на леген­дар­ната „Глав­бол­гар­с­т­рой”, човек, дарил огромни лични сред­с­тва за пат­риотични каузи, за изг­раж­дане на музеи, храмове. Пат­риар­хален бъл­гарин – глава на сплотен род, чиито нас­лед­ници продъл­жават успешно пътя му на строител и общес­т­веник.

Инж. Симеон Пешов бе и голям приятел на Русия, активен деятел и член на ръковод­с­т­вото на Форум „България-Русия”, редовен читател на в. ЗЕМЯ и в. „Русия днес-Россия сегодня”, човек който винаги отс­тояваше прин­ципите и убеж­денията си.

В негова памет пуб­ликуваме акценти от негови пор­т­рети, пуб­ликувани в ЗЕМЯ и други печатни и елек­т­ронни медии, които обрисуват мащаба на неговата лич­ност, която ще лип­сва на всички нас – негови приятели, сърат­ници, съмиш­леници.

Вечна и светла ще е паметта на Симеон Пешов!

“Не съм милионер по налични пари по влогове“, казва доайенът на бъл­гар­с­кия строителен бранш Симеон Пешов.

“ Припис­ват ми активите на фир­мата, а те не са мои“, уточ­нява Пешов, който повече от две десетилетия е ръководил една от най-успешните бъл­гар­ски строителни ком­пании — “Глав­бол­гар­с­т­рой“.

Фир­мата няколко пъти е наг­раж­давана за най-добър данъкоп­латец в строител­с­т­вото. “Колеги ми се смееха, че това е най-обидната наг­рада“, казва Пешов с усмивка.

Приз­нава, че годините вече му тежат. Затова след 70-годишния си юбилей (2011 г. – бел. ред.) се е оттег­лил от оператив­ното ръковод­с­тво на ком­панията. Сега е президент, а начело на фир­мата са двамата му сина Камен и Калин, акционери като Павел Калис­т­ратов и др.

Ком­панията е знакова за строител­ния бранш в страната.

Надали е имало премиер на Бъл­гария през 30-те години преход, който да не е рязал лента на обект, строен от “Глав­бол­гар­с­т­рой“. Но и нерядко ком­панията е била отс­т­ранявана от тър­гове или ги е губела. В пос­лед­ните над­давания за строител­с­т­вото на магис­т­рали нап­ример ком­панията неус­пешно се кон­курира за лотовете на “Тракия“ и “Марица“. Чак на шес­тия поред автомагис­т­рален търг спечели строител­с­т­вото на 15 км от “Струма“ с най-ниска цена.

“Печелили сме и сме губили много тър­гове. Не сме били миропомаз­вани. Но обек­тите, които сме изг­раж­дали, са знакови, затова остава усещането, че печелим най-много“, казва Пешов.

Сред най-впечатляващите сгради и съоръжения, строени от ком­панията, са “Арена Армеец“ — спор­т­ната зала на София, която бе отк­рита в събота, ремон­тът на Национал­ния стадион “Васил Лев­ски“, строител­с­т­вото на сградата на РВД, Южната дъга от Околов­ръс­т­ното на столицата, посол­с­т­вото на САЩ и т. н.

Списъкът сигурно няма да може да се побере на пръс­тите на всич­ките 12 акционери, които учас­т­ват в управ­лението на “Глав­бол­гар­с­т­рой“.

Времената обаче се менят и кризата силно удари строител­ния биз­нес, която удари сек­тора през 20092010 г. Бърза обаче да уточни, че финан­сово “Глав­бол­гар­с­т­рой“ е оцеляла през тази криза заради разум­ната си политика: “Не се впус­нахме в излишен раз­кош“, е фор­мулата на оцеляването.

“Мнозина строители решиха да реин­вес­тират печал­бите си като пред­п­риемачи през 20082009 г. с очак­ването, че ще спечелят още повече.“ И капанът за някои от тях е щрак­нал.

Кризата е урав­нение с много неиз­вес­тни, но математиката била сил­ната страна на Симеон Пешов, става ясно, докато връща лен­тата на времето обратно. Така че колегите му могат да се доверят на прог­нозата. И в начал­ното училище в Бел­чин, и в сред­ното в Самоков неиз­менно имал шес­тици по математика и физика. “По останалите пред­мети ми пишеха по-високи оценки само заради това, че в точ­ните науки бях отлич­ник“, приз­нава с усмивка Пешов.

Родът му е сред най-уважаваните в Бел­чин.

Прадядо му бил един от пър­вите кметове след Освобож­дението, макар и да не е можел да се под­писва. Бил сред инициаторите за пос­т­рояването на Бел­чин баня. Дядо му бил пълен инвалид от Бал­кан­с­ката война, но това не му поп­речило да е радетел за пос­т­рояването на училище и цър­ква в селото. Баща му пък ръководел строителна бригада. Нас­лед­никът му Симеон не се срамува да приз­нае, че е пасял крави из Самоков­с­кото поле като хлапе.

Пешов отбил воен­ната си служба в Тан­ковата бригада в Горна баня. Звучи като виц, защото на ръст изобщо не е под­ходящ да управ­лява теж­ките машини. Тан­кис­тите са дребни мъже. Всъщ­ност бях в разуз­навателна рота, уточ­нява Симеон Пешов.

След казар­мата завър­шил Инженерно-строителния инс­титут в София, сегаш­ния УАСГ. Дип­лом­ната му работа била на тема “двойна черупка“ (нещо като двойна дъга, в онези години било модерно да се изг­раж­дат язовирни стени по този метод). “Изчис­ленията бяха много сложни. Правеха се на ръка, като се изпол­зва сис­тема от линейни урав­нения с много неиз­вес­тни“, пояс­нява Пешов.

Така някак естес­т­вено след дип­ломирането се озовал на работа в Изчис­лителен цен­тър за строител­с­т­вото.

Още през далеч­ната 1969 г. специализира в Лон­дон управ­ление на строител­с­т­вото.

Бил е сред инициаторите да бъде внесен един от пър­вите ком­пютри на IBM у нас (бил с раз­мерите на прогим­назия). Заради спорове около тех­никата в крайна сметка през 1976 г. се озовал като старши екс­перт в Главна дирек­ция “Строител­с­тво на НРБ в СССР“ в Мос­ква. Зад това сложно наименование всъщ­ност се крие сегаш­ната ком­пания “Глав­бол­гар­с­т­рой“. За неин ръководител е наз­начен от януари 1990 г.

Фир­мата до началото на прехода е с отлични позиции в СССР. Само че през 1991 г. се налага да бъдат вър­нати в Бъл­гария 13 хиляди работ­ници.

“Беше тежък момент. Решихме да започ­нем да се борим за обекти на пазарен прин­цип“, раз­казва Пешов. Опитали се да кан­дидат­с­т­ват в тър­говете за строител­с­тво на град­чета за рус­ките войски, изтег­лени от Гер­мания. Но понеже финан­сирането идвало от Бон, оказало се, че това е “кауза пер­дута“.

“Написах писма до 6 нем­ски фирми, в които обяс­нявах, че имаме бази в Русия и желаем да сът­руд­ничим като подиз­пъл­нител. Отк­лик­наха от “Хох­тиф“. От този момент реално започна новата история на “Глав­бол­гар­с­т­рой“, спомня си Пешов. Ком­панията изг­ражда жилища за стотици милиони долари, а ръковод­с­т­вото й научило много за админис­т­рирането и мени­джирането на фир­мите по западен образец. Затова и не крие сим­патиите си към “Хох­тиф“. Факт е, че през пос­лед­ните години невед­нъж “Глав­бол­гар­с­т­рой“ и “Хох­тиф“ са се явявали в кон­сор­циум за тър­гове у нас.

Успешна дей­ност и в Родината!

“През 1992 г. започ­нахме да завоюваме име и в Бъл­гария. Работ­ниците ни печелеха средно по 700 долара месечно. Правител­с­т­вото на Филип Димит­ров реши, че трябва да ни приватизират. Нап­равиха ни оценка от “Ърнст енд Янг“, след което пред­ложиха на “Хох­тиф“ да ни купи. Те обаче отказаха. Тогава под­гот­вихме РМД, но не ни поз­волиха такава приватизация. Искаха пари кеш. Изтег­лихме бан­кови заеми, нап­ример от Бул­банк, която имаше свой пред­с­тавител в управител­ния ни съвет, докато не се издъл­жихме“, продъл­жава Пешов. В крайна сметка сега в “Глав­бол­гар­с­т­рой“ имало около 600 дребни акционери. По сметки на Пешов всеки от тях си е вър­нал инвес­тицията 2.5 пъти.

Един от най-тежките моменти в историята на фир­мата бил през 1998 г., когато финан­совият пазар в Русия се срина. “За една нощ изгубихме 10 млн. долара, а изп­лащахме кредити заради приватизацията. Оцеляхме. Сега е лесно да кажем, че се справихме, но тогава ни беше много тежко“, спомня си Пешов. След този срив ком­панията започва да увеличава присъс­т­вието си в Бъл­гария. Но не загър­бва вън­ш­ните пазари — в момента строи Съдеб­ната палата на Косово (25 млн. евро), работи на обекти в Македония (14 млн. лв.) и Русия (10 млн. долара). “През цялото време и при всички преживени кризи сме се уповавали на неп­рес­тан­ното обучение на пер­сонала и сме се борили да го съх­раним. Теорията за обучение в криза не е случайна и при нас се изг­радиха 4050 отлични млади инженери“, раз­к­рива философията си Пешов.

“Ако можех да се върна назад, бих пов­торил пътя си”, категоричен е Пешов!

Нямало обаче начин да промени хобито си — планин­ски раз­ходки. Не обича лова и риболова. За сметка на това истин­ска страст са му археологичес­ките раз­копки на древ­ната рим­ска крепост в Бел­чин, които финан­сира с 250 000 лв. лични сред­с­тва. С дивиденти от “Глав­бол­гар­с­т­рой“ е спон­сорирал и ремонта на цър­ква от ХVII век в селото. Може би в тези детайли е тай­ната на лип­с­ващите милиони в банки…

Любящ родител и дядо

Каз­ват, че всеки си има Ахилесова пета. При Симеон Пешов, това е внукът Симеон Пешов-Младши. Пред­п­риемача пази гриж­ливо фамилията си от прекомерно любопит­с­тво.

Когато под­х­ващаме лич­ните въп­роси и стигаме до внука, който е кръс­тен на дядо си, Пешов-Старши някак се раз­лива от умиление, става по-словоохотлив и дори закъс­нява за поред­ната бизнес-среща. От пър­вия си син Камен, Симеон има и малко по-голяма внучка. “За момента и тя, и Младши посещават дет­ска градина“, раз­казва с широка усмивка Пешов. Доверява още, че лятно време една от любимите му форми на презареж­дане са семей­ните сбирки в род­ната му къща в с. Бел­чин, Самоков­ско

Фамилията включва също съп­ругата Бисерка, още един син от пър­вия брак на Пешов — Калин и 10-годишната щерка Анна от втория.

И двамата сина отдавна са част от групата “Глав­бол­гар­с­т­рой“. Преди това са школувани в най-различни сфери. Камен нап­ример е завър­шил транспортно-пътно-строителна тех­ника. Работил извес­тно време по изг­раж­дането на един завод в друга фирма. И така, докато стигне до сегаш­ната си позиция на дирек­тор на едно от дъщер­ните пред­п­риятия на ком­панията. Калин също е учил в Машинно-електротехническия инс­титут, специал­ност елек­т­ротех­ника. Извес­тно време и той поработил в същия завод, през който минал брат му. Занимавал се с инвес­тицион­ната политика, с проб­лемите на елек­т­рооборуд­ването и дос­тавка на тех­нология за Холан­дия.

“И двамата обаче бяха в калта. 23 години се занимаваха с произ­вод­с­тво на кар­тофи — със старите машини, с ботушите. Животът ги научи какво да правят“, философ­ски зак­лючава бащата. След време мал­кият син загубил интерес към кар­тофоп­роиз­вод­с­т­вото и отишъл да работи в софийс­кия клон на ком­пания, която сега е част от “Дженерал Елек­т­рик“. После получил магис­тър­ска степен по биз­несад­минис­т­рация от американ­ско училище в Швей­цария. Като се вър­нал в Бъл­гария, поработил извес­тно време във финан­совата сфера, занимавал се със строител­с­т­вото на Американ­с­кото посол­с­тво. Сега е дирек­тор по мар­кетинга на софийс­кото пред­п­риятие на “Глав­бол­гар­с­т­рой“.

За мал­ката щерка Анна той казва пред в. СЕГА: “Добре се учи. Аз не искам да имам супер-деца. Просто добро, нор­мално детенце, което много ме радва“, праг­матично се произ­нася Пешов. За себе си шеговито казва, че след тежко натовар­ване релак­сира… чрез воля.

“Поне един ден в сед­мицата, обик­новено събота или неделя, изк­люч­вам“, отчита Пешов. Изк­люч­ването включва леки турис­тически раз­ходки из планините по 3 часа с приятели. Има десетина любими мар­ш­рута. Сред пред­почитаните в Рила е от Боровец по пътя за Чакър вой­вода. Любими пътеки има и около Своге, откъдето е съп­ругата му. “Над с. Желен има едни хубави Бал­кани, където не срещаш почти никого. Тогава е заб­ранено да се говори за работа — на съп­ругата, на приятелите, на всички. Иначе човек не може да релак­сира“, раз­казва Пешов-Старши.

Преди да заеме президен­т­с­кия пост в ком­панията, бил генерален дирек­тор. Това било в началото на 90-те, когато “Глав­бол­гар­с­т­рой“ все още бе дър­жавна фирма. Точно по това време фир­мата карала на автопилот. Нямала шеф близо половин година.

“Аз отговарях за капитал­ното строител­с­тво и за новите обекти в Бъл­гария — Асоциация строител­с­тво. Спряха се на мен, защото бях работил в “Глав­бол­гар­с­т­рой“ 3 години — от 1976 до 1980 г. в Мос­ква, където отговарях за много интересни обекти“, припомня си началото строител­ният пред­п­риемач. На плещите му били 4 района — в Узбекис­тан — зоната на Бухара, която е прочуто историческо място и на Газли, в пус­тинята. Там имало ком­п­ресорна стан­ция. Районът се помни и с най-сериозното земет­ресение от 9-а степен по Рих­тер през 1976г. “След природ­ното бед­с­т­вие всички строители напус­кат зоната, само бъл­гарите остават“, спомня си Пешов. Той отговарял за въз­с­тановяването на района. Дал своя дан и при изг­раж­дането на най-голямата ком­п­ресорна стан­ция в град Орен­бург по трасето на популяр­ния газоп­ровод “Дружба“.

Ръководи успешно 18 000 работ­ници

По това време 18 000 души работели за “Глав­бол­гар­с­т­рой“ зад граница. “В началото на 1992 г. по стечение на обс­тоятел­с­т­вата останахме с 2000 души“, раз­казва Пешов. Пов­рат­ният момент и желяз­ната дис­цип­лина по прог­рама “8 и 8“. През 1991г. Русия обявява търг за връщане на съвет­с­ките войски от Източна Гер­мания по руско-немска прог­рама, която добива популяр­ност като 8 и 8, тъй като ставало въп­рос за 8,8 млрд. С тези пари тряб­вало да се приберат войс­ките и да се изг­радят селища за воен­нос­лужещите и семейс­т­вата им.

“В началото решихме, че ще можем да учас­т­ваме сами, но не успяхме да отговорим на пос­тавените условия. Аз написах писма на 6 нем­ски фирми, които имаха преферен­циални условия. Пред­ложих им да станем подиз­пъл­нители. Поз­навах се с отговор­ника за Източна Европа, г-н Бусе. Нап­равихме с тях един исторически протокол, който все още стои в кабинета ми. Нап­равихме кон­сор­циум от бъл­гар­ски фирми“, раз­казва шефът на “Глав­бол­гар­с­т­рой“. После започ­нало голямото изучаване. Нем­ците обходили част от обек­тите им в Русия, за да видят как работят, с какви бази и кадри раз­полага фир­мата. В крайна сметка се явили на един от тър­говете на “Хох­тииф“. Пър­вото селище, което спечелили — Старокон­с­тан­тино, било за 120 млн. евро и тряб­вало да се изг­ради до ключ за 10 месеца.

В Бъл­гария такова чудо до момента не се било случ­вало.

Седем души под ръковод­с­т­вото на Пешов отишли да док­лад­ват офер­тата. 50 раз­лични специалисти ги изпит­вали. Преборили кон­курен­тите от Тур­ция и Чехия, но на финала нем­ците за по-сигурно попитали Пешов дали и колко процента е уверен в това, което говори. “Това беше изпит, по-сериозен и от дип­лом­ната ми работа, когато завър­ш­вах Инженерно-строителния инс­титут в София. Професорите задаваха въп­роси по материала, докато при гер­ман­ците се оказах сам пред комисия от 20 души“, смее се Пешов.

Спомня си, че когато стар­тирали работата, площад­ката пред­с­тав­лявала поле с хумус. “Беше 1 март и беше валял дъжд. Имаше тол­кова много кал, че се чудехме какво ще правим. Бяхме аз и бъдещият шеф на площад­ката инж. Стефан Недев. Започ­нахме с един камион и един джип. Нашето минис­тер­с­тво и много от колегите каз­ваха — този е аван­тюрист. Само 45 души вяр­вахме, че обек­тът ще бъде завър­шен. Всички останали се под­чиняваха, но не вяр­ваха“, кон­с­татира президен­тът на “Глав­бол­гар­с­т­рой“. Минали през доста перипетии, но предали обекта в срок. Пешов казва, че им помог­нал Гос­под, защото в края на ноем­ври и през декем­ври, когато тряб­вало да асфал­тират, още греело слънце.

“Нем­с­кият кон­т­рол беше голяма школа за нас. По инженерно-технически поз­нания кад­рите ни не отс­тъп­ваха на поз­нанията на гер­ман­ците, но по ред и порядък сме нес­рав­ними“, казва Пешов. Но бригадата се научила на дис­цип­лина още в самото начало. При бетонирането на едно от стъл­бищата в жилищен блок се оказало, че едно от железата на стъл­бището стърчи. Нашите хора го срязали и замазали дуп­ката — по типично бъл­гар­ски тер­тип. Немецът, инженер на площад­ката, обаче заръчал стъл­бището да се изг­ради наново. “Раз­бра се, че няма май­тап и дис­цип­лината се наложи. Освен това хората бяха добре платени и получаваха средна зап­лата от $ 700, което си беше солидна цифра за онова време“, минава на фак­тите Пешов.

Пример за чес­тна и отговорна приватизация

Още в края на 1992 г. започ­вали да правят оценка на фир­мата с помощта на американ­с­ката “Ърнст енд Янг“. След некол­когодишно умуване, под­готов­ката за приватизация реално стар­тирала през 1994г. Две години по-късно се стиг­нало до самото договаряне. Голямата драма нас­танала 3 месеца преди парафирането на договора. Тогава извед­нъж им съоб­щили, че не им раз­решават мени­джър­ска форма на раз­дър­жавяване.

“Измениха се показателите и тряб­ваше да се приватизираме кешово. Ние от соб­с­т­вени пари бяхме съб­рали $ 500 000, а оцен­ката беше ужасно висока. За 3 месеца след­ваше да съберем много милиони долари, за да успеем да приватизираме ком­панията. Добре, че няколко банки — наши и чужди, ни повяр­ваха, добре че имах доста приятели. Справихме сме, но после дълги години изп­лащахме кредити. В края на 2002 г. прик­лючи 5-годишният след­п­риватизационен кон­т­рол, бяхме проверени и Аген­цията за след­п­риватизационен кон­т­рол ни сложи в Бялата книга за приватизация“, гордо отчита шефът Пешов.

Дали пък раз­ков­ничето за прос­перитета не е във веч­ната близост на фир­мата с властта, питам. “Може ли “Глав­бол­гар­с­т­рой“ да е близка с цялата власт от 1991 г. досега? Тя е раз­лична по цвят“, кон­т­рира Пешов. Под­чер­тава, че просто ком­панията уважава законите. Нес­лучайно нас­коро фир­мата спечели двете първи места за най-голям добър данъкоп­латец. Пър­вия приз грабна “Главболгарстрой“-София, а втория — компанията-майка. “Ние работим за Бъл­гария, под­дър­жаме онези ходове на правител­с­т­вата, които са в интерес на страната. И най-важното, “Глав­бол­гар­с­т­рой“ не се занимава с политикан­с­тво“, казва Пешов.

Лично той наложил тези правила още през 1990 г. Оттогава датира т. нар. историческа заповед и факс до всич­ките зад­г­ранични пред­с­тавител­с­тва, с които се налага

вето за политическа работа и учас­тие в ком­бинации. “Това беше нашето спасение. Иначе вътре във фир­мата вече бяха започ­нали да се появяват демок­рати, твърди комунисти, нови комунисти, земеделци, всякакви. Оттогава на оператив­ките в “Глав­бол­гар­с­т­рой“ никога не се комен­тира правител­с­тво, пар­ламент, политици и т.н. Сега екипът е единен, занимава се само с биз­нес и никой не знае кой какви политически нак­лон­ности има. И аз си пожелавам в Бъл­гария да има поне още такива 100 ком­пании и в други сек­тори“, казва още приживе строител­ният пред­п­риемач.

По материали от ЗЕМЯ, печатни медии и интер­нет