Вестник Земя

167 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

ЛИЧ­НИЯТ АРХИВ НА СТЕФАН СТАМ­БОЛОВ — НЕИЗ­ЧЕР­ПАЕМ ИЗТОЧ­НИК ЗА НОВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛ­ГАРИЯ

Улисани в ежед­невието си, ние не забеляз­ваме и усещаме бър­зия ход на времето. А то наис­тина лети бързо. и ни отдалечава не с дни, а с десетилетия от плеядата исторически дейци, сред които по без­с­порен начин се нарежда и Стефан Стам­болов. Съв­ремен­ната историческа наука с основание му отрежда видно място в две епохи — въз­рож­ден­с­ката и следос­вобож­ден­с­ката, в които той взема особено активно учас­тие. Никой не оспорва голямата роля, която той играе в организирането и провеж­дането на двете въс­тания — Старозагор­с­кото (от 1875) и Април­с­кото (от 1876) .

След Освобож­дението Ст. Стам­болов заема най-високите пос­тове в дър­жав­ната йерар­хия — пред­седател на Народ­ното съб­рание (1884–1886), регент (1886–1887) и министър-председател (1887–1894 г.), които му поз­воляват да .има ръководно учас­тие в цялос­т­ния общес­т­венополитически живот на страната.

Няма съм­нение, че Ст. Стам­болов си е давал сметка за своята дей­ност като необик­новена лич­ност. За това най-ярко свидетел­с­тва оставеното от него огромно докумен­тално нас­лед­с­тво. Поради хъшов­с­кия начин на живот като национален революционер и лип­сата на соб­с­т­вено жилище (бащиният си дом на прак­тика той напуска още като нев­ръс­тен юноша) не е имал въз­мож­ност да съх­рани редица документи, които биха поз­волили вяр­ното освет­ление не само на неговия жиз­нен път, но и събитията, в които, както казахме, наис­тина е играл видна роля. Нека припом­ним само случая с Апос­тол­с­кото съб­рание на бъл­гар­с­ките революционери в Гюр­гево (ноември-декември 1875 ), на които той е бил изб­ран за пред­седател и на прак­тика ръководи заседанията му. В това си качес­тво, наред с другите неща, които е извър­шил около изработ­ването на стратегията и так­тиката на бъдещото въс­тание в Бъл­гар­ско през пролетта на 1876 г, стои и неговият под­пис под пъл­номощ­ните на апос­толите, натоварени с кон­к­рет­ната под­готовка на въс­танието в раз­лич­ните му краища. За този акт научаваме случайно благодарение на Пъл­номощ­ното на Панайот Волов и Георги Бен­ков­ски, с което те тряб­вало да се легитимират при срещите си с населението в определения им в IV панагюр­ски район.

Освен на П. Волов и Г. Бен­ков­ски, такива пъл­номощни Ст. Стам­болов е под­писал и на Иларион Драгос­тинов (.за Сливен­с­кия край), на Стоян Заимов (за Врачан­с­кия) и не на пос­ледно място — и на себе си (за Тър­нов­с­кия край)..

Както е извес­тно, П. Волов, Г. Бен­ков­ски и Ил. Драгос­тинов загиват по време на Април­с­кото въс­тание , поради което са изчез­нали и тех­ните пъл­номощни. Остават живи само Ст. Заимов и Ст. Стам­болов, които обаче поради условията, в които изпадат след потушаване на Април­с­кото въс­тание, не успяват да съх­ранят своите пъл­номощни.

Лип­сата на докумен­тацията на Апос­тол­с­кото съб­рание в Гюр­гево , сред които са и пъл­номощ­ните на посочените дейци е според нас глав­ната причина, поради която се пред­с­тавя в неп­равилна свет­лина дей­ността на това съб­рание. То бе определяно (и продъл­жава още да се определя!) в историчес­ката ни наука като Гюр­гев­ски комитет, макар че според соб­с­т­веното приз­нание на Ил. Драгос­тинов, учас­т­ниците не са гледали на него като на „комитет“, а още по-малко — на „комитет над комитетите“, тъй като след тях­ното напус­кане на край­дунав­с­кия градец, в него остават само трима дейци — Янко Ангелов, Димитър Горов и Ив. х. Димит­ров, които нямат не само ръководна, но дори и коор­динационна фун­к­ция.

Това не поп­речва на Ст. Заимов и на редица други дейци след Освобож­дението да преиначат значението на това съб­рание, определяйки го като „комитет“. От него тръгва насетне и традицията това съб­рание да се определя по същия начин в историчес­ката ни литература като се почне от Димитър Страшимиров, автор на най-обстойното изс­лед­ване на Април­с­кото въс­тание и до днес.

За отбеляз­ване е, че няма свидетел­с­тва, от които да е видно какво е било отношението на самия Ст. Стам­болов към това съб­рание, поради което той не може да бъде причис­лен към лицата, пред­с­тавили го в неп­равилна свет­лина.

След женит­бата на Ст. Стам­болов за Полик­сена Стан­чева (1887 г.), една изк­лючително интелиген­тна за времето си девойка ( след­вала няколко години домакин­ски кур­сове във Виена), като съп­руга на Ст. Стам­болов, една от пър­вите задачи, които си пос­тавя е да положи началото на неговия Личен архив. Започва със събирането на стотиците телег­рами, които младото семейс­тво получава по повод на годежа и сват­бата през 1887 г., за да се стигне до събиране на отзивите в европейс­ката преса във връзка с убийс­т­вото на съп­руга й през лятото на 1895 г. (Тъй като по онова време лип­с­вала раз­м­ножителна тех­ника, с как­вато раз­полагаме днес, тя наема специална фирма в Париж, която издирва стотици статии и дописки в раз­лични френ­ски, нем­ски, анг­лийски и други вес­т­ници, които са изк­лючителен източ­ник за извър­шеното трагично събитие. Много от тези вес­т­ници отдавна не същес­т­вуват и без инициативата на П. Стам­болова съдър­жащата се в тях инфор­мация би изчез­нала завинаги.

П. Стам­болова полага големи грижи за опаз­ване на Лич­ния архив на своя покоен съп­руг. След ней­ната смърт (1947 г.) с тази грижа се заемат двамата й синове Коста и Стефан. Обс­танов­ката, в която живеят, не им е поз­волила да изпъл­няват това май­чино поръчение, поради което го предават на съх­ранение в Етног­раф­с­кия музей в София ;от където тази част пос­тъпва по-късно в Бъл­гар­с­кия исторически архив на Народ­ната биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в Науч­ния архив на Бъл­гар­с­ката академия. .

До края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век делото на Ст. Стам­болов не бе сред пред­почитаните за изс­лед­ване. от нашите историци. Едва след извър­шените радикални промени от онова време, интересът към лич­ността на Ст. Стам­болон нарасна неимоверно много. При така съз­далата се обс­тановка бе издадена от нас двамата частта от Лич­ния архив на Ст. Стам­болов, която се съх­раняваше в Науч­ния архив на БАН която (заедно с пуб­лицис­тиката и пар­ламен­тар­ните речи на Ст. Стам­болов, както и някои от същес­т­вуващите биог­рафии –до тогава биог­рафии) обх­вана 20 тома.

Имахме голямото желание да издадем след това и частта, която се намира в Бъл­гар­с­кия исторически архив на Национал­ната биб­лиотека, която се със­тои от 109 архивни единици с над 6000 листа) , но по редица причини, на които тук няма да се спираме, това се забави. Едва от края на миналата година се прис­тъпи към реализирането и на тази задача, надявайки се в рам­ките на след­ващите 2–3 години и тя да се изпълни..

Това начинание е от особено важно значение, тъй като в тази част на архива се съдър­жат изк­лючително важни сведения, както за въз­рож­ден­с­ката, така и за следос­вобож­ден­с­ката епоха. От тях предос­тавяме на вниманието на историчес­ката наука и на нашата общес­т­веност само няколко документа, отнасящи се до прев­рата и от август 1886 г., в който (кон­т­рап­рев­рата) Ст. Стам­болов, в качес­т­вото му на пред­седател на Народ­ното съб­рание, играе пър­вос­тепенна роля.

Днес това събитие е доста поиз­б­лед­няло от праха времето и за него ни напом­нят съчиненията на Симеон Радев („Строителите на съв­ременна Бъл­гария“;), на проф. Радос­лав Попов („Бъл­гария на кръс­топът. Реген­т­с­т­вото 1886–1887“). Но то е реален историч­ски факт и като такова не може да бъде отминавано.

От десет­ките документи, пос­ветени на извър­шената промяна в политичес­кия живот на страната, пред­лагаме само няколко, които се отнасят до зав­ръщането на княз Алек­сан­дър І след прогон­ването му от дет­ронаторите вън от пределите на Бъл­гария до прис­тигането му на бъл­гар­ска земя — в Русе и старата бъл­гар­ска столица — Тър­ново . Докумен­тите се пуб­ликуват за първи път и се надяваме, че предиз­вик­ват несъм­нен интерес.

ф.63, а.е. 97.

Телег­рама от Тър­нов­с­кия окръжен управител до околийс­ките начал­ници на Елена, Горна Оряховица, Кесарево, Трявна, Дряново, Тър­нов, 17 август 1886 г.

Елена, Горна Оряховица, Кесарево

Околийс­кому начал­нику

Днес часа два Негово Височес­тво прис­тиг­нал в Русе, пос­рещ­нат от без­чис­лено множес­тво народ и топовни гър­межи. Всички агенти (на Великите сили — бел. наша) присъс­т­вали. Ентусиаз­мът нямал граници. Негово Височес­тво сутра после обед ще бъде в Тър­ново. Съоб­щете на населението. 8229.

За управител: Кос­тович

Л.549„ оригинал

ф.63, а.е. 97.

Обяв­ление на Раз­г­рад­с­кия окръжен управител № 5937, Раз­г­рад, 18 август 1886 г.

Обявявам за знание на населението следующата телег­рама, носеща вчерашна дата, получена от г. Русе:

Днес Негово Височес­тво княз Алек­сан­дър І-ий стъпи на бъл­гар­ска земя в г. Русе , гдето биде пос­рещ­нат от мес­т­ното население и от разни депутации из Бъл­гария с нечут и невиж­дан до сега ентусиазъм. На брега на Дунава Намес­т­ничес­т­вото сложи от себе си властта и управ­лението на Бъл­гария на нашия любим княз Алек­сан­дър І-ий. Князът благодари на Намес­т­ничес­т­вото, за гдето е запазило мира и тишината в страната и за управ­лението и се обеща пред Бога и народа тър­жес­т­вено както и занап­ред (да работи — бел. наша) за благото и величието на Бъл­гария. Народът проливаше горещи сълзи от радост и въз­хищение. Всред гръмог­ласно „ура“, народът пов­дигна на ръце Негово Височес­тво и така го донесе до Двореца му. Пътят беше обсипан от цветя и букети Целият град беше обкичен с флагове. На пос­рещането присъс­т­ваха всички кон­сули , включително и рус­кий.

При встъп­ването си в Бъл­гария. Негово Височес­тво издаде следующата

ПРОК­ЛАМАЦИЯ

КЪМ БЪЛ­ГАР­С­КИЙ НАРОД

НИЙ,АЛЕКСАНДЪР І-ИЙ

С Божия милост и народ­ната воля

Княз на Бъл­гария

Обявяваме на въз­люб­ления си народ, че днес стиг­нахме на бъл­гар­ска земя, поехме управ­лението на страната, като одоб­ряваме и пот­вър­ж­даваме всичко, което Намес­т­ничес­т­вото ни, със­тоящо се от г-на пред­седателя на Народ­ното съб­рание Ст. Стам­болова, г. г. П. Р. Славей­кова и д-ра Стран­ски, е извър­шило , утвър­ж­даваме със­тавеното от него минис­тер­с­тво, както и г-н под­пол­ков­ник Мут­куров в длъж­ност глав­нокоман­дующий на бъл­гар­с­ките войски.

Като обявяваме своята дъл­бока благодар­ност към народа и войс­ката, които в критичес­ките времена на Отечес­т­вото ни станаха на крак и съумяха да запазят честта, независимостта и доб­рото име на Бъл­гария и да останат верни на прес­тола ни, призовавам Божието благос­ловение над челото на отечес­тво Бъл­гария, за успеха , величието и благото , на което ще работим, както до днес.

Да живее Бъл­гария!

Издадена в г. Русе на 17 август 1886 година

АЛЕК­САН­ДЪР

Раз­г­рад, 18 август 1886 г.

За окръжен управител: Д. Д. Кур­тев

Под­сек­ретар: Ст. Теодоров

Л. 550, печатно

Телег­рама на Тър­нов­с­кия окръжен управител до околийс­ките начал­ници в гр. Елена, Кесарево, Горна Оряховица, Трявна и Дряново, 18 август 1886 г.

Елена, Кесарево, Горна Оряховица, Трявна, Дряново, Околийс­кому начал­нику

Днес Негово Височес­тво княза Алек­сан­дър І-й стъпи на бъл­гар­ска земя в Русе, гдето бе пос­рещ­нат от мес­т­ното население и от разни депутации из Бъл­гария с нечут и не виж­дан до сега ентусиазъм. На брега на Дунава Намес­тичес­т­вото сложи от себе си властта и управ­лението на Бъл­гария пое наший любим княз Алек­сан­дър І-й . Княза благодари на Намес­т­ничес­т­вото , заг­дето е запазило мира и тишината в страната и за управ­лението й и се обеща пред Бога и народа тър­жес­т­вено да работи както и занап­ред за благото и величието на Бъл­гария. Народът проливаше горещи сълзи от радост и въз­хитени вред гръмог­ласни „ура“. Народът пов­дигна на ръце Негово Височес­тво и така го занесе до двореца му. Пътят беше обсипан от цветя и букети. Целият град беше обкичен с флагове. На пос­рещанието присъс­т­ваха всич­ките кон­сули, включително и рус­кият. При встъп­ванието си в Бъл­гария Негово Височес­тво издаде следующата

ПРОК­ЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛ­ГАР­С­КИЯ НАРОД

Ний, Алек­сан­дър І-й

По Божията милост и народ­ната воля, княз на Бъл­гария, обявявам на въз­люб­ления си народ, че днес стъпихме на бъл­гар­ска земя и поехме управ­лението на страната като одоб­ряваме еи пот­вър­ж­даваме всичко, което Намес­т­ничес­т­вто ни, със­тояще се от г. пред­седателя на Народ­ното съб­рание Ст. Стам­болов, г-н П. Р. Славей­ков и д-р Стран­с­кий, е извър­шило. Утвър­ж­даваме със­тавеното от него минис­тер­с­тво, както и г. под­пол­ков­ника Мут­курова в длъж­ността глав­нокоман­дующ на бъл­гар­с­ките войски. Като изявявам своята дъл­бока благодар­ност към народа и войс­ката, които в критичес­ките времена за Отечес­т­вото ни, стъпиха на крак и съумяха да запазят честта, независимостта и доб­рото име на Бъл­гария и да останат верни на прес­тола ни. Призовавам Божието благос­ловение над милото ни Отечес­тво Бъл­гария, за успеха, величието и благото на което ще работя, както до днес.

Да живее Бъл­гария!

Алек­сан­дър

Издадена в г. Русе на 17-й август 1886 година. № 8263.

За Тър­нов­с­кий окръжен управител (под­писът не се чете)

Димитър Иванов

Милен Куманов