Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 74, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Патриот СЪЗДАВАНЕТО НА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ ПРЕЗ 1920 Г. Е ЧИСТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ, РОДИЛА СЕ В ТРАГИЧНИ ЗА НАРОДА НИ ВРЕМЕНА

СЪЗДАВАНЕТО НА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ ПРЕЗ 1920 Г. Е ЧИСТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ, РОДИЛА СЕ В ТРАГИЧНИ ЗА НАРОДА НИ ВРЕМЕНА

СЪЗДАВАНЕТО НА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ ПРЕЗ 1920 Г. Е ЧИСТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ, РОДИЛА СЕ В ТРАГИЧНИ ЗА НАРОДА НИ ВРЕМЕНА

През 1942 г. в списание „Военен жур­нал“, книжка 94 трудовият офицер Марчо Мар­чев в статията „Трудова повин­ност– Трудови войски“ ще напише след­ното:“ Идеята за съз­даване на Трудовата повин­ност е чисто бъл­гар­ска, родила се и израс­нала при наис­тина трагични обс­тоятел­с­тва за нашия народ и дър­жава, но същев­ременно дебело под­чер­таваща, че когато един народ е жиз­нен и особено дъл­боко е внед­рил в душата си висши нрав­с­т­вени качес­тва, той всякога ще намери начин да наложи волята си за живот и нап­редък, независимо от най-тежките ограничения и потис­ничес­тво, които му бяха наложени…Просъществуването на Трудовата повин­ност е продъл­жение на чет­вър­т­веков­ното раз­витие и усъвър­шен­с­т­вуването й във всяко отношение, въп­реки многоб­рой­ните противодейс­т­вия от страна на отрицател­ните й врагове на същата, показа, че идеята на Трудовата повин­ност е здрава, че тя се налага и че тя ще продъл­жава да същес­т­вува без съм­нение във все по-съвършени форми и прояви. Обс­тоятел­с­т­вото, че идеята на Трудовата повин­ност несъм­нено се въз­п­риема и осъщес­т­вява почти във всички страни и преди всичко в големите такива, под­чер­тава гор­ната мисъл… Изхож­дайки от въз­питател­ната роля на Трудовата повин­ност, имаща огромно значение за мощта на бъл­гар­с­кия народ, следва да зак­лючим, че през редовете на Трудовата повин­ност трябва да преминават по въз­мож­ност по-голяма част от бъл­гар­с­ката младеж…“

СВЕТЪТ ЗАГОВОРИ И ПРИЗНА УНИКАЛ­НАТА БЪЛ­ГАР­СКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Въп­реки опитите идеята да бъде ком­п­рометирана, организацията успява да се легитимира пред света. През сеп­тем­ври 1921 г. Меж­дусъюз­ничес­ката кон­т­ролна комисия изп­раща в Бъл­гария япон­с­кия генерал Насицу Мабучи. Като член на комисията той написва док­лад, с който опровер­гава твър­денията на гър­ците и сър­бите, че Трудовата повин­ност е военна организация. Преди да отпътува от страната ни през януари 1922 г., генерал-лейтенант Мабучи заявява: „Отх­вър­лям като без­поч­вени и неверни твър­денията на Гър­ция и Сърбо-хърватското крал­с­тво, че Трудовата повин­ност е военна организация. Въз­хитен съм от доб­рата организация на работата по строежите и от високия дух на бъл­гар­с­ките трудоваци.“ „ Рефор­мата сега се проучва у нас и се надяваме, че скоро ще бъде приложена и в Япония…“, ще каже още пред жур­налисти Мабучи от Меж­дусъюз­ничес­ката кон­т­ролна комисия.

По молба на Алек­сан­дър Стам­болийски в Бъл­гария прис­тигат анкетьори от Меж­дународ­ната организация по труда в Женева и от Меж­дусъюз­ничес­ката кон­т­ролна комисия. По поръчение на Бюрото на Меж­дународ­ната организация по труда през пролетта на 1922 година у нас идва извес­т­ният швей­цар­ски икономист и социолог професор д-р Макс Лазар. След обс­тойно запоз­наване с организацията, швей­царецът написва специален док­лад от 118 страници, в който опровер­гава обвиненията срещу Трудовата повин­ност, че е прик­рита военна организация. В него той изтъква, че тя си е пос­тавила за цел само благородни трудови задачи за въз­с­тановяване на народ­ното стопан­с­тво от след­воен­ната раз­руха. Освен това професорът внася в Общес­т­вото на народите пред­ложение за меж­дународ­ното приз­наване на Трудовата повин­ност и за обявяване на думата „трудовак“ за меж­дународен тер­мин. Макс Лазар е категоричен:“Аз съм въз­хитен и от организацията, и от пос­тиженията, гос­подин минис­тре. Уверих се, че мир­ната армия от млади трудоваци не е в никой случай прик­рита военна армия. Раз­бира се, извес­тни социални прин­ципи, които ги има в армията, са залег­нали и в трудовата повин­ност на младите. Качес­т­вата, които образуват младия трудовак, са същите тези, които правят доб­рия граж­данин… Но дали никой не мисли да заб­рани на Бъл­гария да си фор­мира граж­дани с доб­родетели?“ Делото ви зас­лужава общи сим­патии и уважения!“

При заминаването си от страната ни в края на май 1922 година Макс Лазар заявява: “Аз си тръг­вам от Бъл­гария с твър­дата надежда, че добре раз­работен и добре приложен, един инс­титут като Трудовата повин­ност зас­лужа общите ни уважения, сим­патии и най-вече мисли, той да бъде раз­п­рос­т­ранен във всички страни на света. За пос­лед­ното ви обещавам да се пот­рудя при зав­ръщането си в Щвей­цария и посещението си в Париж“. Мисията на Макс Лазар се оказва успешна. Неговото пред­ложение за меж­дународ­ното приз­наване на уникал­ната по своя харак­тер и значение бъл­гар­ска организация се приема.

В средата на 1930 г. в Женева заседава XIV Меж­дународна кон­ферен­ция по труда, чиято основна тема е принудител­ната работа. Основен док­лад­чик на кон­ферен­цията е пред­с­тавителят на Великоб­ритания професор Вер­нон. Той пред­лага бъл­гар­с­ката Трудова повин­ност да се изк­лючи от обекта на Кон­вен­цията за принудителна работа. Мотивите му са, че „това е работа, която със­тав­лява част от нор­мал­ните задъл­жения на граж­даните на една напълно самос­тоятелна дър­жава“. Пред­ложението му е прието и за пореден път Трудовата повин­ност получава меж­дународно приз­нание.

Организацията на Алек­сан­дър Стам­болийски не остава незабелязана в света. „Влязъл в сила на 14 юни 1920 г., този закон, преведен вече на тур­ски, няма подобен нему в Европа. Трудоваците не се събират, за да се изп­ращат да умрат или да убиват по бой­ните полута, а за да работят пътища, канали, мос­тове, училища… С други думи — те не се водят да раз­рушават, а да творят!“, отбелязва в своя статия тур­с­кият в. „Икдам“.

Гръц­кият вес­т­ник „ Катимерини“ ще напише: “ Бъл­гария благодарение на една законодателна мярка е реализирала такива съоб­щителни сред­с­тва, как­вито не е могла да има и добие през цялото пос­ледно десетилетие — Трудовата повин­ност.“

По всички краища на Бъл­гария отредите на новите трудови армии, измис­лени и организирани преди две години от Алек­сан­дър Стам­болийски, са се отдали като тър­пеливи мравки на мир­ното преус­т­ройс­тво на нова България…Тук няма истин­ска войска. Истин­с­ката бъл­гар­ска войска вместо пушка носи мотика, вместо раница — камъни, за да строи мос­тове и къщи. Трудовата повин­ност е един закон, който цели главно да под­помогне раз­воя на бъл­гар­с­кото земеделие или, както поетично се изразява Стам­болийски, да предаде на идните поколения една добре обработена градина!“, четем в югос­лав­с­кия вес­т­ник „Трибуна“.

Какъв без­п­латен урок за Европа!“, отбелязва в редак­ционна статия италиан­с­кият вес­т­ник „Трибуна“.

Оцен­ката за съз­даването на Трудовата повин­ност на вид­ния руски писател и общес­т­веник Вл.Лебедев е : “Аз съм дъл­боко убеден, че Трудовата повин­ност ще изиг­рае огромна роля в страни със слабо раз­вито народно стопан­с­тво, тех­нически и кул­турно закъс­нели, с бедни финанси и преоб­ладаващо земедел­ско население. И за първи път в тия планини, където с хиляди години народите са се изт­реб­вали един друг, заз­въняват желез­ните лопати на една нова армия — армията на Труда…аз видях как тая армия прокарва пътища, пресушава блата, копае канали, пов­дига здание… видях как се врас­тва в тялото на нищетата радос­тен и мощен трудов организъм, как се въп­лъщава живоносна велика идея…“

Ако така интен­зивно се работи, как­вито са впечат­ленията ми, то в раз­с­тояние на десет години Бъл­гария би пред­с­тав­лявала чудесна градина…Мнението ми е, че Трудовата повин­ност трябва да се въз­п­риеме не само от другите страни на кон­тинента, но и от целия свят…“, категоричен е в оцен­ката си бразил­с­кия кон­сул Ибара Де Гар­сия.

Историчес­ката значимост на военно-строителната организация отбелязва и професор Адолф Дамашке, водач на Общия земедел­ски съюз в Гер­мания: “В Бъл­гария днес има две събития от голямо значение — Трудовата повин­ност и трудовата позем­лена соб­с­т­веност. За пръв път вместо военна повин­ност — кул­турна повин­ност, какво по-добро от това? Това са идеи, които обх­ващат големи проб­леми. Бъл­гария е пър­вата и един­с­т­вена дър­жава, която се зае с тези идеи, осъщес­т­вява ги и ги прокарва.“

ПО ПРИМЕРА НА БЪЛ­ГАРИЯ ЗАДЪЛ­ЖИТЕЛНА ТРУДОВА ПОВИН­НОСТ СЕ ВЪВЕЖДА В РЕДИЦА СТРАНИ НА ЕВРОПА, АЗИЯ И АМЕРИКА

Задъл­жителна трудова повин­ност по примера на Бъл­гария въвеж­дат Унгария, Авс­т­рия, Канада (1932), САЩ (1933), Япония и Естония (1934), Гер­мания и Полша (1936), Румъния и Испания (1937). На доб­роволни начала своя трудова повин­ност правят между 1925 и 1939 г. Швей­цария, Холан­дия, Анг­лия, Чехос­ловакия, Гър­ция, Швеция, Ислан­дия, Литва. Във всяка страна прин­ципите за уст­рой­ване на трудовата повин­ност имат свои особености. От 1928 до 1935 г. в Гер­мания повин­ността се изг­ражда на доб­ровол­чески начала, но след 1935 година в нея пос­тъп­ват всички младежи, под­лежащи на обучение. След една година служба те се изп­ращат да дос­луж­ват в раз­лични войски на армията. Унгар­ците пък свик­ват всички на въз­раст от 21 до 40 години в продъл­жение на 240 работни дни. През 1933 г. новоиз­б­раният американ­ски президент със заповед призовава 274 375 трудоваци да работят на раз­лични обекти в САЩ. Това е времето на голямата икономическа деп­ресия, която изх­върля на улицата милиони хора. А учас­тието им в трудовата повин­ност осигурява на извес­тна част от тях хляб и същес­т­вуване.

В по-ново време фор­мирования, подобни на бъл­гар­с­ката Трудова повин­ност, съз­дават Куба, Виет­нам, Мон­голия, Тан­зания, Лаос и други страни. Техни младежи получават военно и инженерно образование във вис­шето военно училище към Строител­ните войски

ПЪР­ВИЯТ ТРУДОВАШКИ НАБОР ВЛИЗА НА 23 МАЙ 1921 ОДИНА

Под знамената са свикани 15 653 души. Младежите са обучавани в продъл­жение на 40 дни и след това са били изп­ращани на работа по обек­тите. Обучението е подобно на това на младите вой­ници, но е без оръжие, пред­вид клаузите на Ньойс­кия договор. Макар и за кратко време, трудоваците от Първи трудов набор пос­т­рояват 34 км железопътни линии, пос­т­рояват и ремон­тират 815 км шосета, под­гот­вят 10 км тес­нолинейно платно, насадени са десетки хиляди дър­вета и са извър­шени благоус­т­ройс­т­вени работи в селищата за 160 млн. лева.

По-късно в трудовите групи се зачис­ляват пушки. Обучението и стрел­бите ставали особено пред­паз­ливо, в затън­тени места. Това продъл­жава докъм 1930 г., като в учеб­ния план са включени въз­питателен правил­ник, отечес­т­вена история, бойни спомени, единично обучение, под­готовка по стрелба (теория и прак­тика), бой с нож, стрелецът в боя, гар­низонна служба, пат­рулиране и две учебни стрелби.

ИЗПОВЕДТА НА БЪЛ­ГАР­С­КИЯ ТРУДОВАК

1. Аз съм бъл­гарин — сега бъл­гар­ски трудовак, девизът в служ­бата ми е: „За Бъл­гария труд“.

2. Дошъл съм на служба , за да отбия дълга си към Отечес­т­вото — Бъл­гария — като съз­нателно и най-добросъвестно ще вложа своята съвест, своя ум, своята воля и силата на своите мишци за ней­ното раз­хубавяване, като не ще пожаля дори и живота си за доб­рото на моя народ.

3. Аз вяр­вам и съм убеден, че само чрез труд ще можем да спасим Бъл­гария от икономическо роб­с­тво.

4. Аз съм бъл­гар­ски трудовак — пок­ровител на слабите и бед­ните и ще им помагам с как­вото мога.

5. Другите трудоваци са мои другари (братя) — ще им бъда верен и иск­рен другар.

6. Начал­ниците си ще почитам и заповедите им съз­нателно и доб­росъвес­тно ще изпъл­нявам, защото те са именно, които прилагат законите на страната ни.

7. Ще пазя и изпъл­нявам строго и точно законите на Отечес­т­вото си — Бъл­гария, защото те изразяват волята на бъл­гар­с­кия народ и волята на моя баща.

8. Ще бъда винаги редовен, чес­тен и трез­вен — защото зная, че без­чес­тието и пиян­с­т­вото са пороци — унижение за човека.

9. Аз вяр­вам и съм убеден, че Цар­с­т­вото Божие може да дойде на земята само чрез нас, а това ще стане когато на земята хората станат човеци — с човешка душа и сърце.

10. Аз съм бъл­гарин и за благото на моето Отечес­тво — Бъл­гария ще работя неуморно през целия си живот.

Обещание. Гор­ната изповед ще прочитам най-малко вед­нъж в сед­мицата.

Тази изповед е пуб­ликувана в сп. „Трудово дело“, бр.1 от 1927 г. Историчес­ките факти говорят, че всеки първи неделен ден от месеца се уст­рой­вало тър­жес­тво, на което се удос­тоявали трима зас­лужили трудоваци на фона на бъл­гар­с­кото знаме да издек­ламират „Изповедта на бъл­гар­с­кия трудовак“, като думите се пов­таряли от всички в строя, след това се пеел хим­нът на Цар­с­тво Бъл­гария, както и редица пат­риотични песни.

АЗ СЛУЖИХ В ДЕВЕТИ ТРУДОВ НАБОР

Докумен­тални щрихи от живота на 91-годишния Ангел Гриов от раз­лож­кото село Кремен, служил като трудовак през 1929 година

…По документи съм роден през 1909 година в раз­лож­кото село Кремен, високо в Пирин планина. Кога съм бил на три години, баща ми Тодор Цен­кин, непос­ред­с­т­вено след връщането от Бал­кан­с­ката война заболява и умира. По това време умира и майка ми Мария Цен­кина. От каква болест са си отишли, така и не знам. Та тогава ме е осиновил Пенко Гриов от Доб­ринище. Бил е без­дет­ник и затова взима мен, и още две деца — момче и момиче…

От дете бащи ми ме научи да ходя на чер­ква. Може би от нелекия живот, който съм имал, от сирачес­т­вото, но там в храма се раз­товар­вам. Девет­десет и две години закарах и всяка неделя съм в цър­к­вата. Кога бях и по-млад, бях и в нас­тоятел­с­т­вото. Виж­даш ли я тази висока кула? През 1986 година майс­тори от село Елеш­ница я диг­наха, все трудоваци са били. При градежа бях в нас­тоятел­с­т­вото и сега моето име го има изписано на плоча. През 1913 г. гър­ците раз­рушават кулата, която е строена през 1835 година. С доб­роволни сред­с­тва отново я въз­диг­нахме. Пак с доб­роволни сред­с­тва и труд въз­с­тановихме и чер­к­вата „Св.Богородица“ и манас­тир­чето „Св.Спас“. Човек затова е роден, да оставя дири след себе си…

Та питаш ме за трудоваш­ката служба? Помня, че служих в девети трудова набор. Я сметни кога е било това? Каз­ваш, че през 1929 година. Сигурно е било тогава, защото през 1933 се ожених. Знаеш как е на село, мъж, не ходил вой­ник и жена не раж­дала, ги нямат за нищо.

Съб­раха ни през пролетта в село Баня, Раз­ложко. Мом­чета от Якоруда, Белица, Бан­ско, Доб­ринище, Раз­лог. Имаше младежи и от нев­рокоп­с­ките села. Бяхме много, но колко точно, вече съм заб­равил. Облякоха ни в работни дрехи и хайде по обек­тите. Шест месеца служба изкарах. После баща ми плати откуп за мен, защото му тряб­ваше работна ръка.

По пътя Разлог-Симитли правехме канав­ките на шосето. Всичко се работеше на ръка, машини нямаше. В Раз­лог градихме цимен­товите мос­тове на реката. А също чукахме чакъл и на площада. Това си спом­ням добре, защото който не си изкар­ваше нор­мата, на обяд го оставяха да се бори с чук­чето и камъка. Храна после, като дос­тигне другите. Виж, храна ни даваха хубава. За шест месеца позаг­ладих косъма.Спехме в училището в село Баня и в Раз­лог. По няколко души в стая и почти на земята.

От начал­ниците помня поручик Влад­ков от Северна Бъл­гария. Дър­жеше на реда този човек — да сме опрятни, навици да имаме.

Все раз­пит­вам, раз­пит­вам за моите набори, а те вече си отидоха от този свят. Моите сел­ски от Доб­ринище, с които бяхме трудоваци — Георги Гър­бев, Коле Бон­кин, Томе Каферинов отдавна се скриха в земята. Бан­с­калиите Благо Вишанин, Георги Гиз­давото, Атанас Златев, Георги Раов — и те се скриха. Комай само аз останах от трудоваците в Раз­ложко.

А, да ти кажа още нещо — още два пъти обличах унифор­мата. През 1940 година като трудовак от запаса правехме кар­течни гнезда на тур­с­ката граница. Та в село Лесово през нощта гледахме свет­лините на Одрин. После, през 44-та, кой знае защо, ме взеха запас в противъз­душ­ните. Носех снаряди. Та тогава с очите си видях и бом­бар­диров­ките в София. Не пожелавам на никого да види с очите си раз­рушенията. Страшна работа, още бучат в ушите ми взривовете, а в съня си се будя от пламъците. Само мир да е, момче! Такава бе трудоваш­ката ми служба, друго какво да ти река. Имах и документи да ти покажа. Рових, рових в къщи, не можах да ги отк­рия, сигурно съм ги зат­рил някъде…(Из пуб­ликация на Петър Хаджиев във в. „Трудово дело“, бр.2324 от 1420 . 2000 г. )

КАК СЕ РОДИ ДЕВИЗЪТ НА СТРОИТЕЛ­НИТЕ ВОЙСКИСТРОИМ И БДИМ!“

Във времената преди зак­риването на Строител­ните войски, почти над всеки пор­тал на казар­мен район имаше над­пис от две думи „СТРОИМ И БДИМ!“. В тях просто и син­тезирано бяха отразени задачите и фун­к­циите на войс­ките за изг­раж­дане и защита на страната ни. Тези две по вой­нишки стег­нати думи са от стихот­ворението „ С труд и песен“ на трудовака и поет Йосиф Пет­ров. За тези които не знаят или са заб­равили, ще припомня, че Йосиф Пет­ров бе най-възрастният депутат в VІІ-то Велико народно съб­рание, което прие кон­с­титуцията на Бъл­гария след промените през 1989 година. Доживява до над 90-годишна въз­раст, без нито с една своя дума да отрече времето, в което бе живял, пък и ние живяхме.

През 1948 г., когато Йосиф Пет­ров отбива служ­бата си в Трудова повин­ност се появява антология със заг­лавие „Строители“, издание на Главна дирек­ция на Трудовата повин­ност със със­тавители: трудов начал­ник Никола Дяков и Мак­сим Наимович, с пред­говор от Ангел Цанев — тогава дирек­тор по политичес­кото въз­питание при Трудовата повин­ност. Книгата излиза от печат през сеп­тем­ври 1948 г. в тираж 5000 броя. Между пуб­ликуваните очерци, есета и стихот­ворения е и прек­рас­ното стихот­ворение на Йосиф Пет­ров, пълно с оптимизъм и обек­тивно отразяващо тогаваш­ния воин­ски живот.

С ТРУД И ПЕСЕН

Юначни, силни, многоб­ройни

през урви, сипеи, бърда,

ний идем с — крилати войни -

герои смели на труда!

Родино, скъпа и любима,

за теб и твоя смел народ

със труд и песни ний градиме

прек­расен и щас­т­лив живот!

Мечта крилата ни опива

в един велик коп­неж горим!

Репуб­ликата ни щас­т­лива

щас­т­ливи ний ще изг­радим!

Със мишци яки като камък

ломим планин­с­кия гранит

и пог­леда ни с буен пламък

пламти във бъдещето впит.

Шосета, диги и мос­тове

след нас бележат светъл път

и в елек­т­рически огньове

юзини праз­нично блес­тят!

Строим и бдим, но враг хай­душки

щом стъпи в тоя край щас­т­лив,

лопатите ще станат пушки

и всеки камък — боен взрив!

Родино, скъпа и любима,

за теб и твоя смел народ:

със труд и песен ний градиме

прек­расен и щас­т­лив живот!

Йосиф ПЕТ­РОВ

ОТ ТРУДОВА ПОВИН­НОСТ, ПРЕЗ ТРУДОВИ ВОЙСКИ ДО СТРОИТЕЛНИ ВОЙСКИ

При съз­даването на Трудовата повин­ност през 1920 г. страната е раз­делена на 6 произ­водителни области с 12 тр. зад­руги: 1. Софийска произ­водителна област със Софийска тр. зад­руга и Кюс­тен­дил­ска тр. зад­руга (за Кюс­тен­дил­ски и Пет­рички окръзи); 2. Врачан­ска произ­водителна област с Врачан­ска тр. зад­руга в Оряхово и Видин­ска тр. зад­руга в Белог­рад­чик; 3. Плевен­ска произ­водителна област с Плевен­ска тр. зад­руга в Ловеч и Тър­нов­ска тр. зад­руга; 4. Шумен­ска произ­водителна област с Шумен­ска тр. зад­руга (за Русен­ски окръг и Попов­ска, Ески­джумайска и Шумен­ска околии) и Вар­нен­ска тр. зад­руга (за Вар­нен­ски окръг и Прес­лав­ска и Осман­пазар­ска околии); 5. Сливен­ска произ­водителна област със Сливен­ска тр. зад­руга (за Бур­гаски окръг) и Старозагор­ска тр. зад­руга (за Мъс­тан­лийски окръг и Старозагор­ска, Новозагор­ска, Хар­ман­лийска, Свилен­г­рад­ска, Хас­ков­ска и Кър­джалийска околии); 6. Плов­див­ска произ­водителна област с Плов­див­ска тр. зад­руга в Кар­лово (за Плов­див­ска, Панагюр­ска, Кар­лов­ска и Пазар­джишка околии от Плов­див­ски окръг и Казан­лъшка, Чир­пан­ска и Борисов­г­рад­ска околии от Старозагор­ски окръг) и Руп­чан­ска тр. зад­руга в Станимака (за Паш­мак­лийски окръг и Станимашка, Пещер­ска и Дьов­лен­ска околии).

Още в пър­вата година на своето същес­т­вуване, на основание ПМС16 от 4 юни 1921 г. и ПМС21 от 30 юни 1921 г., организацията на Трудовата повин­ност се променя. Съоб­разно админис­т­ратив­ното деление на страната на мяс­тото на шестте произ­водителни области се съз­дават 11 окръжни тр. бюра с 15 тр. зад­руги. Те имат след­ните седалища и райони за произ­вод­с­тво: 1. Софийско окръжно тр. бюро със Софийска тр. зад­руга; 2. Кюс­тен­дил­ско окръжно тр. бюро в София с Кюс­тен­дил­ска тр. зад­руга в Кюс­тен­дил и Пет­ричка тр. зад­руга в Радомир; 3. Врачан­ско окръжно тр. бюро с Врачан­ска тр. зад­руга в Оряхово и Видин­ска тр. зад­руга в Белог­рад­чик; 4. Плевен­ско окръжно тр. бюро с Плевен­ска тр. зад­руга в Ловеч; 5. Тър­нов­ско окръжно тр. бюро с Тър­нов­ска тр. зад­руга; 6. Шумен­ско окръжно тр. бюро с Шумен­ска тр. зад­руга и Русен­ска тр. зад­руга в Раз­г­рад; 7. Вар­нен­ско окръжно тр. бюро с Вар­нен­ска тр. зад­руга; 8. Сливен­ско окръжно тр. бюро със Сливен­ска тр. зад­руга в Ямбол; 9. Старозагор­ско окръжно тр. бюро със Старозагор­ска тр. зад­руга в Казан­лък и Мъс­тан­лийска тр. зад­руга в Хас­ково; 10. Плов­див­ско окръжно тр. бюро с Плов­див­ска тр. зад­руга в Кар­лово; 11. Паш­мак­лийско окръжно тр. бюро с Руп­чан­ска тр. зад­руга в Станимака.

Окръж­ното трудово бюро има една произ­водителна чета, чиято цел е да осигури произ­вод­с­т­вото на соб­с­т­вена изд­ръжка и обучение на трудоваците в раз­лични занаяти. Четата има управ­ление и четири ядра: продовол­с­т­вено, в което се изучават градинар­с­тво, месар­с­тво и хлебар­с­тво; стък­мително, в което се изучават шивачес­тво, обущар­с­тво, сарачес­тво и ковачес­тво; превозно-магазинно, което извър­шва превоз и складово съх­ранение на храни, облекло и др. материали, и тех­ническо, в което се изучава дър­водел­с­тво, тенеке­джийс­тво, железар­с­тво, зидар­с­тво и боя­джийс­тво. Всяка трудова зад­руга има управ­ление, 3 трудови чети и домакин­ско ядро. Към окръж­ните трудови бюра са сфор­мирани след­ните стопан­с­тва: свиневъдни стан­ции в Белог­рад­чик, Раз­г­рад и Сливен, риболовни групи в Оряхово и Варна и тух­ларна фаб­рика в Шумен. За кратко същес­т­вуват Мъс­тан­лийско, Паш­мак­лийско и Пет­ричко окръжни тр. бюра. Съг­ласно Окръжно пред­писание № 3523 от 31 юни 1923 г. те се сливат съот­ветно със Старозагор­ско, Плов­див­ско и Кюс­тен­дил­ско окръжни тр. бюра. Със Заповед № 38 от 27 май 1925 г. Врачан­с­кото окръжно тр. бюро се слива с Видин­с­кото. Останалите осем окръжни тр. бюра в началото на 1935 г., след под­чиняването на Трудовата повин­ност на минис­тер­с­т­вото на вой­ната, се преус­т­рой­ват в пехотни работни дружини. 3. и 5. тр. дружини същес­т­вуват до 1954 г., а 7. тр. дружина — до 1956 г. Останалите 1., 2., 4., 6. и 8. тр. дружини продъл­жават да фун­к­ционират като строителни поделения до 2000 г., като претър­пяват редица промени в наименованието и струк­турата си.

С раз­ширяване дей­ността на Трудовата повин­ност се раз­вива и уст­ройс­т­вото. Съз­дават се нови поделения: Дър­жавна тух­ларна фаб­рика — София; Обща дър­водел­ска трудова фаб­рика; Шиваческа трудова работил­ница в гр. Шумен, а по-късно и в Сливен; земедел­ско стопан­с­тво в с. Калугерово, модерно земедел­ско стопан­с­тво при Кабиюк; Обща обущар­ска работил­ница в Горна Баня; риболовна команда във Варна; гор­ски стопан­с­тва „Гениш-ада“, „Лон­гоза“, „Гешева планина“, свиневъдни стан­ции във Видин­ско, Сливен­ско и Старозагор­ско.

Изпъл­нението главно на пътно, железопътно и мелиоративно строител­с­тво с редов­ната трудова повин­ност има важно стопан­ско и икономическо значение за страната. В онези времена един трудовак струва на дър­жавата 30 лв. на ден, докато над­ницата на наетите отвън работ­ници е 23 пъти по-скъпо. Така нап­ример произ­ведените от гор­с­кото стопан­с­тво в Лон­гоза траверси струват по 93 лв. броя, а на пазара час­т­ните тър­говци ги продават по 160170 лв. едната. Така е и с редица други произ­вод­с­тва, които дър­жавата получава от поделенията на Трудова повин­ност, с което се пос­тигат две цели. От една страна, на износни цени се осигуряват раз­лични стоки за пот­реб­ление от самите трудови поделения и се снижава тях­ната изд­ръжка, а от друга — с част от продук­цията, която излиза на пазара, трудовите поделения кон­курират час­т­ния капитал и го принуж­дават да намалява цените, а така се облек­чава значително населението.

Освен това твърде голямо значение за страната имаха обучението и въз­питанието на младежите. В раз­к­ритите работил­ници, фаб­рики и стопан­с­тва младежите не само работеха и съз­даваха блага, но усвояваха и професии. Нап­ример работещите в земедел­с­ките стопан­с­тва и конезаводите трудоваци се ръководеха от специалисти, под чийто над­зор отгеж­даха земедел­ски кул­тури и животни за раз­п­лод. Научаваха много неща от агрономичес­ката наука, които не им бяха извес­тни. Затова родителите на много младежи с радост изп­ращаха чедата си дори и през работ­ния сезон да отбиват своя дълг с мисълта, че наред с изпъл­нението на дълга ще научат нещо ново, което тех­ните бащи не знаеха. Освен това в тези стопан­с­тва се осигуряваха и породисти раз­п­лод­ници, с което се подоб­ряваше живот­новъд­с­т­вото в цялата страна. В пос­ледна сметка край­ните резул­тати от трудовата повин­ност се определяха и от обс­тоятел­с­т­вото, че без нея извър­шените благоус­т­ройс­т­вени и други стопан­ски мероп­риятия нямаше да бъдат осъщес­т­вени години наред или щяха да се осъщес­т­вят много по-късно и страната дълго време щеше да изос­тава“, четем в „Кратка история на Строител­ните войски“, издадена от Военно издател­с­тво през 1984 година.

Раз­рас­т­ването на Трудова повин­ност продъл­жава до 9 юни 1923 г., когато с прев­рат е свалено закон­ното правител­с­тво на Стам­болийски. Противно на очак­ванията, Законът за Трудовата повин­ност не е отменен. След това нас­тъпва почти 10-годишен период — до май 1934 г. на зас­той.

През 1934 г. започ­ват същес­т­вени промени в Трудовата повин­ност. С минис­тер­ско пос­танов­ление Трудова повин­ност, под­чинена на Минис­тер­с­т­вото на общес­т­вените сгради, пътищата и благоус­т­ройс­т­вото, се пос­тавя в под­чинение на минис­търа на вой­ната. През 1935 г. окръж­ните трудови бюра стават „работни пехотни дружини“. Започва период на по-осезаема военна под­готовка на целия личен със­тав. През 1936 г. със заповед на минис­търа на вой­ната Трудова повин­ност се преименува в Трудови войски, трудовите начал­ници — трудови офицери и подофицери, а трудоваците — трудови вой­ници. През 1939 г. бюджетът на Трудова повин­ност минава към Минис­тер­с­т­вото на вой­ната, а през 1940 г. фор­мално и прак­тически Трудова повин­ност влиза в със­тава на дейс­т­ващата войска като отделен спомагателен род войска под името Трудови войски. През след­ващите няколко години Трудовите войски дос­тигат до чисто военно уст­ройс­тво.

От 1946 г. до 1969 г. Трудови войски отново стават Трудова повин­ност, изживяват няколко тран­с­фор­мации и един драматичен опит за зак­риване, за да се стигне до 1969 г., когато с указ от 29 април Трудова повин­ност се изменя в Строителни войски и повече от 30 години, до тях­ното лик­видиране през 2000 г., във военно отношение те се изг­раж­дат като военна струк­тура.

Раз­лични са били наименованията, които е имала военно-строителната организация през своето 80-годишно същес­т­вуване — от 14 юни 1920 г. до април 1936 г. — Трудова повин­ност; от април 1936 г. до 4 ноем­ври 1946 г. — Трудови войски; от 4 ноем­ври 1946 г. до 21 ноем­ври 1950 г. — Трудова повин­ност; от 21 ноем­ври 1950 г. до 1 януари 1951 г. — Управ­ление отб­ранително строител­с­тво; от 1 януари 1951 г. до 1 юни 1951 г.- Управ­ление за специално строител­с­тво; от 1 юни 1951 г. до 29 април 1969 г. — Трудова повин­ност и от 29 април 1969 г. до 31 август 2000 г. — Строителни войски. След тази дата съз­дадената от Алек­сан­дър Стам­болийски организация отиде в историята, след като влезе в сила законът за лик­видирането им, гласуван от синьото мнозин­с­тво в пар­ламента.

Важен момент в живота на войс­ките е пуб­ликуваният в брой 17 от 20.ІV.1969 г. на в. „Трудово дело“ Указ № 400 от 24.ІV.1969 г. на Президиума на Народ­ното съб­рание за изменение Указ за Трудова повин­ност, според който те се преименуват на Строителни войски. „Промените, които отличават Строител­ните войски от някогаш­ната Трудова повин­ност, не са само в областта на тех­никата и кад­рите — пише в уводна статия в. „Трудово дело“. — Отдавна ги няма зем­лян­ките, наровете и сламениците. Съз­дадени са отлично обзаведени казарми и лагери, красиви ведом­с­т­вени блокове. Стремително се издига линията в диаг­рамата на кул­тур­ните придобивки в поделенията.“

Според този указ се въвежда пет­д­невна работна сед­мица за вой­ниците и се пос­тановява те да получават пъл­ния раз­мер на въз­наг­раж­дението за над­нор­мено произ­вод­с­тво.

ЗА 80 ГОДИНИ 18 НАЧАЛ­НИЦИ СТОЯХА НАЧЕЛО НА ВОЕННО-СТРОИТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

От 23..1920 г. до 20.V.1921 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е генерал-майор Иван Русев

От 21.V.1921 г. до 12.ІІІ.1923 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е Христо Стоянов

От 12.ІІІ.1921 г. до 9..1923 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е Стоил Стефанов

От 1.VІІ.1923 г. до 7.Х.1926 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е генерал-майор Георги Стой­нев

От 7.Х.1926 г. до 1..1934 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е генерал-майор Асен Кон­с­тан­тинов

От 1..1934 г. до 1.V.1935 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е пол­ков­ник Георги Попов

От.1.V.1935 г. до 30.V.1938 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е пол­ков­ник Димитър Николов

От 31.V.1938 г. до 10.Х.1943 г. коман­дир на Трудови войски е генерал-майор Антон Ганев

От 10.Х.1943 г. до 9.ІХ.1944 г. коман­дир на Трудови войски е генерал-майор Кон­с­тан­тин Аврамов

От 14.ІХ.1944 г. до 18.І.1946 г. коман­дир на Трудови войски е пол­ков­ник Георги Баев

От 18.І.1946 г. до 13.VІІІ.1949 г. коман­дир на Трудови войски и коман­дир на Трудова повин­ност е генерал-лейтенант Благой Иванов

От 13.VІІІ.1949 г. до 4.VІІ.1951 г. главен дирек­тор на Трудова повин­ност е генерал-полковник Ангел Цанев

От 5.VІІ.1951 г. до 24..1958 г. начал­ник на Трудова повин­ност е пол­ков­ник Павел Димов

От 24..1958 г. до 16.Х.1973 г. начал­ник на Трудова повин­ност и на Строител­ните войски е генерал-полковник Благой Пенев

От 17.Х.1973 г. до 30.ІV.1978 г. начал­ник на Строител­ните войски е генерал-лейтенант Тоньо Пет­ков

От 1.V.1978 г. до март 1993 г. начал­ник на Строител­ните войски е генерал-полковник Васил Василев

От март 1993 г. до март 1998 г. начал­ник на Строител­ните войски е генерал-майор Радос­лав Пеш­леев­ски

От март 1998 г. до 31 август 2000 г. начал­ник на Глав­ния щаб и пос­леден коман­д­ващ на Строител­ните войски е пол­ков­ник Георги Папазов

ТЕ КОМАН­Д­ВАХА СТРОИТЕЛ­НИТЕ ДИВИЗИИ И ВВИСУ

Под.64450 — Суходол

Пол­ков­ник Димитър Горанов

Генерал-майор Петко Симеонов

Пол­ков­ник Стоян Велинов

Генерал-майор Митко Веселинов

Пол­ков­ник Калчо Кал­чев

Пол­ков­ник Евгени Пет­ров

Пол­ков­ник Емил Гоцев

Под.62720 — Плевен

Генерал-лейтенант Антон Вълев

Генерал-майор Йор­дан Тодоров

Пол­ков­ник Атанас Лалев

Генерал-лейтенант Васил Пен­чев

Генерал-майор Павел Божилов

Пол­ков­ник Иван Иванов

Пол­ков­ник Йор­дан Иванов

Пол­ков­ник Христо Трифонов

Под.66340 — Плов­див

Генерал-майор Иван Желев

Генерал-майор Люд­мил Фан­дъков

Пол­ков­ник Страхил Страхилов

Пол­ков­ник Георги Папазов

Пол­ков­ник Йор­дан Спасов

Пол­ков­ник Владимир Кос­тов

Под.62180 — Варна

Пол­ков­ник Григор Минев

Генерал-майор Павел Пав­лов

Пол­ков­ник Райко Рай­ков

Пол­ков­ник Иван Иванов

Пол­ков­ник Павел Сулай

Пол­ков­ник Иван Грън­чаров

Под.64580 — Стара Загора

Генерал-майор Делчо Дел­чев

Генерал-майор Димитър Боя­джиев

Пол­ков­ник Ангел Ангелов

Под.62640 — Челопечене

Пол­ков­ник Хер­нани Димит­ров

Генерал-майор Ангел Нягин

Генерал-майор Петър Кибаров

Пол­ков­ник Ангел Боя­джиев

Пол­ков­ник Иван Иванов

Пол­ков­ник Ненчо Герен­ски

Под.62560 — София

Генерал-майор Ран­гел Симов

Генерал-майор Борис Анакиев

Под­пол­ков­ник Любомир Цен­ков

Пол­ков­ник Илия Вел­чев

Под.64210 — София

Пол­ков­ник Антон Пет­ров

Генерал-майор Дончо Мал­чев

Пол­ков­ник Богомил Бог­данов

Пол­ков­ник Тончо Тон­чев

Начал­ници на ВНВИСУ

Пол­ков­ник Иван Кон­сулов

Генерал-майор Никола Паунов

Пол­ков­ник Георги Грън­чаров

Пол­ков­ник Атанас Кичуков

Тези исторически бележки, съб­рани в книгата „За мъжес­т­вото чест и слава на трудоваш­ките ръце“ и пос­ветени на 100-годишнината от съз­даването на Трудовата повин­ност, Трудовите войски и Строител­ните войски, бяха написани и завър­шени през юни 2020 г. в град София по време на пан­демията КОВИД-19, която порази Бъл­гария, Европа и светът и парализира икономичес­кият и човеш­кият живот в стотици дър­жави. Авторът на бележ­ките о.з.майор Петър Хаджиев е бил военен жур­налист от януари 1990 г. до края на август 2000 г. във в. „Трудово дело“, издание на Строител­ните войски. Роден е през 1958 г. в с. Доб­ринище, Благоев­г­рад­ски окръг. Завър­шва през 1976 г. Раз­лож­ката гим­назия, а след отбиването на воен­ната си служба в НШЗО „Христо Ботев“- Плевен и в пехот­ния полк в гр. Гоце Дел­чев, е студент във Факул­тета по жур­налис­тика на СУ „Климент Охрид­ски“. Дип­ломира се през 1984 г. Работи в редица печатни издания като окръж­ния всекид­нев­ник в. „Пирин­ско дело“ в Благоев­г­рад, в. „Раз­ложка комуна“, в. „Трудово дело“, в. „Дума“, в. „Репуб­лика“. Бил е и корес­пон­дент на Бъл­гар­с­ката телег­рафна аген­ция за Благоев­г­рад­ски окръг. От 20 години е в редак­цион­ния със­тав на в.„Земя“. Има пуб­ликувани стотици жур­налис­тически материали, пос­ветени на злобод­невни теми от живота на общес­т­вото ни, както и стотици статии, свър­зани с историята на род­ния му Пирин­ски край, Бъл­гария и Македония.