НАУЧНИ ЛАВРИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
- Четвъртък, 28 Септември 2017
Преди няколко дни участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Приех съобщението като безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това е реално решение на Академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции, както и към видни общественици и държавници от чужбина. Но през цялата ми 64 годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на бившия цар без царство към военноморската наука и към българското корабоплаване. Тогава защо се прави тази показна церемония? Очевидно няма нищо общо с науката! Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българската монархия и на реставраторите на едно минало, белязало страната ни със съюз с фашизма и национална катастрофа. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите.
В Морското училище извисява ръст паметник на патрона му, великият поет и антифашист Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис кауза“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: „Той не носи вина за баща си”. Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище е длъжен да осъди убийството на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?
Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена – мрачни и оцапани с народната кръв - възкръсват от небитието и са издълбани на плочите пред НДК, на тях властимащите и грантовите антикомунистки, реставраторите и потомците на фашистките палачи, кадят тамян. Те постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за бъдещето, докато антифашистите и ветераните от Отечествената война са унизени и забравени. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище няма място! То е институция на българщината, а не инструмент на реставрацията и поле на политиканството! То носи името на Никола Вапцаров и трябва винаги да е на висотата му!
Ще си позволя да приведа думите на английския поет и преводач на Вапцаров Питър Темпест: “В някогашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.”
О. з. Контраадмирал Румен Попов, о.з. контраадмирал:
бивш началник на ВВМУ, випускник на 48 Вапцаровски випуск,
дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.