Награда за провокация, или когато талантът е просто параван

Награда за провокация, или когато талантът е просто параван

С опита си за провокация срещу ръководството на БСП журналистката Къдринка Къдринова обиди 40 000 социалисти, събрали се под връх Бузлуджа

В събота се проведе традицион­ният събор на левицата на Буз­лу­джа, тази година той събра 40 000 души. По традиция част от прог­рамата му бе връч­ването на наг­радaта за политическа пуб­лицис­тика „Георги Кир­ков — Майс­тора“. Тази година отличието отиде при издателят Иван Гранит­ски и жур­налис­т­ката Къд­ринка Къд­ринова, която имаше честта да говори пред десет­ките хиляди членове и сим­патизанти на левицата от името наг­радените.

Когато една реч не е дос­татъчно силна и убедителна, обичаен под­ход е да се изпол­з­ват цитати от авторитетни лич­ности. Този прийом играе ролята на под­к­репа към изложените автор­ски аргументи, и това би било чудесно, ако и когато цитатите на са спекулативни или извадени от кон­тек­ста. Това говорещият прави, тър­сейки гаран­ция, че дори тезите му да не бъдат одоб­рени от аудиторията, посочените цитати ще са параван и щит. Случаят с Къд­ринка Къд­ринова е точно такъв. Тя изпол­зва няколко извадени от кон­тек­ста цитати на една от най-светлите лич­ности на социалис­тичес­ката идея Георги Кир­ков, казани преди повече от 100 години, за да обос­нове, че… днес лявото извън БСП е една огромна маса, която стои неп­ред­с­тавена. В цитат на Кир­ков тя облече и

любимата опорна точка на малоб­рой­ните недовол­с­т­ващи от ръковод­с­т­вото в БСП

, че пар­тията трябва да е интер­националис­тка и в никакъв случай не бива да е традиционалис­тка и пат­риотична. Призова духа на Кир­ков за да нап­рави без­в­кусна рек­лама на един сайт, пред многохилядна аудитория, пред как­вато гос­пожата едва ли друг път ще има шанса да говори.  

Струва си нак­ратко да комен­тираме несъс­тоятел­ността на всяка една от тезите, които Къд­ринка Къд­ринова опита да прокара, тър­сейки им легитим­ност в думите на Георги Кир­ков.

Първо,

БСП от 30 години неиз­менно е основ­ният политически пред­с­тавител на лявото в Бъл­гария.

В повечето периоди, включително и днес, БСП е един­с­т­веният пар­ламен­тарен пред­с­тавител на левите хора у нас. Появяваха се пар­тии с претен­циите да бъдат леви, но си останаха партии-еднодневки, които бързо губеха доверието на избирателя. Днес, когато БСП има своята „Визия за Бъл­гария” за смяна на модела на управ­ление, когато се връща към идей­ните си корени и отх­върли налаганите от вън­шни „начал­с­тва” политики, тя връща доверие. Резул­татът е: увдоена пар­ламен­тарна група, победа на президен­т­с­ките избори, ръст на гласоподавателите и ман­датите на европейс­ките избори, първо място в 60 общини и шанс за балотаж и победа в повечето региони на страната.

Второ – това, че една пар­тия е интер­националис­тка, в смисъл, че уважава интересите и правата на другите народи, изобщо не означава, че тя не може да бъде родолюбива, да защитава национал­ния си интерес, суверенитета, дър­жав­ността, традицията и иден­тич­ността. Противопос­тавянето между интер­национализма и пат­риотизма е изкус­т­вено и без­п­лодно. Това е теза на неолиберал­ния глобализъм, който под­рива национал­ните дър­жави, идеологичес­ката иден­тич­ност на пар­тиите, засилва неравен­с­т­вото между хората, хаоса в света и властта на кор­порациите за сметка на хората. БСП не иска да е част от този модел! Избирателите на БСП са хора, които винаги са работили за социална Бъл­гария, за силна дър­жав­ност — градили са индус­т­рия, кул­тура, национална сигур­ност.

Да им вменяваш, че родолюбието е грях, е отк­ровена обида.

Екс­пер­тите – политолози и историци смятат, че интер­национализ­мът е тази част от теорията на мар­к­сизма, която е приложима за пролетар­с­ките революции през XIX и началото на ХХ век. Днес движещите сили на промяната в многополюс­ния свят са от друг харак­тер. И интер­национализ­мът, и глобализ­мът отс­тъп­ват пред пот­реб­нос­тите на национал­ните дър­жави и национал­ните пар­тии.

Ясно е, че целта на речта на Къд­ринка Къд­ринова беше провокация към ръковод­с­т­вото на БСП за водената от него политика, която да проз­вучи от въз­можно най-високата трибуна в БСП – от Буз­лу­джа. Тъжно е, че истин­с­ките провокатори нямаха смелостта да излязат пред хилядите съпар­тийци и се скриха зад гърба на една жур­налис­тка… Но гос­пожа Къд­ринова нап­рави фатал­ната грешка — тя не се съоб­рази, че говори пред 40 000 социалисти, които секунди преди да я устоят с вниманието си,

аплодираха лидера на БСП Кор­нелия Нинова и пот­вър­диха доверието в провеж­даната от нея политика.

Къд­ринова обиди именно тези хора, а не политиците на сцената. Всички, които присъс­т­ваха на Буз­лу­джа станаха свидетели, че многохиляд­ното множес­тво й отговори по най-благородния начин – като прикри досадата си с вяли аплодис­менти и въз­г­ласи „БСП, БСП” (нищо, че гос­пожата внушаваше, че лявото в Бъл­гария не било пред­с­тавено от пар­тията, към която принад­лежат). Ако имаш чув­с­т­вител­ност към реак­цията на аудиторията ще раз­береш, че това е знак, че думите ти не срещат раз­биране и съг­ласие. Така и стана! Една непод­редена реч увисна и реторично, и политически. Остана и усещането за липса на такт и добро въз­питание. Тези, срещу които беше нацелена ней­ната реч, бяха сцената именно заради доверието на своите съпар­тийци, на близо милион избиратели на БСП. Математиката не е тема на този текст, но въз­питанието е – то винаги трябва да бъде тема в политиката и общес­т­вото.

Домакините на гос­пожата в събота бяха хората дошли на историчес­ката поляна, тях­ната пар­тия я удос­тои с висока наг­рада. Тези хора не са масовка, те са истин­ски чув­с­т­вителни към фалша, към провокациите, към дреб­навостта и заяж­дането прик­рити зад уж идейни аргументи. С вота и доверието си точно те определят кой ще стои на сцената на Буз­лу­джа, затова на нея ще останат по-дълго тези, които са раз­б­рали в какво реално вяр­ват социалис­тите. В събота Къд­ринка Къд­рин­кова „падна“ от тази сцена, но със сигур­ност получава наг­рада за провокация, защото в случая талан­тът й на жур­налист е само параван, зад който прозря дреб­наво политическо заяж­дане. Дали талан­тът може да ком­пен­сира демон­с­т­рираното неуважение – не знам. Оцен­ката я дадоха хората.

Бояна Боза­джиева