Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря12082020

Брой 152, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65987 BGN1 GBP = 2.17694 BGN1 CHF = 1.82056 BGN
Back Вие сте тук:Начало Позиция (2) Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!

Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП!

Законът „Анти-Нинова” няма да спре БСП към властта

Днес страната има крещяща нужда от промяна и водещата алтер­натива е само една –социалис­тичес­ката пар­тия, затова ГЕРБ пред­п­риеха стъп­ката да я задушат финан­сово. Как се стигна до това решение на пар­ламента, наложено от премиера Бойко Борисов?

На 8 май 2016 г. БСП избра за свой пред­седател Кор­нелия Нинова. Социалис­тите и общес­т­вото отдавна очак­ваха промяна в пар­тията и придаване на нова динамика на струк­турите й след години на десетина пос­ледователни изборни поражения.

След три години позитив­ните резул­тати от този избор вече са видими.

Вът­реш­нопар­тийно: започна организационна реформа и под­м­ладяване на национал­ните и мес­т­ните струк­тури, въведе се ман­дат­ност на лидера и народ­ните пред­с­тавители, съз­даде се пар­тийна телевизия и се спаси вес­т­ник ДУМА. Активизира се опозицион­ната дей­ност, съз­даде се „Визия за Бъл­гария”, която за пръв път от 30 години излиза от каноните на прехода и ман­т­рите на неолиберал­ния глобализъм. Тя очер­тава нова роля на дър­жавата и отвоюването на инс­титуциите от т.нар. „Паралелна дър­жава” – олигар­хия, зад­кулисие, зависимост от чужди „начал­с­тва”, коруп­ция. Раз­работена бе и „Визия за Европа”, според която БСП е проев­ропейска пар­тия, но не приема налаганите от ПЕС и вредни за общес­т­вото джендър-идеология, Пакт за миг­рация, русофоб­ска политика на сан­к­ции, двойни стан­дарти при храните и други.

В политически план: Категорична победа на президен­т­с­ките избори през есента на 2016 г., удвояване на броя на депутатите в 44-тото Народно съб­рание и под­м­ладяване на пар­ламен­тар­ната група като от 80 народни пред­с­тавители близо половината са нови лица под 40 годишна въз­раст – така най-старата и масова пар­тия пос­тигна немис­лимо за другите пар­тии обнов­ление. БСП стана един­с­т­вената пар­тия, увеличила гласовете си и на европейс­ките избори, пос­тиг­нала още един депутат­ски ман­дат в ЕП. Пар­тията зае първо място в 60 общини, „диша във врата” на ГЕРБ в София и други големи градове. Пар­тията даде заявка за обединителен цен­тър на нови леви, пат­риотични, екологични организации, които виж­дат в нея гарант за промяна на Бъл­гария.

И това е така, защото БСП в рам­ките на този ман­дат води сис­тематична битка с коруп­цион­ните модели на ГЕРБ („Кум-гейт”, „Суджук-гейт”, „Апартамент-гейт”, „Ограда-гейт”), защити май­ките на деца с увреж­дания, живот­новъдите, пациен­тите и лекар­с­кото със­ловие, пот­ребителите, мал­кия и среден биз­нес, води активна политика за защита на пар­ламен­таризма и избор­ните права. БСП бе тази, която ясно фор­мулира като своя политическа цел

раз­г­раж­дането на „паралел­ната дър­жава” на коруп­цията и зад­кулисието.

Не се страхуваше да задава неудоб­ните за властта и капитала въп­роси –за качес­т­вото на пътищата, за общес­т­вените поръчки. Въп­реки критиките към ръковод­с­т­вото по повод излизането от пар­ламента, никой не може да отрече, че благодарение на този ход беше отс­т­ранен неговия председател-цензор Димитър Глав­чев, а на по-късен етап беше вър­нат преферен­циал­ния вот, беше спряно незакон­ното опрощаване на милиони на близки до властта биз­нес­мени. БСП внесе добре мотивирани алтер­нативни закони за защита на пот­ребителите, срещу монополите, за защита на дреб­ния биз­нес и малки ферми.

След 10 ноем­ври 1989 г. в Бъл­гария не е имало тол­кова активна опозиция, която освен критики да пред­лага и алтер­нативни решения.

При това, БСП пос­тигна това в условията на почти десетилетен монопол на ГЕРБ над влас­тите и инс­титуциите – пар­ламент, правител­с­тво, чинов­ническо със­ловие, изпол­з­ване на служ­бите за сигур­ност, съдеб­ната сис­тема, дър­жав­ните пред­п­риятия, раз­п­ределението на ресурса за общес­т­вени поръчки и от европейс­ките фон­дове, с медиен ком­форт гаран­тиран с дър­жавни сред­с­тва. С общин­ска феодализация и налагане на страх за обик­новения човек от политико-икономическата машина на модела „Цветанов”. Тази трудно пробиваема машина днес има само една алтер­натива и това е Бъл­гар­с­ката социалис­тическа пар­тия с новия стил на ръковод­с­т­вото на Кор­нелия Нинова. Пос­лед­ното уточ­нение е важно, защото при предиш­ните двама пред­седатели Сер­гей Станишев и Михаил Миков това не бе така. Пър­вият се превърна в олицет­ворение на социал­либерал­ния сговор, на съг­лашател­ски политики, довели до изборен провал на 10 пос­ледователни вота за всички въз­можни власти и не на пос­ледно място до тежко раз­цеп­ление на БСП (случаят с Г. Пър­ванов и АБВ). Опозицион­ната поза, която обичаше да демон­с­т­рира Станишев катас­т­рофира по един жалък начин, когато той в името на лич­ната си реализация като висш еврочинов­ник, се пок­лони унизително на Бойко Борисов.

Михаил Миков като пред­седател пред­п­рие необ­ходими, но недос­татъчни стъпки към връщането на автен­тич­ния идеен харак­тер на пар­тията. БСП в този период не можа да се утвърди като решителна опозиция и управ­лен­ска алтер­натива.

Лидер­с­т­вото на Кор­нелия Нинова се оказа ефек­тивно, ориен­тирано към автен­тич­ните идеи и традиции на БСП.

А по отношение на идеологията и политичес­ката прак­тика се оказа новатор­ско – идеята за пос­тигане на злат­ното сечение между лявото и пат­риотизма, защото защитата на национал­ния интерес е изход от кризата, в която трайно са затънали глобалис­т­ките европейски елити. Може да се окаже, че чрез БСП Бъл­гария пред­лага работещото решение за лявото в Европа, което в своята социал­либерална бит­ност все повече губи елек­торална база, затъвайки в срамни ком­п­ромиси с дяс­ното, с тран­с­национал­ния капитал, с бюрок­ратич­ните елити, изос­тавяйки интересите на трудовите и онеп­рав­дани хора.

Видно е, че всичко това са амбициозни лидер­ски цели, които генерират много против­ници– вът­решни, вън­шни, олиг­р­хични.

Вът­реш­ните – пред­с­тавители на евробюрок­ратич­ните елити на национална почва, идейно убедени в „правил­ността” на всяка повеля, идваща от Брюк­сел и Вашин­г­тон, за които бъл­гар­щината е демоде, а евроат­лан­тиз­мът, джен­дърът и идеите на Сорос са верую – за щас­тие в БСП са единици; Преходни елити, свик­нали със стаук­вото, смятащи, че високите пос­тове в пар­тията и пар­ламента, в мес­т­ните органи на властта са им гаран­тирани по право, а в някои случаи – и по нас­лед­с­тво; Икономически обвър­зани с властта, желаещи да тран­с­фор­мират тези финан­сови обвър­заности във влас­тови, чрез без­п­рин­ципна коалиция с ГЕРБ; Млади амбициозни кадри, които раз­читаха промяната да им донесе бърза кариерна реализация. Раз­бира се, сред недовол­ните има и чес­тни социалисти, чиито пред­с­тави не съв­падат с тези на ръковод­с­т­вото, но те не раз­бират, че днес в пар­тията е време раз­делно – трябва да се избере между статук­вото и промяната, а с дейс­т­вията си – волю или неволю – подър­жат силите на статук­вото.

Вън­шни – Управ­ляващите кръгове и елита на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, за които БСП е един­с­т­вената опас­ност за властта им.

На тях БСП им трябва или под­чинена, или раз­бита, затънала във вът­решни дрязги, медийно омър­сена, или вър­ната в пороч­ния неолиберален кон­сен­сус.

Както се случи с Рефор­матор­с­кия блок (и със­тав­ните му СДС, ДСБ, ДБГ), с уж пат­риотите от АТАКА, ВМРО, НФСБ, с дек­ларативно лявата АБВ.

Олигар­хични — Бъл­гар­с­ката олигар­хия, икономичес­кото зад­кулисие, също са особено притес­нени от идеите на „Визия за Бъл­гария”, от прин­ципно новата роля на дър­жавата, за която ще се бори БСП.

Сим­биозата между тези групи – недоволни от промяната социалисти, икономически кръгове на олигар­хията и пред­с­тавители на властта, роди изк­ривени понятия като „вът­решна опозиция”, „криза в БСП”, „загуба на „нарисувани” избори”, „раз­п­рава с врага с пар­тиен билет”, „едноличен стил” и други. Върху Гьобел­совия прин­цип, че казана сто пъти лъжата става истина, още от 2017 г. съз­дава и градира една своеоб­разна медийна истерия срещу Нинова, без­п­рецеден­тна за бъл­гар­с­кия преход. Вът­реш­ните дела на БСП се вадят коор­динирано и еднов­ременно от вът­решни „агенти”, от медиите и от властта, която услуж­ливо подава топ­ката в нуж­ния момент. А нуж­ният момент винаги е този, в който БСП се готви за нова и градивна политическа инициатива. Примерите са много: Пар­тията се готви за избори – на линия са гласовити недоволни, чиито един­с­т­вен аргумент е, че те не са в лис­тата. Готви се да пред­с­тави своята нова политическа визия – политичес­ките решения са саботират отвътре с дреб­нотемия, за да се съз­даде впечат­ление, че разединената пар­тия не е алтер­натива на „стабил­ността” при ГЕРБ. БСП има силна пар­ламен­тарна инициатива – стар­тират медийни ком­п­роматни кам­пании, най-вече пер­сонално срещу лидера. БСП извър­шва кад­рова, организационна и струк­турна промяна – вед­нага пръсва въл­ната на обвинения в едноличен стил, натиск, тър­сене на врага с пар­тиен билет. Интересно защо същите тези социалисти никога не издиг­наха глас в миналото, когато в БСП подобни неща бяха ежед­невие, а промяната бе мит от далеч­ното бъдеще!? БСП пред­п­риема стъпка в защита на национал­ния интерес – вед­нага вът­решни кръгове алар­мират за „отс­тъп­ление от европейс­кия път” и обвинения в национализъм, което идва точно нав­реме и на място в услуга на управ­ляващите.

Далеч сме от мисълта, че сегаш­ното ръковод­с­тво на и лично Нинова са без­г­решни, нито че всеки с раз­лично мнение е съг­лашател и предател. Нап­ротив – дис­кусията е нужна, пътища за кон­солидация трябва да се тър­сят.

Но кон­солидацията и критиката също имат своите чер­вени линии.

Нека си спом­ним, че за пар­тията и идеята поколения дейци са пос­ветили живот, сили и знания, без да виж­дат себе си в пар­ламен­тар­ното кресло или като нес­меняеми и нас­лед­с­т­вени членове на ръковод­с­т­вото. Да си спом­ним, че за БСП може да се работи не само в лъс­кавия кабинет, а и в квар­тал­ната организация.

Връх на тази коор­динирана атака срещу ръковод­с­т­вото на БСП от кон­сор­циума: „недоволни елити” – „олигар­хия” – „власт”, бе времето след европейс­ките избори, което те изчис­лиха като идеално за сваляне на легитим­ния лидер на БСП, за опитомяване на БСП като пос­лушна и без­зъба опозиция. Пар­тията обаче се кон­солидира около лидера и в пер­сонален, и в идеен план. Така широко промотираната в присъд­руж­ните на властта медии „вът­решна опозиция”, се оказа от 2530 човека.

И когато не мина кон­г­рес­ната инт­рига за под­мяна на политичес­кото лидер­с­тво в БСП, бе стар­тиран още един сценарии – този път на пар­ламен­тарно ниво. С благовидни аргументи, но с порочен замисъл – драс­тич­ното оряз­ване на пар­тий­ната суб­сидия от 11 на 1 лев на глас годишно, и дирек­т­ното вкар­ването на едрия биз­нес с цел корум­пиране на пар­тий­ния живот. Изиг­ран от властта в навечерието на края на политичес­кия сезон, уж за да бъде удов­лет­ворен вотът на милиони бъл­гари на Референ­дума отп­реди 3 години! Не бяха чути нито един от разум­ните аргументи: че това е реп­ресия срещу опозицията и мал­ките пар­тии в навечерието на мес­т­ните избори; че никъде в Европа властта не сменя тол­кова рязко политичес­ките правила без дебат; че така пар­тиите стават абсолютно зависими от едрия биз­нес и олигар­хията, а коруп­цията прак­тически се узаконява; че фир­мите ще си купуват общес­т­вени поръчки чрез дарения за пар­тиите от мнозин­с­т­вото, че спон­сорите на опозицион­ните фор­мации антипазарно ще бъдат под­ложени на натиск; че дебатът за пар­тий­ните финанси е ком­п­лек­сен и екс­пер­тен, а не стихиен и волун­тарис­тичен; че суб­сидията може да бъде свалена до разумен и прием­лив раз­мер за да могат нор­мално да фун­к­ционира многопар­тий­ната сис­тема; че „заг­рижеността” за по-малко от 30 милиона лева е лицемерна на фона на 2 милиарда, платени накуп за ненужни изт­ребители, които ще получим след 5 години; че пар­тиите са неиз­менна част от демок­рацията, утвър­дена от Кон­с­титуцията ни.

Всички тези аргументи не бяха чути, въп­реки че дой­доха не само от опозицията, но и от социолози, политолози, юристи, от коалиционни пар­т­ньори на ГЕРБ. Тогава остава един извод – че

пар­ламен­тът узакони едно от най-безпринципните решения, откакто ГЕРБ е на власт

– това да бъде задушена опозицията в навечерието на мес­т­ните избори, които има сериозен шанс да спечели, имайки пред­вид резул­татите от евровота по региони. Популизъм на властта, отк­лоняване на хор­с­кото внимание от теж­ките проб­леми, но и удар по БСП и Кор­нелия Нинова. Когато пар­тията не можа да бъде овладяна отвътре, идва на ред на обсадата. Защото днес БСП е обсадена крепост. Защото показа, че е единна, сплотена, че има лидер, който да я води и да начер­тае пътя.

Но бив­шият член на БКП Бойко Борисов и тези, които му помагат вътре в БСП, би тряб­вало да пом­нят, че Социалис­тичес­ката пар­тия е на 128 години, че е водила борби за социално освобож­дение и прав­дини, срещу фашизма, за модерна социална дър­жава, а в повечето от годините на преход – за защита на социал­ните завоевания на бъл­гар­с­кия народ. Че за тази идея хора са давали живота и младостта си, че без­корис­тно са строили пътища и язовири, че поколения са се трудили чес­тно, за да пос­т­роят две Бъл­гарии за две десетилетия през 60-те и 70-те години на ХХ век. Че това е пар­тия, в която членуват иск­рени пат­риоти, хора с дър­жавот­ворно чув­с­тво, защит­ници на национал­ния интерес, с граж­дан­ски, човешки, социален морал.

Такава пар­тия може да бъде ругана и клеветена, може да бъде оставена без финанси, може да бъдат извър­шени принудителни сък­ращения на кадри и дей­ности, но

БСП ще оцелее и при тази криза. Защото е идейна, масова и демок­ратична пар­тия.

В политиката има ситуации, когато трупано дълго нап­режение избухва без видима причина, или по причина, която ни се струва второс­тепенна. В такива моменти и най-силната изборна машина на властта се чупи. И такъв момент у нас наз­рява – за 10 години ГЕРБ — една уж нова пар­тия с нови лица се превърна в окопала се във властта клика, животът на бъл­гарина не се подобри, останахме най-бедната, корум­пирана и без­пътна дър­жава в Европа. Два милиона бъл­гари живеят под прага на бед­ността, 800 000 от тях са работещи бедни, но богатият елит става все по-богат. Някогаш­ната 27-а по раз­витие нация в света е шам­пион по смър­т­ност, тежки болести, демог­раф­ски спад, битова прес­тъп­ност, коруп­ция в управ­лението. Някогаш­ната най-четяща нация днес слуша чалга, някогаш­ният пър­венец на Източна Европа по ком­пютри днес се тресе от сривове в Тър­гов­с­кия регис­тър и кражба на данни от НАП, някогаш­ната овощна и зелен­чукова градина на Европа внася второ качес­тво храни от чуж­бина, някогаш­ният лидер по живот­новъд­с­тво на Бал­каните избива милиони домашни животни. В такава дър­жава нуж­дата от алтер­натива е повече от крещяща. Тя не може да бъде спирана вечно с изборни манипулации, със зависими от биз­неса и чинов­ничес­т­вото гласове, с натиск и страх. Нито може да бъде притъпена с позор­ния закон за суб­сидиите на политичес­ките пар­тии.

Важно е днес опозицион­ната БСП да продължи без колебания линията на противопос­тавяне на опас­ният за Бъл­гария модел, със социалис­тичес­ката, пат­риотична и традиционалис­тка политика. Но и да дава надежда на хората, да покаже, че проб­лемите ще се решат по пътя на национално помирение – между всички чес­тни бъл­гари, но не и с корум­пираните елити. По пътя на промяната – не имитативна, а реална и решителна. По пътя на защитата на суверенитета, национал­ния интерес, социал­ната дър­жава.

Д-р Теофан Гер­манов

Икономика

Loading...

Култура

„Пор­тал на два свята“ — Цари Мали град

Оперният фестивал се иткрива на 29 август с “Янините девет братя“

Софийс­ката опера и балет се готви за отк­риването на новия си фес­тивал „Порт…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Потен­циалът на нашия отбор е много по-голям, заяви Херо

Треньорът на Берое Димитър Димитров-Херо заяви, че потен­циалът на водения от него тим е много по-голям. „Сигурно раз­ликата с Лев­ски отп­реди …

Прочети още:

Loading...

Свят

Кървави сблъсъци в Беларус при протестите след изборите

Кър­вави сблъсъци в Беларус при протес­тите след изборите

Опозиционната лидерка Светлана Тихановска пристигна в Литва, след като е била задържана в в Минск за седем часа

Най-малко един човек е загина…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...