Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 233, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Спорт (2) Стоян Добрев: Няма ли силна държава, не може да се направи голям спорт

Стоян Добрев: Няма ли силна държава, не може да се направи голям спорт

Стоян Добрев: Няма ли силна държава, не може да се направи голям спорт

Нашата школа никога не може да се загуби, България винаги е имала таланти, твърди старши треньорът на сръбския национален отбор по борба

Един от най-актуалните треньори по класическа борба в света Стоян Доб­рев говори специално за предаването „Код Спорт“ по RING. На планетар­ното пър­вен­с­тво в Бел­г­рад специалис­тът изведе домакините от Сър­бия до без­п­рецеден­т­ните четири световни титли, за което зас­лужено получи куп супер­лативи .

- 12 години беше асис­тент на Братан Ценов в национал­ния отбор. Как се чув­с­т­ваш сега, когато бяхте съпер­ници?

- Това ми е бил един от най-трудните моменти, когато трябва да зас­тана на ъгъла срещу наш борец. Никога не съм се чув­с­т­вал добре, защото аз съм си бъл­гарин и такъв ще си остана до края на живота. Един ден, рано или късно, аз знам, че ще се върна в Бъл­гария. Но реално като пог­лед­неш, животът е продъл­жаваш нап­ред и вър­виш. Ние с Братан ще си останем винаги приятели за цял живот, уважаваме се. 12 години имахме невероятни моменти с този човек, пос­тиг­нахме значителни успехи. За 12 години с Братан спечелихме 39 медала, 7 световни титли на Армен Назарян, Николай Гер­гов, Явор Янакиев, Христо Маринов и на Елис Гури – момче, което показа на целия свят, че дори един албанец може да пос­тигне такива големи успехи, медали от Олим­пиада. Аз като треньор на друга дър­жава не се чув­с­т­вам добре и никога няма да бъде същото, както в Бъл­гария.

- В бор­цовото ни войн­с­тво се говори, че миналата година си бил пред зав­ръщане начело на бъл­гар­с­кия отбор. Колко истина има в това и какво се случи всъщ­ност?

- Имаше раз­говори и голяма дилема пред мен. Като раз­б­раха ситуацията в Сър­бия, стана още по-голям проб­лем. Реално аз си взимам моето крайно решение за това нещо. Аз знам, че на човек като Гриша Ган­чев няма как да му откажеш, но преценявайки нещата в ситуацията, която е в момента… В Бъл­гария има проб­лем с целия спорт. Няма ли силна дър­жава, не може да се нап­рави голям спорт. Не може един Гриша Ган­чев да помага и да финан­сира целия спорт. Той има голямо сърце, голяма душа, но трябва дър­жавата да вземе в свои ръце финан­сирането и раз­витието на бъл­гар­с­кия спорт. Апелирам, ако може дър­жавата да се обърне и да нап­рави в спорта политически интерес. Да се инвес­тира в тази магия – спорт. Тогава може да се очаква след 510 години да се случи нещо. Много ми е болна тази тема. В Сър­бия в момента спор­тът е дър­жавна политика. За спорт дър­жавата дава 200 млн. евро! Докол­кото знам в Бъл­гария е 40 млн. Раз­ликата е пет пъти! В Сър­бия за всеки един медал от европейско, световно, олим­пиада дър­жавата дава национално приз­нание или пен­сия, което е един вид стимул за тези млади мом­чета, които знаят, че ако стиг­нат до някакъв резул­тат, спор­тис­тът ще получи някаква сигур­ност като завърши или не дай си боже се кон­тузи. Като навърши 38 години, той започва да получава пен­сия до края на живота си. Това нещо реално дава смисъла на цялата работа. Не може да завър­шиш спорта като световен и европейски шам­пион, както имаме сега в Бъл­гария, и да не знаеш накъде – наляво ли, надясно ли. А реално ти си дал най-хубавите си години от живота, инвес­тирал си цялата си енер­гия и всичко в спорта. За съжаление, няма как това да се промени. Тук няма спор­тни училища, работи се на аматьор­ски начала, обаче има масовост, а това е заради отношението на дър­жавата. Дай боже, един ден това да се случи в Бъл­гария, защото много наши приятели борци в момента са в много лошо със­тояние. Не само борци, а повечето спор­тисти и ми е най-много болно от това нещо. Не мога да кажа, че Сър­бия е с по-големи въз­мож­ности от нас, не мога да се съг­лася. Те са 6,5 млн. и ние сме тол­кова. Как може те да отделят тол­кова сред­с­тва и внимание, а ние да не можем? Всичко е интерес.

- В кулоарите на светов­ното се комен­тираше, че сръб­с­ката дър­жава иска да ти даде пас­порт, за да зас­видетел­с­тва приз­нание и така и ти да имаш право на тази пожиз­нена пен­сия…

- Аз вече добих пас­порт, станах сръб­ски граж­данин. Не заради друго, а просто те пред­ложиха. Минис­търът се обади лично и каза, че иска да ме удос­тоят с това звание. Реално и аз мога след време да получа това национално приз­нание — един вид пен­сия, което е голямо нещо за мен, голям жест. Рад­вам се много. Наис­тина нап­равих доста за сръб­с­ката борба. Тук съм вече девета година и спечелихме 35 медала дотук. Има един статис­тик във федерацията и с половин уста иска да го каже, но фак­тите са си факти. Седем световни титли, три европейски, една олим­пийска и едно трето място. Мисля, че това е някаква приказка за сръб­с­ката борба.

- Как оценяваш бъл­гар­с­кия отбор? Какво бъдеще ни пред­с­тои за олим­пиадата в Париж през 2024 г.?

- Аз съм бъл­гарин в сър­цето и душата си. Поч­нах да чувам: „Бъл­гария? Много са зле, западна много бор­бата…“ От това мен много ме боли. Но аз дирек­тно им каз­вам, защото си поз­воляват някой път и пред мен да го говорят, макар и много рядко. Бъл­гария винаги е имала таланти и ще продъл­жава да има. Как­вото и да се случва. Нашата школа никога не може да се загуби. Бъл­гария в как­вато и ситуация да е, винаги ще има таланти и от тях ще станат световни шам­пиони. Сега има две мом­чета, за които аз не знам в светов­ната борба да има такива таланти в момента – Едмонд Назарян и Кирил Милов. Това са диаманти! Мом­чета, които имат таланта. Като треньор можеш да му помог­неш, може да го нап­равиш, но ако нямаш онова усещане – бор­бата в теб, много трудно. А в момента Бъл­гария ги има тези мом­чета. Всичко имат, интелиген­тни са. Бор­бата е интелиген­тен спорт. Всички каз­ват – той е борец, той е прост. Не, не! Голям шам­пион не може да станеш, ако нямаш интелиген­т­ност и талант. Едмонд тръгва по стъп­ките на баща си и ако може да го над­мине, евала!

- Има ли бъл­гари, които ти помог­наха да станеш тол­кова успешен треньор?

- За да съм в бор­бата, имаше трима човека, които нап­равиха така, че да остана. Това са покой­ният Атанас Ком­шев – моят идол, Васил Илиев и Гриша Ган­чев. Ком­шев почина в катас­т­рофа, Васил го убиха и тогава се появи Гриша Ган­чев. Той ме взе в неговия клуб и бях 20 години при него. Но когато се отказах от бор­бата, той каза – твоят път е тук, ставаш треньор. Реално това нещо ме остави в бор­бата и продъл­жих да се раз­вивам. Благодаря им много! Моите приятели са горе, дано някъде гледат и се рад­ват за тези успехи! Всеки човек си има съдба и си я прес­ледва. И мечти.

България

Икономика

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Заедно с минис­търа на финан­сите ще се опитаме да осигурим старите плащания към път­нос­т­роител­ните фирми. В чет­вър­тък от 11 часа имаме уговоре…

Прочети още:

Loading...

Култура

115 години от рождението на Астрид Линдгрен

Софийс­кият меж­дународен литературен фес­тивал за деца и младежи отбелязва 115 години от рож­дението на Аст­рид Лин­д­г­рен. Събитието е на 7 декем…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

БАБХ са масирани проверки на рибата по Никулден

Бъл­гар­ска аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) започва засилени проверки за Никул­ден. От днес, 28.11., до 6-ти декем­ври включително, ще …

Прочети още:

Loading...