Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 204, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Спорт (2) Ван Дайк: Моята цел е съвършенството

Ван Дайк: Моята цел е съвършенството

Ван Дайк: Моята цел е съвършенството

Вър­джил ван Дайк, който бе изб­ран за най-добър играч във Вис­шата лига през миналия сезон, даде голямо интервю пред сп. “Франс фут­бол“, в което говори по всички теми. 

- Видяхте ли се с Том Брейди (куотър­бек на Ню Инг­лънд Пейт­риътс, 6-кратен победител в Супер­боул), когато бяхте в Бос­тън преди месец с Ливър­пул?

- (Усмихва се.) Не. Вярно е, че харес­вам много Брейди, но не съм много наясно с американ­с­кия фут­бол. За мен той просто е пример, който трябва да след­ват всички професионални играчи, без значение в какъв спорт се под­визават и каква е тях­ната въз­раст. 

- Вие сте каз­вали, че Брейди и ЛеБ­рон Джеймс са били вдъх­новение за вас… Защо?

- Най-вече заради тях­ното пос­тоян­с­тво. Те са на най-високото ниво повече от 15 години. Това е изк­лючително пос­тижение. Освен това е страхотен начинът, по който се справят с нап­режението и отговор­ността, която тежи пос­тоянно върху тех­ните рамене. Лесно е понякога за хората да заб­равят всичко това, но всъщ­ност в спорта на високо ниво изис­к­ванията са много големи. 

- Но двамата не са фут­болисти…

- Каква е раз­ликата? Ние ритаме топ­ката с крака, а те си я подават с ръце. Окей, ако изк­лючим това, ситуацията е същата. Под­ложени сме на еднакво нап­режение, критикуват ни по същия начин. Затова можем да научим много от такива спор­тисти. 

- А вие как се справяте с нап­режението?

- Опит­вам се да слагам нещата в пер­с­пек­тива. Фут­болът е голяма част от моя живот, но не е най-важното нещо. Знам, че мога да бъда много тъжен, когато нещата на терена не вър­вят, но семейс­т­вото ми помага да гледам от друга гледна точка. 

- Говорейки по тази тема, как преживяхте края на миналия сезон, в който спечелихте ШЛ, но изпус­нахте тит­лата във Вис­шата лига за една точка?

- Ще бъда чес­тен. Когато загубихме с 0:3 от Барса на “Ноу Камп“ в пър­вия полуфинал, бяхме напълно съсипани. Морално пад­нали много ниско. Не раз­бирахме нищо. Загубихме, въп­реки че играхме добре. Смятахме, че сме зас­лужавали много повече. Цял свят се убеди в това. Бяхме пад­нали на земята, защото допус­нахме 3 гола и останахме с чув­с­тво на нес­п­равед­ливост. Имахме нужда от чудо 

на реванша, но беше въз­можно да се случи, ако вкараме бърз гол. Същев­ременно през уикенда имахме гос­туване на Нюкасъл, което спечелихме много трудно с 3:2. После всички гледахме как Ман Сити победи Лес­тър с онзи невероятен гол на Ком­пани (1:0). Сити нямаше намерение да бърка, а нашият сезон можеше да прик­лючи само 2 дни по-късно с реванша срещу Барса. Бяхме длъжни да правим чудо. Прис­тигайки на стадиона, започ­нахме да вяр­ваме, че то е въз­можно. Видяхме атмос­ферата и всички фенове, които ни под­к­репяха. Това бе решител­ният момент! Дадохме си сметка, че можем да изживеем една магическа вечер. Но дори след победата над Барса ние не оставихме шам­пионата в Анг­лия на заден план. Запазихме надеж­дата, духа и динамиката. Продъл­жихме да побеж­даваме. Заради това беше много тежко нак­рая. Трудно е да загубиш пър­вото място във Вис­шата лига за тол­кова малко. 

- Трудно ли е сега да започ­нете от нулата и да се кон­цен­т­рирате отново?

- За мен няма проб­лем, защото нашият успех в Шам­пион­с­ката лига доведе до голяма еуфория. Това още повече ни зареди психически. Казахме си, че нямаме причина да не вяр­ваме в край­ния успех. Това е целта, която не успяхме да пос­тиг­нем. Сега трябва да се поп­равим. 

- Какъв е вашият приоритет на старта на сезона?

- Нямаме такъв, защото искаме да спечелим всичко! Дадохме си сметка колко е трудно да се вдигне един трофей. Има голям брой параметри, които влизат в играта, най-вече физически. Не е лесно да бъдеш на ниво цяла година и да се раз­даваш мак­симално всеки мач. Но попитайте останалите играчи. Те също ще ви кажат, че искат да спечелят всичко. Аз лично не обичам да правя сметки…

- Ливър­пул не е ставал шам­пион на Анг­лия от 1990-а. Усещате ли нап­режение заради това?

- Не, аз съм тук само от 18 месеца. Поз­навам историята, не е тайна, че Ливър­пул иска тит­лата повече от всеки друг отбор, но не усещам нап­режението. Знаем какво трябва — просто да се пред­с­тавим по-добре. 

18-а, спечелихте след­ващия такъв през 2019-а. Как успявате да се вдиг­нете?

- След разочарованието винаги трябва да се мобилизираме отново. Трудно е понякога да заб­равиш за всички усилия, които си хвър­лил нап­разно, но така или иначе през новия шам­пионат сме длъжни да нап­равим нещо малко повече. Да тичаме още, да вкар­ваме още и да се защитаваме по-добре. Трябва ни още малко от всичко!

- Не станахте шам­пиони, но вие бяхте изб­ран за най-добър играч във Вис­шата лига. Какво е чув­с­т­вото?

- Огромна чест. Гор­дея се. Но не почивам на стари лаври. Да спечелиш един индивидуален трофей не означава, че си си свър­шил работата. По-важно е да помагаш на своя отбор.

- Не мис­лите ли за “Злат­ната топка“?

- Чес­тно казано, не. Това е гласуване, върху което аз нямам влияние. Не мога да нап­равя нищо, за да променя мнението на хората. Хубаво е, че съм сред кан­дидатите, но в момента не трябва да летя в облаците. Целта е да се опитам да се справя още по-добре. 

- Ще бъде много трудно…

- Да, но целта е същата всяка година. Така работи главата ми. Искам да се подоб­рявам през цялото време. Пос­тавил съм си цел — съвър­шен­с­т­вото. В момента се нас­лаж­давам на най-силния период в моята кариера. Това ме мотивира, защото никога не знаеш къде е вър­хът. Един­с­т­веното нещо, което иска всеки играч, е да отиде въз­можно най-нагоре. 

- По-трудно ли е за един защит­ник да получи приз­нание?

- Не зная. Просто е факт, че мал­цина са бранителите, които са приз­нати в пос­лед­ните години.

- Може би не вкар­вате дос­татъчно голове?

- Това ли трябва? Раз­бирам, че спек­такълът дава предим­с­тво на хората, които вкар­ват, а не на онези, които им пречат да го правят. Знаете обаче, че едно спасяване на гол също може да предиз­вика въз­хита. Това е колек­тивна работа. За мен да спасиш сигурен гол е същото, като да вкараш такъв! Емоцията не се раз­личава. Спом­ням си една ситуация срещу Тот­нъм в шам­пионата, когато бях сам срещу Сисоко и Сон. Беше 1:1 в края на мача. Ако бяха вкарали… В крайна сметка мога да ви кажа, че след подобна намеса се чув­с­т­ваш много важен за отбора. 

- До миналата сед­мица бяхте най-скъпият защит­ник в историята. Беше ли това прекалено тежък етикет, който задъл­жава?

- Не точно. В Ливър­пул всеки трябва да играе на ниво, без значение дали струва 10 или 80 милиона. Нап­режението е едно и също. 

- Изг­леж­дате спокоен като натура, така ли е?

- Не мога да кажа, че не обръщам внимание на стреса, но все пак гледам да се пазя мак­симално. Мисля, че съм добър в това отношение. Животът ме научи. Когато станах баща, започ­нах да гледам под друг ъгъл на нещата. 

- Вие се изг­радихте като защит­ник в Холан­дия, където пък се залага предимно на атака…

- Имах трудно раз­витие като кариера. Не съм бил винаги този, който виж­дате днес. Изобщо не бе така в началото… Във Вилем II често бях на пей­ката пус­каха ме десен бек. Тряб­ваше ми доста време да се наложа. Когато отидох в Грьонин­ген, започ­нах да прог­ресирам. Научих се да гледам играта, да се ориен­тирам, да науча тън­кос­тите. Но беше много трудно. Работих здраво. На втората година в Грьонин­ген започ­наха да се виж­дат резул­тати. После отидох в Сел­тик… 

- Гледайки Матайс де Лигт, който бе капитан на Аякс на 19 години, може да се каже, че вие се забавихте спрямо него…

- Така е, на неговите години аз още бях в резер­вите на Грьонин­ген. Нямах нищо общо с него. Той е невероятен играч, а аз тряб­ваше да бач­кам здраво. Отборите от Вис­шата лига се страхува да рис­куват с моето прив­личане. Само Роналд Куман дойде да ме потърси, когато бе начело на Саут­хем­п­тън. Но всеки върви по своя път. Може би тряб­ваше да мина през всички тези труд­ности, за да стана този човек, който съм сега. 

- Какво научихте в Ливър­пул?

- Да се защитаваме, атакувайки. Да пресираме, да изнасяме високо отб­раната, да играем с топ­ката и да го правим спокойно. Да следим играта и да избираме най-добрите опции. 

- Какво да очак­ваме от отбора този сезон?

- Да бъде един интен­зивен тим, срещу който на всеки ще му бъде трудно да играе. Отбор, който ще прев­ръща в ад живота за другите. И ще играе атрак­тивен фут­бол! 

От Тема спорт

България

Икономика

Loading...

Култура

Възпитаници на акад. Светлин Русев откриват изложба в Ловеч

Юбилейна изложба “Съв­ремен­ното изкус­тво. 30 години цвят и свет­лина“ се откри в Художес­т­вена галерия “Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч. Екс­позиц…

Прочети още:

Loading...

Свят

Италия е разделена заради ковид пропуските за работещите

Засегнати са около 15 % от служителите в частния сектор и 8 % от тези в обществения сектор

Здрав­ните ковид пропуски от днес са задъл­жителни з…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...