Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря12082020

Брой 152, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65987 BGN1 GBP = 2.17694 BGN1 CHF = 1.82056 BGN
Back Вие сте тук:Начало Спорт (2) Атанас Скатов: Никога не бих платил с живота си, за да стигна до върха

Атанас Скатов: Никога не бих платил с живота си, за да стигна до върха

До 33 години не бях спортувал изобщо и с примера си показвам на хората, че никога не е късно, заяви алпинистът

Преди няколко дни алпинис­тът Атанас Скатов се отп­рави към чет­вър­тата си екс­педиция за тази година – на Дхаулагири, който е сед­мият по височина връх на планетата.

- Г-н Скатов, до момента с какво се сблъс­к­вате по-често – с приз­нанието или с неп­рав­дата?

- Раз­бира се, че по-често срещам приз­нание. Аз имам изк­лючително много пос­ледователи, десетки хиляди фенове, които ме под­к­репят, пишат ми всеки ден, много хора ми благодарят за моите книги, филми, статии и интер­вюта, които ги вдъх­новяват, карат ги да започ­нат да вяр­ват повече в себе си, както и в това, че няма невъз­можни неща, и така сбъд­ват меч­тите си. Когато си успешен, не е изк­лючено да срещ­неш завист и злоба, често се случва хора, на които им каз­ват хей­търи, да си споделят мнението просто ей така, дори да знаят, че не е вярно… Всичко това мен не може да ме сломи, нап­ротив, стимулира ме все повече и повече.

- Казахте, че с Вашия пример искате да стимулирате хората да повяр­ват в себе си. Вие самият кога повяр­вахте, че можете?

- Преди доста години… Когато станах студент през 1996 г., баща ми каза, че няма невъз­можни неща, и аз установих, че когато човек силно иска нещо и вярва в него, когато полага необ­ходимия труд, няма как да не сбъдне меч­тите си. И това важи не само за мен, а за всички хора. Когато започ­нах да се занимавам с алпинизъм, си пос­тавих за цел да изкача най-високите вър­хове на нашата планета. Пър­вият ми проект беше да изкача 7-те кон­тинен­тални пър­венци. След­ващият е свър­зан с изкач­ване на 14-те 8-хилядника на Земята. Аз до 33 години не бях спор­тувал изобщо и с примера си показ­вам на хората, че никога не е късно. Аз никога не бях стъп­вал в планина преди. Хората трябва да знаят, че дори и да се зах­ванат с нещо, от което нямат абсолютно никаква пред­с­тава, ако са трудолюбиви и вяр­ват силно, могат да пос­тиг­нат успехи, но позитив­ното мис­лене е много важно.

- Защо решихте да започ­нете, макар и на по-късна въз­раст, както отбеляз­вате?

- Бях чул за най-дългото трасе в Бъл­гария Ком – Емине и го преминах през 2010 г. заедно с моя баща и още 3040 души организирано. 16 дни бяхме изцяло в планината, през деня правехме преходи, а вечер спяхме в раз­лични хижи. Това беше моят първи смис­лен кон­такт с планината и много ми хареса да съм сред природата, да общувам със силата под отк­рито небе… На след­ващата година реших отново да го премина и оттогава в мен се зароди идеята да започна да се занимавам с алпинизъм. Аз от 2006 г. бях вегетарианец, не кон­сумирах изобщо месо, по-късно спрях да ям и риба и в края на 2011 г. като екс­перимент реших да изк­люча всички животин­ски храни от менюто си и започ­нах да спор­тувам. Исках да тес­т­вам как ще ми се отрази този режим на хранене. Сега мога да кажа със сигур­ност, че е под­ходящ за голяма част от хората, стига да го пожелаят и вът­решно да са убедени. Вече има дос­татъчно примери за хора, които от 2030 години не кон­сумират животин­ска храна, а са сред най-добрите атлети и спор­тисти на планетата. Аз показах, че с този начин на хранене мога да изкач­вам най-високите вър­хове на планетата.

- В пос­лед­ните години от Вашия живот алпиниз­мът и веган­с­т­вото са нераз­ривно свър­зани. Какво Ви даде и какво Ви отне решението да им се пос­ветите?

- Аз нямам семейс­тво, нямам работа в момента, нямам кариера. Отдал съм се изцяло на моята мисия, нито получавам зап­лата, нито имам осигуровки, нито ще взема пен­сия. Хората се страхуват да излязат от зоната си на ком­форт, пред­почитат да си ходят на работа, да получават всеки месец една твърда сума, с която да преживяват. Аз от осем години не съм работил. Издър­жам се сам, пиша книги, правя презен­тации, филми, изнасям мотивационни лек­ции… За мен е важна моята кауза, имам мисия и смятам, че това е моето приз­вание. От ден на ден все повече хора ми пишат, че благодарение на мен са спрели да кон­сумират месо, други са започ­нали да спор­туват, карат колело, катерят се, други са се пос­ветили на изкус­т­вото, тъй като са повяр­вали в себе си и в своите въз­мож­ности, вдъх­новени от моя пример. Другата ми мисия е пос­ветена на това да запазим природата и вяр­вам, че всеки може да даде своя принос за това.

- Коя от екс­педициите до момента беше най-голямо предиз­викател­с­тво за Вас?

- Аз имам вече 19 екс­педиции зад гърба си и нито една от тях не е била лесна. Над 8000 метра винаги е опасно… Естес­т­вено, има по-трудни и по-лесни вър­хове, но и най-лесният връх може да стане най-труден и обрат­ното – когато има добри условия, когато има прекаран парапет, повече хора, хубаво време, когато ти си добре климатизиран и здрав. Естес­т­вено, че умората е голяма на подобни екс­педиции. Аз тази година нап­равих две по два месеца почти – пър­вата на Кан­чен­д­зьонга, втората на Гашер­б­рум 1 и 2, но във връзка с това, че искам да се натовар­вам на мак­симална степен, както тялото, така и психиката си, сега заминавам на още една екс­педиция, с която се надявам да осъщес­твя меч­тата си, която не успях да реализирам през 2016-а – да учас­т­вам в екс­педиции през пролетта, лятото и есента в една и съща кален­дарна година. Заминавам за Дхаулагири, който е сед­мият по височина връх на нашата планета, аз съм бил на него през 2016-а, 55 дни след екс­педиция на Анапурна, но стиг­нах до 7900 метра, 260 метра под върха тряб­ваше да се върна. Започна да духа силен вятър и всички останали 12 души в екс­педицията се отказаха, реших и аз да бъда мис­лещ човек и да пос­лед­вам примера им, прецених, че явно дейс­т­вително има риск и кол­кото и да ми се искаше да стигна до върха, тряб­ваше да сляза. Така че може да се каже, че мар­ш­рутът донякъде ми е поз­нат, въп­реки че той се променя всяка година в зависимост от това какви снегове са падали и какъв вятър духа — някои цеп­натини се запъл­ват, нови се отварят, но планината ми е поз­ната, виж­дали сме се вече вед­нъж и силно вяр­вам, че този път ще успея да стигна до върха.

- Някога изпит­вал ли сте страх в планината?

- Не, но имам чув­с­тво за самосъх­ранение и когато виж­дам, че е опасно, не продъл­жавам нап­ред. Отказ­вал съм се, преди да изкача върха, на три екс­педиции – пър­вата беше на Ленин, след това на Дхаулагири и след това отново през 2016-а бях и на двата Гашер­б­рума, които обаче тогава не изкачих, защото рис­кът беше голям, а и вът­решно чув­с­т­вах, че по-добре е да се върна. Аз от малък обичам екс­т­рем­ните преживявания – да се катеря по дър­вета, по пок­риви, карал съм мотор, скачал съм с бън­джи. Обичам адреналина. Човек, който изпитва страх, няма място на тези 8-хилядници, защото там има отвесни стени, огромни цеп­натини…

- Има ли цена, която не сте готов да платите, за да стиг­нете до върха?

- Най-важен е животът… Никога не бих платил с живота си – да стигна до върха и след това да не мога да сляза… Наг­ледал съм се в раз­лич­ните екс­педиции на хора, които са изтощени, но продъл­жават, за да се качат на върха, правят го, но под върха на слизане им прик­лючва енер­гията и завинаги остават там… Човек трябва много добре да преценява въз­мож­нос­тите си… С как­вото и да се занимава, не си зас­лужава да плати с живота си…

- Какво е мяс­тото на човеч­ността в една екс­педиция, която понякога се оказва на живот и смърт?

- Много хубав въп­рос… Алпинис­тите са по-егоистични като хора, в повечето случаи отиваме на екс­педиция самички. Дори двама приятели да са отишли, всеки от тях иска да стигне върха и ако единият не се чув­с­тва добре, рядко другият ще спре или ще се върне, за да му помага, и няма да се качи на върха. Има и човечни хора, раз­бира се, но са малко. През 2017-а се изкач­вах след Лхотце на Еверест и през нощта срещ­нахме един млад шерп, а малко по-нагоре беше и клиен­тът му — пред­ния ден се кач­вали, но са били много изморени и след това не можеха да слязат. Шер­път вече беше припад­нал, нямаше допъл­нителен кис­лород, дори ръкавици нямаше на ръцете си, беше в без­съз­нание, пок­рай него минаха сигурно 30 души, но никой не се спря. Ние с моя шерп се спряхме, но, за съжаление, нямаше с какво да помог­нем. Случ­вало се е хора от екс­педицията, в която съм, да ми откажат да се вържа за тях на свръзка, дори вода са ми отказ­вали… Човеч­ност в планината не можеш да очак­ваш, трябва сам да се справяш с всичко…

- Какви качес­тва са нужни на един човек, за да стигне до върха?

- Естес­т­вено, че трябва да е упорит, трудолюбив, да вярва в себе си и да тренира, но това не са най-важните качес­тва. От решаващо значение според мен е сил­ната психика, а също така и интуицията да се вземат най-правилните решения. Във всеки един момент трябва да чув­с­т­ваш дали да продъл­жаваш, или ситуацията започва да става опасна и трябва да се вър­неш – ако се раз­вали времето или енер­гията ти спада – много хора загиват точно поради това. Случ­вало се е хора да получат белод­робен или мозъчен оток, но да решат да продъл­жат, защото съв­сем малко остава до върха. Човек също така трябва да е много всеот­даен, понякога вър­вим по няколко дни, без да спираме – без да ядем, без да спим, без да пием вода, и то на голяма височина, където няма дос­татъчно кис­лород.

- За какво меч­таете оттук нататък?

- Хората да станат по-добри, по-човечни и да пазят нашата планета.

- А целта, която сте си пос­тавил — да изкачите 14-те осем­хиляд­ника на Земята, кога я виж­дате осъщес­т­вена?

- Това е Божа работа. На първо място планината трябва да го поз­воли. Може би след­ващата година… Ако успея да изкача и чет­вър­тия си връх за тази година, ще ми останат още четири за след­ващата. Стар­тирах есента на 2015-а с този проект и си пос­тавих за цел да прик­люча за пет години. Аз смятам, че телата ни имат големи въз­мож­ности, а за психиката ни съм абсолютно убеден. Кол­кото повече вяр­ваш, че лимитът ти е по-далеч, и си пос­тавяш все по-високи цели, ще пос­тигаш по-добри резул­тати.

chernomore.bg

Със сък­ращения, заг­лавието е на в. „Земя”

България

Икономика

Loading...

Култура

„Пор­тал на два свята“ — Цари Мали град

Оперният фестивал се иткрива на 29 август с “Янините девет братя“

Софийс­ката опера и балет се готви за отк­риването на новия си фес­тивал „Порт…

Прочети още:

Loading...

Свят

Кървави сблъсъци в Беларус при протестите след изборите

Кър­вави сблъсъци в Беларус при протес­тите след изборите

Опозиционната лидерка Светлана Тихановска пристигна в Литва, след като е била задържана в в Минск за седем часа

Най-малко един човек е загина…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...