Стойч Младенов: Има нещо сбъркано в ЦСКА, за да е без титла толкова години

Стойч Младенов: Има нещо сбъркано в ЦСКА, за да е без титла толкова години

Стойчо Младенов говори екс­к­лузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През 2019 година той бе изб­ран за треньор №1 в две дър­жави – Бъл­гария и Казах­с­тан. Със своя отбор Кай­сар спечели купата в бив­шата съвет­ска репуб­лика, което е най-големият успех в историята на „пус­тин­ните вълци“ от Кизилорда. Covid-19 поз­воли на екзекутора на Ливър­пул да се прибере в Бъл­гария и да даде специално интервю за „Код Спорт“.

- Здравейте, г-н Младенов! Завър­нахте се за съв­сем кратко в Бъл­гария – как успяхте да пробиете ембар­гото на пан­демията?- Нап­равихме тес­тове, показахме ги, където е необ­ходимо, така преминахме през всички граници и се приб­рахме успешно.

- Как се живее в чужда страна, както във вашия случай – Казах­с­тан, а повече от три месеца дори не можехте да си вър­шите работата? Раз­бира се, поч­нахте в пос­лед­ните няколко сед­мици…- За всички е трудно, защото тази година специално се сблъс­кахме с нещо, с което не сме се сблъс­к­вали в цялата ни спортно-техническа кариера като фут­болисти и като треньори. Наложи се няколко пъти да правим под­готовки за кратко време. Придобиваме и обогатяваме опита си в тази насока, защото спирането на шам­пионата ни принуди да отменим тренировки за дълго време, а след това отново под­готовка да правим, пак прекъс­нахме, пак под­готовка… Мисля, че до този момент се справяме успешно. Това е един опит, който ще ни бъде полезен за в бъдеще.

- Как се играе на празни трибуни?- Необичайно е. Под­к­репата на феновете е изк­лючително важна, този 12-и със­тезател лип­сва, но както за единия, така е и за другия отбор. Започ­ваме да свик­ваме с тази тишина, която е по стадионите.

- Миналия сезон вашият Кай­сар спечели купата на Казах­с­тан, а сега сте втори в класирането в този необичаен сезон. Колко голям е гладът на „пус­тин­ните вълци“, както наричат отбора ви?- Аз лично много се рад­вам за това, което нашите фут­болисти показ­ват и за пос­тоян­с­т­вото им. В историята си клубът е имал своите проб­леми в това естес­тво – непос­тоян­с­т­вото. В тези няколко години, в които успешно водим Кай­сар, при нас има пос­тоян­с­тво и стабил­ност, както в резул­татите, така и в управ­лението на клуба. Както в спортно-техническата част, така и във финан­совата, защото едното без другото е немис­лимо.

- И все пак в момента сте втори, но докъде можете да стиг­нете нак­рая?- Във фут­бола всичко е въз­можно, но аз си знам нашите въз­мож­ности. Стремим се във всеки един мач под­ходът да бъде на 100% от наша страна, от страна на фут­болис­тите. Особено от так­тичес­ката дис­цип­лина, която в пос­ледно време отборът показва, съм изк­лючително доволен. Мога да прибавя и так­тическа зрялост. Стремим се да продъл­жаваме това пос­тоян­с­тво, а докъде това нещо ще ни отведе тепърва ще раз­берем.

- Дос­коро бяхте четирима-петима бъл­гар­ски старши треньори в Казах­с­тан, сега сте само вие. Не ни ли харес­ват вече в тази дър­жава?- Не, нап­ротив. Всички, които преминаха, оставиха своя положителен отпечатък. В това отношение най-много Мъри Стоилов с резул­татите, които пос­тигна. Благодарение на неговите резул­тати се отвориха вратите за бъл­гар­с­ките специалисти. Всички ние, които след него отидохме, доказ­ваме качес­т­вото на бъл­гар­с­ката школа и дай боже така да продъл­жава.

- Четири сезона сте вече в Кай­сар, преди това бяхте за малко в Атирау. С какво ви спечелиха казах­с­тан­ците?- Амбицията, с която след­ват пос­тавените задачи. Казах­с­тан­с­кият фут­бол всяка една година се раз­вива положително. Пот­вър­ж­давам и натър­т­вам това нещо – положително във всяка една сфера. Хората много добре оценяват въз­мож­нос­тите си и пос­тавят определените задачи спрямо условията, с които раз­полагат. Имам пред­вид база, финан­сова стабил­ност, спортно-технически потен­циал. Обмис­лят много трезво и след­ват своите цели обединени — със­тезатели, треньори и ръковод­с­тво в едно цяло.

- Колко време още се виж­дате в тази дър­жава на работа?- Един Гос­под знае. Аз си върша моята работа във всеки един клуб, в който попадам. Отдавам се на 100%, защитавам целите и авторитета на всеки един клуб с всички сред­с­тва. Просто така съм съз­даден и така след­вам своя треньор­ски път.

- Казах­с­тан, Гър­ция, Пор­тугалия, Египет и Саудит­ска Арабия – това са вашите чуж­дес­т­ранни дес­тинации като треньор. Къде се чув­с­т­вахте най-добре и къде отношението към вас беше най-добро?- Нав­сякъде съм оставял добри впечат­ления. Продъл­жаваме да бъдем добри приятели с хората, с които сме работили като ръковод­с­тво и със­тезатели. Но най съм впечат­лен от Египет, от египет­с­кия народ, от начина им на поведение и отношение. Там сме били най-обгрижвани, най-подкрепяни. След това бих пос­тавил Казах­с­тан, защото това е може би най-добрият ръководител, с който съм работил във всички дър­жави. Това е уважаваният от мен Кошар­баев! Предос­тави ми всички въз­мож­ности, от които всеки един треньор има нужда в своята професия. Даде ми пълен спортно-технически кар­т­б­ланш да управ­лявам и да ръководя фут­болен клуб Кай­сар. Един човек с висока интелек­туал­ност. Човек, който всячески ми даде въз­мож­ност и свобода да работя в Кай­сар. Ако днес Кай­сар е на това ниво, на което е, то е благодарение на него!

- Избираха ви за треньор №1 в Казах­с­тан, в Египет спечелихте купата на Пер­сийс­кия залив в Саудит­ска Арабия. Кое от тези отличия най-много цените?- Всички еднакво ги ценя, защото знам с какъв труд, с каква пос­ледовател­ност сме работили и сме се стремели на всяка цена да успеем. Надявам се така и да продъл­жаваме. Раз­читам изк­лючително много на екипа, който съм съз­дал. Много ми се иска да прибавя още двама човека към този екип. Специалисти, които съм изб­рал, проверил съм и които могат да обогатят нашата треньор­ска дей­ност и работа не само като физически дадености, но и като по-голяма так­тическа зрялост и раз­витие. Така че ми се иска още двама човека да прибавя. Изб­рал съм ги, но няма да назова тех­ните имена. Надявам се след­ващите отбори, в които работя, да ми поз­волят да събера този екип.

- Лип­сва ли ви бъл­гар­с­кият фут­бол?- В определени моменти, да. През повечето време, чес­тно казано, не ми лип­сва, защото съм отдаден изцяло на работата в Казах­с­тан. След­вам си пътя, целите и задачите, които ми се пос­тавят. Да, много пъти изпит­вам нос­тал­гия към Бъл­гария, защото това е моята родина. Във всеки свободен момент, в който ми се отдаде въз­мож­ност, гледаме по телевизията някой мач от Бъл­гария. Именно тогава нас­тъпва тази нос­тал­гия – отново да сме си тук при семейс­т­вата, защото от това да работиш в Бъл­гария и да си бъдеш у дома след работ­ното време, по-хубаво няма!

- Вие сте пос­лед­ният треньор, който нап­рави ЦСКА шам­пион през 2008 г. Тогава Лев­ски взе вашето място заради отнетия лиценз и отпадна от БАТЕ (Борисов). Пър­воначално в Бъл­гария мис­лехме, че това е голям къс­мет за „сините“. Щеше ли вашият ЦСКА с онзи отбор, който имахте, да победи БАТЕ?- Чак тол­кова години ли минаха оттогава? Това не е нор­мално и не е обичайно за клуб като ЦСКА тол­кова години да бъде без титла. Има нещо сбър­кано в клуба, за да не може да се пребори за една титла. Да, знам, че причината е Лудогорец, но ЦСКА е един­с­т­веният клуб, който може да се пребори с Лудогорец и да спре тази хегемония.

- Изми ли времето яда ви, че не ви поз­волиха да се проб­вате да атакувате Шам­пион­ска лига?- Това е дълга тема за раз­говор и за обяс­нение, защото тогава де факто се намесиха много силни хора в дър­жавата, за да отнемат тази въз­мож­ност на ЦСКА да учас­тва в Шам­пион­ска лига, защото този поток от сред­с­тва, които влязоха в Лев­ски, щяха да влязат в ЦСКА.

- Когато през 2006 г. Жозе Моуриньо дойде в Бъл­гария като треньор на Челси за мач с Лев­ски, каза много лас­кави думи за вас. Какви са вашите лични спомени от съв­мес­т­ната ви работа с Моуриньо, която е била наис­тина много отдавна?- Работа не мога да кажа, ние не сме работили съв­мес­тно. Да, бяхме в един клуб. Мога да кажа, че най-силното в Моуриньо като човешки качес­тва е това, че той ни най-малко не се е променил. Никаква промяна в него! Този добър и отзив­чив човек, който беше тогава, когато бях във Вик­тория (Сетубал), където се запоз­нахме, до ден-днешен той не се е променил. Човещината у него е очевидна, неп­роменена във всич­кото това време, независимо от големия въз­ход и това, че стана най-добрият треньор в света в дълго време от своята кариера, но не поз­воли да се промени като човек. А като треньор всички знаем, че е един от най-добрите в света.

- Следите ли бъл­гар­с­кото пър­вен­с­тво?

- Ще пов­торя, че ЦСКА е един­с­т­веният клуб в Бъл­гария, който може да пребори хегемонията на Лудогорец. Всичко е въп­рос на политика, на пос­ледовател­ност, на под­бор, на въз­мож­ности… А ЦСКА всичко това го има в изобилие!

- Кога ще спре тази хегемония — тази година, след две-три или пък повече?- Мисля, че тази година Лудогорец е най-уязвим. Там има една под­мяна на поколения, опит­ват се да вкарат свежа кръв в със­тава, да го освежат. Мисля, че сега е най-удобният момент, а не когато бяха най-обиграни и на върха на въл­ната. Въп­реки всичко, ние тогава имахме нашите шан­сове, но много фак­тори ни поп­речиха и ни отдалечиха от тази въз­мож­ност. Но сега е най-удачната година от времето, в което Лудогорец е в елита.

- Казахте, че гледате някои мачове от Бъл­гария. Със сигур­ност сред тях е имало и на ЦСКА – какво мис­лите за сегаш­ния със­тав?- Не мога да говоря, далече съм от всичко това, не съм в кух­нята на клуба, за да мога да комен­тирам детайлно. На мен като фен ми се иска ЦСКА да побеж­дава, макар и грозно, защото победите дават увереност, една инер­ция на отбора. След победите най-добре се раз­виват и показ­ват своите качес­тва определените фут­болисти, а и отборът като цяло.

- В края на 2014 г. ЦСКА изг­леж­даше най-близо до промяна на статук­вото – защо в началото на след­ващата отборът просто се срина и нак­рая се стигна до фалит?- От спортно-техническа част има много фак­тори, които поп­речиха ЦСКА да триум­фира в тази година. В много години в определени моменти тогава, когато най-много имахме нужда от хората, които са над нас, имам пред­вид соб­с­т­веници и ръководители, са процедирали неп­равилно и нечес­тно спрямо ЦСКА. Само това мога да кажа.

- Твърди се, че едва ли не вашите скъпи тран­с­фери в ЦСКА на фут­болисти с високи зап­лати са довели до фалита. Бихте ли казали колко големи бяха тран­с­ферите и какви зап­лати горе-долу взимаха в отбора?- Мога да нап­равя едно срав­нение. Аз съм под­пис­вал документ за кон­фиден­циал­ност, не знам кога изтича и затова не искам да влизам в под­роб­ности, но ще ви кажа минимал­ната и мак­симал­ната зап­лата по мое време, когато бях в ЦСКА и ще цитирам едно-две имена. Примерно Тони Силва, когато под­писахме договор с него, му дадохме минимал­ната зап­лата в клуба, а тя беше 1500 евро. След това вече при под­новяването на договора колко и как са се договорили не знам, а и не ме е интересувало. Но аз му определих пър­вата зап­лата. Мак­симал­ната беше 7500 евро и шест човека я получаваха. Примерно Вальо Илиев, Бадема са получавали мак­симална зап­лата. Така че всеки може да си нап­рави срав­нение доколко сме зат­руд­нили клуба със зап­латите.

- Сега на мяс­тото на ЦСКА изг­лежда стигна Лев­ски. Вие пред­ложихте Наско Сираков за президент на БФС, но той се озова в неговия роден клуб. Ще успее ли да спаси Лев­ски от фалит?- Когато ЦСКА изпадна в тази ситуация, много некорек­тно и нечес­тно лев­с­карите се прис­миваха и се подиг­раваха на ЦСКА. Но виж­дате, че същото се случи и при тях. На никого не го пожелавам. Дано Наско Сираков се справи! Но ако се мери с еднакъв аршин, Лев­ски нямат шанс да се спасят! Само дър­жавата може да спаси Лев­ски! Това е, което аз виж­дам с моите обик­новени очи на един треньор. Аз не съм финан­сист, за да знам какви задъл­жения имат Лев­ски и за какъв срок трябва да ги пок­рият, но ми прави впечат­ление, че Лев­ски има много богати фенове. Всеки месец се събират по 1,5 млн., значи имат много богати привър­женици и бързо се справят с някои неща. Но основно както при нас, така и при тях, дър­жавата има голямо значение. Как в ЦСКА, когато не се плащаха зап­лати и се трупаха дъл­гове, не се проверяваше, не се наказ­ваше, не се следяха? Оставяха се нарушения след нарушения да се правят от страна на соб­с­т­вениците на нашия клуб и така ЦСКА да затъва от година на година и в един момент да фалират клуба. А сега при Лев­ски ситуацията е малко по-различна, да не кажа много, много по-различна. Не искам да злос­ловя, но мисля, че аршинът трябва да бъде еднакъв към всички клубове.

- Преди 20 години би било най-краткият виц, ако някой бе казал, че ЦСКА и Лев­ски ще фалират – кой е виновен това да стане реал­ност? Хайде, при Лев­ски още не се е случило…- Тези, които правиха ком­п­ромиси – дър­жавата и Фут­бол­ният съюз. Когато една фирма закъс­нее с един ден за зап­лати, определена дър­жавна комисия сан­к­ционира соб­с­т­вениците с глоби и следи този процес. А в ЦСКА се поз­воли всичко това не с месеци, а с години да се нат­руп­ват задъл­жения към дър­жавата, фут­болисти, треньори, нес­паз­ване на договор­ните условия. Всичко това от кого се поз­воли? От Фут­бол­ния съюз и от дър­жавата.

- Да завър­шим с национал­ния отбор — през октом­ври пред­с­тои бараж с Унгария и евен­туално после още един мач, който може да ни класира на европейско пър­вен­с­тво. Имаме ли някакъв шанс според вас или дъното вече сме го стиг­нали и копаем още по-надолу?- Винаги има шанс. В този момент на пан­демия, мисля че въз­мож­нос­тите почти са израв­нени. По-важно е как ще се под­гот­вят определените фут­болисти. Говорим и за физичес­ките въз­мож­ности на отбора като сила, бър­зина и скорост. Изк­лючително важен е и игровият ритъм във всеки един отбор. На какво ниво са, за да може да се проведе определен мач и да се доведе до положителен край. Така че въз­мож­нос­тите в това отношение са доста израв­нени. Ние си имаме своите шансове.Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ