Ясен Петров започва професионалната си кариера в Торпедо (Карлово)

Ясен Петров започва професионалната си кариера в Торпедо (Карлово)

Хвърлили пъпа на внука на националния селекционер на стадион „Българска армия“

Новият селек­ционер на национал­ния отбор по фут­бол Ясен Пет­ров е роден на 23 юни 1968 година в Плов­див. В интервю за аген­ция БЛИЦ специалис­тът раз­кри, че е юноша на Ботев (Пд), но пър­вите си пари от фут­бола е спечелил като играч на Тор­педа (Кар­лово).

- На кого си кръс­тен?

- На дядо ми Асен. Ще ви раз­к­рия нещо интересно. Тряб­вало е да се каз­вам Асен, но в пос­лед­ния момент майка ми решила да смени пър­вата буква, заменяйки я с пос­лед­ната от азбуката. Дядо ми обаче изобщо не е реагирал отрицателно. Нап­ротив.

- В семейс­т­вото на какви родители отрасна?

- В работ­ническо семейс­тво. Четири деца сме – имам брат и две сес­три. Баща ми е починал, когато съм бил на три годинки и половина. Майка ми живее с втория си съп­руг в Гър­ция от много години. Аз и брат ми Павел бяхме отг­ледани от баба ми и дядо ми. С майка ми пос­тоянно под­дър­жам връзка, както и с многоб­рой­ните ми племен­ници, които живеят в Солун.

- Какви оценки получаваше в училище, кои бяха любимите и омраз­ните ти пред­мети?

- Бях пълен отлич­ник. Завър­ших сред­ното си образование в спор­т­ното училище в Плов­див с успех 5,92. На матурата по бъл­гар­ски език обаче стана беля — хванаха ме да под­с­каз­вам на едно момиче, което още тогава беше много извес­тно не само в Бъл­гария, но и в света, но няма да му каз­вам името. Писаха ми двойка, но на втората матура изкарах шест. Има още една любопитна история от ученичес­кия ми период. До 10-и клас бях нисък. Просто изкарах късен пубер­тет и затова порас­нах със 7 сан­тиметра по-късно. Та когато бях в 10-и клас, искаха да ме изк­люч­ват от училище заради нис­кия ми ръст. Видях се в чудо! Но се намесиха учители и ме спасиха. Ако не беше реак­цията им, вероятно животът ми щеше да протече в друга сфера.

- На кой фут­болен отбор сим­патизираше като малък?

- На Ботев (Пд), който по мое време носеше името Тракия, но феновете винаги си скан­дираха само Ботев. Гледал съм на живо историчес­ките мачове на „канар­четата“ с Бар­селона, с Байерн, както и една голяма победа на младеж­ките национали над Фран­ция, която също се игра на стадион „Девети сеп­тем­ври“. Но същев­ременно съм ходил на много от мачовете на Локомотив (Пд), защото и там беше пълно със светила – Христо Бонев, Аян Садъков, Христо Колев-Бащата, Ераносян и други. Даже с друга легенда на тима — Гочо Василев, играехме мач­лета на малки вратички.

- В Ботев правиш пър­вите стъпки във фут­бола…

- Аз съм юноша на „канар­четата“, но заиг­рах в Тор­педо (Кар­лово). Факт, който не всички знаят. Там започ­нах да вкар­вам голове и да се раз­вивам, там спечелих пър­вите си пари от фут­бола. Прив­лече ме отк­ривателят на Стоич­ков – Сава Савов. В Ботев бях при Иван Глух­чев, треньор ми е бил и леген­дар­ният Динко Дер­мен­джиев.

- Как се запозна с жена си Сил­вия?

- Със Сил­вето се поз­наваме от деца. Пър­воначално бяхме като кучето и кот­ката, нор­мално, дет­ска му работа. Впос­лед­с­т­вие станахме гаджета. Не знам кой кого е свалил, може би взаимно… Бях вой­ник, пус­наха ме в отпуска и решихме с приятели да отидем в дис­котеката в хотел „Марица“. Не искаха да ме пус­нат вътре, защото съм им изг­леж­дал непъл­нолетен, а аз бях вой­ник. Но влязох в крайна сметка и там беше Сил­вия… След това тя идваше да ме гледа как играя с екипа на Тор­педо (Кар­лово). И всеки път, когато беше на стадиона, аз вкар­вах голове. Беше ми голям стимул Сил­вето. Но така е, когато си силно влюбен…

- Колко деца имате?

- Три. Две дъщери и един син. Голямата ни дъщеря се казва Елени и е на 30 години. Ванеса е на 27, а синът ни носи моето име Ясен и е на 13.

- Колко внучета имате?

- Две и те са от голямата ни дъщеря. Каз­ват се Силви и Асен. Много са сладки и ние много ги обичаме. Тук ще раз­к­рия, че зет ми Витан е голям привър­женик на ЦСКА и когато мал­кият Асен се роди, той хвърли пъпа му на стадион „Бъл­гар­ска армия“.

- Кои са тримата най-добри фут­болисти в света, които си гледал?

- Когато бях дете, всички в нашето семейс­тво имахме слабост към холан­д­с­кия фут­бол. Аз се въз­хищавах на Кройф, макар да помня само пос­лед­ните години от кариерата му, когато премина сен­зационно във Фейенорд и стана шам­пион на Холан­дия. Тогава в отбора беше и Анд­рей Желяз­ков. За мен обаче Диего Марадона е №1. След това е Кройф. Харес­вах много и Паоло Роси. Помня светов­ното в Испания през 1982 година. Гледахме го на един малък телевизор на морето – в Лозенец, където бяхме на лагер от спор­т­ното училище. Италия игра превъз­ходно във втората фаза на Мон­диала, а Роси бе голямата звезда. За съжаление, днес и Марадона, и Кройф, и Роси вече не са между живите.