Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 22, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Екипажът на „Шънджоу-14“ се завърна на Земята

Екипажът на „Шънджоу-14“ се завърна на Земята

Екипажът на „Шънджоу-14“ се завърна на Земята

В неделя в 20:09 ч. пекин­ско време кап­сулата на китайс­кия пилотиран кос­мически кораб „Шънджоу-14“ се приземи на площад­ката за кацане „Дун­фън“ и тримата тай­конавти в нея — Чън Дун, Лиу Ян и Цай Сюджъ, са в добро със­тояние, съоб­щиха от Национал­ната прог­рама за пилотирани кос­мически полети. След инс­т­рук­циите на Цен­търа за кон­т­рол на кос­мичес­ките полети в Пекин в 19:20 ч. пекин­ско време кап­сулата се отдели от орбитал­ния модул. Тримата тай­конавти, които изпъл­ниха успешно всички задачи от мисията „Шънджоу-14“, днес рано сут­ринта прис­тиг­наха в Пекин със специален самолет, където бяха пос­рещ­нати от ръководителите и колегите от Щаба за кос­мичес­ките полети.

Тай­конав­тите от „Шънджоу-14“ изпъл­ниха всички планирани задачи и ще се завър­нат на Земята на 4 декем­ври, съоб­щиха вчера от Китайс­кото управ­ление за пилотирани кос­мически полети (CMSA).

Тримата предадоха управ­лението на кос­мичес­ката стан­ция на екипажа на „Шънджоу-15“ в петък вечерта, с което прик­лючи пър­вата ротация на китайски аст­ронавти в орбита, се казва още в съоб­щението на CMSA. Тай­конав­тите от „Шънджоу-14“ се приземиха на площад­ката Дун­фън в север­ния автономен район Вът­решна Мон­голия, където се гот­вят за пос­рещането им.

Екипажът на „Шънджоу-14“ ще бъде в период на каран­тина, по време на която ще премине всеоб­х­ватни медицин­ски прег­леди, ще си почине и ще се въз­с­танови.

Китай с пог­лед към кос­мичес­кото бъдеще на човечес­т­вото

На 31.10.2022 в 15:37 часа китайско време от базата Уън­чан Китайс­ката народна репуб­лика изс­т­реля лаборатор­ния модул “Мън­тиен“ на ракетата “Чанджън-5B“. С това “Мън­тиен“ се превърна във втория лабораторен модул на китайс­ката кос­мическа стан­ция, пред­с­тав­ляващ работна кабина, кабина с въз­душен шлюз и ресур­сна кабина. Този модул ще се изпол­зва за научни екс­перименти и ще учас­тва в управ­лението на кос­мичес­ката стан­ция. Това фак­тически стана поред­ната малка, но важна брънка във веригата от китайски кос­мически успехи и дейс­т­вия, прев­ръщащи страната в пионер в кос­мичес­ките проуч­вания, от които зависи бъдещето на човечес­т­вото. Нека да нап­равим обзор на китайс­кото кос­мическо раз­витие.

Миналата година на повър­х­ността на Марс кацна без­пилотен китайски кос­мически апарат, а китайс­ките “тай­конавти“, както се наричат, извър­шиха две “кос­мически раз­ходки“. Пак миналата година Китай изп­рати пър­вите си кос­монавти на китайс­ката кос­мическа стан­ция, а корабът “Шънджоу-12“ успешно се съедини с основ­ния модул на стан­цията.

Стан­цията към онази дата се със­тоеше от основен модул “Тиенхъ“, товарен кораб “Тиенджоу-2“ и пилотираният “Шънджоу-12“. Тогава за тай­конав­тите беше раз­работена  висококачес­т­вена и здравос­ловна кос­мическа диета, която има за цел да минимизира ефек­тите от прес­тоя в кос­мическа среда, която, раз­бира се, е опасна и сериозна.

Китайс­ката народна репуб­лика започва своите първи стъпки в кос­мичес­ките проуч­вания през далеч­ната 1956 година, когато е съз­дадена Пета академия на китайс­кото Минис­тер­с­тво на отб­раната, което на онези години се занимава с раз­работки на ракети и не само. За изминалите десетилетия Китай пос­тига редица блес­тящи успехи. През 1970 година страната изс­т­релва пър­вия спът­ник “Дун­фан Хун-1“ и се прев­ръща в петата кос­мическа дър­жава света и втора в Азия. През 2003 година страната извър­шва пилотирания полет на кос­мичес­кия кораб “Шънджоу-5“, което е особено голям успех.

През 2007 година Китай изс­т­релва автоматич­ната меж­дуп­ланетна стан­ция “Чанъе-1“, която пред­с­тавялва пър­вият изкус­т­вен китайски спът­ник на Луната (другите две страни, които самос­тоятелно са изс­лед­вали спът­ника на Земята към онази дата, са само САЩ и СССР). През 2019 година китай­ците бяха и пър­вите в света, които кац­наха на обрат­ната страна на Луната, извес­тна още като “тъм­ната страна“ с лунохода “Юйту“-2.

На 16 април 2022 г. трима китайски тай­конавти от “Шънджоу-13“ успешно се завър­наха на Земята след половин година мисия на китайс­ката кос­мическа стан­ция “Тян­гун“. Да имаш соб­с­т­вена стан­ция е голямо пос­тижение. Има само още две други многомодулни стан­ции — това са “Мир“/“Салют-8“, работеща в периода 19862001 и раз­бира се, Меж­дународ­ната кос­мическа стан­ция, която се оперира от 15 дър­жави с четири сек­тора на управ­ление — на Русия, САЩ, Европейс­кия съюз и Япония. От този факт можем да си нап­равим извод за какво сериозно китайско пос­тижение, пос­тиг­нато с изк­лючитер­лно китайски усилия, става въп­рос.

За раз­лика от някои страни като САЩ, които още от Студената война си пос­тавят за цел (с прог­рами като рей­гъновите “Меж­дуз­вез­дни войни“) да превър­нат кос­мичес­ките изс­лед­вания в оръжие и зап­лаха за геополитичес­ките против­ници, Китай следва доста общовочовешки и хуманни цели: да раз­к­рива и проучва отк­рития кос­мос; да изпол­зва кос­мичес­кото прос­т­ран­с­тво за мирни цели; да насър­чава цивилизацията и социал­ното раз­витие в полза на човечес­т­вото чрез тези проуч­вания; да решава проб­лемите на икономиката, научно-техническото раз­витие и социал­ното раз­витие; да повишава науч­ната осведоменост и поз­нания за природата и света на китайс­кия народ и цялото човечес­тво.

Към днешна дата Китайс­ката народна репуб­лика притежава третия по големина в света кос­мически флот, както и цяла мрежа от наземни радарни стан­ции.

Връщайки се към “Мън­тиен“, можем да кажем, че това е допъл­нителна брънка във венеца на кос­мичес­ките пос­тижения на Китай, която утвър­ж­дава страната като един от най-важните играчи в кос­моса. За пос­лед­ните три десетилетия китайс­ката кос­мическа прог­рама успя да нап­редне много, като нав­лезе в сериозни, опасни и нелеки сфери като пилотираното излитане в кос­моса и връщането на Земята, излизането в отк­рития кос­мос и под­готов­ката за пос­рещане на модули на кос­мичес­ката стан­ция.

Откакто Си Дзин­пин е начело на Китай, са извър­шени 274 кос­мически изс­т­рел­вания, с което Народ­ната репуб­лика се нарежда редом до другите водещи кос­мически дър­жави като САЩ и Русия. Тук е важно да се отбележи, че китай­ците не дейс­т­ват самоцелно и за сметка на другите, а нап­ротив, стараят се да си сът­руд­ничат с всички страни, в т.ч. Русия, Пакис­тан и редица европейски дър­жави като Фран­ция и Гер­мания. И тук Китай залага на прин­ципа на взаим­ната изгода и голямата китайска кон­цеп­ция за “споделена съдба на човечес­т­вото“, като кон­т­рапункт на идеята на някои западни сили за “сдър­жане“, кос­мическа доминация и ман­талитет от Студената война.

В началото на 2022 година Китай прие и бял документ за плановете и приоритетите си за след­ващата петилетка при кос­мичес­ките проуч­вания.

“През след­ващите пет години Китай ще интег­рира кос­мичес­ката наука, тех­нология и приложения, докато прес­ледва нова философия на раз­витие, съз­давайки нов модел на раз­витие и пос­рещайки изис­к­ванията за висококачес­т­вено раз­витие“, се казва в документа, който е озаг­лавен “Китайс­ката кос­мическа прог­рама: Пер­с­пек­тива от 2021“.

“Той (Китай) ще започне ново пътешес­т­вие към това да се превърне в кос­мическа сила“, добавят авторите на тек­ста, каз­вайки, че кос­мичес­ката индус­т­рия ще доп­ринесе повече за китайс­кия рас­теж като цяло, както и за общите човешки усилия и раз­бирател­с­тво що се отнася до проуч­ванията на отк­рития кос­мос в името на прог­реса на човечес­т­вото.

И Китай, както вече невед­нъж под­чер­тахме, не седи пасивен в това начинание. От 2016 до 2021 страната е започ­нала 207 кос­мически мисии. Това е изк­лючително впечат­ляващо пос­тижение и мащаб, който може да се каже, че не е виж­дан дори от САЩ и СССР по време на голямата им кос­мическа над­п­ревара.

“През след­ващите пет години Китай ще продължи да подоб­рява капацитета и изпъл­нението на кос­мичес­ката си тран­с­пор­тна сис­тема, както и да се прид­вижи бързо към над­г­раж­дането на уст­ройс­т­вата за изс­т­рел­ване“, каз­ват още в белия документ.

През след­ващите пет години КНР също така ще проведе проуч­вания върху плана за кацане на тай­конавти на Луната, както и раз­витието на ново поколение управ­лявани от хора кос­мически кораби и апарати и ключови тех­нологии за проуч­ването на Луната. В този смисъл важно е и роботизираното проуч­ване, което се очаква да бележи още повече успехи и нап­редък в идните пет години. С него Китай ще изучава дори комети отб­лизо, което ще бъде нов етап в кос­мичес­ките раз­работки.

Редица наб­людатели смятат, че пок­рай всичко това, САЩ изос­тават в кос­мичес­ките проуч­вания от Китай, макар че самата китайска страна винаги под­чер­тава, че кос­мическа над­п­ревара няма, защото това е област на човеш­кото поз­нание, която според Китай е важна за цялото човечес­тво, и в която всички могат да си сът­руд­ничат. Ето защо, от Пекин под­чер­таха, че тях­ната кос­мическа стан­ция няма да се кон­курира с Меж­дународ­ната кос­мическа стан­ция. Китай многок­ратно е под­чер­тавал, че търси сът­руд­ничес­тво с други страни при кос­мичес­ките проуч­вания и в това нап­рав­ление има добри работни примери като сът­руд­ничес­т­вото с Русия или нап­ример Пакис­тан и не само. Дори от Европейс­ката кос­мическа аген­ция и по-точно Карлб Бер­г­кист, който е админис­т­ратор на отдела й за меж­дународни отношения, под­чер­таха, че ЕСА не вижда причина да не работи заедно с Китай.

 Някои екс­перти посоч­ват, че кон­курен­ция не е и нужна, тъй като след 2030 МКК излиза от упот­реба, което може да остави китайс­ката стан­ция един­с­т­вената в околозем­ната орбита.

Така или иначе, китайс­ките кос­мически усилия ще продъл­жат да се раз­виват и да нап­ред­ват, което неминуемо ще пос­тави въп­роса за нуж­дата от сът­руд­ничес­тво на всички заин­тересовани страни с Китай, тъй като има голяма вероят­ност един ден той да се превърне във водещата кос­мическа дър­жава. Китайс­ките кос­мически успехи са дос­татъчно впечат­ляващи и са показателни за нап­редъка на страната в науката. Нап­редък, който за щас­тие не е под­чинен на ман­талитета на Студената война, като при някои други, а на общочовешки цен­ности и споделената ни съдба.

България

Икономика

Култура

Спорт

Каляри взе талант на Локомотив (Пловдив)

Фут­болис­тът на Локомотив (Плов­див) Иван Сулев осъщес­тви тран­с­фер в Италия. Според инфор­мацията на „Calciocasteddu“ той е под­писал с втородив…

Прочети още:

Loading...

Земеделие