Вестник Земя

Предстои трудно многополюсно бъдеще

За новия международен ред няма готови рецепти за установяване на баланс и сигурност

Фьодор Лукянов

Миналата година стана пър­вата, която регис­т­рира реал­ната поява на раз­виващия се многополюсен свят. Идеята за такъв свят като цел въз­никна още в края на ХХ век като реак­ция на доминирането на САЩ и Запада след студената война. С други думи, многополяр­ността не беше “за“, а “против“. При такава трак­товка с раз­лична готов­ност редица страни под­к­репиха Русия — Китай, Индия, араб­с­ките страни и други.

Когато една нова идея тръгва от против­ното, тя се оказва особено силна — като вода, която капка по капка пробива камъка. Така става и с камъка на хегемонията. Някои по-прозорливи наб­людатели в Америка още в средата на 2000-те години писаха, изпол­з­вайки математическа тер­минология, че “еднополюс­ният момент“, провъз­г­ласен през 90-те години, вече е прик­лючил, тъй като на меж­дународ­ната арена се е появил нов силен полюс — “светов­ният антиамериканизъм“. С други думи, свидетели сме на “съп­ротив­ление на материала“.

В края на 2000-те години това пирамидално уст­ройс­тво бе сполетяно от световна финан­сова криза, довела до нови тран­с­фор­мации и края на еднополюс­ната струк­тура се видя. Две явления станаха приз­нак за нас­тъпилия край на светов­ния ред, изг­раден след студената война. Пър­вият, това е силовата акция на Русия в отговор на отказа на САЩ и НАТО да приемат ней­ните искания за дъл­гос­рочни гаран­ции за сигур­ност. Вторият — нежеланието на дър­жавите, които не са пряко и официално обвър­зани със САЩ, да се присъединят към коалицията за изолация на Мос­ква.

Корените на причините за дейс­т­вията на Русия отдавна нарас­т­ваха и се спус­кат чак до предиш­ния период на политичес­ката история — до това как завърши студената война. Анализът на самия украин­ски сюжет е отделен пред­мет за изс­лед­ване. Но неговото присъс­т­вие в меж­дународ­ния политически сюжет несъм­нено е предиз­викател­с­тво за устоите в периода на запад­ното доминиране. Прекалено ост­рата реак­ция на САЩ и тех­ните съюз­ници на днеш­ните събития доказва това. Но докато за Русия става дума за дър­жавата, която се чув­с­тва уяз­вима и затова трябва да вземе мерки за промяна на статук­вото, в случая с останалия незападен свят ситуацията е доста по-сложна. Той е много раз­нороден. За някои там досегаш­ната ситуация не само беше удобна, но дори изгодна.

Нап­ример Китай и Индия — най-големите страни извън Запада, винаги са били облагоп­рият­с­т­вани от либерал­ната глобализация като продукт на еднополюс­ния свят. Същев­ременно обаче никога не е било въз­можно да бъдат принудени да пред­п­риемат политическа стъпка под натиск от Запада, освен ако не виж­дат в нея взаимна изгода. Наред с това в този незападен свят има много най-различни противоречия — исторически, религиозни, икономически, териториални. Затова редица от тези страни са заин­тересувани да останат в установените отвън стари рамки, които според тях балан­сират същес­т­вуващите кон­ф­ликти.

И въп­реки всичко, когато се раз­горя военно-политическата криза около Украйна, повечето страни в света не се включиха в кам­панията на САЩ и на останалия Запад срещу Русия. За повечето от тях политиката на Мос­ква е на втори план. Причината за масовото нежелание да вър­вят в коловоза на САЩ и Европа е раз­бирането, че в света са нас­тъпили дъл­боки реални промени. Дър­жавите от Азия, Близ­кия изток, Африка и Латин­ска Америка смятат, че ще е много по-полезно за тях да имат свободата да пред­п­риемат стъпки в раз­лични посоки според кон­к­рет­ните случаи. Освен това те виж­дат, че дов­чераш­ният хегемон вече няма реална въз­мож­ност да ги зас­тави да пос­тъп­ват така, както на него му се иска. Всъщ­ност именно така изг­лежда многополюс­ната реал­ност.

Тук се появява и неиз­вес­т­ното. Светът няма опит във взаимодейс­т­вието в рам­ките на меж­дународ­ната политика, където има тол­кова много играчи от раз­личен калибър, които влияят на общата кар­тина. Няма и готови рецепти как да се установи баланс и стабил­ност. Всичко става ясно в крачка — и в двус­т­ран­ните отношения, и между дър­жавите в раз­лични регионални групи. Много от пър­воначално определените правила се оказ­ват временни. Налага се страните да проб­ват разни начини за изяс­няване на отношенията, понякога воен­ният път се оказва неиз­бежен. Ако тър­сим исторически аналогии, може да си припом­ним събитията в Европа през XVIII и особено през XIX век, когато пос­тоян­ните сблъсъци между великите дър­жави са играли ролята на корек­тив в йерар­хията и баланса на силите. Днес обаче не е въз­можно да проек­тираме същия модел в съв­ремен­ните условия — мащабите са нес­рав­ними.

По всичко личи, че многополюс­ният свят по определение няма да бъде спокойно място. Това, на което бяхме свидетели през 2022 г., е само началото. Отк­рит остава и въп­росът дали въобще е въз­можно да се установи някакъв баланс. Преди да пос­тиг­нем повече или по-малко стройна ком­позиция в света, за съжаление, ще се наложи да минем през поредица от кон­ф­ликти и сът­ресения. Най-вероятно те ще имат локален харак­тер и няма да придобият мащаба на световни войни, като през миналия век. Това обаче не означава, че те няма да бъдат дос­татъчно интен­зивни, със силен емоционален заряд, който ще във­лече и някои странични играчи. В такъв свят на страните и тех­ните лидери освен сила ще са нужни гъв­кавост, изоб­ретател­ност, бърза реак­ция и умение да се минимизират загубите. Такива способ­ности трябва да се изработ­ват отсега, да се съх­раняват и усъвър­шен­с­т­ват, защото труд­ните времена пред­с­тоят за дълъг период. (globalaffairs.ru)