Вестник Земя

Китай винаги е имал активно отношение към практическото сътрудничество с България

През последните 10 години китайската икономика поддържаше средногодишен темп на растеж от 6,5% при средно 3% ръст ежегодно в потреблението на енергия

Н.Пр. Дун Сяод­зюн, Пос­ланик на Китай в Бъл­гария

- Гос­подин пос­ланик, бихте ли раз­казал повече за „зеления преход“ на китайс­ката икономика и в кои сек­тори той се осъщес­т­вява най-активно?

- От 2012 г. икономиката на Китай нав­лезе в етап на задъл­бочаващо се „зелено“ раз­витие. След провелия се тогава XVIII кон­г­рес на ККП, под ръковод­с­т­вото на ЦК на ККП, начело с генерал­ния сек­ретар Си Дзин­пин, изг­раж­дането на „екологична цивилизация“ бе записано в кон­с­титуцията и в цялото общес­тво и в пар­тията се пос­тигна кон­сен­сус за това, че чис­тата природа е без­ценно богат­с­тво. Кон­к­рет­ната реализация като цяло се отразява в след­ните три аспекта:

На първо място, задъл­бочаване на три ключови битки срещу замър­сяването. Китайс­кото правител­с­тво и народ показаха категорич­ната си решимост и воля за засил­ване на кон­т­рола над замър­сителите. Пър­вата битка е за чисто небе. Тук се прилагат такива мерки като зат­варяне и ограничаване дей­ността на замър­сяващи окол­ната среда пред­п­риятия и индус­т­рии, чрез тях­ното интег­риране и премес­т­ване, оптимизиране и модер­низация. Същев­ременно се насър­чава обработ­ката на насипни въг­лища и замес­т­ването им като енер­гиен източ­ник чрез намаляване на пот­реб­лението. Втората битка е за чисти води. Тук тече кам­пания за подоб­ряване качес­т­вото и ефек­тив­ността при пречис­т­ването на отпадъч­ните води в градовете, продъл­жават проуч­ванията и коригирането на някои екологични проб­леми, свър­зани с източ­ниците на питейна вода. Третата битка е за чиста земя. В рам­ките на тази дей­ност се прилага ком­п­лек­сен план за дейс­т­вие, насочен към преодоляване замър­сяването на поч­вите, за ефек­тивен кон­т­рол на екологич­ните рис­кове за земедел­с­ката земя и терените за строител­с­тво в град­с­ките райони.

На второ място може да се пос­тави актив­ното съдейс­т­вие за новите енер­гии и цик­лич­ната икономика. За почти 5–10 години Китай успя да съз­даде най-големия в света пазар на въг­леродни емисии и сис­тема за произ­вод­с­т­вото на чиста енер­гия. Страната е на първо място по инс­талирани мощ­ности за добив на хидро-, вятърна, слън­чева и енер­гия от биомаса, както и по произ­вод­с­тво и продажба на автомобили с нови енер­гии. През пос­лед­ните 10 години китайс­ката икономика под­дър­жаше сред­ногодишен темп на рас­теж от 6,5% при средно 3% ръст ежегодно в пот­реб­лението на енер­гия. Интен­зив­ността на пот­реб­ление на енер­гия намаля общо с 26,2%, а отделянето на въг­лероден диок­сид на единица БВП бе сък­ратено с около 34%, което е еквивален­тно на изпол­з­ването на 1,4 милиарда тона стан­дар­тни въг­лища по-малко и на изх­вър­лянето на 2,94 милиарда тона по-малко въг­лероден диок­сид в атмос­ферата. Китай е една от дър­жавите с най-бързо снижаваща се енер­гийна интен­зив­ност в света.

На трето място, в Китай се раз­виват бързо „зелена“ логис­тика, „зелена“ тър­говия на дребно и „зелено“ прид­виж­ване. „Зелената“ логис­тика включва основно складове, изг­радени и фун­к­циониращи по най-високите екологични стан­дарти, изпол­з­ването на екологични опаковки и екологичен тран­с­порт. Добри примери в това отношение са ком­паниите „Цай­няо“ (Cainiao Network Technology Co., Ltd), която инс­талира соларни панели на пок­ривите на над 10 от своите логис­тични пар­кове в цялата страна; логис­тич­ното поделение на водещата плат­форма за елек­т­ронна тър­говия „Дзин­дун“ (JDL), която раз­работи самос­тоятелно складови роботи, пос­тигайки автоматизация на товаро-разтоварните операции на входа и изхода без учас­тието на хора, и пести енер­гия чрез интелиген­тна сис­тема за складиране. В момента, екологич­ните начини за прид­виж­ване, като елек­т­ромобили, поръч­ване онлайн на превоз и споделените велосипеди са популярни в цялата страната, активно се раз­работва и въвежда автоном­ното шофиране. Всичко това оказва редица положителни ефекти върху окол­ната среда, сред които намаляване на въз­душ­ното замър­сяване и изх­вър­лянето на въг­лероден диок­сид, както и за снижаване пот­реб­лението на енер­гия.

- Как изпол­з­ването на зелената енер­гия се отразява на раз­витието на китайс­ката икономика?

- Изпол­з­ването на чиста енер­гия за насър­чаване на икономичес­кото раз­витие на Китай изис­ква учас­тието на раз­лични части на общес­т­вото и е сис­темен проект. За него са необ­ходими изс­лед­вания, раз­работки и иновации в областта на „зелените“ тех­нологии, които да движат тран­с­фор­мацията и модер­низацията на промиш­леността, да подоб­рят ефек­тив­ността на произ­вод­с­т­вото и приложението на нови енер­гии. То също така се нуж­дае от политики, управ­ление, насър­чаване и стимули за раз­витието на отрасъла на новите енер­гии. През пос­лед­ните години, с помощта на серия от планове и финан­сова под­к­репа, китайс­кото правител­с­тво даде тласък за раз­витието на фотовол­таиците, „зелената“ елек­т­роенер­гия, автомобилите с нови енер­гии и други индус­т­рии, изпол­з­ващи чисти енер­гийни източ­ници, като по този начин фор­мира бързо раз­рас­т­ваща се индус­т­риална верига, включително за произ­вод­с­т­вото и упот­ребата на чиста енер­гия, автомобили с нови енер­гии и други екоп­родукти. Всички аспекти и звена по цялата тази верига могат да доп­ринесат за икономичес­кия ръст.

Нап­ример, до края на 2021 г. броят на елек­т­ромобилите в Китай дос­тигна 7,84 милиона или увеличение от около 5,6 пъти, а обемът на продаж­бите — 3,52 милиона или ръст от 5,9 пъти в срав­нение с края на 2016 г. Подобно бързо раз­ширяване на мащаба води след себе си раз­витие и раз­ширяване на сек­тора на превоз­ните сред­с­тва с нови енер­гии, произ­вод­с­т­вото на суровини, батерии и резер­вни части, както и на зарядни стъл­бове, стан­ции и услуги за под­дръжка, а всичко това насър­чава висококачес­т­вения и с нисък раз­ход на енер­гия икономически рас­теж.

- Според Вас, има ли въз­мож­ности за сът­руд­ничес­тво между Китай и Бъл­гария при изпол­з­ването на зелената енер­гия и в кои сфери?

- Съг­ласно „Интег­риран план в областта на енер­гетиката и климата на Репуб­лика Бъл­гария 2021–2030“ инс­талираните фотовол­таични мощ­ности в страната трябва да се удвоят в рам­ките на десет години, както и да бъдат добавени мощ­ности за произ­вод­с­тво на енер­гия от вятър (250 мегавата) и от биомаса (103 мегавата). Това означава, че като цяло в след­ващото десетилетие в Бъл­гария ще има значителни въз­мож­ности за раз­витието на „зелена“ икономика, а тем­повете на това раз­витие ще се ускоряват.

Същес­т­вува силно тър­сене и голям потен­циал в областта на тран­с­фор­мацията на въг­лищ­ните мощ­ности и региони, намаляването на емисиите при произ­вод­с­т­вото на елек­т­роенер­гия, в строител­с­тво и химичес­ката промиш­леност, енер­гос­пес­тяващия тран­с­порт, сис­темите за съх­ранение на енер­гия, произ­вод­с­т­вото и пот­реб­лението на превозни сред­с­тва с нови енер­гии, като всичко това съз­дава множес­тво въз­мож­ности за сът­руд­ничес­тво между Китай и Бъл­гария.

Китай винаги е имал активно отношение към по-нататъшното укреп­ване на прак­тичес­кото сът­руд­ничес­тво с Бъл­гария, включително в области като зелената енер­гия. Надяваме се, че двете страни да засилят комуникацията, да продъл­жат да проуч­ват начини и сред­с­тва за раз­ширяване на сът­руд­ничес­т­вото и активно насър­чават изпъл­нението на повече взаим­ноиз­годни и печеливши проекти. Посол­с­т­вото на КНР ще продължи да полага усилия за тази цел и ще играе ролята на мост.

От „Китайска медийна група“