Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт04082020

Брой 146, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.66553 BGN ↓ 1 GBP = 2.16669 BGN ↑ 1 CHF = 1.82039 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Пътят на Китай към по-балансиран и мирен свят

Пътят на Китай към по-балансиран и мирен свят

Пътят на Китай към по-балансиран и мирен свят

Един призрак броди в Съединените щати - призракът на “Китайския свят“. Изразявайки загрижеността си от това, президентът Тръмп обеща да “запази величието на Америка“. Някои от европейските съюзници споделят тази негова загриженост, а други си мълчат. Но от какво точно са притеснени тези западни лидери?

След разпада на Съветския съюз, чийто военен паритет Вашингтон по принуда съблюдаваше, през последните три десетилетия САЩ се наложиха със статут на световна суперсила. През 90-те години постсъветска Русия водеше политика на подчиненост на Запада. С идването на Путин на власт през 2000 г. Руската Федерация започна да води независима международна политика, но се изправи пред сериозни вътрешно-икономически проблеми. В това време Китай се оформи като по-голям играч, политически по-рационално организиран, технологично напреднал и с мощна индустрия. Оттук произлизат и декларираните опасения за китайската „експанзия”. Но истината е, че Китай не заплашва либералната демокрация и „света, основан на либералните правила“. За разлика от западните страни и тяхната дълга история на военна интервенция и политическа намеса по целия свят, Китай не се интересува от това как се управляват другите държави и не желае да променя политическия режим в тях. Наред с това, Поднебесната империя бързо се научи да извлича изгода от свободната търговия и глобализацията, изградена от САЩ и западния свят. Китайският проект “Един пояс, един път” използва тези правила като укрепва междурегионалните си връзки и създава по-ефективна логистика.

Коронавирусната пандемия разкри сериозната уязвимост на управлението в Съединените щати. Но американците се опасяваха, че Китай ще излезе победител от икономическата надпревара, далеч преди провала на тяхната обществена здравна система. И за да противодейства на индустриалния и технологичния подем на КНР, правителството на САЩ прибегна до различни политически мерки, като в същото време активно разширяваше военното си присъствие около китайските граници.

Китай явно няма да реагира симетрично и няма да създава военни бази в Канада и Мексико, като отговор на присъствието на американски войски в Япония и Южна Корея. По-скоро той ще се стреми да създаде надеждна система за сдържане, в т.ч. чрез Шанхайската организация за сътрудничество, която включва седем пълноправни държави-членки, четири от които са ядрени сили (Китай, Индия, Пакистан и Русия), и вече играе сериозна регионална роля.

Засега призракът на „Китайския свят“, както в миналото „Червената заплаха“ и „Войната с тероризма“, успешно се използва като пропаганден параван за увеличаването на американските военни разходи. Но историята ни учи, че империите, когато са в упадък, са склонни към насилие. Действията на Великобритания в Източна Африка и Франция в Алжир през 50-те години на ХХ в. потвърждават тази истина. Ето защо перспективата за военен конфликт с Китай, която се струва доста привлекателна за част от американския елит (Втората световна война изведе САЩ от Великата депресия), най-вероятно ще остане в сферата неосъществените „мечти” и поради наличието на ядрени оръжия.

През февруари т.г. на Мюнхенската конференция за сигурност беше формулирана концепцията за „незападност“, като отговор на нарастващата неспособност на Запада да диктува новия световен ред на базата на собствените си ценности. Това се случи заради започналия разпад на колективния Запад и разграничаването на значителна част от него от идеите на неолиберализма. И резултатът е налице – Западът постепенно напуска глобалната политическа сцена. Това, разбира се, не означава, че Изтокът желае да заеме неговото място на хегемон. Успешно състезавайки се в мирни условия, Китай няма нито рационални причини, нито цивилизационни нагласи да имитира империалистическия опит на западните сили. За да гарантира запазването на правилата, които му донесоха много предимства, логично би било Китай да използва всички свои правомощия за укрепването на международните организации и най-вече ООН по посока на изграждането на многополюсния свят. Някои анализатори биха могли да разглеждат подобна политика като заплаха, но тя е заплаха само и единствено за стремежа на САЩ да доминира, често грешно приеман като “американско лидерство”. Днешната антикитайска истерия във Вашингтон допълнително подкопава авторитета на САЩ и насърчава европейските политици и инвеститори да насочат погледа си към Китай като към по-надежден и прогнозируем партньор.

Източник: Inosmi.info

България

Петър Витанов: Мерките на властта са предизборни, а не антикризисни

Петър Витанов: Мерките на властта са предизборни, а не антикризисни

Българските пенсионери заслужават много повече от еднократни подаяния, заяви евродепутатът от БСП

„Новите мерки са опаковани като средства за...

Прочети още:

Loading...

Икономика

Loading...

Култура

160 антични предмета подреждат в Созопол

160 антични предмета подреждат в Созопол

Много антични предмети показват от 30 юли в Созопол. Акцент в експозицията е най-богатата колекция от предримска керамична пластика. Тя се п...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Земеделие