Вестник Земя

САЩ: Амбиции и прогнози без покритие

Във Вашингтон смятат да победят Русия с помощта на глобалното затопляне

Наричат бъдещия екип на Бай­дън “трето правител­с­тво на Обама“

Топящите се ледове в Арк­тика

В навечерието на Новата година бив­шата съвет­ничка на Тръмп за Русия Фиона Хил нап­рави приятно пред­с­казание за Бай­дън: Мос­ква ще тръгне на отс­тъпки пред Вашин­г­тон и към това ще я тласне глобал­ното затоп­ляне. Може би ней­ната прог­ноза се дължи на зачес­тилите комен­тари на екс­перти, които твър­дят, че топенето на ледовете ще окаже силно влияние на геополитичес­ката обс­тановка в света. А рус­кото Вън­шно минис­тер­с­тво сочи точка далеч от Арк­тика като повод за възоб­новяване на кон­так­тите със САЩ.

Освен пред­с­казание Фиона Хил, смятана за един от най-големите авторитети сред анализаторите в сферата на геополитиката, даде и съвети на новоиз­б­рания американ­ски президент. От страниците на в. “Ню Йорк таймс“ тя му препоръчва да не се отнася към Русия с пренеб­режение, както според нея е пос­тъп­вала админис­т­рацията на Обама, когато Бай­дън беше вицеп­резидент. “Обама се отнасяше много пренеб­режително към Русия, наричаше я регионална дър­жава, въобще не искаше да мисли много за Русия. Светът обаче изцяло се промени. Бай­дън не може да бъде Обама втори номер. Ще му се наложи да мисли по друг начин“, смята Хил.

Бай­дън има кратка, но не съв­сем проста история на отношенията си с Путин. Той се е срещал с рус­кия лидер само вед­нъж по време на визитата си в Мос­ква през 2011 г., когато Путин бе премиер. В поз­д­рав­лението на рус­кия президент до бъдещия му американ­ски колега няма следи на враж­деб­ност и в него се изразява “увереност, че Русия и САЩ, които носят особена отговор­ност за светов­ната сигур­ност и стабил­ност, могат независимо от раз­ног­ласията реално да способ­с­т­ват за решаването на много проб­леми и предиз­викател­с­тва, пред които днес е изп­равен светът“, отбелязва автор­ката.

Прог­нози на базата

на параноя

Според нея обаче Русия продъл­жава да пред­с­тав­лява “хиб­ридна опас­ност“ за САЩ. След това тя прави неочак­ван извод: “Смятам, че с течение на времето на Русия ще й се наложи да промени политиката си, но не като след­с­т­вие от нашия натиск, а поради огром­ната тежест на климатич­ните промени“. Тя обяс­нява, че топенето на поляр­ните ледове за първи път ще доведе до съпер­ничес­тво за мор­с­ките мар­ш­рути в Арк­тика. “По тези въп­роси са нужни свежи мисли“, предуп­реж­дава Хил. Именно затова Бай­дън е пред­видил в админис­т­рацията си поста на специален пред­с­тавител по проб­лемите на климата, за който е номиниран Джон Кери, добре поз­нат в Мос­ква. В качес­т­вото си на дър­жавен сек­ретар в екипа на Обама той има зад гърба си многочасови раз­говори с пред­с­тавители на рус­кото ръковод­с­тво за Иран, Сирия, Украйна и други въп­роси.

Бив­шият пос­ланик на САЩ в Мос­ква при Обама — Май­къл Мак­фол, също даде прог­ноза, но тя е коренно раз­лична. Той е уверен, че по отношение на страните от пос­т­съвет­с­кото прос­т­ран­с­тво Бай­дън ще се върне към политиката на Обама. Ще задъл­бочи сът­руд­ничес­т­вото с Мол­дова, Украйна, Грузия и други репуб­лики, граничещи с Русия. “Не случайно в неговия екип има много хора с богат опит в тези страни, а и неговият личен опит е солиден“, твърди Мак­фол.

Какво в дейс­т­вител­ност не можем да очак­ваме от Бай­дън, това е да пов­тори курса на Обама към Русия, смята рус­кият американист Дмит­рий Дроб­ницки. Сега стоят твърде раз­лични задачи за решаване. “На политиката на бив­шия шеф на Бай­дън силно влияние оказ­ваха лич­ните му качес­тва. А Обама имаше една важна особеност — той беше прекалено обид­чив. Когато стана ясно, че Мос­ква не го въз­п­риема като пророк и лидер на демок­рацията, отношенията между двете страни рязко се влошиха“, казва екс­пер­тът.

Стари актьори,

нови сценарии

Той напомня, че Обама се появи във вашин­г­тон­с­кия елит като пред­с­тавител на хар­вар­д­с­кото младо поколение и се опита да покаже на света каква трябва да бъде демок­рацията и как въобще трябва да се живее. “След вой­ната срещу Либия обаче през 2011 г. стана ясно, че повечето политици нямат намерение да го слушат. Тогава се появи “другият“ Обама, който приличаше много повече на Бил Клин­тън и Джо Бай­дън, откол­кото на соб­с­т­вения си образ до този момент. Започ­наха се изяв­ления от типа, че “Русия е регионална сила, която произ­вежда нефт, газ и малко оръжие“. Така Обама започна с опит за презареж­дане на двус­т­ран­ните отношения, а завърши със сблъсък“, отбелязва Дроб­ницки.

Според него Бай­дън едва ли ще се осланя на емоциите си. “Той идва с определена геополитическа задача — да опази либерал­ното статукво на Запада. Към целия свят той ще прилага една и съща политика — мак­симално ще приб­лижава към Вашин­г­тон идеологичес­ките съюз­ници и ще упраж­нява мак­симален натиск на всички останали. Натис­кът ще бъде суров и всички сред­с­тва ще бъдат добри. Не е извес­тно обаче дали ще пос­тигне целта си. САЩ имат на раз­положение още няколко години и няколко десетки трилиона долара от печат­ната машина, за да я пос­тиг­нат“, убеден е екс­пер­тът.

Арк­тика — главна сцена

Други руски екс­перти допус­кат, че напълно е въз­можно климатич­ните промени да пов­лияят на вън­ш­ната политика, но не само на Русия, а на всички страни. По всяка вероят­ност вашин­г­тон­с­ките политолози като Хил се ръководят от след­ната логика: поведението на Мос­ква на светов­ната арена ще се измени от само себе си на фона на привър­ш­ването на пет­рол­ната ера, а това автоматично ще доведе до понижаване на доход­ната част в рус­кия бюджет. “Намаляването на природ­ните въг­леродни ресурси може да под­тикне Бай­дън да се върне към Париж­ките споразумения. Сред дъл­гос­роч­ните негативни пос­ледици от подобна стъпка е свиване на светов­ния пазар на пет­рол­ните и газови продукти“, обяс­нява генерал­ният дирек­тор на Рус­кия съвет по меж­дународни работи Анд­рей Кор­тунов.

Той добавя, че климатич­ните промени ще усилят значението на преговорите между Русия и Америка за Арк­тика. През пролетта на 2021 г. Русия поема пред­седател­с­т­вото на Арк­тичес­кия съвет и до голяма степен ще определя днев­ния ред в многос­т­ран­ното сът­руд­ничес­тво. Там може да се отк­рият въз­мож­ности за нов диалог. Има опас­ност обаче съпер­ничес­т­вото между арк­тичес­ките страни да се засили и то не само между Русия и САЩ, но и с останалите страни главно по линия на границите. “Ще се изос­три кон­курен­цията между дър­жавите, които кон­т­ролират бреговата линия на Север­ния ледовит океан и всички останали, които искат да получат своя дял от “арк­тичес­ката баница“, опасява се Кор­тунов.

Има и група руски екс­перти, които виж­дат въз­мож­ната точка на съп­рикос­новение между интересите на Русия и САЩ в съв­сем друга точка на света. Говорителят на рус­кото Вън­шно минис­тер­с­тво Мария Захарова заяви, че след идването на власт на Джо Бай­дън Мос­ква раз­чита на продъл­жаване на руско-американските кон­такти по проб­лемите, свър­зани с Афганис­тан. “През пос­лед­ните години между нашите страни бе установен кон­с­т­рук­тивен диалог по въп­росите за мирно уреж­дане в Афганис­тан“, напомни тя.

По мнението на Кор­тунов при админис­т­рацията на Бай­дън за въз­с­тановяване на кон­так­тите за Афганис­тан има определени пред­пос­тавки. “Американ­ците искат да се изтег­лят от Афганис­тан, без да се пос­рамят. Затова им е нужно да се договорят с талибаните, че за определен срок те ще сът­руд­ничат с правител­с­т­вото в Кабул и няма да се опит­ват да заемат мяс­тото му“, пояс­нява екс­пер­тът.

Кор­тунов напомня, че Русия има своя сис­тема на кон­такти и своя линия за комуникации с талибаните. Щатите имат интерес да коор­динират дейс­т­вията си с Мос­ква, за да може със съв­мес­тни усилия да мотивират талибаните да нап­равят ком­п­ромис. При това в Кремъл трябва да пом­нят, че Бай­кън се отнася към Русия много по-критично, откол­кото Тръмп. Нещо повече, по време на предиз­бор­ните дебати Бай­дън обвиняваше съпер­ника си, че не е реагирал по никакъв начин на съоб­щенията в печата, че рус­наците били готови да плащат на талибаните голямо въз­наг­раж­дение за главата на всеки убит американ­ски вой­ник.

Дори след като в Америка приз­наха, че подобни с нищо непот­вър­дени инфор­мации не са нищо повече от евтини жур­налис­тически измис­лици и бе обяс­нено, че най-малкото Русия няма никакъв интерес да плаща на талибаните за как­вото и да било, преговор­ните позиции на САЩ бяха вече сериозно под­копани. “Когато една страна така отк­ровено лъже, с нея трудно може да се водят раз­говори. За да се нор­мализира руско-американският диалог, ще се наложи Вашин­г­тон да “прег­лътне гор­достта и чув­с­т­вото си на превъз­ход­с­тво“, комен­тира рус­кият екс­перт.

(“Взг­ляд“)

Страницата под­готви Свет­лана Михова