Вестник Земя

Фондация защитава “Северен поток-2“

На 15 януари възобновяват изграждането на газопровода

В началото на годината в Европа се оживиха комен­тарите за бъдещето на “Северен поток-2“. Екс­перти правят опит да отгат­нат каква ще бъде политиката на Джо Бай­дън по отношение на газоп­ровода. Песимиз­мът над­делява, въп­реки че за всички е ясно, че проек­тът е изгоден за европейс­ките пот­ребители, а новоиз­б­раният американ­ски президент има намерение “да сдоб­рява“ Америка с Европа.

“Президен­т­с­т­вото на Бай­дън ще сложи началото на газова война в непос­ред­с­т­вена близост до Швеция заради газоп­ровода “Северен поток-2“, писа с тревога швед­с­кият в. “Свен­ска даг­б­ладет“. В статията се посочва, че след­ващият президент е още по-върл враг на проекта, откол­кото беше Тръмп. Като една от причините се изтъква желанието на Бай­дън да се изявява като голям защит­ник на окол­ната среда и затова пред­с­тавя газоп­ровода като опасен.

Може би, именно затова тези дни едно събитие в Гер­мания предиз­вика особен интерес. Гер­ман­с­ките власти одоб­риха съз­даването на фон­дация “Защита на климата и на окол­ната среда“. Тя трябва да съдейс­тва за завър­ш­ване строител­с­т­вото на “Северен поток-2“. В Бер­лин смятат, че проек­тът следва да получи под­к­репата на целия Евросъюз, където за съжаление има и не малко против­ници на газоп­ровода. Според наб­людатели фон­дацията е нужна за решаване на важни проб­леми, които ще въз­ник­нат едва след завър­ш­ването на проекта.

Според пред­седателя на Комисията по енер­гетика в Бун­дес­тага Клаус Ернст съз­даването на фон­дация в под­к­репа на “Северен поток-2“ не е дос­татъчно. Нужни са допъл­нителни мерки на базата на Евросъюза. “Гер­мания и ЕС трябва да съг­ласуват дейс­т­вията си, за да се защитят в бъдеще от дър­жави, които се опит­ват да отс­тояват икономичес­ките си интереси с помощта на сан­к­ции, противоречащи на меж­дународ­ното право“, заяви той.

След като пар­ламен­тът на провин­ция Мекленбург-Горна Померания, където газоп­роводът излиза от морето, одобри фон­дацията с пълно мнозин­с­тво, премиерът на региона Мануела Швезиг отбеляза глав­ните задачи. Макар че няма да учас­тва в строител­с­т­вото, нито в управ­лението на проекта, фон­дацията ще има въз­мож­ност да съдейс­тва за завър­ш­ването му. Пред нея стоят 11 цели, свър­зани със зелената енер­гетика и добив на екологически чисти енер­гоносители. Едва в пос­лед­ния пункт се споменава “приносът, който фон­дацията може да даде в етапа на довър­ш­ването на строежа и за осигуряването на надеж­дни дос­тавки на газ в Европа“.

По съоб­щения в гер­ман­с­кия печат обаче фон­дацията ще съз­даде тър­гов­ско пред­п­риятие за доиз­г­раж­дането на газоп­ровода. Пред­полага се, че гер­ман­с­ките ком­пании няма да нарушат наложения от САЩ сан­к­ционен режим, тъй като учас­тието им в строител­с­т­вото няма да бъде пряко, а чрез пос­ред­ничес­т­вото на фон­дацията. Правител­с­т­вото на Мекленбург-Горна Померания внася в устав­ния капитал на фон­дацията 200 хиляди евро и затова бе необ­ходимо одоб­рението на мес­т­ния пар­ламент.

Още в пър­вите дни на новата година Сенатът на САЩ прие воен­ния бюджет на страната, в който е пред­видено раз­ширяване на сан­к­циите срещу “Северен по-ток-2“. Рус­кият вицеп­ремиер Алек­сан­дър Новак нарече сан­к­циите отк­рит протек­ционизъм, насочен към получаване на изгодни тър­гов­ски условия и фак­тическо нат­рап­ване на американ­с­кия шис­тов газ на европейс­кия енер­гиен пазар. Той е уверен, че проек­тът ще бъде реализиран — особено като се има пред­вид под­к­репата на европейс­ките ком­пании. В Дат­с­ката енер­гийна асоциация заявиха, че прокар­ването на тръбите край бреговете на Дания ще бъде възоб­новено на 15 януари.

Депутатът от Бун­дес­тага от пар­тията “Алтер­натива за Гер­мания“ Вал­демар Гердт нарече решението на пар­ламента на провин­ция Мекленбург-Горна Померания пър­вата отк­рита инициатива в под­к­репа на така нуж­ния на Гер­мания проект. “Независимо от сил­ното политическо противодейс­т­вие отвъд океана и сан­к­циите срещу “Северен поток-2“ в Бун­дес­тага се намериха дос­тойни политици, които защитиха национал­ния интерес. Става дума не само и не тол­кова за финанси, кол­кото за дос­тойн­с­тво“, каза Гердт. Той поясни, че учас­т­ващите в строител­с­т­вото на газоп­ровода ком­пании може да се надяват на ком­пен­сация за материал­ния ущърб, който се появи в резул­тат от сан­к­циите. “Сега още е рано да се говори, че Евросъюзът ще под­к­репи фон­дацията “Защита на климата и на окол­ната среда“, но в крайна сметка на първо място става дума за гер­ман­с­ките интереси“, добави политикът. Според него под­к­репящите изг­раж­дането на газоп­ровода в Европа са много повече от онези, които не искат да поз­волят Гер­мания да се превърне в цен­т­рален хъб на рус­кия газ.

Въп­реки всичко Гердт се надява, че правител­с­т­вото на Гер­мания ще пред­п­риеме още стъпки в под­к­репа на пред­п­риемачите и подоб­ряване отношенията с Русия, а съз­даването на фон­дацията е “само пър­вата ляс­товичка“. “Въп­росът за “Северен поток-2“ е въп­рос за суверенитета на гер­ман­с­кото правител­с­тво и на цялата страна. Излиза, че според нашите отвъдокеан­ски пар­т­ньори ние като суверенна дър­жава нямаме право да се грижим за нашата енер­гийна сигур­ност. В продъл­жение на десетилетия всъщ­ност Гер­мания не е взимала никакви решения, с които да докаже, че е суверенна страна“, отбеляза гер­ман­с­кият политик.

Съз­даването на фон­дацията в под­к­репа на газоп­ровода не буди особен оптимизъм у рус­ките екс­перти. Водещият екс­перт в рус­ката Фон­дация за национална енер­гийна сигур­ност Игор Юшков поясни, че пред­п­риетата от правител­с­т­вото на Мекленбург-Горна Померания стъпка няма да помогне да бъдат избег­нати американ­с­ките сан­к­ции. Той напомни за без­силието на пред­п­риеманите по-рано от Евросъюза мерки в опит да се противос­тои на еднос­т­ран­ните сан­к­ции на САЩ. Като пример екс­пер­тът даде излизането на Вашин­г­тон от договора за Иран и налагането на сан­к­ции срещу купувачите на иран­ски пет­рол. Брюк­сел обяви някакъв финан­сов план, който по замисъл тряб­ваше да даде гаран­ции на ком­паниите, тър­гуващи с Техеран, но той така и не можа да бъде задейс­т­ван. “Страните се страхуват от американ­с­ките сан­к­ции, от това, че ще им бъдат наложени огромни глоби и ще бъдат изгонени от меж­дународ­ния пазар. Затова и никой не се осмели да купува иран­ски пет­рол. Европа може да съз­дава кол­кото иска инс­т­рументи, но те няма да работят, защото ком­паниите не вяр­ват, че те са ефек­тивни“ обясни Игор Юшков.

Той нарече несъс­тоятелни пред­положенията на нем­с­ките наб­людатели, че фон­дацията се съз­дава с цел да защити европейс­ките ком­пании от американ­с­кия натиск. “Не е ясно как тази нова фон­дация може да заобиколи сан­к­циите. Процесът на полагане на тръбите от специализираните кораби може спокойно да се наб­людава онлайн. Като започ­нат да издават сер­тификати, вед­нага ще стане извес­тно кои именно ком­пании учас­т­ват в строител­с­т­вото. Екс­пер­тът допусна, че фон­дацията всъщ­ност се съз­дава за преодоляване на ограниченията, които произ­тичат не от американ­с­ките сан­к­ции, а от Третия енер­гиен пакет на ЕС и от т.нар. Газова дирек­тива. В крайна сметка “Газ­п­ром“ сам ще довърши проекта независимо от натиска на Вашин­г­тон.

“По-рано Газовата дирек­тива — т.е. антимонопол­ното законодател­с­тво на Евросъюза, не се раз­п­рос­т­раняваше на мор­с­ките газоп­роводи, тъй като това е абсур­дно. От основ­ните положения на дирек­тивата следва, че един дос­тав­чик няма право да владее тръбата и да я зарежда с повече от 50 на сто от ней­ната мощ­ност. Презум­п­цията е, че по този начин пот­ребителят ще има въз­мож­ност за избор най-малко между двама дос­тав­чици“, напомни правилата Вал­демар Гердт. Тези условия обаче са нелепи за мор­с­ките газоп­роводи, особено когато става дума за Гер­мания, тъй като там няма откъде да дойде друг дос­тав­чик. “Даже на брега няма други газоп­роводи. “Газ­п­ром“ години наред се опитва да обясни на Брюк­сел без­с­мис­лието на това правило, като най-доброто доказател­с­тво е примерът със “Северен поток-1“. В Грайф­с­валд, където тръбата излиза на брега, няма нито един друг газоп­ровод, нито тер­минал за втеч­нен газ. Там няма откъде да се вземе алтер­нативен дос­тав­чик, но въп­реки това европей­ците раз­п­рос­т­раниха Газовата док­т­рина и на мор­с­ките газоп­роводи. Де факто тя тряб­ваше да издигне бариери само срещу един проект — “Северен поток-2“, отбеляза екс­пер­тът.

За да се избег­нат оковите на антимонопол­ното законодател­с­тво, трябва добре да бъде обос­нован въп­росът защо именно “Северен поток-2“ може да бъде изведен извън дейс­т­вието на Третия енер­гопакет. “Пред­полагам, че със съз­даването в Гер­мания на фон­дацията “Защита на климата и на окол­ната среда“ е бил изб­ран вариант да се намери инс­т­румент, който да предос­тавя статут на екологично важни проекти. С такъв статут може да се иска изк­люч­ването на “Северен поток-2“ от Газовата док­т­рина“, смята Гердт.

Наис­тина, екс­пер­тите споделят мнението, че втората тръба по дъното на Бал­тийско море значително ще подобри ситуацията с изх­вър­лянето на въг­леокиси в атмос­ферата. Както е извес­тно, алтер­нативата — украин­с­ката газот­ран­с­пор­тна сис­тема е остаряла, много по-дълга и за пренасянето на всеки 1000 куб. м гориво се харчи много повече енер­гия. В полза на идеята за предос­тавяне на екологичен статут на “Северен поток-2“ говорят и уверенията на “Газ­п­ром“, че в пер­с­пек­тива по него ще може да се подава водород. На първо време газът може да бъде смес­ван с метан. В Европа е раз­решено зах­ран­ването на елек­т­рос­тан­ции с такава смес. Ако има тър­сене, “Газ­п­ром“ има въз­мож­ност и е готов от метана да получава сив водород (с примес на въг­лероден двуокис), или син водород и да го дос­тавя в Европа.

Страницата под­готви Свет­лана Михова

При Бай­дън пред­с­тои още по-ожесточена битка за “Северен поток-2“

Строител­с­т­вото на газоп­ровода се възоб­новява