Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 114, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Много неизвестни около една среща

Много неизвестни около една среща

Много неизвестни около една среща

Байдън няма да получи мандат от единния Запад за преговорите с Путин

Пьотр Акопов

Твърди се, че руско-американската среща на високо рав­нище може да се със­тои в средата на юни в Европа. Макар още да няма официално пот­вър­ж­дение, а и Кремъл не бърза да отговаря на пред­ложението на Вашин­г­тон, все пак изг­лежда, че след около месец Путин и Бай­дън ще се срещ­нат в някоя европейска столица. Мяс­тото не е ясно, но датите са по-сигурни — преговорите може да се със­тоят на 1516 юни. Дотогава Бай­дън вече от няколко дни ще бъде в Европа, където ще присъс­тва на срещата на Г-7 в британ­с­кия град Кор­нуол и на срещата на лидерите на НАТО в Брюк­сел, които ще се със­тоят една след друга в периода от 11 да 14 юни. С други думи, Бай­дън ще се срещне с Путин в сил­ните позиции на лидер на запад­ния свят. Така в Белия дом си пред­с­тавят очак­ваното събитие. Но дали така ще бъде в дейс­т­вител­ност?

Един­ният Запад фор­мално все още същес­т­вува. Нещо повече, там сами убеж­дават себе си и всички останали, че са преживели труден период на раз­кол в годините на управ­ление на Тръмп, когато под въп­рос са били пос­тавени атлан­тичес­ката солидар­ност и бъдещето на алианса и Европа. Ние отново сме заедно, рад­ват се в Европа. А в САЩ пос­тоянно под­чер­тават своята вяр­ност към съюз­ниците и привър­заността си към общите цен­ности. Тези гръмки слова обаче не могат да скрият рас­тящите реални раз­ног­ласия между двете части на един­ния организъм, съз­даден от анг­лосак­сон­ците след Втората световна война. САЩ искат да продъл­жат да ръководят Европа, но тя не може да си поз­воли да живее и в бъдеще като младши пар­т­ньор на щатите. Не само защото ЕС може да се съх­рани и укрепи един­с­т­вено, придобивайки пъл­ноценен суверенитет, но и защото минусите от битуването в рам­ките на колек­тив­ния Запад отдавна над­х­вър­лят плюсовете.

Докато атлан­тичес­кият проект на глобализация под ръковод­с­т­вото на Запада беше успешен — или поне така изг­леж­даше, Европа можеше да се утешава с ролята на под­чинен, оправ­давайки положението си, че е в коалицията на победителите и стопаните на бъдещето. Но щом през 2008 г. стана ясно, че никаква глобализация по западни — т.е. анг­лосак­сон­ски, правила няма да има, Европа се оказа изп­равена пред избор. А именно: дали да остави всичко на самотек и след няколко десетилетия, които бързо ще минат, да се озове в лагера на губещите, или да вземе курс към стратегическа автономия. Второто означава не само геополитически и военен суверенитет, но и въз­мож­ност самос­тоятелно да изг­ражда отношенията си с раз­лич­ните цен­т­рове на сила във фор­миращия се многополюсен свят, да играе своя роля в кон­церта на великите дър­жави.

ЕС досега не е нап­равил своя избор и продъл­жава да балан­сира между атлан­тичес­ката солидар­ност — т.е. между васална зависимост от анг­лосак­сон­ците, и вът­реш­ното си желание да пос­тигне геополитически суверенитет. За лип­сата на воля обаче трябва да се плаща, включително и с цената на отношенията с всички цен­т­рове на сила. Пример за това са изкус­т­веното нап­режение с Русия, искането на Америка за присъединяване към сан­к­циите срещу Иран, раз­рушаването на китайско-европейските отношения. С други думи, това са все дейс­т­вия срещу соб­с­т­вените национални интереси, вслед­с­т­вие на които Европа губи много повече, откол­кото печели. И това много добре раз­бират както европейс­ките народи, така и тех­ният елит.

На фона на тези факти и раз­съж­дения въз­никва въп­росът какви ще бъдат темите на раз­говорите на Путин и Бай­дън. Вероятно на Вашин­г­тон и неговите съюз­ници им се иска това да бъдат темите, обсъж­дани в началото на месеца на срещата на вън­ш­ните минис­три на Г-7: противодейс­т­вие на Русия и Китай. Вече е извес­тно, че за това ще раз­говарят и лидерите на страните от НАТО на срещата си през юни — “агресив­ните дейс­т­вия на Русия и промените в сферата на меж­дународ­ната сигур­ност, свър­зани с усил­ването на Китай“.

“Това е среща на либерал­ните демок­рации, които искат заедно да зас­танат срещу авторитар­ните режими в цял свят“, заяви гер­ман­с­кият вън­шен минис­тър на срещата на Г-7. Така и той запя песента за “авторитар­ните“ Путин и Си Дзин­пин, за която тон даде Джо Бай­дън. Вярно е, че Маас допълни, че ЕС е готов заедно със САЩ да води “политика, чиято цел не е да рови нови пропасти и да започва нов кон­ф­ликт между Изтока и Запада“. В дейс­т­вител­ност обаче от думите му следва, че европейс­ките атлан­тици крачат под строй в идеологичес­кия поход срещу “авток­ратите“, свикан от админис­т­рацията на Бай­дън. Пропаган­дис­т­ките щампи за това, че Китай и Русия “първи са започ­нали“ само прик­рива банал­ната идея: на Европа се пред­лага да учас­тва в сдър­жането на Русия и Китай, т.е. — в реализирането на изгодна не за нея, а за Анг­лия и САЩ политика. Нещо повече, т.нар. сдър­жане ще става за нейна сметка.

Тук не става дума за “Северен поток-2“, а за лишаването на европей­ците от правото сами да определят своите отношения с Китай, Русия, Иран и т.н. По този начин се цели Европа да бъде вър­ната в със­тоянието, в което беше преди съз­даването на ЕС в сегаш­ния му вид — към времената на студената война, макар и тогава европей­ците понякога да успяваха да защитят своите интереси. Тогава бяха пос­т­роени пър­вите газоп­роводи, ФРГ водеше своята източна политика при Вили Бранд, Фран­ция имаше своята самос­тоятелна игра, а италиан­ците — своя биз­нес със СССР. Така беше дори в годините, когато нап­режението между Мос­ква и Вашин­г­тон рас­теше. Днес европей­ците трудно могат да отс­тоят даже онова скромно рав­нище на самос­тоятел­ност в отношенията им с Русия. Естес­т­вено подобна ситуация не може да се харесва на Европа.

Затова на срещата си с Путин Бай­дън няма да раз­полага с ман­дат за преговори от името на един­ния Запад, кол­кото и патетично и гръмко да звучат общите им дек­ларации за “солидар­ност с Украйна“, за “свобода за Навални“ и пр. “общи инициативи и цен­ности“. Тъй че Бай­дън ще се яви на срещата в качес­т­вото си само на президент на САЩ. Дори да се опита да играе ролята на “император на целия Запад“, това на рус­кия президент няма да нап­рави никакво впечат­ление.

Логично и сим­волично Виена може да бъде мяс­тото на срещата — не само заради разум­ната позиция на Авс­т­рия, която не членува в НАТО и пос­ледователно отс­тоява правото си на взаимоиз­годни отношения с Русия. Виена вече два пъти е била домакин на съветско-американски срещи на високо рав­нище — през 1961 г. между Кенеди и Хруш­чов и през 1979 г. между Кар­тър и Бреж­нев. Освен това — пак в авс­т­рийс­ката столица, бе под­писан вторият Договор за ограничаване на стратегичес­ките оръжия. Може би, това е европейс­кият град с най-много шан­сове за домакин­с­тво на двамата лидери.

(РИА “Новости“)

Путин и Бай­дън по време на срещата си през 2011 г. в Мос­ква

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Португалия се развихри преди Евро 2020

Португалия се развихри преди Евро 2020

Европейс­кият шам­пион Пор­тугалия победи Израел с 4:0 в пос­лед­ната си кон­т­рола преди началото на Евро 2020, което ще се проведе от 11 юни …

Прочети още:

Loading...

Земеделие