Два сценария за срещата в Женева

Два сценария за срещата в Женева

Има опасност от провал, ако Байдън остане в плен на мита за американската изключителност

Нямаме прекалени очак­вания, нито илюзии, свър­зани със срещата между президен­тите Владимир Путин и Джо Бай­дън. Има обаче обек­тивна необ­ходимост от обмяна на мнения на най-високо рав­нище за опас­нос­тите, които Русия и САЩ виж­дат като две най-мощни ядрени дър­жави в света. Надявам се, че американ­с­ките екс­перти по Русия ще оценят дейс­т­вията, интересите, позициите на Русия и чер­вените линии, които тя пос­тавя. Ще поработят над греш­ките си и ще се откажат от диалога от позицията на претен­ции за хегемония в меж­дународ­ните дела“.

Сер­гей Лав­ров пред форума “Примаков­ски четения“

Пьотр Акопов

Остават броени дни до срещата на Владимир Путин с Джо Бай­дън в Женева. До пос­лед­ния момент се появяваха съоб­щения, че днев­ният ред с пред­лаганите от двамата президенти теми за обсъж­дане не съв­падат.

Нищо учуд­ващо в това няма, като се имат пред­вид влошените през пос­лед­ните години отношения. Трябва да се отбележи, че не Мос­ква доведе до демон­тажа на двус­т­ран­ните отношения. Тя не въвежда сан­к­ции, не призовава към изолация и наказания на пар­т­ньора. Същев­ременно винаги пот­вър­ж­дава готов­ността си за диалог по всички важни проб­леми не само за Русия и САЩ, но и за целия свят. Не е ясно обаче, дали на такъв диалог е готов Вашин­г­тон. На думи — да. Пред­с­тавители на админис­т­рацията на Бай­дън неп­рекъс­нато пов­тарят, че смятат диалога за важен, че искат пред­с­казуеми отношения между двете страни, но същев­ременно дават основания за съм­нения.

Теоретически за срещата в Женева се очер­тават два сценария. Тя може да премине в прес­т­релка с взаимни претен­ции, а може наис­тина да се със­тои напълно кон­к­ретен раз­говор и дори спор по най-острите проб­леми. Никой не чака от срещата пробив или някакви локални успехи. Добре ще бъде, ако пос­тиг­нат смек­чаване на ограниченията в дип­ломацията и в дей­ността на посол­с­т­вата. При пър­вия сценарий разочарованието ще бъде всеобщо. Владимир Путин не е нас­т­роен да влиза в препирни с Бай­дън, но е ясно, че ако американ­с­кият му колега започне да излага претен­ции, да пос­тавя условия и изис­к­вания, рус­кият президент ще бъде принуден да му отговори в същия дух — не по форма, а по съдър­жание. Пол­зата от такъв диалог ще бъде нулева.

Раз­бира се, среща заради самата среща не е нужна никому — нито на Русия, нито на САЩ. Бай­дън би искал да покаже на американ­ците и на света, че Америка си връща лос­товете за управ­ление на светов­ния ред. Има опас­ност срещата да пов­тори сценария със свадата между вън­ш­ните минис­три на Китай и САЩ през март в Анкоридж. Тогава двете страни още в пър­вите минути пред телевизион­ните камери се обсипаха взаимно с остри обвинения и преговорите така и не започ­наха. Ако кар­тината се пов­тори в Женева, Белият дом няма да спечели нищо.

На американ­с­кия президент му е необ­ходимо да намери баланс: да демон­с­т­рира пред американ­ците и на Запада своята твър­дост в общуването си с Путин и еднов­ременно с това да покаже способ­ност да води преговори. От една страна, лич­ните качес­тва и опит на Бай­дън му поз­воляват да изиг­рае тази роля. От друга — вът­реш­нополитичес­ката ситуация и заявеният вече от него курс го под­тик­ват да влезе в много по-примитивна игра, а това му гаран­тира загуба.

С други думи президен­тът на САЩ може да се изкуши да падне в капана на американ­с­ките претен­ции към Русия, да пов­таря без­с­мис­ления в отношенията с Мос­ква ком­п­лект от фрази като: “намеса в изборите в САЩ“, “зап­лаха за демок­рацията“, “агресия срещу Украйна“, “прес­лед­ване на политичес­ките опоненти“. В такъв случай той може и да заб­рави да под­х­ване темата за глобал­ната сигур­ност и други важни за света проб­леми.

За подобно раз­витие на сценария има всички пред­пос­тавки, особено като се имат пред­вид изяв­ленията на високопос­тавени лица от админис­т­рацията в Белия дом, включително и на самия президент, в навечерието на срещата в Женева. В свое обръщение преди дни Джо Бай­дън сподели раз­съж­дения за американ­с­ката изк­лючител­ност. “Америка е уникална. Тя е идея. За раз­лика от всички останали страни в света тя се базира на идея, докато база на другите е вероиз­поведанието, геог­рафията, етноса. А ние се опираме на идеята, на очевид­ната истина, че всички мъже и жени са съз­дадени равни. Затова сме уникални в света. Неот­давна водих дълъг двучасов раз­говор с пред­седателя Си и му дадох да раз­бере, че не можем да не защитаваме правата на човека по целия свят, защото ние сме такива, как­вито сме. След няколко дни ще се срещна с президента Путин и на него ще обясня, че няма да стоим като странични наб­людатели и да му поз­воляваме да нарушава тези права“, заяви самонадеяно Бай­дън.

Всичко това е добре извес­тно: те не са като всички останали, имат особена мисия, която им поз­волява да се намес­ват във всичко и нав­сякъде по света, да дик­туват на народите тях­ната вън­шна и вът­решна политика, да ги учат как да живеят. Този тип пропаган­дна лек­сика е извес­тна от близо 100 години, но особено активно тя започна да се упот­ребява след Втората световна война. През пос­лед­ните десетилетия САЩ обявиха, че “защитата правата на човека“ са приоритетно нап­рав­ление във вън­ш­ната им политика. Немалка част от запад­ния и в целия незападен свят прек­расно раз­бират за какво става дума: за идеологическо обос­новаване на американ­с­ката глобална екс­пан­зия и за инс­т­румент на раз­ширяването и укреп­ването влиянието на САЩ. Да се раз­говаря с американ­ците за правата на човека може, но трябва добре да се помни, че от тяхна страна това е нагла манипулация и опит да се отв­лече вниманието от сериоз­ните проб­леми.

Русия никога не е отказ­вала да обсъжда тази тема. В отговор на “заканите“ на Бай­дън във Вън­шно минис­тер­с­тво на Русия отговориха, че “традиционно са готови да реагират на всички въп­роси на американ­с­ката страна“, дори като се има пред­вид, че подобна готов­ност от страна на САЩ много рядко се наб­людава. С други думи, Мос­ква е готова да вземе учас­тие в пред­ложената от Вашин­г­тон игра, но на равни условия.

По този повод Сер­гей Лав­ров отбеляза: “Бай­дън иска на всяка цена да пов­дига въп­роса за правата на човека — и с китайс­кия, и с нашия президент, тъй като на тези цен­ности била изг­радена цялата дър­жавна сис­тема на САЩ и той не можел да ги под­мине. По същата логика трябва да напомня, че и ние имаме цен­ности, на които се базира нашето общес­тво и дър­жава. Те пред­полагат след­ването на доста сериозни прин­ципи, които за съжаление нашите западни колеги пренеб­рег­ват. Така че и те ще трябва да отговорят на някои въп­роси“.

Мос­ква може да пов­дигне темата за движението BLM (“Животът на чер­ните има значение“), за множес­т­вото нарушения по време на пос­лед­ните президен­т­ски избори, т.е. за някои вът­решни проб­леми на САЩ, които противоречат дори на тех­ните цен­ности. После може да се поговори и за вът­реш­ните проб­леми на Русия. Защо във Вашин­г­тон смятат, че само те имат право да предявяват претен­ции и да се намес­ват във вът­реш­ните работи на други страни? Никой не ги е наз­начавал за отговор­ници по правата на човека в целия свят.

Русия цени рав­ноп­рав­ния и уважителен диалог. В замяна на това на нея й пред­лагат да не отговаря на сан­к­циите, да не обръща внимание на кам­паниите на Запада по ней­ната демонизация. Искат от рус­ките хора да се откажат от соб­с­т­вените си цен­ности. Нещо повече — отказът от тях се пос­тавя като условие за приемането им в “семейс­т­вото на цивилизованите народи“. Във водената срещу Русия инфор­мационна война се нат­рапва след­ната логика: неп­равил­ните рус­наци имат неп­равилна дър­жава. Доказател­с­тво за това е, че не искат да пус­нат Украйна на правил­ния Запад, засил­ват армията си, не гласуват за правил­ните прозападни “борци за свобода“, традициите им са мракобесни и не под­к­репят ЛГБТ общес­т­вото. Това не са цен­ности, а истин­ска зап­лаха за света.

Подобна пропаганда обаче става все по-неефективна дори в т.нар. единен Запад. Това става все по-трудно на фона на цен­нос­т­ната криза, която преживяват САЩ и Европа. Сложно е да убеж­даваш соб­с­т­вените си граж­дани, че си заг­рижен за правата на човека по света, когато не си решил расовите проб­леми в соб­с­т­вения си дом, когато протес­т­ните демон­с­т­рации се раз­гон­ват с гумени кур­шуми и конна полиция, когато стотици получават сериозни присъди за учас­тие в протес­тите, когато “свободата на словото“ се прев­ръща в словесен параван и нак­рая — когато остават незабелязани и дори са поощ­рявани проявите на неонацис­тите в редица източ­ноев­ропейски страни. Лукав­с­т­вото и двуличието на Запада става все по-явно и по-откровено.

Бай­дън обаче такива теми не го интересуват. Те не влизат в кръга от понятия, фор­миращи смисъла на идеята за правата на човека. Това не пречи на Путин да засегне болез­нените за Запада въп­роси. Не за да чуе някакъв вменяем отговор от американ­с­кия си колега, а за да дръпне още вед­нъж булото от лъжов­ните цен­ности, на които се опира изк­лючител­ността на Америка. Впрочем Бай­дън няма да сбърка, ако избере втория сценарий — двамата лидери да се заемат с “инвен­таризация“ на съв­паденията на интересите и на раз­ног­ласията между двете ядрени дър­жави и така да помог­нат на света да нап­рави крачка назад от опас­ната черта. (ria.ru)

Среща по време на визитата на Бай­дън в Мос­ква през 2011 г., когато Путин е премиер