Вестник Земя

Путин: В Нагорни Карабах вече се създават условия за мирен живот

Руският президент проведе среща с лидерите на Азербайджан и Армения

Трис­т­ранни преговори между президен­тите на Русия и Азер­байджан Владимир Путин и Илхам Алиев, и премиера на Армения Никол Пашинян, се със­тояха в Сочи. На нея тримата лидери обсъдиха по-нататъшните стъпки за установяване на стабил­ност и мир в Нагорни Карабах, пише Епицен­тър. Преди трис­т­ран­ната среща Путин проведе раз­говор на четири очи с президента Илхам Алиев.

“Преди всичко искам да ви благодаря, че приехте поканата, за да обсъдим пос­тиг­натото за изминалата година, заяви рус­кият лидер при отк­риването на срещата и изтъкна значението на факта, че в Карабах се съз­дават условия за мирен живот. Той отбеляза, че със съдейс­т­вието на Мос­ква 53 000 бежанци са се вър­нали в домовете си.

“За съжаление, все още не всички въп­роси са решени. Осведомен съм и за инциден­тите на границата, и за трач­ните случаи, при които загиват и страдат хора и от двете страни. Това са въп­роси, които изис­к­ват особено внимание от наша страна. Затова и се събираме, за да избяг­ваме подобни инциденти в бъдеще. Но за една година е нап­равено не малко. На първо място, нямаме мащабни бойни дейс­т­вия, което само по себе си вече е добре“, изтъкна Путин.

Рус­кият лидер добави, че раз­чита на приемане на решения за раз­б­локиране на тран­с­пор­т­ните комуникации, за да се съз­дават условия за въз­с­тановяване на Нагорни Карабах. Това ще поз­воли да се нор­мализира стопан­с­ката дей­ност и да се раз­вива икономиката, което ще се отрази благоп­риятно на живота на хората.

“В продъл­жение на векове сме живели в със­тава на една дър­жава, имаме изк­лючително дъл­боки исторически връзки. Не трябва да допус­каме те да бъдат раз­рушени, а нап­ротив — трябва да ги въз­с­тановяваме и укреп­ваме“, под­черта Путин.Той под­к­репи пред­с­тоящата среща на Пашинян и Алиев с пред­седателя на Европейс­кия съвет Шарл Мишел, като изтъкна, че кол­кото повече въз­мож­ности за пряк диалог има, тол­кова по-добре.

Баку очаква да получи карта на мин­ните полета на териториите, които са минали под негов кон­т­рол и да се под­пише мирен договор, вкойто да се приз­нава териториал­ната цялост на страната. Азер­с­ката страна нас­тоява още да се уточ­нят границите, да се обсъди отк­риване на тран­с­пор­тен коридор към Нахичеван и съз­даването на комуникации в региона. Армения от своя страна иска връщането на своите воен­ноп­лен­ници и извеж­дането на войс­ките от приг­ранич­ните територии, които счита за свои. Според Пашинян, след проник­ването на азер­ски войски през май Баку кон­т­ролира 41 кв. км армен­ска територия.

Ереван не въз­разява да отк­рие комуникациите за връзка между Азер­байджан с Нахичеван, но е против “коридорите“ – в такъв случай на пътя трябва да има пун­к­тове за граничен и мит­нически кон­т­рол, но тогава суверенитетът на страната над шосето ще бъде непълен. Освен това Ереван нас­тоява да охранява армен­с­кото кул­турно нас­лед­с­тво на карабах­с­ките територии, кон­т­ролирани от Баку.

РИА „Новости” припомня, че в края на сеп­тем­ври 2020 г в Нагорни Карабах бяха възоб­новени бой­ните дейс­т­вия, които продъл­жиха дъл­гогодиш­ния кон­ф­ликт и доведоха до жер­тви и сред мир­ното население. След няколко неус­пешни опита за сключ­ване на примирие, това стана факт след трис­т­ран­ното съг­лашение, пос­тиг­нато в нощта на 10 ноем­ври. При пос­ред­ничес­т­вото на Мос­ква Азер­байджан и Армения се договориха да прек­ратят напълно огъня, да останат на заеманите в момента позиции и да раз­менят плен­ниците и телата на загиналите. Освен това, към Азер­байджан преминаха Кел­ба­джар­с­кия и Лачин­с­кия райони, както и части от Агдам­с­кия района, които преди това бяха под кон­т­рола на неп­риз­натата Нагорно-Карабахска репуб­лика. В региона бяха раз­положени руски мирот­ворци.