Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 98, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Гоце беше войвода на войводите...

Гоце беше войвода на войводите...

Гоце беше войвода на войводите...

Историята на последната снимка на Гоце Делчев, направена през февруари 1903 г. в пещерата Капе в подножието на планината Али Ботуш

През 1929 г. в София излиза книгата на Георги Баж­даров „Моите спомени“. В нея революционерът описва своето учас­тие в македон­с­кото освободително движение, както и пос­лед­ната среща с Гоце Дел­чев. От тази среща е запазена и пос­лед­ната снимка на Гоце,в която той за пореден път показва своята скром­ност. Историята е след­ната и за нея раз­казва Георги Баж­даров…

…Скоро, в пър­вите дни на фев­руари, ни се съобщи, че Гоце Дел­чев прис­тиг­нал в с. Кара Кьой, Нев­рокоп­ско, съседно с нашия район, и че ни вика за среща там. Това извес­тие ни намери в Дивия Цен­тър. Приятна новина. Дядо Илия отдавна не е виж­дал Дел­чев и се радва. Пък ще има и да му се оплаче, че малко нещо е сторено за въоражаването на нашата околия, макар и да бяха съб­рани доста пари и внесени в Окръж­ният комитет. Аз не съм видял Дел­чев точно от преди година и аз се рад­вам, че ще го видя. Но все пак минава ми през мисълта дос­татъчно ли сме нап­равили ние от своя страна за делото, сме ли сторили въз­мож­ното и няма ли да ни гълчи за слаба деятел­ност? Ние сме спокойни пред съвестта си, ала никой не може напълно обек­тивно да прецени своята работа…

Наб­лижава да се съмне, но и ние наб­лижаваме с. Кара Кьой. Призори сме в селото. То е чисто бъл­гар­ско, няма турци, няма и войска. Всички почти са зак­лети и да ни види някой, няма опас­т­ност от издай­ничес­тво. Завеж­дат ни в една къща, определена за квар­тируване. Научаваме, че освен Дел­чев с четата си, прис­тиг­нали са и Нев­рокоп­с­ката, Мел­ниш­ката и Сер­с­ката чета, раз­к­вар­тирувани по разни къщи. Мене и Дядо Илия заведоха в къщата, гдето е Гоце. Заварихме го да седи в ъгъла на огнището и да под­х­върля една бомба между ръцете си като топка. Не бях го видял в комит­ски каяфет. Много му приличаше. В София ходеше с един къс, почти лъс­нал от износ­ване жакет, с крив­ната полус­мач­кана мека шапка, като че купени от бит-пазар. Тук в сива кур­тка, сиви пан­талони, завити в кал­цуни, Гоце беше вой­вода на вой­водите. Раз­целувахме се. Така заварихме и Пею Яворов, младия поет, с когото преди година и нещо се запоз­нахме в кафене “Македония“ София. Тогаз редак­тираше вес­т­ник “Дело“ и бе облечен с бон-жур и мека шапка. Сега носеше шаячена кур­тка и шаячени пан­талони като всички чет­ници, а на главата си бе сложил една черна капа с фор­мата на фес. Видя ми се по-черен, откол­кото го знаех, а с тази оригинална капа приличаше на пер­сиец. Тук бяха Димитър Гущанов, нелегален член на Сер­с­кия окръжен комитет, Яне Сан­дан­ски, мел­нишки вой­вода, Атанас Тешовалията и Иван Дас­кала, иженарицаемият Копаран-чауш. Тука е моя съселянин Георги Радев, сер­ски вой­вода, Стоян Филипов, сек­ретар на Атанас Тешовалията, и пр. все поз­нати другари.

На другия ден след прис­тигането ми поч­наха съвещанията между Гоце, Гущанов, Яворов и Сан­дан­ски по работите на Пирин­с­кия революционен окръг и пред­с­тоящото въс­тание. Поканени бяха на док­лад и другите вой­води, всеки да каже за своята околия. Нас, сек­ретарите, не ни бръс­неха — счело се е, че Яне Сан­дан­ски и Гущанов зас­тъп­ват дос­татъчно нелегал­ните интелиген­тни деятеля в окръга. Пък и никой от нас не прояви претен­ции за по-голямо зачитане — много бяхме дис­цип­линирани.

В с. Кара Кьой прес­тояхме четири дена. Поради голямото двежение, съб­рали се бяха 60 души в 45 къщи, можехме да бъдем раз­к­рити. Реши се да се измес­тим. Като най-удобно място за едно по-продължително прес­тояване на тол­коз много хора бе посочена от Дядо Илия голямата кар­с­това пещера Капе, десетина километра на север от с. Крушово, в под­ножието на Али Ботуш. Така се наричаше тази естес­т­вена голяма колиба, защото пос­тоянно капят капки, особено в дъното й, едно по-малко отделение над пещерата.

Вънка вали сняг. В сградата гори огън. До огъня, намет­нати с кепета, са Гоце и Яворов. Греят се и други, на които е студено. Повечето не усещат студа — играят хоро или над­х­вър­лят камък. От Крушово нощ­тно време ни носят товари хляб, мехове с вино, сирене и месо. Димитър Зап­рев от с. Стар­чища, от Нев­рокоп­с­ката чета, пред­ложи да ни снабди с повече месо и без пари. Той с двама другари заминаха към с. Тър­лис и след два дни докараха два тур­ски вола. Зак­лаха ги, одраха ги и няколко дена казаните се пъл­неха с месо. Виното се даваше на пор­ции, по канче на ядене, за да не нап­рави някой терекия главата. Така прекарахме в раз­говори, песни, игри и хора около две недели. Донасяха ни и вес­т­ници от Бъл­гария. Стари бяха, но за Капе новините им бяха пресни. От тези вес­т­ници научихме, че дип­ломацията се е раз­д­вижила по Македон­с­кия въп­рос. Рус­кият и авс­т­рийс­кият пос­ланик в Цариг­рад накарали Високата Порта да въведе реформи в Македония. Същес­т­веното в тези реформи бе, че пъдарите турци и арнаути ще бъдат заменени в хрис­тиян­с­ките села с хрис­тияни. Гоце казва, че това е нищо, но то е начало, което пред­вещава добри пер­с­пек­тиви за след едно сериозно въс­тание. Пъдар­с­ките реформи са пос­ледица от революцион­ното движение, което досега се проявяваше в афери и схватки на четите с аскера и от джумайс­кото въс­тание на вър­ховис­тите. Вероят­ността да добием автономия на Македония подир въс­танието е голяма.

Стана дума да се фотог­рафираме, тъкмо се бяхме съб­рали всички чети в окръга, изк­лючая Раз­лож­ката. Дас­кала Иван, Копаран-чауша, препоръча да се извика бъл­гаринът фотог­раф, член на Организацията от с. Зър­ново. Речено и сторено. След три дни фотог­рафът бе в Капе. Явява се спор как да се наредят четите. Дядо Илия, нашият вой­вода, нас­тоява четите да наредят по стар­шин­с­тво, т. е. най-първата районна чета в окръга най-напред, зад нея втората, третата и т. н. Дядо Илия иска това и по съоб­ражения, че другите чети поот­делно вече се бяха фотог­рафирали по-рано, а Демир­хисар­с­ката не. Гоце каза: “Така да бъде“ и така стана. Гоце и Пею Яворов зас­танаха най-отзад между чет­ниците, които Гоце водеше със себе си, макар и да бяха поканени да дой­дат отп­ред. Не искаха да нарушат въз­п­риетото начало. Така нашата чета излезе най-напред и моя милост в средата й. След мен е и Иван Гър­чето, който бе дошъл с Гоце и сега се прикоман­дирова към нашата чета като помощник-секретар или втори сек­ретар, няма значение…

В своите спомени Георги Баж­даров дава и пълно описание на учас­т­ниците в сбор­ните чети на ВМОРО снимали се при пещерата Капе, село Каракьой, Сер­ско: “На пър­вата редица, Демир­хисар­с­ката чета, от ляво на дясно: вой­водата Дядо Илия (едната му ръка не е излязла), Георги Чалъков, Георги Баш­лиев (и тримата от Кър­чово), Георги Баж­даров от Горно Броди, Иван Гър­чето от Мел­ник, Кон­с­тан­тин Кюров от Крушово, Никола Карев от Горно Броди. Вторият ред: Атанас Тешовалията, вой­вода на Нев­рокоп­с­ката чета, Стоян Филипов от с. Стар­чища, сек­ретар на четата, третия, чет­вър­тия и петия не помня; Георги Моа­джир­чето, Иван Дас­кала — Копаран-чауша. Третият ред: Георги Радев, сер­ски вой­вода, от Горно Броди, Михаил Чаков от Гумен­джа, сек­ретар на четата, третият от Савек, не помня името му, чет­вър­тия също не помня, петият Ангел Дон­чев от Кулата, шес­тия не помня, сед­мият Тас­ката — Атанас Спасов, пос­лед­ния не помня. Чет­вър­тият ред: Димитър Гущанов, драм­ски вой­вода, от Стар­чища по баща, майка му от Крушово, Димитър Кашиналията от с. Кашина, Мел­нишко, на другите не помня имената. Петият ред: Яне Сан­дан­ски, мел­нишки вой­вода от с. Влахи, Спиро Пет­ров от Прилеп, Георги Спан­човалията от с. Спан­чово, Мел­нишко, Петър Милев, Анд­рей Кезепов, Георги Скрижов­ски. Шес­тият ред: Георги Кус­лев, поройски вой­вода, от Кукуш, другите не помня. Сед­мият ред: Станиш Наков и Кара Васил, кукуш­лии, от четата на Гоце. От същата четата помня Карчо — голата с къд­рава коса глава в края на сед­мата редица; Димитър Кир­лиев, през един след Гоце, Пею Яворов с чер­ната капа и чер­ната брада към края на пред­пос­лед­ната редица. Гоце едва се поз­нава най-отзад.“

Специал­ното издание,посветено на 150-годишнината от рож­дението на Гоце Дел­чев под­готви Петър ХАДЖИЕВ

България

Икономика

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Спочти 100% са се повишили раз­ходите за декар земедел­ска продук­ция в сек­тор “Плодове и зелен­чуци“, това са наб­людения на произ­водители от Го…

Прочети още:

Loading...

Култура

Седмица на българската книга започва в Париж

Бъл­гар­с­кият кул­турен инс­титут във френ­с­ката столица пос­реща праз­ника на бъл­гар­с­ката прос­вета и кул­тура 24 май със седем дни, пос­ветени на бъ…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Трима родни щангисти отказаха на Катар

Трима от най-добрите ни щан­гисти отх­вър­лиха пред­ложение да се със­тезават за Катар на олим­пийс­ките игри в Париж през 2024 г. Офер­тата е била …

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...