Гоце беше войвода на войводите...
- Публикувана в Сряда, 26 Януари 2022
Историята на последната снимка на Гоце Делчев, направена през февруари 1903 г. в пещерата Капе в подножието на планината Али Ботуш
През 1929 г. в София излиза книгата на Георги Баждаров „Моите спомени“. В нея революционерът описва своето участие в македонското освободително движение, както и последната среща с Гоце Делчев. От тази среща е запазена и последната снимка на Гоце,в която той за пореден път показва своята скромност. Историята е следната и за нея разказва Георги Баждаров…
…Скоро, в първите дни на февруари, ни се съобщи, че Гоце Делчев пристигнал в с. Кара Кьой, Неврокопско, съседно с нашия район, и че ни вика за среща там. Това известие ни намери в Дивия Център. Приятна новина. Дядо Илия отдавна не е виждал Делчев и се радва. Пък ще има и да му се оплаче, че малко нещо е сторено за въоражаването на нашата околия, макар и да бяха събрани доста пари и внесени в Окръжният комитет. Аз не съм видял Делчев точно от преди година и аз се радвам, че ще го видя. Но все пак минава ми през мисълта достатъчно ли сме направили ние от своя страна за делото, сме ли сторили възможното и няма ли да ни гълчи за слаба деятелност? Ние сме спокойни пред съвестта си, ала никой не може напълно обективно да прецени своята работа…
Наближава да се съмне, но и ние наближаваме с. Кара Кьой. Призори сме в селото. То е чисто българско, няма турци, няма и войска. Всички почти са заклети и да ни види някой, няма опастност от издайничество. Завеждат ни в една къща, определена за квартируване. Научаваме, че освен Делчев с четата си, пристигнали са и Неврокопската, Мелнишката и Серската чета, разквартирувани по разни къщи. Мене и Дядо Илия заведоха в къщата, гдето е Гоце. Заварихме го да седи в ъгъла на огнището и да подхвърля една бомба между ръцете си като топка. Не бях го видял в комитски каяфет. Много му приличаше. В София ходеше с един къс, почти лъснал от износване жакет, с кривната полусмачкана мека шапка, като че купени от бит-пазар. Тук в сива куртка, сиви панталони, завити в калцуни, Гоце беше войвода на войводите. Разцелувахме се. Така заварихме и Пею Яворов, младия поет, с когото преди година и нещо се запознахме в кафене “Македония“ София. Тогаз редактираше вестник “Дело“ и бе облечен с бон-жур и мека шапка. Сега носеше шаячена куртка и шаячени панталони като всички четници, а на главата си бе сложил една черна капа с формата на фес. Видя ми се по-черен, отколкото го знаех, а с тази оригинална капа приличаше на персиец. Тук бяха Димитър Гущанов, нелегален член на Серския окръжен комитет, Яне Сандански, мелнишки войвода, Атанас Тешовалията и Иван Даскала, иженарицаемият Копаран-чауш. Тука е моя съселянин Георги Радев, серски войвода, Стоян Филипов, секретар на Атанас Тешовалията, и пр. все познати другари.
На другия ден след пристигането ми почнаха съвещанията между Гоце, Гущанов, Яворов и Сандански по работите на Пиринския революционен окръг и предстоящото въстание. Поканени бяха на доклад и другите войводи, всеки да каже за своята околия. Нас, секретарите, не ни бръснеха — счело се е, че Яне Сандански и Гущанов застъпват достатъчно нелегалните интелигентни деятеля в окръга. Пък и никой от нас не прояви претенции за по-голямо зачитане — много бяхме дисциплинирани.
В с. Кара Кьой престояхме четири дена. Поради голямото двежение, събрали се бяха 60 души в 4–5 къщи, можехме да бъдем разкрити. Реши се да се изместим. Като най-удобно място за едно по-продължително престояване на толкоз много хора бе посочена от Дядо Илия голямата карстова пещера Капе, десетина километра на север от с. Крушово, в подножието на Али Ботуш. Така се наричаше тази естествена голяма колиба, защото постоянно капят капки, особено в дъното й, едно по-малко отделение над пещерата.
Вънка вали сняг. В сградата гори огън. До огъня, наметнати с кепета, са Гоце и Яворов. Греят се и други, на които е студено. Повечето не усещат студа — играят хоро или надхвърлят камък. От Крушово нощтно време ни носят товари хляб, мехове с вино, сирене и месо. Димитър Запрев от с. Старчища, от Неврокопската чета, предложи да ни снабди с повече месо и без пари. Той с двама другари заминаха към с. Търлис и след два дни докараха два турски вола. Заклаха ги, одраха ги и няколко дена казаните се пълнеха с месо. Виното се даваше на порции, по канче на ядене, за да не направи някой терекия главата. Така прекарахме в разговори, песни, игри и хора около две недели. Донасяха ни и вестници от България. Стари бяха, но за Капе новините им бяха пресни. От тези вестници научихме, че дипломацията се е раздвижила по Македонския въпрос. Руският и австрийският посланик в Цариград накарали Високата Порта да въведе реформи в Македония. Същественото в тези реформи бе, че пъдарите турци и арнаути ще бъдат заменени в християнските села с християни. Гоце казва, че това е нищо, но то е начало, което предвещава добри перспективи за след едно сериозно въстание. Пъдарските реформи са последица от революционното движение, което досега се проявяваше в афери и схватки на четите с аскера и от джумайското въстание на върховистите. Вероятността да добием автономия на Македония подир въстанието е голяма.
Стана дума да се фотографираме, тъкмо се бяхме събрали всички чети в окръга, изключая Разложката. Даскала Иван, Копаран-чауша, препоръча да се извика българинът фотограф, член на Организацията от с. Зърново. Речено и сторено. След три дни фотографът бе в Капе. Явява се спор как да се наредят четите. Дядо Илия, нашият войвода, настоява четите да наредят по старшинство, т. е. най-първата районна чета в окръга най-напред, зад нея втората, третата и т. н. Дядо Илия иска това и по съображения, че другите чети поотделно вече се бяха фотографирали по-рано, а Демирхисарската не. Гоце каза: “Така да бъде“ и така стана. Гоце и Пею Яворов застанаха най-отзад между четниците, които Гоце водеше със себе си, макар и да бяха поканени да дойдат отпред. Не искаха да нарушат възприетото начало. Така нашата чета излезе най-напред и моя милост в средата й. След мен е и Иван Гърчето, който бе дошъл с Гоце и сега се прикомандирова към нашата чета като помощник-секретар или втори секретар, няма значение…
В своите спомени Георги Баждаров дава и пълно описание на участниците в сборните чети на ВМОРО снимали се при пещерата Капе, село Каракьой, Серско: “На първата редица, Демирхисарската чета, от ляво на дясно: войводата Дядо Илия (едната му ръка не е излязла), Георги Чалъков, Георги Башлиев (и тримата от Кърчово), Георги Баждаров от Горно Броди, Иван Гърчето от Мелник, Константин Кюров от Крушово, Никола Карев от Горно Броди. Вторият ред: Атанас Тешовалията, войвода на Неврокопската чета, Стоян Филипов от с. Старчища, секретар на четата, третия, четвъртия и петия не помня; Георги Моаджирчето, Иван Даскала — Копаран-чауша. Третият ред: Георги Радев, серски войвода, от Горно Броди, Михаил Чаков от Гуменджа, секретар на четата, третият от Савек, не помня името му, четвъртия също не помня, петият Ангел Дончев от Кулата, шестия не помня, седмият Таската — Атанас Спасов, последния не помня. Четвъртият ред: Димитър Гущанов, драмски войвода, от Старчища по баща, майка му от Крушово, Димитър Кашиналията от с. Кашина, Мелнишко, на другите не помня имената. Петият ред: Яне Сандански, мелнишки войвода от с. Влахи, Спиро Петров от Прилеп, Георги Спанчовалията от с. Спанчово, Мелнишко, Петър Милев, Андрей Кезепов, Георги Скрижовски. Шестият ред: Георги Куслев, поройски войвода, от Кукуш, другите не помня. Седмият ред: Станиш Наков и Кара Васил, кукушлии, от четата на Гоце. От същата четата помня Карчо — голата с къдрава коса глава в края на седмата редица; Димитър Кирлиев, през един след Гоце, Пею Яворов с черната капа и черната брада към края на предпоследната редица. Гоце едва се познава най-отзад.“
Специалното издание,посветено на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев подготви Петър ХАДЖИЕВ
