Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 131, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Историята не учи, тя наказва

Историята не учи, тя наказва

Режимът в Полша вади от окопите на миналото доспехите на омразата и русофобията

Проф. Минчо Мин­чев

Като нап­равим рав­нос­метка от вой­ната на САЩ и Европа против Русия, лесно ще забележим, че Източна Европа вече се задъхва от наказанията срещу Русия. Изк­лючение прави Полша. Днес тази немалка за европейс­ките мащаби страна е горд член на Европейс­кия съюз и НАТО, за което получи почти 300 млрд. евро — повече от всички други, присъединили се към ЕС източ­ноев­ропейски страни, взети заедно.

Това сне от днев­ния ред на пол­с­ката политика омразата към Гер­мания и тя започна да се раз­г­лежда като добър пар­т­ньор. Но идилията взе да отминава. Преди няколко години Полша предяви претен­ции към Гер­мания за ком­пен­сации за нанесените й вреди през Втората световна война, въп­реки че този проб­лем отдавна е решен.

Сега, на фона на специал­ната военна операция на Русия в Украйна Полша рязко активизира добре поз­натите за ней­ния елит мегаломан­ски великодър­жав­нически нас­т­роения, харак­терни за периода между Пър­вата и Втората световна война, които завър­шиха с трагични за пол­с­кия народ пос­ледици. Няма съм­нение, че идните месеци ще сме свидетели на раз­гарящата се русофобия на пол­с­кия политически елит.

Вече почти три десетилетия тази омраза се под­к­лажда в пол­с­кото общес­тво и благодарение на нея започна пренапис­ването на историята в изк­лючително агресивен антируски дух. Няма събитие в слож­ната обща история на двете страни, което да не се преиначава и от което да не се произ­веде антируски пропаган­ден продукт. Пос­лед­ният израз на ненавист е решението да бъдат унищожени всички памет­ници на Съвет­с­ката армия на територията на страната. При това — със специален закон!

Какво за нас, бъл­гарите, означава това? За да се отговори на този въп­рос, на събитията трябва да се гледа както геополитически, така и в историческа дъл­бочина. Според пол­с­ките историци и политолози съв­ременна Полша е кос­вено, но силно пов­лияна дори от събития на далеч­ното минало.

Полша е страна с велико минало, която се появява на историчес­ката сцена в началото на Х век. Ней­ният раз­ц­вет нас­тъпва през ХIVХVII в. — тогава, когато източ­ната й съседка — Русия, е овладяна от несек­ващи раз­мирици и когато залязва Второто бъл­гар­ско цар­с­тво. В тези два века и половина Полша има пър­вос­тепенно значение за Цен­т­рална и Източна Европа. Тогава тя владее земи, които днес са част от Беларус, Украйна, Хър­ватия, Словакия и Унгария. По това време Полша зас­тава начело на голяма хрис­тиян­ска коалиция срещу нашес­т­вието на осман­с­ките турци в Европа. Връхна точка на тази епоха е съз­даването през 1569 г. на единна дър­жава, със­тояща се от Крал­с­тво Полша и Великото княжес­тво Литва, наречена Реч­пос­полита. Това е многонационална дър­жава, която е проек­тирана да стане ядро на обединените западни и източни славян­ски територии от Ниса да Волга и от Бал­тика до Черно море. Гран­диозен проект, но основан на две неп­римирими хрис­тиян­ски фрак­ции и затова неосъщес­т­вим за времето си.

В началото на своето същес­т­вуване тази дър­жава жъне и големи военни успехи. Ней­ните войски водят между 16041618 г. осем войни с Русия и два пъти зав­земат Мос­ква. Побеж­дават и мощ­ната тогава швед­ска дър­жава. С началото на 30-годишната война в Европа обаче започва ней­ният упадък. А след края на тази война, завър­шила без победител през 1648 г., Полша, оказала се между две силни и религиозно враж­дебни дър­жави — Прусия и Русия, започва да запада. И така до пър­вото раз­деляне на победената Реч­пос­полита между Прусия, Русия и Авс­т­рия през 1772 г.

Всъщ­ност от средата на ХVIII век Полша пос­тепенно е лишавана от дър­жавен суверенитет. През 1793 г. следва нова подялба — този път между Прусия и Русия. През 1795 г. Полша е раз­делена за трети път, с което е сложен край на Реч­пос­полита. Поделят си я и напълно я под­чиняват Русия, Прусия и Авс­т­рия. След Наполеоновите войни, от 1815 г. до 1920 г. се проточва стогодишна епоха на Европа без Полша, на враж­дебни полско-немски, полско-австрийски и особено — полско-руски отношения.

След Пър­вата световна война и след Октом­в­рийс­ката революция за Полша започва нов исторически период — вече на въз­с­тановената свободна пол­ска дър­жава. Току-що съз­дадената национална пол­ска войска се въз­пол­зва от катас­т­рофал­ното положение на Съвет­ска Русия и зав­зема обширни територии от Беларус и Украйна, където пол­с­кото население е в абсолютно мал­цин­с­тво. През 1920 г. започва съветско-полската война, която Полша печели. След­ват събития, за които поляците не обичат да си спом­нят — пър­вото масово унищожение на плен­ници — над 80 хил. пленени съвет­ски воини са оставени да умрат от глад в плен­ничес­кия лагер. В това отношение нацис­тка Гер­мания изос­тава от свободна Полша с цели 20 години.

Тогава във Вар­шава въз­к­ръсва меч­тата за Велика Полша от Бал­тика до Черно море. Тази цел определя харак­тера на пол­с­ката вън­шна политика между двете световни войни, като много надежди се въз­лагат на помощта на нацис­тка Гер­мания. Пър­вият значим вън­ш­нополитически акт на хит­лерис­т­ката власт е под­пис­ването още през януари 1934 г. на Пакт за приятел­с­тво, сът­руд­ничес­тво и ненападение с Полша. Зас­лепен от традицион­ната си ненавист към всичко руско, политичес­кият елит на Полша намира в нацис­тка Гер­мания свой мощен съюз­ник срещу Съвет­с­кия съюз. Връхна точка в тези приятел­ски отношения е присъединяването на чеш­ката област Тешин към Полша след раз­падането на Чехос­ловакия по силата на Мюн­хен­с­кия сговор от сеп­тем­ври 1938 г. По този повод Чър­чил нарича Полша “хиената на Европа“. Но броени дни след окон­чател­ното окупиране на Чехос­ловакия Гер­мания рязко променя своето поведение към Полша — тя става след­ващият прицел на нем­с­ката екс­пан­зия на Изток.

Полско-съветските отношения остават изк­лючително сложни през всички години на Втората световна война. Тогава съз­даденото в Лон­дон пол­ско емиг­ран­т­ско правител­с­тво се проявява крайно враж­дебно към СССР. В окупирана Полша то съз­дава своя армия — Армия крайова. От началото до края на вой­ната тя бе не просто национал­ноек­с­т­ремис­тка, но и под­чер­тано антисемит­ска. Сега, след отк­риването на огромен масив архивни документи, става ясно, че най-радикалните пол­ски антисемити по нищо не са отс­тъп­вали на нацис­т­ките. Не са малко поляците, които са били охранители в нацис­т­ките кон­цен­т­рационни лагери на смъртта. През воен­ните години се проявява веч­ното раз­д­воение на поляците. Левите, приятел­ски нас­т­роени към Съвет­с­кия съюз народни сили съз­дадоха друга, своя национал­ноос­вободителна армия — Армия людова. Така в със­тава и на британ­с­ката, и на Чер­вената армия воюват десетки хиляди поляци.

Справед­ливостта изис­ква да се отбележи, че своя принос в освобож­дението на Полша имаха както воюващите в Чер­вената армия, така и в със­тава на армиите на САЩ и Великоб­ритания пол­ски пат­риоти антифашисти — общо 550 хиляди бойци. Те, както бе казал Сталин, отвоюваха свободата на своята родина. Но не бива да се заб­равя, че за това освобож­дение на изс­т­радалия брат­ски народ Чер­вената армия зап­лати с живота на 600 хил. свои вой­ници. Днес обаче край­нодяс­ното правител­с­тво на Полша руши със садис­тично удовол­с­т­вие памет­ниците точно на тези жер­тви. Също така не трябва да се заб­равя още един факт, който пол­с­ката дес­ница пред­почита да отминава с мъл­чание — наличието на още една — трета Полша. Тази, от която се набираха вой­ници, воюващи на страната на нацис­тка Гер­мания. А те не бяха никак малко: общо 945 хиляди — почти един милион пол­ски граж­дани, са служили във Вер­махта и дори в СС. На Източ­ния фронт те са 630 хиляди, а на Запад­ния — 315 хиляди. И още един интересен факт: благодарение на зас­тъп­ничес­т­вото на СССР и лично на Сталин отношението към Полша след вой­ната е като към мощна антифашис­тка сила, дала много жер­тви в бор­бата срещу нацизма.

По време на вой­ната и след нея т. нар. пол­ски въп­рос стои неиз­менно в цен­търа на вниманието на срещите на лидерите на САЩ, СССР и Великоб­ритания. Така, ако на кон­ферен­цията на “тримата големи“ в Техеран през 1943 г. на “пол­с­кия въп­рос“ е било отделено едно заседание, то на срещата в Ялта през 1945 г. той вече се е раз­г­леж­дал на всич­ките осем заседания. “Въп­росът“ не слиза от днев­ния ред и на Пот­с­дам­с­ката кон­ферен­ция. Позицията на СССР за Полша, изразявана и на трите срещи е ясна и категорична — Мос­ква е заин­тересована след­военна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници въз­можно най-голяма част от пол­с­кия народ.

След всичко преживяно, след стотиците хиляди жер­тви на съвет­с­ките воини, след неимовер­ните дип­ломатически усилия и нак­рая след цялата неоценима помощ на Мос­ква за въз­раж­дането на след­военна Полша днес съв­ремен­ната пол­ска дър­жава отв­ръща с истеричен изб­лик на русофобия, дос­тигаща немис­лимите предели на военно противопос­тавяне. Ярък пример и сим­вол на тази невъз­дър­жана омраза е завър­ш­ващото вече вар­вар­ско и демон­с­т­ративно унищожение на памет­ниците на загиналите за свободата и независимостта на над 600-те хиляди съвет­ски воини.

Този без­с­рамен и подъл акт дълго ще трови отношенията между двете славян­ски страни и това в никакъв случай няма да е в полза на съв­ремен­ното пол­ско общес­тво. Омразата никога не е водела никого до нищо добро. А в исторически аспект никоя дър­жава не е печелила от антирус­ката си политика. В този смисъл днес, както никога, е полезно да си припом­ним тезата, че историята не е учител, а над­зирател, който наказва всеки, пренеб­рег­нал ней­ните уроци.

(С големи сък­ращения)

“Поляци, не издевател­с­т­вайте над историята“ — с такъв призив граж­дани в Калинин­г­рад се обър­наха към съседите си пред кон­сул­с­т­вото на Полша в града

Поред­ният памет­ник на съвет­с­ките воини в Полша е раз­рушен

България

КНСБ: Работниците намаляват, нарушенията не

КНСБ: Работниците намаляват, нарушенията не

Секторът с най-много оплаквания е леката промишленост

Работещите стават все по-малко в Бъл­гария, но нарушенията на тех­ните права не намаляват…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Култура

Археолози търсят ранния храм на Дионис на Перперикон

Започ­наха таз­годиш­ните археологически проуч­вания на свещения скален храм, съоб­щава проф. Николай Овчаров.На Пер­перикон през това лято ще раб…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Новак Джокович се оплака от „Уимбълдън“

Новак Джокович се оплака от „Уимбълдън“

Новак Джокович се оплака, че къс­ните начални часове на двата основни корта в Лон­дон на прак­тика прев­ръщат “Уим­бъл­дън“ в тур­нир на зак­рито. С…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...