Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 153, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало ЦКС (2) Занаятчийски кооперации за общи преработки, продажби и доставки в България

Занаятчийски кооперации за общи преработки, продажби и доставки в България

Занаятчийски кооперации за общи преработки, продажби и доставки в България

Уважаеми читатели, продъл­жаваме руб­риката “130 кооперативни следи в бъл­гар­с­ката история“, в която Ви запоз­наваме с любопитни факти от кооператив­ната история, които раз­каз­ват за присъс­т­вието на кооперациите в живота на хората. В днеш­ната статия ще Ви раз­кажем повече за пър­вите занаят­чийски кооперации за общи преработки, продажби и дос­тавки в Бъл­гария.

53. Пър­вата занаят­чийска кооперация за общи дос­тавки

Още в пър­вото десетилетие на ХХ в. бъл­гар­с­ките занаят­чийски кооперации правят опити да раз­ширят и раз­вият дей­ността си чрез обща преработка, продажба и дос­тавка на произ­веж­даните от тях стоки. Този вид сдружения крият в себе си въз­мож­ност за по-бързо и широко раз­витие, защото са срав­нително по-лесни за организиране. При тях отсъс­тва противоречието между индивидуализма на занаят­чиите и кооператив­ните изис­к­вания в занаят­чийс­ката произ­водителна кооперация, което допъл­нително улес­нява тях­ното раз­витие.

Пър­вата занаят­чийска кооперация за общи дос­тавки е основана на 8 април 1912 г. в София. Това е Цен­т­рал­ната шивашка занаят­чийска пот­ребителна кооперация „Изг­рев“. Уставът й е утвър­ден от Софийс­кия окръжен съд през пролетта на 1912 г. Не след дълго, Бал­кан­с­ката война оказва своето влияние и зат­руд­нява раз­витието на кооперацията. Въп­реки това, кооперацията продъл­жава да същес­т­вува и прави пър­вите си големи дос­тавки, а ней­ните членове от 31 с 1150 лв. дялов капитал през 1912 г., след вой­ната дос­тигат 155 със 139 050 лв. дялов капитал. По-късно тази кооперация се тран­с­фор­мира в кооперативно пред­п­риятие.

Шивашка машина „Син­гер“

54. Сфор­миране на бран­шови цен­т­рали за повишаване кон­курен­т­ността на занаят­чийс­кото произ­вод­с­тво.

Истин­с­кият тласък на раз­рас­т­ване и зак­реп­ване на кооперациите за общи дос­тавки, преработки и продажби идва 20 години по-късно, когато през 1934 г. се образуват т.нар. бран­шови цен­т­рали (железар­ска, дър­водел­ска, шивашка). С тях се цели да се обединят силите на кооператорите в цен­т­рална организация, която си пос­тавя за цел да дос­тавя в големи количес­тва суровини, материали, инс­т­рументи и др., снаб­дявайки се от мес­т­ните и чуж­дес­т­ран­ните пазари. С това кооперациите за общи дос­тавки оказ­ват влияние върху регулирането на цените на пазара и доп­ринасят за повишаване кон­курен­т­ността на занаят­чийс­кото произ­вод­с­тво.

Колар­ска кооперация „Гранитъ“

Според официални статис­тически данни, през този период в страната дейс­т­ват 111 занаят­чийски кооперации за общи преработки, продажби и дос­тавки, като в тях са обединени 1036 индивидуални и 14 колек­тивни членове от 22 раз­лични занаят­чийски професии. Кооперациите намират по-широко раз­витие в областта на по-развитите и жиз­нес­пособни занаяти, където условията за една значителна стопан­ска дей­ност са по-благоприятни и в които са заети по-голям брой занаяти. Такива са дър­водел­с­ките и мебел­ните, обущар­с­ките, железаро-коларските, тенеке­джийс­ките, шиваш­ките, кожухар­с­ките, мед­никар­с­ките и др.

55. Автомобилът като лукс, образуване на „Автокооп“

Един от най-добрите примери за това как кооперациите за общи дос­тавки и продажби успяват трайно да регулират цените в даден сек­тор в Бъл­гария е от началото на 30-те години на миналия век. Тогава, правител­с­т­вата в страната гледат на автомобил­ния тран­с­порт като на лукс.

Такси в София, 1934 г.

Имайки пред­вид това, той се облага с неимоверно високи данъци и такси, които в някои случаи дос­тигат до 78% от неговия оборот. Освен че получават минимални доходи за своя труд, професионал­ните шофьори и соб­с­т­вениците на автомобили са силно зависими от тър­гов­ците вносители на авточасти, горивни и смазочни материали. Това се усеща най-осезаемо от дреб­ните соб­с­т­веници на автомобили за общес­т­вен превоз. Ето защо наз­рява идеята за образуване на кооперация за обща дос­тавка на авточасти, горива и смазочни материали. На със­тоялия се в началото на 1930 г. в Хас­ково кон­г­рес на Бъл­гар­с­кия автомобилно-шофьорски съюз се взема решение в почти всички по-големи цен­т­рове на страната да се образуват кооперации за общи дос­тавки на авточасти, като същите се обединяват в Общ съюз на автомобил­ните кооперации. До края на същата година такива кооперации се образуват в София, Плов­див, Шумен, Оряхово и Русе.

Пър­вото мероп­риятие на кооперацията за общи дос­тавки е свър­зана с дос­тав­ката на кооперативен бен­зин, който прис­тига в София в края на декем­ври 1930 г. Вместо по 18 лв. литъра, както го продават час­т­ните тър­говци, кооперацията го пред­лага по 14 лв. За да се кон­курират с кооперацията, час­т­ните тър­говци намаляват цената на бен­зина на 13 лв., а в пос­лед­с­т­вие и на 12. 50 лв. Въп­реки това, обединилите се шофьори не се отказ­ват и масово под­к­репят кооперацията като купуват само от кооператив­ните дос­тавки, което довежда до раз­ширяване дей­ността на кооперацията и през 1931 г. се образува съюз „Автокооп“.

Дирек­ция „КООП медии и рек­лама“