Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 240, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало ЦКС (2) Лозаро-винарски кооперации

Лозаро-винарски кооперации

Лозаро-винарски кооперации

Част 2

Уважаеми читатели, продъл­жаваме руб­риката “130 кооперативни следи в бъл­гар­с­ката история“, в която Ви запоз­наваме с любопитни факти от кооператив­ната история и присъс­т­вието на кооперациите в живота на хората. В днеш­ната статия ще Ви раз­кажем как се раз­виват лозаро-винарските кооперации в началото на миналия век!

74. Лозаро-винарските кооперации след Пър­вата световна война.

В началото на 1920 г. е гласуван „Законът за интен­зив­ните кул­тури“, с който значително се стимулира лозар­с­т­вото в Бъл­гария. Непос­ред­с­т­вено след Пър­вата световна война резул­татите от полаганите грижи за този отрасъл не закъс­няват — лозовите площи се увеличават с 36% в срав­нение с год­ните преди вой­ната. Благоп­риятни условия се съз­дават и за раз­витието на винар­с­ките кооперации. През 1920 г. са основани 4 кооперации: „Шевка“ в Сливен; „Тракия“ в Станимака (дн. Асенов­г­рад); „Димят“ във Варна и „Камака“ в Горна Оряховица.

В периода от 1920 до 1923 г. лозаро-винарските кооперации удвояват произ­вод­с­т­вото и дос­тав­ките на вино, като подоб­ряват значително своята дей­ност и финан­сови резул­тати. От дейс­т­ващите 26 лозаро-винарски кооперации, най-активна дей­ност раз­виват тези в с. Сухин­дол, Плевен и Чир­пан.

Няколко години по-късно (началото на 30-те години на миналия век) се засилва засаж­дането на десер­тни лози в резул­тат на усиленото тър­сене на меж­дународ­ния пазар. Количес­т­вото на изнесеното грозде от страната се увеличава от 32 вагона през 1926 г. на 352 вагона през 1929 г., за да дос­тигне през 1934 г. 3 745 вагона или общо 21 509 тона. Засадените площи с десер­тни сор­тове дос­тигат 166 753 дка. и заемат 20% от всички площи.

Това дава отражение върху кооператив­ните сдружения в лозар­с­ките цен­т­рове и през 1931 г. кооператори от цяла Бъл­гария решават да основат „Общ съюз на земедел­с­ките кооперации“. Още през пър­вата година съюзът отбелязва значителни успехи и се нарежда на трето място между всички износители по количес­тво на изнесеното грозде.

Въп­реки това, основ­ната дей­ност на лозаро-винарските кооперации остава произ­вод­с­т­вото на вино от грозде, което е внесено от кооператорите, и организиране продаж­бата на виното, което е произ­ведено от самите кооператори.

75. Нови въз­мож­ности пред лозаро-винарските кооперации. Основаване на „Кооперативна цен­т­рала на лозарите“

За да улесни кооперациите в преработ­ката на грозде, през 1931 г. Бъл­гар­ска земедел­ска банка започва строеж на винар­ски изби в цялата страна, които в пос­лед­с­т­вие са предос­тавени на кооператорите за пол­з­ване срещу минимален наем. Такива изби с общ капацитет в млн. л. вино се пос­т­рояват в с. Рупци, Видин­ски окръг, във Враца, Анхиало (дн. Поморие), Ляс­ковец, Асенов­г­рад, Перущица, Плевен и др. Стопанис­ването на избите се въз­лага на кооперациите, като те се задъл­жават да ги изкупят от бан­ката в срок от 50 години. Големите изби съз­дават условия за рационално изпол­з­ване на отпадъците от винар­с­т­вото — джибри, винена кал, семки и др. (при еднолич­ното дребно произ­вод­с­тво тези продукти се губят от произ­водителя).

След пос­т­рояването на по-големи винар­ски изби, лозаро-винарските кооперации, по подобие на тютюневите кооперации, започ­ват да се преоб­разуват в районни кооперативни сдружения с по-голям обсег на дей­ност. Така през 1933 г. се учредява „Кооперативна цен­т­рала на лозарите“. Ней­ните учредители са 36 членове, между които лозаро-винарски кооперации, лозар­ски дружес­тва и отделни лозари. През след­ващата година тех­ният брой се увеличава и членовете на цен­т­ралата вече са: 22 лозар­ски кооперации, 62 лозар­ски дружес­тва и 17 индивидуални членове.

Пър­воначално Цен­т­ралата започва своята дей­ност с дос­тавка на лозар­ски материали — син камък, поцин­кована тел, пръс­качки и др. По-късно се преоб­разува в Съюз на лозаро-винарските кооперации, без учас­тието на индивидуални членове.

С нас­тъп­ване на стопан­с­ката криза през 1929 г. зат­руд­ненията на лозарите се засил­ват, тъй като тър­гов­ците отказ­ват да изкупуват виното, произ­ведено от лозаро-винарските кооперации. Това принуж­дава кооператорите да занижат изкуп­ните цени, което допъл­нително услож­нява положението им. Въп­реки това, лозаро-винарските кооперации успяват да се справят с труд­нос­тите, запаз­ват и дори раз­ширяват дей­ността си.

Интересни факти:

За произ­вод­с­т­вото на една бутилка вино са необ­ходими около 600 зрънца грозде; Думата „вино“ идва от сан­с­к­рит и означава „да обичаш“.

Същес­т­вува пог­решно схващане, че всички вина се подоб­ряват с въз­растта. В дейс­т­вител­ност 90% от всички вина трябва да се кон­сумират до една година след произ­вод­с­т­вото си. Тъй като бутил­ките с вино, които са потънали с Титаник са все още непокът­нати, остан­ките на кораба на дъното на океана могат да бъдат считани за най-старата винар­ска изба в света, която за съжаление не може да бъде „отворена“ .

* Най-старият човек в света доживял до 122 години приз­нал, че всеки ден в менюто му били включени зех­тин, вино и шоколад.

Дирек­ция „Кооп медии и рек­лама“