Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря02122020

Брой 232, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Въвеждането на модела на регулираното от държавата социално пазарно стопанство не търпи отлагане

Пазар­ното стопан­с­тво е икономически строй същес­т­вуващ от векове и е без алтер­натива., докато цен­т­рализираното планово стопан­с­тво е само в периода от 1917 до 1989 година. Основ­ните раз­личия между тях са фор­мите на соб­с­т­веност, съот­ветно – час­тна и дър­жавна. При свобод­ното пазарно стопан­с­тво тър­говията и кон­курен­цията стават без намеса на дър­жавата, което означава, че пазара е саморегулиращ и се прави тогава, когато лип­сва зап­лахата от монополни фор­мирования, които да пречат на цялата икономика и изв­личат ползи само за себе си. При регулираното от дър­жавата пазарно стопан­с­тво тя се намесва неп­рекъс­нато в икономиката, докато бъдат отс­т­ранени причините водещи до унищожаване на пазара, едни от които са монопол­ните струк­тури, кар­тел­ните споразумения и други несъвър­шен­с­тва да пречат на кон­курен­цията. Социал­ното пазарно стопан­с­тво е една от фор­мите на регулираната пазарна икономика при която може да се пос­тигне прераз­п­ределение на част от нарас­т­ването на доходите по пътя на социал­ната политика.

Докога с прехода към пазарни позем­лени отношения?

Преходът към пазарна икономика у нас след 1989 г. имаше повече раз­рушителен, откол­кото градивен харак­тер за раз­лика от бив­шите соц­с­т­рани, които нямат нашите проб­леми. Извес­тно е, че след грешно извър­шената позем­лена реформа е унищожена голяма част от сград­ното имущес­тво и изк­лани голяма част от живот­ните. Лик­видирано из основи е всичко заварено със знанието на дър­жавата, вместо тя да упражни правото си да регулира и кон­т­ролира позем­лените отношения. Ролята на дър­жавата има пър­вос­тепенно значение за промяна към по-доброто и за продъл­жител­ността и качес­т­вото на извър­ш­ваните промени. Едно срав­нение между раз­лич­ните икономически сис­теми у нас, показва че в условията на пазарно стопан­с­тво в периода 19001912 г. Бъл­гария се раз­вива прог­ресивно 22 г. след Освобож­дението и се нарежда на първо място на Бал­каните по икономически рас­теж и на трето място в Европа по износ на пшеница на глава от населението, а износа е в пъти по-голям от вноса, което и днес е мечта на всяка дър­жава. В периода 19581970 г. земедел­с­кото произ­вод­с­тво у нас е балан­сирано по произ­вод­с­т­вото, преработ­ката и плас­мента 14 години след 1944 г. Днес обаче от 1989 г. насам вече в продъл­жение на 26 години все още не сме влезли в син­х­рон с европейс­ката аграрна политика по редица показатели. В тър­сене на изход от това със­тояние ние стигаме до извода, че ако продъл­жаваме да се намираме в условията на свобод­ното пазарно стопан­с­тво, труд­нос­тите със сигур­ност ще продъл­жат да се множат. Затова ние считаме, че извър­ш­ването на бърза и качес­т­вена промяна може да се пос­тигне като вземем и приложим примерът с Гер­мания изпол­з­ван още преди 70 години непос­ред­с­т­вено след Втората световна война, когато благодарение на проф. Л. Ерхард, минис­тър на финан­сите тогава с извес­т­ната негова кон­цеп­ция „Благоден­с­т­вие за всички“, наречен баща на Гер­ман­с­кото икономическо чудо изп­равя на крака за кратко време страната си с неговата социална пазарна икономика, регулирана от дър­жавата.

Ролята на дър­жавата ни е да съз­даде условия за правилно фун­к­циониране на пазар­ното стопан­с­тво. Аргумен­тите, които дават основание дър­жавата да въведе новият модел на пазарно стопан­с­тво са, че:

–Земята е най-напред Национално богат­с­тво и след това соб­с­т­веност на отдел­ните членове на общес­т­вото. Така че дър­жавата е тази, която е в правото си да се раз­порежда с това имущес­тво като регулира и кон­т­ролира позем­лените отношения чрез професионално управ­ление, така както пос­тъп­ват в западно-европейските страни.

–Бъл­гария е земедел­ска страна, което под­помага бър­зото излизане от криза, така както през 30-те години САЩ излизат от криза чрез въз­с­тановяване на земеделието, в западна Европа след вой­ната чрез провеж­дане на аграрни реформи и в Китай след извър­ш­ване на позем­лени реформи успява само за три години (19801983) двойно да увеличи земедел­с­кото произ­вод­с­тво.

Мотивите за необ­ходимостта от промяна на сегаш­ния модел са: неп­рес­т­рук­турираните позем­лени отношения поради слабото ни аграрно законодател­с­тво; лип­сата на балан­сирано сек­торно и струк­турно раз­витие на земедел­с­кото произ­вод­с­тво; неп­рес­т­рук­турираните земедел­ски произ­вод­с­т­вени струк­тури в произ­вод­с­т­вено, организационно-стопанско, интег­рационно и управ­лен­ско отношения; лип­сата на пазарни струк­тури; неп­рес­т­рук­турираното аграрно образование и информационно-съветническо обс­луж­ване на земедел­с­ките стопани и съв­сем слабата ангажираност на общините, което води до изос­таващи сел­ски райони с влошена инф­рас­т­рук­тура, висока без­работица и продъл­жаваща миг­рация на младите хора.

Много са нерешените проб­леми, но ние ще раз­г­ледаме само част от тях, които имат най-голямо значение за въз­хода на земеделието ни като посочим въз­мож­ните им решения, а те са:

–Спешно приемане на закон за нас­ледяване на земедел­с­ките имоти, с които да се преус­танови раз­д­робяването им при нас­ледяването, продаж­бите и други сделки чрез нас­ледяване в идеални граници поравно между всички нас­лед­ници с нотариално договорно споразумение или вдигане на прага под който да не се раз­решава раз­делянето на имота. Такава е прак­тиката в европейс­ките страни, докато у нас неп­рекъс­нато говорим за комасация, а в същото време продъл­жава ней­ното раз­д­робяване.

–Изменения и допъл­нения към Закона за арен­дата и арен­д­ните отношения, с който да се прек­рати голямото раз­нооб­разие от типови договори. Дър­жавата да раз­работи типови договори за раз­лич­ните райони на страната с определяне на минимално-максималния раз­мер на рен­тата в зависимост от получаваните средни добиви в отдел­ните райони, как­вато е прак­тиката из Европа.

–Приемане на закон за бран­шовите организации, с който да се сложи ред в тях­ното съз­даване, защото се нароиха без­б­рой такива, от които няма полза.

–Приемане на Закон за земедел­с­кото произ­вод­с­тво („земедел­ски кодекс“), с който да се рег­ламен­тира с под­роб­ности статута на земедел­с­ките стопан­с­тва и ще служи като основа при раз­работ­ване на прог­рами, стратегии, планове и всички други елементи на въз­п­роиз­вод­с­т­вения процес в земеделието.

Промени са нужни и в образовател­ната политика.Професионалното образование има нужда от прес­т­рук­туриране, като прак­тичес­кото обучение премине от 1/3 на 2/3 от целият курс на под­готовка, а докато то се прес­т­рук­турира да се осигурят „писани тех­нологии“ за всички видове произ­вод­с­тва на стопаните. Важен момент е и прес­т­рук­туриране на ефек­тив­ността на инфор­мацион­ното и съвет­ническо обс­луж­ване. Сега преоб­ладаващата част от земедел­с­ките произ­водители не са добре инфор­мирани за ОСП и пазарите, както и за мер­ките по Прог­рамата за раз­витие на сел­с­ките райони. А провеж­даната инфор­мационна кам­пания на МЗХ е скъпа и недос­татъчно ефек­тивна макар че за провеж­дането й се хар­чат много пари. За подоб­ряване на инфор­мацията активно учас­тие трябва да вземат общините чрез раз­п­рос­т­раняване на изнесените материали на тези семинари чрез сел­с­ките кметове до всеки стопанин срещу под­пис.

Произ­вод­с­т­вената политика също се нуж­дае от промени.Назряла е нуж­дата от извър­ш­ване на ново териториално райониране на отдел­ните произ­вод­с­тва в зависимост от кон­к­рет­ните условия и раз­нооб­разяване на рас­тениевъд­ното и живот­новъдно произ­вод­с­тво. Съз­даването на фер­мер­ски кооперативи е пътят за премах­ване на сил­ното монополно влияние на преработ­вател­ните и тър­гов­ски фирми. Време е от полагащите се суб­сидии на площ от ЕС да се премине към суб­сидиране на площ и на реализирана продук­ция в съот­ношение 1:1, както и да се промени суб­сидията на глава млечна крава, независимо от млеч­ността й. Дър­жавата трябва да прех­върли част от своите управ­лен­ски права в земеделието пряко на общините. С такова управ­ление ще се засили ролята на общините, които ще поемат регулаторни и кон­т­ролни фун­к­ции. Без тях­ната намеса не може да има сел­ска икономика и социална политика. Приемане на закон за съз­даване на земедел­ски камари в земедел­с­кото произ­вод­с­тво по подобие на нап­ред­налите страни не търпи отлагане. У нас са съз­дадени камари за всички професионални общ­ности с изк­лючение само на земеделието.

Европеизация на земеделието без реформи е невъз­можна

Ако отп­равим пог­лед върху със­тоянието на раз­лич­ните сек­тори и произ­вод­с­т­вени струк­тури в земеделието ще видим, че най-близо до европейс­ките изис­к­вания се намират арен­датор­с­ките стопан­с­тва, птицевъд­ните и свиневъдни ком­п­лекси в страната. Тези три категории стопан­с­тва са европеизирани в бол­шин­с­т­вото си, докато останалите стопан­с­тва по наше мнение са час­тично европеизирани. Истин­с­кото европейско раз­витие на земеделието ни изис­ква и истин­ска пазарна икономика. За да влезем в ритъм с него са необ­ходими: нов под­ход в земедел­с­ката ни политика и ново мис­лене на земедел­с­ките ни дейци. С други думи, агрореформи могат да се правят само от рефор­мирани хора Лип­с­ват истин­ски реформи в селек­цията на прежив­ните животни за повишаване на ней­ното ниво. Каква селек­ция правим след като суб­сидиите на глава са еднакви, независимо от тях­ната млечна продук­тив­ност? Поради лип­сата на закон за бран­шовите организации правим много асоциации за всяка порода, вместо да съз­дадем фер­мер­ски кооперативи и интег­рираме произ­вод­с­т­вото с преработ­ването и плас­мента, за да нор­мализираме пазар­ните цени на млеч­ните продукти дик­тувани от монопол­ните струк­тури.

Социал­ната политика

Съз­даването на трудова заетост като основа на социал­ния модел на пазар­ното стопан­с­тво и в земеделието е в пряка връзка със степента на нарас­т­ване на произ­водител­ността на труда. Въз­мож­ните начини за намаляване на без­работицата са свър­зани с въвеж­дане на изпитания и у нас класически Акор­ден модел на земедел­ско произ­вод­с­тво в лич­ните дворове на сел­с­кото население със съдейс­т­вието на дър­жавата, общините и големите земедел­ски стопан­с­тва по определени схеми на договаряне. Другият път е съз­даване на произ­вод­с­т­вени сдружения за стопанис­ване на част от земите на ДПФ и ОПФ като социална форма на произ­вод­с­тво с дъл­гос­рочни договори.

Наб­людавайки произ­тичащите у нас социално-икономически процеси с кризи в раз­витие на земеделието и сел­с­ките райони, ние намираме за необ­ходимо да пред­ложим нашите соб­с­т­вени позиции, насочени към промяна на същес­т­вуващото положение за пос­тигане на по-стабилно раз­витие на земедел­с­кото произ­вод­с­тво. А това може да стане реален факт само ако:

–Дър­жавата да наложи твърдо волята си и въведе модела на регулираното от нея социално пазарно стопан­с­тво, вместо въведеният досега модел на свобод­ното, саморегулиращо се пазарно стопан­с­тво, при който всеки прави как­вото си иска.

- Да се въведе класичес­кия под­ход „отдолу-нагоре“ широко прилаган в раз­витите страни за пос­тигане на по-голяма демок­ратич­ност в управ­лението чрез допит­ване до облас­т­ните админис­т­рации и бран­шовите организации.

–Да се извърши прес­т­рук­туриране на нерешените струк­турни и социални проб­леми посочени в тази статия.

–Да се приеме закон за съз­даване на земедел­ски камари по подобие на другите дър­жави, които да служат като пос­ред­ник и пар­т­ньор между земедел­с­ките стопан­с­тва и Минис­тер­с­т­вото на земеделието.

–Нор­мализиране на нарушеното рав­новесие в произ­вод­с­т­вото между отдел­ните подот­расли чрез извър­ш­ване на ново териториално райониране на отдел­ните видове произ­вод­с­тва в зависимост от кон­к­рет­ните природни и други условия.

Да не заб­равяме, че земеделието е било и ще продължи да бъде приоритет – но не само заради същес­т­вуващите традиции, а и заради голямото му учас­тие в под­помагане раз­витието на национал­ната икономика и съз­даване на трудова заетост.

Димитър НИКОЛОВ

Николай ИВАНОВ,

ветерани в земедел­с­кото произ­вод­с­тво, гр. Доб­рич

България

Икономика

Пандемията “изяде“ книгата, 30% спад на продажбите

Пандемията “изяде“ книгата, 30% спад на продажбите

През месеците април и май пък спадът бил драстичен - до 70 на сто

С30% са спад­нали продаж­бите на книги през тази година вслед­с­т­вие на пан­деми…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Син на руски милиардер иска да влезе в Ботев (Пд)

Синът на рус­кия милиар­дер Борис Зин­гаревич — Антон, идва до броени дни в Бъл­гария за среща, за да пред­ложи сделка за Ботев (Плов­див). Това т…

Прочети още:

Loading...

Свят

Ирландия разхлабва контравирусните мерки – отваря кина, храмове, музеи

Ирландия разхлабва контравирусните мерки – отваря кина, храмове, музеи

В Белгия заработиха магазините след спад на заболяванията

Ирлан­дия излиза от втората си каран­тина. След 6-седмични коронавирусни ограничения …

Прочети още:

Loading...