Вестник Земя

Европа повелява – фермите вън от населените места!

При положение, че повечето ни селца са обезлюдени, условието да се изнесат малките стопанства извън регулация е почти безпредметно

Европа повелява-животновъдните обекти извън населените места! Това изис­к­ване е в основата на нор­матив­ните документи, които определят къде и как да се организира отг­леж­дането на животни със стопан­ска цел в Бъл­гария. Тези раз­поредби се отнасят до всички, особено до онези, които искат да получават европейски суб­сидии за своята живот­новъдна дей­ност. При положение, че повечето малки населени места са обез­людени, условието да се изнесат мал­ките ферми извън регулация е почти без­п­ред­метно и свър­зано със сериозни раз­ходи по организирането му. Изг­раж­дането на под­ходящи сгради и съоръжения, осигуряването на вода, елек­т­ричес­тво и охрана, отделно цялото оборуд­ване за дей­ността, ще бъдат раз­ходи, които няма да могат да се пос­рещ­нат от дреб­ните стопан­с­тва. Отделно от това, но не маловажно е и обс­тоятел­с­т­вото по тър­говията с произ­ведената продук­ция и ней­ната изкупна цена, която на прак­тика да осмисли продъл­жаването на този биз­нес. Условията важат и за стопани от сек­тор “Пчелар­с­тво“.

Не са малко случаите, в които фер­мерите се отказ­ват от дъл­гогодиш­ния си поминък, а това ще води до още по-задълбочаваща се криза в сек­тора, както и до повишаване на вноса на продук­ция от чуж­бина. Раз­бира се има теоретичен изход от положението, което можеха да пред­п­риемат мал­ките стопани, а именно обединяването помежду си. Отделен въп­рос е дали на прак­тика можеше да се реализира тази въз­мож­ност. Срокът за изпъл­нение на пос­тавената европейска дирек­тива е м. Сеп­тем­ври. Както се казва – “няма да се излагаме пред чуж­ден­ците“ по време на пред­с­тоящото евро пред­седател­с­тво на Бъл­гария през 2018-та, комен­тира сай­тът AGRO Journal.

Дебатите по новата ОСП вече се провеж­дат. Европейс­ките фер­мери имаха въз­мож­ност да изразят своите идеи и очак­вания от нея, а какъв е процен­тът на бъл­гар­с­ките в тази анкета нямаме данни. Актив­ния старт на тези дебати в Бъл­гария започна през отминалата сед­мица в Плов­див, където род­ните ни сел­с­кос­топан­ски произ­водители изразиха своите идеи и виж­дания, като в същото време можаха да си “сверят часов­ника“ със своите колеги от Европа. На тези дебати бяха поканени всички бран­шови организации, сел­с­кос­топан­ски произ­водители и лица обвър­зани с отрасъла. ОСП е най-високо бюджет­ния европейски инс­т­румент. 40% от бюджета на съюза е пред­наз­начин за обез­печаването на сел­с­кос­топан­с­ката политика. От съд­бовно значение е какво ще съдържа, как ще се прилага, кои ще са приоритетите ѝ. Тази политика на прак­тика дик­тува правилата на произ­вод­с­т­вото, на пазара, на раз­витието на всички сек­тори в отрасъла, и дори социал­ното включ­ване, защото не е маловажно “кой, къде ще бере ягоди“!

За да бъде ефек­тивна за нашите произ­водители, тази политика следва да бъде раз­б­рана и приложението ѝ да дава резул­тат. За това актив­ността на организациите и фер­мерите в час­т­ност, трябва да бъде осезаема и отговорна. Защото след 2020-та година, правилата ще са раз­лични, и който не е съумял да защити интересите си поради апатия или очак­ване, че друг е длъжен да го нап­рави вместо него, ще може да се сърди само на себе си.

Ако в този период Бъл­гария не съумее да установи със сериозни проекти и пер­с­пек­тивни идеи авторитета на сел­с­кото си стопан­с­тво, то нищо от него няма да работи в полза на род­ните сел­с­кос­топан­ски произ­водители, било то малки, средни, а и в някои случаи по-големи.

Промени ще има, те ще бъдат генерални и е редно общес­т­вото да бъде готово за тях, за да не се стигне до това, бъл­гар­с­кият пот­ребител да слага на трапезата си резул­татите от чуж­дес­т­ран­ната дал­новид­ност, а бъл­гар­с­ките продукти да са само във фол­к­лора!

Каре

“Мари Марийко, карагьоз­лийко,

ходила ли си лете на ман­дра?

Видяла ли си, мари, прясно сиренье?

Такова ти е бялото лице

Мари Марийко, карагьоз­лийко,

ходила ли си лете на чар­шийе?

Видяла ли си, мари, църни чурешки?

Такива ти са цър­ните вежди

Мари Марийко, карагьоз­лийко,

ходила ли си лете на бос­танье?

Видяла ли си, мари, цър­вени кар­пузки?

Такива ти са цър­вените бузки…“

Народна песен