Овощари: На 60 см в земята няма влага

Овощари: На 60 см в земята няма влага

Фермерите са скептични дали добри пролетни дъждове ще успеят да компенсират зимната суша

На 60 см в земята няма влага, всичко е сухо и на камък. Това споделиха притес­нени овощари пред Агри. БГ. Валежите този месец спасиха есен­ните зър­нени и мас­лодайни кул­тури, защото тях­ната коренова сис­тема е плитка и повър­х­нос­т­ната влага е дос­татъчна. Овощ­ните дръв­чета обаче са с по-дълбоки корени и имат нужда от повече влага в дъл­бочина в поч­вата, обяс­няват фер­мерите. Тя обик­новено се нат­рупва през студения сезон, но с нас­тъпилата от миналата година суша и втора поред топла и без­с­нежна зима, влагозапасеността на поч­вата е пад­нала до критични нива. От 6070 дни няма дъжд, раз­каз­ват произ­водителите на плодове. “Без­водието може да даде страшно тежки поражения, със загуба на рас­тения, но най-малкото ще има по-слаба и по-лоша реколта“, предуп­реж­дава Слави Трифонов, пред­седател на Национал­ната био асоциация.

Някои негови колеги, които отг­леж­дат ягоди, са започ­нали да поливат насаж­денията още през януари, раз­казва още той.

“Не са се свър­зали дол­ната и гор­ната поч­вена влага“, обяс­нява Николай Хрис­тов, който отг­лежда и преработва плодове в района на Силис­тра. “Дол­ната влага е на 2 м, там винаги има, но гор­ната зависи от количес­т­вото валежи и обик­новено през зимата се свър­з­ват, което е важно за овош­ките.“ Когато попъл­ват отпад­налите череши в градините, на места на 20 см дъл­бочина вече е сухо, твърди Хрис­тов. Дотук валежите са крайно недос­татъчни, допълва той.

“Не знаем пролетта колко ще може да се навакса, това означава и продъл­жаване на полив­ния сезон. А и голяма част от овош­ките не са на поливни условия“, казва Димит­ричка Тър­панова от Доб­ру­джан­с­кия овощар­ски съюз. “Тази суша неминуемо ще се отрази на добивите. Очак­ваме по-голям аборт на плодовите пъпки. Нор­мално е дър­вото да се опита да съх­рани себе си и да отх­върли плодовите пъпки.“ В района на Силис­тра има много кай­сиеви насаж­дения, които при добра влагозапасеност дават добър добив и качес­т­вен плод, но сега се очаква по-лоша реколта, убедена е Тър­панова.

“Положението е много сериозно. Безумие е да поливаме през зимата. А и на много места, където няма напояване и има нужда от сон­дажи, тези процеси са много услож­нени, бюрок­ратични и отнемат много време. Принуж­дават хората да стават нарушители. Защото инвес­тициите им са нап­равени с европейски сред­с­тва и дър­жавни помощи и ако не си осигурят вода, насаж­денията ще загинат“, споделя Мариана Мил­тенова от Национал­ния съюз на градинарите.

Добри дъж­дове през пролет­ния период от март до май са необ­ходими и ще помог­нат, но овощарите са скеп­тични, дали ще могат да ком­пен­сират лип­сата на зимна влага.

Друг сериозен проб­лем са и високите зимни тем­ператури, които са събудили прас­кови и кай­сии в дунав­с­ките райони на страната. “При прас­ковата в Русен­ско и Силис­т­рен­ско вече се наб­людава раз­витие на пъп­ката. Зас­тудяването от пос­лед­ните дни ще окаже някакво влияние. Проб­лемът обаче е, ако до края на фев­руари и март тем­пературите пад­нат много под нулата. Тогава има опас­ност да зам­ръз­нат плод­ните пъпки, понеже вече има сокод­вижение. Кол­кото по-напред е събуж­дането на пъп­ката от зим­ния покой, при тол­кова по-висока тем­пература тя зам­ръзва“, обяс­нява Димит­ричка Тър­панова.