Вестник Земя

Настояване: Всички пчелни семейства да получават средствата

Пчелар­с­т­вото ни е кул­турна емб­лема, важен сек­тор за запаз­ването на регионите и полезна дей­ност за земеделието, затова нас­тояваме всички регис­т­рирани пчелини у нас да се под­помагат, заяви пред Агри.БГ доц. Юлиян Стан­чев, пред­седател на Облас­т­ния пчелар­ски съюз в Плевен. Докато текат обсъж­данията на рефор­мите в новата ОСП, от пчелар­с­кия браш отново дойде искането за промяна на рег­ламента и въз­мож­ност за справед­ливо раз­п­ределение на сред­с­т­вата Не сме съг­ласни с това, че сред­с­т­вата, които се осигуряват на бъл­гар­с­ките пчелари, се определят от всички регис­т­рирани пчелни семейс­тва, които са около 750 хиляди, а сред­с­т­вата, който се предос­тавят, ги получават само 10–15% от пчеларите — регис­т­рираните като земедел­ски произ­водители, кон­к­ретизира искането доц. Стан­чев.

От казаното излиза, че някои пчели са по-пчели от други, защото стопаните им имат раз­личен статус. Статис­тиката, на базата на която се одоб­ряват и отпус­кат еврос­ред­с­т­вата, включва всички регис­т­рирани в Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) живот­новъдни обекти — пчелини. Според бъл­гар­с­кото законодател­с­тво обаче право на суб­сидии имат само регис­т­рираните земедел­ски произ­водители. Така една голяма част от пчелите в статис­тиката никога не вижда и лев. Обяс­нението за това е, че земедел­с­ките стопани плащат даници в хаз­ната и затова имат право да получават сред­с­тва, но дали справед­ливостта е едноз­начна в случая?

„Регис­т­рацията в БАБХ е задъл­жителна, но регис­т­рацията като земедел­ски стопанин не е. Ясно ни е защо се изис­ква да си регис­т­риран произ­водител, но пчелар­с­т­вото има и друго значение, не е само произ­вод­с­тво и тър­говия“, припомня бран­шовият пред­с­тавител. И дава примери в тази посока: „В други страни има рав­номерно раз­п­ределение за всяко пчелно семейс­тво. В Полша пчеларите, които притежават до 80 пчелни семейс­тва не са длъжни да бъдат регис­т­рирани земедел­ски произ­водители, но получават пари от пчелар­с­ката прог­рама.“

За да е въз­можно това и у нас, е нужно да се промени рег­ламен­тът за финан­сиране. По думите на доц. Стан­чев това не става заради ограниченията, идващи от Минис­тер­с­т­вото на финан­сите, а не от Земедел­с­кото минис­тер­с­тво. И все пак — минис­тер­с­тва много, това в крайна сметка не засяга нито пчеларя, нито пчелата. Засяга ги това, че след като Европа отпуска пари и за тях, би след­вало да могат да си ги получат. “Много сек­тори не могат да бъдат свръх едри, но са важни за запаз­ването на регионите, за кул­тур­ните традиции. Пчелар­с­т­вото е традиционна, поколен­ческа дей­ност у нас, част от национал­ната ни и кул­турна иден­тич­ност. Другият момент е свър­зан с важ­ността на опрашителите в световен план. Тревогата за със­тоянието на насекомите е голяма. В Европа се установява, че от 1500 вида опрашители са останали само 5–6. Това е резул­тат най-вече от пръс­канията с вредни вещес­тва. Медонос­ната пчела се запазва за сега благодарение на пчеларите“, заявява на финал доц. Юлиян Стан­чев