Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 184, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Благодарение на широкооб­х­ват­ната си дей­ност Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут се пол­зва с висок национален и меж­дународен прес­тиж, а съз­дадените в него многоб­ройни научни продукти са ценени и тър­сени в цял свят

“Науката е необ­ходима на народа. Страна, която не я раз­вива, неиз­бежно се прев­ръща в колония.“

Фредерик Жолио-Кюри

Аграр­ната наука в Доб­ру­джа има дълга и многолика история. Историчес­ките пред­пос­тавки за ней­ното въз­ник­ване се крият близо един век назад във времето, когато по силата на Букурещ­с­кия мирен договор от 1913 и Ньойс­кия мирен договор от 1919 година Южна Доб­ру­джа нес­п­равед­ливо влиза в границите на Румъния. Тя е вър­ната на Бъл­гария едва на 7 сеп­тем­ври 1940 година с под­пис­ването на Крайов­с­кия мирен договор.

С акт от 8 октом­ври 1940 г., въз основа на заповед на Минис­тер­с­т­вото на земеделието и дър­жав­ните имоти, останалите от румън­ците пол­ски имоти се предават на агронома Трифон Чутуков, който, заедно с пър­вите основополож­ници на бъдещата земедел­ска опитна стан­ция, се нас­танява в тъй нареченото “долно стопан­с­тво“, останало от румън­с­кото опитно поле, раз­положено в района на днеш­ното летище в гр. Доб­рич.

“Дол­ното стопан­с­тво“ раз­полага само с няколко стари пос­т­ройки: железар­ска работил­ница, свинар­ник, кокошар­ник, малка и скромна сграда за живеене. Наб­лизо има кладенец за ръчно вадене на вода. Селището е без елек­т­рификация. По-късно в стопан­с­т­вото е пос­т­роен обор за 20 глави едър добитък и двуетажна жилищна сграда с 4 апар­тамента.

През 1941 г. Опит­ното поле е вписано в дър­жав­ния бюджет на Бъл­гария под името Земедел­ска опитна стан­ция със семеп­роиз­вод­с­тво. След 1944 г. тя е преименувана в Дър­жавен земедел­ски изпитателен инс­титут в гр. Доб­рич, който от 1947 г. до премес­т­ването му в Генерал Тошево, е извес­тен под името Районен земедел­ски изс­ледовател­ски инс­титут, гр. Тол­бухин. През периода 19411943 г. тук работи само един научен работ­ник.

От 1945 до 1947 г. се сфор­мират два отдела — “Отдел за подоб­ряване на земедел­с­ките рас­тения“ и отдел “Агротех­ника“, а през 1948 г. се раз­к­рива трети отдел — “Рас­тителна защита“.

Опитно-изследователската работа е насочена в две нап­рав­ления: “Селекционно-подобрителна работа с рас­тенията“ и “Агротех­ника“. Започва извеж­дане на срав­нителни сор­тови опити за установяване на най-подходящите за района наши и чужди сор­тове и мес­тни популации и селекционно-подобрителна работа с пшеница, слън­чог­лед, ечемик и царевица. Залагат се агротех­нически опити с цел установяване на най-подходяща агротех­ника за района на Доб­ру­джа. Започва семеп­роиз­вод­с­тво на пшеница, сорт № 14.

Съг­ласно нареж­дане на Минис­тер­с­тво на земеделието и дър­жав­ните имоти от 7 март 1944 г., се оборудва семекон­т­ролна лаборатория за извър­ш­ване на анализи на проби от сор­тови семена за тях­ната год­ност като посевен материал.

С пос­танов­ление на Минис­тер­с­кия съвет № 236 от 8 март 1951 г.: “За раз­витие на сел­с­кото стопан­с­тво, водос­наб­дяването и елек­т­рификацията на Доб­ру­джа“, се съз­дава Доб­ру­джан­с­кият сел­с­кос­топан­ски научно-изследователски инс­титут.

Сфор­мират се сек­ции по Земеделие, Рас­тениевъд­с­тво, Агролесомелиорации, Живот­новъд­с­тво, Механизация на сел­с­кото стопан­с­тво. Водят се проуч­вания по земеделие, мелиорации, живот­новъд­с­тво, овощар­с­тво.

Инс­титутът израс­тва като ком­п­лек­сно научно звено и за кратък период раз­г­ръща широка научно-изследователска дей­ност. Решават се важни за района задачи по редуването на кул­турите, обработ­ката на поч­вата, бор­бата с неп­риятели, болести и плевели, торенето, съз­даването, изпит­ването и внед­ряването на нови сор­тове земедел­ски кул­тури, подоб­ряването на пород­ния със­тав в живот­новъд­с­т­вото. Науч­ните изс­лед­вания по живот­новъд­с­тво (птицевъд­с­тво, свиневъд­с­тво, говедовъд­с­тво и овцевъд­с­тво) продъл­жават до 1972 г. Съз­дадена е Североиз­точ­ната бъл­гар­ска тън­корунна порода овце, която е основна за района на Доб­ру­джа и през пос­лед­ните години придобива особено значение.

През 1962 г. Доб­ру­джан­с­кият инс­титут прерас­тва в национален инс­титут, специализиран в селек­цията и тех­нологията на пшеница и слън­чог­лед. През 1963 г. приема името Инс­титут по пшеницата и слън­чог­леда “Доб­ру­джа“ с три основни сек­ции: “Селек­ция на пшеница“, “Селек­ция на слън­чог­лед“ и “Тех­нологии на пол­с­ките кул­тури“.

От 1951 до 1962 г. се съз­дават и внед­ряват три сорта пшеница, от които сорт 10010 дос­тига през 1964 г. площ от 1 млн. дка.

През 1963 г. се приема пър­вата национална прог­рама по селек­ция на пшеницата: “Съз­даване на високодобивни и висококачес­т­вени сор­тове зимна мека пшеница, устой­чиви на полягане, студ и ръжди, под­ходящи за механизирано прибиране и отг­леж­дане при висока кул­тура на земеделието“. Започва активно събиране и задъл­бочено изучаване на раз­нооб­разен по стопан­ски качес­тва изходен селек­ционен материал.

Изг­раж­дат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изс­ледовател­ска работа по новите селек­ционни методи: екс­перимен­тален мутагенезис и отдалечена хиб­ридизация.

През 19761977 г., в меж­дународно изпит­ване на сор­тове пшеница в Неб­раска — САЩ, сорт Юбилей се класира на първо място в целия свят, което издига меж­дународ­ния авторитет на бъл­гар­с­ката селек­ция на пшеница.

През 1976 г. се отк­рива Лаборатор­ният ком­п­лекс в гр. Доб­рич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През този период се съз­дават голям брой сор­тове пшеница, които по показатели се израв­няват с най-добрите сор­тове в светов­ната селек­ция. Получен е и пър­вият меж­дулинеен хиб­рид слън­чог­лед. През 1978 г. се съз­дава сек­цията “Селек­ция на бобови кул­тури“.

През периода 19801988 г. са приз­нати и районирани 14 сорта пшеница. След 1990 г. се съз­дадават и приз­нават 31 нови сорта. От 2003 до 2006 г. са утвър­дени 11, а след 2006 г. — 14 сорта обик­новена пшеница. В резул­тат от селек­цията на твърда пшеница са приз­нати сор­товете Сатурн 1, Неп­тун 2 и Северина.

В селек­цион­ната работа с тритикале, започ­нала през 1963 г., най-голям дял заемат хек­сап­лоид­ните тритикале. През 1967 г. е съз­дадено пър­вото бъл­гар­ско 42-хромозомно тритикале, с което Бъл­гария става сед­мата страна в света, съз­дала тази кул­тура. Съз­дадени са пет сорта, от които четири — за зърно и един — за зелена маса.

Сис­темна селек­ционна работа с ечемик започва през 1951 г. Съз­дадени са сор­товете Доб­ру­джа 1 и Доб­ру­джа 2. След 1990 г. се извър­шва селек­ция на пивоварен и фуражен ечемик. Сорт “Кас­кадьор 3“, приз­нат през 2002 година, е добре поз­нат сред произ­водителите на бира.

Селек­цията на слън­чог­лед започва през 1945 г. със съз­даването на пър­вия сорт № 75, устой­чив към новата за онова време раса на синя китка, приз­нат и райониран през 1952 г..

През 1963 г. в Бъл­гария започва селек­цията на хиб­риди слън­чог­лед. Пър­вият хиб­рид на Инс­титута носи сим­волич­ното име Старт, приз­нат през 1979 г. Три години по-късно бащината линия на Старт е заменена и е получен хиб­рид Супер Старт.

Нова страница в историята на селек­цията на слън­чог­леда се отк­рива през декем­ври 1988 г., когато наш, бъл­гар­ски хиб­рид слън­чог­лед, е регис­т­риран в Национал­ния каталог на Фран­ция под името АЛБЕНА, а през 1989 година е регис­т­риран и у нас. Хиб­ридът се отг­лежда във Фран­ция с голям успех от 1990 г., като до 1999 г. е основен хиб­рид за тази страна. Най-големи площи е заемал през периода 19941996 г., като през 1995 г. заема 42 % от посев­ната площ на слън­чог­леда във Фран­ция. АЛБЕНА безус­ловно пред­с­тав­лява вър­хово пос­тижение в раз­витието на аграр­ната наука в Доб­ру­джа.

След 1990 год. се съз­дават и регис­т­рират тринадесет хиб­рида слън­чог­лед, които са високодобивни, високомас­лени, устой­чиви на новата раса мана и новата раса синя китка. Хиб­ридите Диамант и Перла са резул­тат от селек­ция на изменен със­тав на мас­лото. Повишеното съдър­жание на олеинова киселина (над 80 %) в мас­лото на тези хиб­риди го доб­лижава по тип до мас­линовото масло.

В резул­тат на популационна селек­ция са регис­т­рирани едросемен­ните сор­тове Стадион и Фаворит, сорт Виола от “олеиновия“ тип, високоп­ротеиновият сорт Обител и напълно устой­чивият към новата раса на паразита синя китка сорт Вега.

Пър­вият сор­тов опит с фасул в инс­титута е изведен през 19411942 г. В резул­тат на селекционно-подобрителната работа с тази кул­тура са съз­дадени и регис­т­рирани 17 сорта, пригодни както за двуфазно, така и за дирек­тно прибиране. Приз­натият през 1984 г. сорт “Доб­ру­джан­ски 7“ и до днес е пред­почитан за отг­леж­дане от земедел­с­ките произ­водители.

Сред най-новите сор­тове, съз­дадени след 2000 г., са белосемен­ните Доб­ру­джан­ски ран, Тракия, Мизия, Бес­лет, Елик­сир и многоц­вет­ният Родопея.

През 1980 година е под­новена селекционно-подобрителната работа с кул­турите грах и фий и започва работа с леща, нахут, грах, фий, секирче и бур­чак.

Изс­лед­ванията в областта на агротех­никата са насочени към раз­работ­ване на диферен­цирани звена и елементи от тех­нологията за отг­леж­дане на пол­ски кул­тури в зависимост от специфич­ните изис­к­вания и биологич­ната продук­тив­ност на съз­дадените сор­тове и хиб­риди. Изяс­няват се въп­росите за редуването на кул­турите, обработ­ката на поч­вата, торенето, бор­бата с плевелите и неп­риятелите.

Изс­лед­ванията по механизация, започ­нали през 1952 г., са тясно свър­зани с тех­нологич­ната и екс­п­лоатационна оценка на отделни машини, с раз­работ­ката и изпит­ването на ком­п­лек­сни линии от машини и агрегати, необ­ходими за внед­ряване на новите тех­нологии на отг­леж­дане, с прибирането и сле­джът­вената обработка на площите.

Най-младата струк­турна единица в инс­титута е лабораторията по биотех­нология, основана през 1987 г. Глав­ните нап­рав­ления в дей­ността й са съз­даване на изходен селек­ционен материал и интен­зификация на селек­цион­ния процес.

От началото на 2001 г., след провеж­дане на струк­турна реформа в земеделието на Репуб­лика Бъл­гария, ИПС “Доб­ру­джа“ приема името Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут. Днес Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут зас­лужено заема лидер­ско място сред инс­титутите в сис­темата на Сел­с­кос­топан­ска академия към Минис­тер­с­т­вото на земеделието и храните. Пос­тиг­натите от него резул­тати в теорията и прак­тиката се пуб­ликуват в прес­тижни бъл­гар­ски и европейски научни издания. Учени и специалисти от инс­титута учас­т­ват в редица меж­дународни форуми. Инс­титутът се посещава от множес­тво специалисти от инс­титути и универ­ситети от цял свят. Благодарение на широкооб­х­ват­ната си дей­ност Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут вече седем десетилетия се пол­зва с висок национален и меж­дународен прес­тиж, а съз­дадените в него многоб­ройни научни продукти са ценени и тър­сени в цял свят.

От сайта на Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут

България

Икономика

Култура

Спорт

Пирин губел точки заради съдиите

Пирин губел точки заради съдиите

В предстоящите двубои ще започнем да побеждаваме, убеден е Станислав Костов

Фут­болис­тът на Пирин (Благоев­г­рад) Станис­лав Кос­тов говори пред S…

Прочети още:

Loading...

Свят

Китай е ваксинирал изцяло срещу Covid -19 над един милиард свои жители

Китай е ваксинирал изцяло срещу Covid -19 над един милиард свои жители

СЗО спря процедурата по одобрение на руската ваксина “Спутник V“

Китайс­кото правител­с­тво заяви вчера, че е вак­синирало изцяло срещу Covid –19

Прочети още:

Loading...