Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 149, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Аграрната наука в Добруджа стана на 70 години

Благодарение на широкооб­х­ват­ната си дей­ност Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут се пол­зва с висок национален и меж­дународен прес­тиж, а съз­дадените в него многоб­ройни научни продукти са ценени и тър­сени в цял свят

“Науката е необ­ходима на народа. Страна, която не я раз­вива, неиз­бежно се прев­ръща в колония.“

Фредерик Жолио-Кюри

Аграр­ната наука в Доб­ру­джа има дълга и многолика история. Историчес­ките пред­пос­тавки за ней­ното въз­ник­ване се крият близо един век назад във времето, когато по силата на Букурещ­с­кия мирен договор от 1913 и Ньойс­кия мирен договор от 1919 година Южна Доб­ру­джа нес­п­равед­ливо влиза в границите на Румъния. Тя е вър­ната на Бъл­гария едва на 7 сеп­тем­ври 1940 година с под­пис­ването на Крайов­с­кия мирен договор.

С акт от 8 октом­ври 1940 г., въз основа на заповед на Минис­тер­с­т­вото на земеделието и дър­жав­ните имоти, останалите от румън­ците пол­ски имоти се предават на агронома Трифон Чутуков, който, заедно с пър­вите основополож­ници на бъдещата земедел­ска опитна стан­ция, се нас­танява в тъй нареченото “долно стопан­с­тво“, останало от румън­с­кото опитно поле, раз­положено в района на днеш­ното летище в гр. Доб­рич.

“Дол­ното стопан­с­тво“ раз­полага само с няколко стари пос­т­ройки: железар­ска работил­ница, свинар­ник, кокошар­ник, малка и скромна сграда за живеене. Наб­лизо има кладенец за ръчно вадене на вода. Селището е без елек­т­рификация. По-късно в стопан­с­т­вото е пос­т­роен обор за 20 глави едър добитък и двуетажна жилищна сграда с 4 апар­тамента.

През 1941 г. Опит­ното поле е вписано в дър­жав­ния бюджет на Бъл­гария под името Земедел­ска опитна стан­ция със семеп­роиз­вод­с­тво. След 1944 г. тя е преименувана в Дър­жавен земедел­ски изпитателен инс­титут в гр. Доб­рич, който от 1947 г. до премес­т­ването му в Генерал Тошево, е извес­тен под името Районен земедел­ски изс­ледовател­ски инс­титут, гр. Тол­бухин. През периода 19411943 г. тук работи само един научен работ­ник.

От 1945 до 1947 г. се сфор­мират два отдела — “Отдел за подоб­ряване на земедел­с­ките рас­тения“ и отдел “Агротех­ника“, а през 1948 г. се раз­к­рива трети отдел — “Рас­тителна защита“.

Опитно-изследователската работа е насочена в две нап­рав­ления: “Селекционно-подобрителна работа с рас­тенията“ и “Агротех­ника“. Започва извеж­дане на срав­нителни сор­тови опити за установяване на най-подходящите за района наши и чужди сор­тове и мес­тни популации и селекционно-подобрителна работа с пшеница, слън­чог­лед, ечемик и царевица. Залагат се агротех­нически опити с цел установяване на най-подходяща агротех­ника за района на Доб­ру­джа. Започва семеп­роиз­вод­с­тво на пшеница, сорт № 14.

Съг­ласно нареж­дане на Минис­тер­с­тво на земеделието и дър­жав­ните имоти от 7 март 1944 г., се оборудва семекон­т­ролна лаборатория за извър­ш­ване на анализи на проби от сор­тови семена за тях­ната год­ност като посевен материал.

С пос­танов­ление на Минис­тер­с­кия съвет № 236 от 8 март 1951 г.: “За раз­витие на сел­с­кото стопан­с­тво, водос­наб­дяването и елек­т­рификацията на Доб­ру­джа“, се съз­дава Доб­ру­джан­с­кият сел­с­кос­топан­ски научно-изследователски инс­титут.

Сфор­мират се сек­ции по Земеделие, Рас­тениевъд­с­тво, Агролесомелиорации, Живот­новъд­с­тво, Механизация на сел­с­кото стопан­с­тво. Водят се проуч­вания по земеделие, мелиорации, живот­новъд­с­тво, овощар­с­тво.

Инс­титутът израс­тва като ком­п­лек­сно научно звено и за кратък период раз­г­ръща широка научно-изследователска дей­ност. Решават се важни за района задачи по редуването на кул­турите, обработ­ката на поч­вата, бор­бата с неп­риятели, болести и плевели, торенето, съз­даването, изпит­ването и внед­ряването на нови сор­тове земедел­ски кул­тури, подоб­ряването на пород­ния със­тав в живот­новъд­с­т­вото. Науч­ните изс­лед­вания по живот­новъд­с­тво (птицевъд­с­тво, свиневъд­с­тво, говедовъд­с­тво и овцевъд­с­тво) продъл­жават до 1972 г. Съз­дадена е Североиз­точ­ната бъл­гар­ска тън­корунна порода овце, която е основна за района на Доб­ру­джа и през пос­лед­ните години придобива особено значение.

През 1962 г. Доб­ру­джан­с­кият инс­титут прерас­тва в национален инс­титут, специализиран в селек­цията и тех­нологията на пшеница и слън­чог­лед. През 1963 г. приема името Инс­титут по пшеницата и слън­чог­леда “Доб­ру­джа“ с три основни сек­ции: “Селек­ция на пшеница“, “Селек­ция на слън­чог­лед“ и “Тех­нологии на пол­с­ките кул­тури“.

От 1951 до 1962 г. се съз­дават и внед­ряват три сорта пшеница, от които сорт 10010 дос­тига през 1964 г. площ от 1 млн. дка.

През 1963 г. се приема пър­вата национална прог­рама по селек­ция на пшеницата: “Съз­даване на високодобивни и висококачес­т­вени сор­тове зимна мека пшеница, устой­чиви на полягане, студ и ръжди, под­ходящи за механизирано прибиране и отг­леж­дане при висока кул­тура на земеделието“. Започва активно събиране и задъл­бочено изучаване на раз­нооб­разен по стопан­ски качес­тва изходен селек­ционен материал.

Изг­раж­дат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изс­ледовател­ска работа по новите селек­ционни методи: екс­перимен­тален мутагенезис и отдалечена хиб­ридизация.

През 19761977 г., в меж­дународно изпит­ване на сор­тове пшеница в Неб­раска — САЩ, сорт Юбилей се класира на първо място в целия свят, което издига меж­дународ­ния авторитет на бъл­гар­с­ката селек­ция на пшеница.

През 1976 г. се отк­рива Лаборатор­ният ком­п­лекс в гр. Доб­рич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През този период се съз­дават голям брой сор­тове пшеница, които по показатели се израв­няват с най-добрите сор­тове в светов­ната селек­ция. Получен е и пър­вият меж­дулинеен хиб­рид слън­чог­лед. През 1978 г. се съз­дава сек­цията “Селек­ция на бобови кул­тури“.

През периода 19801988 г. са приз­нати и районирани 14 сорта пшеница. След 1990 г. се съз­дадават и приз­нават 31 нови сорта. От 2003 до 2006 г. са утвър­дени 11, а след 2006 г. — 14 сорта обик­новена пшеница. В резул­тат от селек­цията на твърда пшеница са приз­нати сор­товете Сатурн 1, Неп­тун 2 и Северина.

В селек­цион­ната работа с тритикале, започ­нала през 1963 г., най-голям дял заемат хек­сап­лоид­ните тритикале. През 1967 г. е съз­дадено пър­вото бъл­гар­ско 42-хромозомно тритикале, с което Бъл­гария става сед­мата страна в света, съз­дала тази кул­тура. Съз­дадени са пет сорта, от които четири — за зърно и един — за зелена маса.

Сис­темна селек­ционна работа с ечемик започва през 1951 г. Съз­дадени са сор­товете Доб­ру­джа 1 и Доб­ру­джа 2. След 1990 г. се извър­шва селек­ция на пивоварен и фуражен ечемик. Сорт “Кас­кадьор 3“, приз­нат през 2002 година, е добре поз­нат сред произ­водителите на бира.

Селек­цията на слън­чог­лед започва през 1945 г. със съз­даването на пър­вия сорт № 75, устой­чив към новата за онова време раса на синя китка, приз­нат и райониран през 1952 г..

През 1963 г. в Бъл­гария започва селек­цията на хиб­риди слън­чог­лед. Пър­вият хиб­рид на Инс­титута носи сим­волич­ното име Старт, приз­нат през 1979 г. Три години по-късно бащината линия на Старт е заменена и е получен хиб­рид Супер Старт.

Нова страница в историята на селек­цията на слън­чог­леда се отк­рива през декем­ври 1988 г., когато наш, бъл­гар­ски хиб­рид слън­чог­лед, е регис­т­риран в Национал­ния каталог на Фран­ция под името АЛБЕНА, а през 1989 година е регис­т­риран и у нас. Хиб­ридът се отг­лежда във Фран­ция с голям успех от 1990 г., като до 1999 г. е основен хиб­рид за тази страна. Най-големи площи е заемал през периода 19941996 г., като през 1995 г. заема 42 % от посев­ната площ на слън­чог­леда във Фран­ция. АЛБЕНА безус­ловно пред­с­тав­лява вър­хово пос­тижение в раз­витието на аграр­ната наука в Доб­ру­джа.

След 1990 год. се съз­дават и регис­т­рират тринадесет хиб­рида слън­чог­лед, които са високодобивни, високомас­лени, устой­чиви на новата раса мана и новата раса синя китка. Хиб­ридите Диамант и Перла са резул­тат от селек­ция на изменен със­тав на мас­лото. Повишеното съдър­жание на олеинова киселина (над 80 %) в мас­лото на тези хиб­риди го доб­лижава по тип до мас­линовото масло.

В резул­тат на популационна селек­ция са регис­т­рирани едросемен­ните сор­тове Стадион и Фаворит, сорт Виола от “олеиновия“ тип, високоп­ротеиновият сорт Обител и напълно устой­чивият към новата раса на паразита синя китка сорт Вега.

Пър­вият сор­тов опит с фасул в инс­титута е изведен през 19411942 г. В резул­тат на селекционно-подобрителната работа с тази кул­тура са съз­дадени и регис­т­рирани 17 сорта, пригодни както за двуфазно, така и за дирек­тно прибиране. Приз­натият през 1984 г. сорт “Доб­ру­джан­ски 7“ и до днес е пред­почитан за отг­леж­дане от земедел­с­ките произ­водители.

Сред най-новите сор­тове, съз­дадени след 2000 г., са белосемен­ните Доб­ру­джан­ски ран, Тракия, Мизия, Бес­лет, Елик­сир и многоц­вет­ният Родопея.

През 1980 година е под­новена селекционно-подобрителната работа с кул­турите грах и фий и започва работа с леща, нахут, грах, фий, секирче и бур­чак.

Изс­лед­ванията в областта на агротех­никата са насочени към раз­работ­ване на диферен­цирани звена и елементи от тех­нологията за отг­леж­дане на пол­ски кул­тури в зависимост от специфич­ните изис­к­вания и биологич­ната продук­тив­ност на съз­дадените сор­тове и хиб­риди. Изяс­няват се въп­росите за редуването на кул­турите, обработ­ката на поч­вата, торенето, бор­бата с плевелите и неп­риятелите.

Изс­лед­ванията по механизация, започ­нали през 1952 г., са тясно свър­зани с тех­нологич­ната и екс­п­лоатационна оценка на отделни машини, с раз­работ­ката и изпит­ването на ком­п­лек­сни линии от машини и агрегати, необ­ходими за внед­ряване на новите тех­нологии на отг­леж­дане, с прибирането и сле­джът­вената обработка на площите.

Най-младата струк­турна единица в инс­титута е лабораторията по биотех­нология, основана през 1987 г. Глав­ните нап­рав­ления в дей­ността й са съз­даване на изходен селек­ционен материал и интен­зификация на селек­цион­ния процес.

От началото на 2001 г., след провеж­дане на струк­турна реформа в земеделието на Репуб­лика Бъл­гария, ИПС “Доб­ру­джа“ приема името Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут. Днес Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут зас­лужено заема лидер­ско място сред инс­титутите в сис­темата на Сел­с­кос­топан­ска академия към Минис­тер­с­т­вото на земеделието и храните. Пос­тиг­натите от него резул­тати в теорията и прак­тиката се пуб­ликуват в прес­тижни бъл­гар­ски и европейски научни издания. Учени и специалисти от инс­титута учас­т­ват в редица меж­дународни форуми. Инс­титутът се посещава от множес­тво специалисти от инс­титути и универ­ситети от цял свят. Благодарение на широкооб­х­ват­ната си дей­ност Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут вече седем десетилетия се пол­зва с висок национален и меж­дународен прес­тиж, а съз­дадените в него многоб­ройни научни продукти са ценени и тър­сени в цял свят.

От сайта на Доб­ру­джан­ски земедел­ски инс­титут

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Индийска медалистка получи бонус безплатна пица до края на живота си

Индий­ката Мирабай Чану спечели сребърен медал във вдигането на тежести при жените в кат. до 49 кг, който е един­с­т­вен за родината ѝ? до момен…

Прочети още:

Loading...

Свят

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

Потвърдени са около две дузини културни обекти, както и 1394 км железопътна линия в Иран

След няколко дни онлайн обсъж­дания Организацията на …

Прочети още:

Loading...