Вестник Земя

Семейства от Долни Раховец връщат славата на местния чесън

Зеленчукът е запазена марка на населеното място от дълги години

Произ­вод­с­т­вото на чесън е традиционен поминък в радомир­с­кото село Долни Раковец. Зелен­чукът е запазена марка на населеното място от дълги години. Поради благоп­рият­ния климат и плодородни почви чесънът тук става едър и ароматен. Мес­т­ните уверяват, че семето им не дава това високо качес­тво в друга земя, а един­с­т­вено в раков­с­ката, затова чесън се сади за лична упот­реба във всеки двор. Саденето започва от ранна пролет с идването на пър­вите щър­кели, по славян­с­кия кален­дар — от Младенци до Благовец, посочи кметът Йор­данка Атанасова.

Две семейс­тва, раз­виващи едро земеделие, решават да вър­нат старата слава на раков­с­кия чесън. Пионери във въз­раж­дането му са Анелия и Иван Иванови, които не пол­з­ват никакви торове и препарати, рекол­тата им е изцяло биологична. “Произ­вод­с­т­вото на чесън беше изос­тавено, защото хората изнемог­ваха да го засаж­дат на ръка“, раз­каза Анелия.

Иванови са пър­вите, които купуват сеялка и започ­ват да прак­тикуват машинно засаж­дане. С машин­ната обработка помагат и на мес­тни жители, които пък връщат жеста, като поемат част от ръч­ните дей­ности в произ­вод­с­т­вения процес на земеделеца. Тази взаимопомощ продъл­жава и днес.

Иванови ежегодно увеличават площите, вече до десетина декара, с тен­ден­ция нарас­т­ването да продължи. В произ­вод­с­т­вото се включ­ват и деца, и внуци — всеки работи, как­вото може. Най-малките рубят скилид­ките, по-големите плевят, пробират лука и плетат венци. “Много е важна пред­варител­ната обработка на поч­вата, земята трябва да е пух­кава и Иван знае как да го пос­тигне“, уверява Анелия.

С бързи стъпки във въз­с­тановяването на раков­с­кия чесън върви и семейс­тво Йоана и Димитър Геор­гиеви. След 11 години, прекарани в Испания, двамата се връщат в селото и влагат всич­ките си спес­тявания в закупуване на земя и машини. “Започ­нахме по идея на децата ни, пър­воначално с 250 венеца“, раз­каза Йоана. Сега семейс­т­вото отг­лежда чесън върху 10 дка и добива между 8000 — 10 000 венеца годишно, посочи Димитър Геор­гиев. “Всяка скилидка минава през ръцете ни няколко пъти — руби се, после се засажда, плеви, събира се, отбира се, плете се с помощта на много баби“, обясни Йоана. По думите й заради високото качес­тво раков­с­кият чесън не се продава на килог­рам, а само на венци.

Геор­гиеви са раз­работили проект за черен чесън. Той е фер­мен­тирал и се приготвя в специални машини. “Правени са опити с нашия чесън и е в топ три по качес­тво“, пох­вали се Йоана. Според нея сладостта на раков­с­кия лук е на много високо ниво и захар­ността му над­вишава същия показател и на испан­с­кия, и на китайс­кия чесън.

И Анелия Иванова, и Йоана Геор­гиева уверяват, че от многото семена, раз­дадени на приятели, включително и по света, никой не е пос­тиг­нал едрината и качес­т­вото на тех­ния лук, при това, по естес­т­вен път. “С нашите семена опит­вахме и в съсед­ното село Кон­доф­рей. Рекол­тата ни няма нищо общо. Значи ключова е поч­вата“, сподели Йоана.

Произ­вод­с­т­вото на чесън в Долни Раковец трябва да се раз­вива, защото земята е благодатна за него, категорични са двете семейс­тва. Качес­т­вото на зелен­чука получи широка популяр­ност и в социал­ните мрежи с раз­п­рос­т­ранявана рецепта за “раков­ско масло“, съдър­жащо чесън, лимон, зех­тин и сол. При упот­ребата му грипът ще те заобикаля, а и кръв­ното ти ще е в норма, уверяват почитателите на дол­нораков­с­кия лук.