Още с идването си в НДК Мирослав Боршош вкара усещането за недоверие и нежелание да работи в екип с когото и да е и ни го заяви право в очите. Разбрахме се аз да отговарям за нещата, от които разбирам — менажиране на култура, а той — за по-крупните дейности в НДК. Работата някак си потръгна. Първите месеци не сме имали проблеми». Така започва разказът на бившия втори изпълнителен директор на НДК за периода 2014–2015 г. Оли Груева, публикуван в сайта „Епицентър“, който хвърля светлина върху стила и методите на работа на изпълнителния директор Миросрлав Боршош, назначен от правителството на ГЕРБ и протежиран от най-високото място в тази партия. ЗЕМЯ публикува разказа на Оли Груева с известни съкращения:»Като ново ръководство заварихме в НДК наличност от една прилична сума — около 6 млн. лева по банкови сметки и около 3 млн. лева в депозити. Както втори изпълнителен директор аз бях съотговорна, но същевременно неинформирана за нищо, защото той беше забранил достъп до всякаква информация. От друга страна, аз подписвах електронните плащания и така добивах представа какви пари излизат от НДК.
Един ден човек от счетоводството загрижено ми каза насаме, че е притеснен, че много бързо от сметките излизат невероятни суми за плащания в кратък срок. За какво става дума? Първо. Проектът „Квартет“ излезе на държавата 450 000 лв., което означаваше, че при една запълняемост на залата и средни билети от 20 лв. трябваше да има поне 9 –10 пълни представления, за да се изплати. Но това не се случи. Имаше първо представление с покани и билети — премиера с много шум, второто бе на пуснати завеси и прикрити първи и втори балкон с рехава посещаемост. Третото и четвъртото представление паднаха. А само наемът за необходимата техниката на ден бе около 50 000 лв. За реклама бяха похарчени около 90 000 лв.! Независимо, че представленията падаха, на участниците се изплатиха огромни хонорари, които надвишаваха стойността на процедура по обществена поръчка — само на режисьора Явор Гърдев бяха изплатени 30 000 лева хонорар за спектакъла „Квартет“!
450 000 лв е огромна сума! Това е бюджетът на няколко провинциални театъра. Второ. За визуалната концепция на зала „Азарян“ се изплати хонорар от 74 000 лв на Н. Тороманов. Още 41 728 лв. бяха дадени на Яна Борисова, поканена за художествен ръководител на театралното звено, но тя напусна много бързо и без обяснения. Трето. Големи суми се дадоха и на Теди Москов за „Улицата“, като договорите се изготвяха при пълна тайна, без обсъждане с Борда, а самите хонорари се определяха еднолично от г-н Боршош. Разходите на „Улицата“ не бяха толкова големи — около 250 000 лв. Изиграха се две представления в София и едно в Пловдив, платено от Община Пловдив. Четвърто Театралната дейност в НДК се извършваше без Дворцът да има статут на театър и без програма, съгласувана с Министерството на културата и без директорът да се е явявал на конкурс, както става при избор на директори на театри. Създаването на нови 5 театъра (театрални пространства): Зала 1, ДНК, театър „Азарян“, Нов театър и частично Зала 3, при наличие на достатъчен за града брой утвърдени театри, обърква и театралите, и зрителите и не е необходимо, а за момента бе излишен разход.
Театралните пространства се откриваха само за имидж с по една постановка, след което дейността им замира. Обявяваха се обществени поръчки без осигурено финансиране, което е нарушение. Пример: Обществената поръчка за зала „Азарян“ бе за 1,5 млн. лв. и не бе изпълнена. Но хонорарите са изплатени. Пето Прословутият клуб „Перото“, който наистина е добре оформено пространство, работи на абсолютна загуба. В него на щат са назначени 12 души, като само разходите им за заплати не могат да се покрият. Шесто Изпълнителният директор Боршош е бивш собственик на фирма за продажба на билети, която е директен конкурент на НДК. В билетния център бе подменена голяма част от персонала на НДК със служители на въпросната фирма. Седмо Кадрови назначения. От 240 работещи служители той ги увеличи до 400, а фонд „Работна заплата“ нарастна със 100 000 лева. Уволни близо 80 души.
Към края на декември 2015 г. ПР отделът на НДК наброяваше 8 души, Протоколът — 6, още 4 бяха фотографите, Продуцентският център — имаше 13 служители, като не се знаеше кой какво работи. Огромни разходи се пръснаха за личен ПР на г-н Боршош. Плащаха се луди пари на избрани медии.
Осмо Нямаше кой да каже „Стоп“ на г-н Боршош, защото на заседаниеята на Борда той диктуваше в протокола да се запише само това, което той е решил. Практика бе да се оформят решения на Борда със задна дата. Всички договори се сключваха от Изпълнителния директор при пълна непрозрачност.
Така за по-малко от една година се натрупаха повече от 3 милиона лева неоснователни и необезпечени харчове. Това ми направи ужасно впечатление, стресира ме страхотно и аз се почувствах длъжна да сезирам Принципала.
Поисках среща с министър Рашидов. Той ни извика заедно с председателя на Борда Валентин Кръстев при главния секретар и разпореди да свикаме бърз Борд (след три дни), да поискаме писмено обяснение от Изпълнителния директор и да го освободим, като аз да поема управлението на НДК, което е търговско дружество. Незнайно как, г-н Боршош бе узнал за нашата среща при министър Рашидов и светкавично инициира смяна на Принципала — в рамките на тези три дни, в отсъствието на г-н Рашидов, НДК бе отнет от Министерство на културата и даден на вицепремиера Томислав Дончев.
В деня, когато ние трябваше да извикаме Боршош пред Борда на НДК, той ме повика в кабинета си и ми каза следното, цитирам дословно нашия разговор: — Боршош: Много съжалявам, пиленце, но Принципалът е сменен. Знам всичко и ти предлагам да си подадеш оставката. — Аз: Нямам причина да си подавам оставката, нищо не съм направила. — Ти си нелоялна към мен! — Лоялна съм към Работодателя и Принципала — този, който ме е назначил, както и теб. Ние сме от едно място. — Не, аз съм от друго!Последва признание за моите страхотни качества на професоналист и уговорка, че ще продължим да работим заедно. Беше ясно, че съм „на шейната“.Два месеца по късно, през ноември 2015-а, бях съкратена. Махайки ме от Борда, Боршош остави НДК в ръцете на трима души: юрист, художник и… в своите. Никой нямаше на практика представа от нормален културен мениджмънт, ако не се броят неговите фамозни, скъпоструващи на държавата проекти, които в крайна сметка фалираха Двореца. С Томислав Дончев успях да се срещна на забележителната дата 8 декември 2015 г., беше много любезен, на срещата присъстваше неговият съветник и началник на кабинета.
Г-н Дончев ни прие изключително любезно и вместо 15 минути, които бяха опредени, стояхме около час. Правеше впечатление на човек, дълбоко незнаещ нищо — за първи път чуваше, първо, че аз съм освободена, второ, не бе запознат с нещата, които стават в НДК. Представих му 8 страници писмена информация с конкретни факти за случващото се в НДК, които и сега ги разказвам. Заявих, че НДК се управлява авторитарно, лошо, финансово неизгодно, че уронва престижа на инситуцията, и на Принципала, който допуска това да се случи. В писмото отбелязвам, че ние поехме НДК с 9 милиона, а само след една година в сметките му имаше 500 000 и по депозитите — много малко. Ръстът на приходите бе паднал с 30%.
По-късно по телевизията видях как в отговор на Слави Бинев, който бе внесъл питане за НДК, г-н Томислав Дончев изчете от трибуната на парламента едно писмо, виждаше се, че г-н Боршош му е предоставил. Там се казваше, че в НДК няма никакви нарушения, всичко е наред.
И за мен въпросът приключи!След което на 14 март 2017 г. получих по пощата второ писмо от същата Агенция, в което изведнъж се казва, че при извършената проверка е установено нарушение на закона за обществени поръчки. Значи, първо преди две години нищо не откриваш, а сега се открива. Това е много любопитно.