Какво се случва в НДК?

Според бивш висш мениджър на Двореца Мирослав Боршош приема управлението с 9 000 000 лева, а днес резултатът е 21 000 000 загуби

Още с идването си в НДК Мирос­лав Бор­шош вкара усещането за недоверие и нежелание да работи в екип с когото и да е и ни го заяви право в очите. Раз­б­рахме се аз да отговарям за нещата, от които раз­бирам — менажиране на кул­тура, а той — за по-крупните дей­ности в НДК. Работата някак си пот­ръгна. Пър­вите месеци не сме имали проб­леми». Така започва раз­казът на бив­шия втори изпъл­нителен дирек­тор на НДК за периода 2014–2015 г. Оли Груева, пуб­ликуван в сайта „Епицен­тър“, който хвърля свет­лина върху стила и методите на работа на изпъл­нител­ния дирек­тор Мирос­р­лав Бор­шош, наз­начен от правител­с­т­вото на ГЕРБ и протежиран от най-високото място в тази пар­тия. ЗЕМЯ пуб­ликува раз­каза на Оли Груева с извес­тни съкращения:»Като ново ръковод­с­тво заварихме в НДК налич­ност от една прилична сума — около 6 млн. лева по бан­кови сметки и около 3 млн. лева в депозити. Както втори изпъл­нителен дирек­тор аз бях съот­говорна, но същев­ременно неин­фор­мирана за нищо, защото той беше заб­ранил дос­тъп до всякаква инфор­мация. От друга страна, аз под­пис­вах елек­т­рон­ните плащания и така добивах пред­с­тава какви пари излизат от НДК.

Един ден човек от счетовод­с­т­вото заг­рижено ми каза насаме, че е притес­нен, че много бързо от смет­ките излизат невероятни суми за плащания в кратък срок. За какво става дума? Първо. Проек­тът „Квар­тет“ излезе на дър­жавата 450 000 лв., което означаваше, че при една запъл­няемост на залата и средни билети от 20 лв. тряб­ваше да има поне 9 –10 пълни пред­с­тав­ления, за да се изп­лати. Но това не се случи. Имаше първо пред­с­тав­ление с покани и билети — премиера с много шум, второто бе на пус­нати завеси и прик­рити първи и втори бал­кон с рехава посещаемост. Третото и чет­вър­тото пред­с­тав­ление пад­наха. А само наемът за необ­ходимата тех­никата на ден бе около 50 000 лв. За рек­лама бяха похар­чени около 90 000 лв.! Независимо, че пред­с­тав­ленията падаха, на учас­т­ниците се изп­латиха огромни хонорари, които над­вишаваха стой­ността на процедура по общес­т­вена поръчка — само на режисьора Явор Гър­дев бяха изп­латени 30 000 лева хонорар за спек­такъла „Квар­тет“!

450 000 лв е огромна сума! Това е бюджетът на няколко провин­циални театъра. Второ. За визуал­ната кон­цеп­ция на зала „Азарян“ се изп­лати хонорар от 74 000 лв на Н. Тороманов. Още 41 728 лв. бяха дадени на Яна Борисова, поканена за художес­т­вен ръководител на теат­рал­ното звено, но тя напусна много бързо и без обяс­нения. Трето. Големи суми се дадоха и на Теди Мос­ков за „Улицата“, като договорите се изгот­вяха при пълна тайна, без обсъж­дане с Борда, а самите хонорари се определяха еднолично от г-н Бор­шош. Раз­ходите на „Улицата“ не бяха тол­кова големи — около 250 000 лв. Изиг­раха се две пред­с­тав­ления в София и едно в Плов­див, платено от Община Плов­див. Чет­върто Теат­рал­ната дей­ност в НДК се извър­ш­ваше без Двор­цът да има статут на театър и без прог­рама, съг­ласувана с Минис­тер­с­т­вото на кул­турата и без дирек­торът да се е явявал на кон­курс, както става при избор на дирек­тори на театри. Съз­даването на нови 5 театъра (теат­рални прос­т­ран­с­тва): Зала 1, ДНК, театър „Азарян“, Нов театър и час­тично Зала 3, при наличие на дос­татъчен за града брой утвър­дени театри, обър­ква и теат­ралите, и зрителите и не е необ­ходимо, а за момента бе излишен раз­ход.

Теат­рал­ните прос­т­ран­с­тва се отк­риваха само за имидж с по една пос­тановка, след което дей­ността им замира. Обявяваха се общес­т­вени поръчки без осигурено финан­сиране, което е нарушение. Пример: Общес­т­вената поръчка за зала „Азарян“ бе за 1,5 млн. лв. и не бе изпъл­нена. Но хонорарите са изп­латени. Пето Прос­ловутият клуб „Перото“, който наис­тина е добре офор­мено прос­т­ран­с­тво, работи на абсолютна загуба. В него на щат са наз­начени 12 души, като само раз­ходите им за зап­лати не могат да се пок­рият. Шесто Изпъл­нител­ният дирек­тор Бор­шош е бивш соб­с­т­веник на фирма за продажба на билети, която е дирек­тен кон­курент на НДК. В билет­ния цен­тър бе под­менена голяма част от пер­сонала на НДК със служители на въп­рос­ната фирма. Седмо Кад­рови наз­начения. От 240 работещи служители той ги увеличи до 400, а фонд „Работна зап­лата“ нарас­тна със 100 000 лева. Уволни близо 80 души.

Към края на декем­ври 2015 г. ПР отделът на НДК наб­рояваше 8 души, Протоколът — 6, още 4 бяха фотог­рафите, Продуцен­т­с­кият цен­тър — имаше 13 служители, като не се знаеше кой какво работи. Огромни раз­ходи се пръс­наха за личен ПР на г-н Бор­шош. Плащаха се луди пари на изб­рани медии.

Осмо Нямаше кой да каже „Стоп“ на г-н Бор­шош, защото на заседаниеята на Борда той дик­туваше в протокола да се запише само това, което той е решил. Прак­тика бе да се офор­мят решения на Борда със задна дата. Всички договори се сключ­ваха от Изпъл­нител­ния дирек­тор при пълна неп­роз­рач­ност.

Така за по-малко от една година се нат­рупаха повече от 3 милиона лева неос­нователни и необез­печени хар­чове. Това ми нап­рави ужасно впечат­ление, стресира ме страхотно и аз се почув­с­т­вах длъжна да сезирам Прин­ципала.

Поис­ках среща с минис­тър Рашидов. Той ни извика заедно с пред­седателя на Борда Вален­тин Кръс­тев при глав­ния сек­ретар и раз­пореди да свикаме бърз Борд (след три дни), да поис­каме пис­мено обяс­нение от Изпъл­нител­ния дирек­тор и да го освободим, като аз да поема управ­лението на НДК, което е тър­гов­ско дружес­тво. Нез­найно как, г-н Бор­шош бе узнал за нашата среща при минис­тър Рашидов и свет­кавично инициира смяна на Прин­ципала — в рам­ките на тези три дни, в отсъс­т­вието на г-н Рашидов, НДК бе отнет от Минис­тер­с­тво на кул­турата и даден на вицеп­ремиера Томис­лав Дон­чев.

В деня, когато ние тряб­ваше да извикаме Бор­шош пред Борда на НДК, той ме повика в кабинета си и ми каза след­ното, цитирам дос­ловно нашия раз­говор: — Бор­шош: Много съжалявам, пиленце, но Прин­ципалът е сменен. Знам всичко и ти пред­лагам да си подадеш остав­ката. — Аз: Нямам причина да си подавам остав­ката, нищо не съм нап­равила. — Ти си нелоялна към мен! — Лоялна съм към Работодателя и Прин­ципала — този, който ме е наз­начил, както и теб. Ние сме от едно място. — Не, аз съм от друго!Последва приз­нание за моите страхотни качес­тва на професоналист и уговорка, че ще продъл­жим да работим заедно. Беше ясно, че съм „на шейната“.Два месеца по късно, през ноем­ври 2015-а, бях сък­ратена. Махайки ме от Борда, Бор­шош остави НДК в ръцете на трима души: юрист, худож­ник и… в своите. Никой нямаше на прак­тика пред­с­тава от нор­мален кул­турен мени­дж­мънт, ако не се броят неговите фамозни, скъпос­т­руващи на дър­жавата проекти, които в крайна сметка фалираха Двореца. С Томис­лав Дон­чев успях да се срещна на забележител­ната дата 8 декем­ври 2015 г., беше много любезен, на срещата присъс­т­ваше неговият съвет­ник и начал­ник на кабинета.

Г-н Дон­чев ни прие изк­лючително любезно и вместо 15 минути, които бяха опредени, стояхме около час. Правеше впечат­ление на човек, дъл­боко нез­наещ нищо — за първи път чуваше, първо, че аз съм освободена, второ, не бе запоз­нат с нещата, които стават в НДК. Пред­с­тавих му 8 страници пис­мена инфор­мация с кон­к­ретни факти за случ­ващото се в НДК, които и сега ги раз­каз­вам. Заявих, че НДК се управ­лява авторитарно, лошо, финан­сово неиз­годно, че уронва прес­тижа на инситуцията, и на Прин­ципала, който допуска това да се случи. В пис­мото отбеляз­вам, че ние поехме НДК с 9 милиона, а само след една година в смет­ките му имаше 500 000 и по депозитите — много малко. Ръс­тът на приходите бе пад­нал с 30%.

По-късно по телевизията видях как в отговор на Слави Бинев, който бе внесъл питане за НДК, г-н Томис­лав Дон­чев изчете от трибуната на пар­ламента едно писмо, виж­даше се, че г-н Бор­шош му е предос­тавил. Там се каз­ваше, че в НДК няма никакви нарушения, всичко е наред.

И за мен въп­росът приключи!След което на 14 март 2017 г. получих по пощата второ писмо от същата Аген­ция, в което извед­нъж се казва, че при извър­шената проверка е установено нарушение на закона за общес­т­вени поръчки. Значи, първо преди две години нищо не отк­риваш, а сега се отк­рива. Това е много любопитно.